(клановите структури в българското общество
в началото на 21 век)
На 04 декември 2004 година в хотел “Радисън” в София се проведе прелюбопитна конференция на тема “Лицата на съвременния български капитализъм”. На дискусионната маса или в публиката присъстваха повечето старши членове на олигархичния политически генератор. Заобиколени от раболепните лица на облагодетелствани посредствености, примирени учени и няколко шашардисани западняци, тези хора се чувстваха победители, на които предстои да обявят тържествено своята победа. Победа над демократичните илюзии на наивниците.
И сред всичките тези хора, в края на дискусионната маса – моя милост. Седя си кротко, рисувам си карикатури и никому зло не върша – тъй да се каже.
Във всички изказвания се налагаше мнението, че българският бизнес се доминира от мрежови отношения, контролиращи достъпа до съществените ресурси и осъществяващи строг подбор на лицата, на които се предоставя такъв достъп. Нееднократно беше изтъквано, че такива мрежови отношения съществуват в целия свят, като в напредналите страни те са, едва ли не по-развити от капиталовите отношения и в този смисъл, за капитализъм там можело да се говори само условно.
В доклада на Андрей Райчев беше застъпена тезата, че мрежовите отношения в България са се установили окончателно и вече е невъзможно да бъде променена системата от достъпи – т.е. гражданите са разделени на три неравни групи – огромно мнозинство, нямащо достъпи и не притежаващо социална тежест, малцинство, разполагащо с достъпи до съществените ресурси и заемащо крайно привилегировано положение по отношение на мнозинството и неколцина “мрежовици” (олигархия) контролиращи достъпите и предоставящи ги по свое усмотрение.
В тази теза, описаната структура на мрежовите отношения се представяше за върха на развитието им в световен мащаб – нещо „посткапиталистическо”, „постполитическо” и „постмодерно”, с което развитието на мрежовите отношения придобива идеален вид и окончателно спира “до края на Историята”.
С аристократично пренебрежение бяха пропуснати няколко съществени обстоятелства, а именно:
- Подчертаното олигархично управление на затворена група от хора е характерно само за страни от Третия свят – в Африка, Арабския свят и Средна Азия, както и Латинска Америка. Отношенията в тези общества са по-скоро постфеодални – т.е. капитализмът при тях още не се е наложил, камо ли да прерастне в нещо друго като производствена или обществена организация;
- Във всички съвременни законодателства, държавата активно интервенира, за да ограничи мрежовите отношения именно в областта на стопанските и политическите отношения т.е. мрежовите отношения са ограничени и нежелани именно в сърцевината на капитализма и неговата политическа система. Израз на това са законите за защита на конкуренцията, антимонополните закони, законите за лобизма, законите за концесиите и за обществените поръчки. Такова законодателство беше реципирано и у нас в последните десет години.
- Въпреки всички правни мерки и забрани, достъпите до ресурси в олигархичните общества се поддържат в ръцете на малка група от хора, главно поради крайно ниското образователно ниво на огромното мнозинство от населението, нищожната грамотност и жалко, често полуживотинско битие на огромни маси от хора – условия, които, за щастие, все още не се наблюдават у нас.
И не на последно място – олигархичните елити на страните от Третия свят стоят в основата на политиката на терор и изнудване, с която се опитват да принудят глобалната политическа и бизнес мрежа да ги остави да контролират природните и мрежовите ресурси на своите страни, капсулирайки своята политическа система в едно “технологично средновековие”. Именно олигархичните елити на Третия свят осигуряват логистиката и редовните попълнения на Световната терористична мрежа с неизчерпаемите ресурси от пушечно месо, за сметка на своите народи, насилствено поддържани в състояние на безчовечна неграмотност.
Слушах аз мъдрите приказки на влъхвите от Политбюро, драсках си по листовете, пък взе да ми убива стола. Абе знам, че по-добре да не се обаждам, ама пусто - не се трае. Дърпа ме нещо за езика, мира не ми дава. Та към края взех че вдигнах ръка:
„Извинявам се, казвам, ама нали и ний такова ... сме българи де... Та поради това, считам за полезно да изразя накратко и без претенции за изчерпателност някои виждания за мрежовите отношения в българското общество днес.”
Пък като ми дойде едно дар-слово... „Структура на българското постсоциалистическо общество:
Освен постсоциалистически черти, българското общество притежава и изразен средиземноморски манталитет – обстоятелство, което предопределя различия в развитието му, в сравнение с обществата от Централна и Източна Европа. Ако по тип на обществените проблеми то прилича на чешкото, словашкото и унгарското, то по типа на колективно поведение и възприятия, принадлежи към кръга на Гърция, Португалия, южна Италия, Кипър.
Известно е, че наложената при реалния социализъм тотална обществена дисциплина по маниера на военната, създаде силно корпоративен тип поведение за всяко съсловие. Това корпоративно поведение определя мрежовите отношения във всички постсоциалистически страни – колегите от една професия контролират съвместно мрежовите ресурси и приоритетно си предоставят достъп до тях.
У нас, обаче, типично за средиземноморските общества, човек живее предимно сред своите роднини и съседи и се легитимира пред обществото главно чрез принадлежността си към тях. Както в цялото Средиземноморие, човекът оцелява колективно, в рамките на своята фамилия или род, а в по-обобщен обществен план – групата от родове – клан, към който принадлежи. Тази принадлежност е единствената общопризната мярка за обществен статус в средиземноморските общества и всеки човек я приема безусловно – като благословия, проклятие или неизбежност.
През цялото съществуване на социалистическата система в България, в рамките на корпоративните обществени структури, паралелно с тях съществуваше фамилна и кланова организация, при която членовете на фамилията и клана буквално изтикваха лидера си към върховете на властта, докато той, достигнал определено положение изтегляше “своите хора” отново плътно около себе си. При това, кръвните, съседските и земляческите връзки винаги имаха приоритет пред образованието, способностите и дори елементарната годност за заемане на определена позиция.
С разпадането на корпоративното социалистическо общество и съпътстващата го рязка девалвация на авторитета на обществените органи, фамилните и клановите структури останаха единственото мерило за обществен статус, а доколкото те вече контролираха нерегламентирано мрежовите достъпи на разпадналите се обществени структури се пристъпи към масова "кланова приватизация” на обществените и институционални мрежови ресурси.”
Приказвам си аз, а от редиците на отчаяните учени взеха да кимат одобрително. Западняците се пораздвижиха, а право срещу мен, ген. Цвятко Цветков ме гледаше, все едно съм си нарушил военната клетва. През един-двама души от него, на някакъв чичко просто му личеше че се опитва да се сети къде ли е най-близкия вътрешен двор със сляп калкан и хубава тухлена стена... Ех, революционна романтика...
Аз обаче съм яхнал метлата и не се спирам...