Олигархичните партии се готвят за избори. От няколко месеца БСП, ДПС и НДСВ, че даже и ГЕРБ са включени на пълни предизборни обороти. Целта е пределно ясна – запазване на властта. За тях и за олигархията, която представляват. Олигархия, съставена от бивши партийни и милиционерски началници и техните наследници, в братска прегръдка с бивши и действащи престъпници. Защото в олигархичната държава власт и престъпност са едно и също.
За комунистите, царедворците, Амедаговото и батбойковото племена е ясно – властта си пазят хората и свързания с нея грабеж. Туй им е на тях и политиката и науката и професията – грабеж, додето може. Година повече – все е кяр. И избирателят е наясно какво искат и посланието им се разбира – „Трай и гласувай за нас, че дано дойде Европа да те отърве... някой ден... Иначе чудо ще направим, ама Европа няма да видиш!” Хубаво послание – хем лесно се разбира, хем народът се приучва към ред – да знае кой командва. Личи си че професионална ръка го е пипала. Направо да се чуди човек, защо все на комунистите и ДПС им хрумват чалъми, как да превърнат явните си резили в тайно предимство.
Някак си, зад доста посредствените като цяло политически лица на тези партии прозират други идеи – значително по-умни и по-целенасочени. Идеи, формирани в „Политически генератор”.
Политическият генератор не е машина. Той не е институция, организация или дори клуб. Това са просто известен брой способни и независими хора, създаващи идеи за постигане на определени общи политически цели. Съгласието между тези хора по основните принципни въпроси и приемането, че целите им са по-важни от техните личности и амбиции правят политическия генератор ефективен. Участниците в него не се нуждаят от партийна дисциплина и презират малоумните интриги в партиите. Те рядко участват пряко в политически структури, но охотно „помагат” отвън. Експериментите НДСВ и ГЕРБ показват, че те са в състояние да създадат, макар и за кратко мощни креатурни политически субекти.
Политическият генератор не е добър или лош. Той просто служи на определени цели. У нас те са: запазване на олигархична форма на управление в близък до руския вариант, при една „бисексуална” държава, представляваща хлабава връзка между Русия и Европейския съюз. Без излишен морал, отказът от суверенитет се заплаща с концесия за грабеж на собственото население от „правилните хора”. Част от явните лица на този олигархичен политически генератор са:
- Цвятко Цветков;
- Димитър Иванов;
- Андрей Райчев, а преди него баща му Венцел Райчев;
- Андрей Пантев;
- Петьо Блъсков;
Разбира се, мнозина други също вземат дейно участие – ако идеите ти са качествени, никой няма да те спре да ги даваш, но все пак по старото милиционерско правило се предпочитат „свои” хора. Тези хора са опитни специалисти по изготвянето на идеологически концепции, тайни и публични операции, манипулиране на общественото мнение. Тяхното колективно творчество, подчинено на общата „голяма” цел стои в основата на перманентното „възкресение” на комунистическата върхушка и Държавна сигурност след всеки неизбежен провал. Всеки опит на олигархичните партии да действат извън опеката на Политическия генератор завършва с огромен скандал и те рано или късно се връщат разкаяни при „добрите хора”, които с въздишка се заемат пак да им оправят бакиите. И все в името на „голямата” цел – превръщането на България в единствената „бананова република” в Европа. Все в името на това най-олигархичната партия се нарече „лява”, а после си създаде виртуален „център” в лицето на НДСВ, а сега и виртуално „дясно” с патриотарска закваска – ГЕРБ.
На фона на описаните събития демократичните партии също работят на пълни обороти. Работят, за да си докажат един на друг кой е по-десен. Напъват се, въртят интрижки и се правят на хитри в тесен кръг. А избирателят не може и не може да вдене – „Що щат от него тези хора?”.
Нищо в поведението на демократичните партии не показва да искат да спечелят изборите. Нито интригите, нито изказванията, нито тактическите маневри от междуселски мащаб. Непредубеденият наблюдател остава с впечатлението е че единствената цел на всичко това е няколко членове на едно разведено семейство да продължат безсмислената борба „кой е по-голем”. А изборите са само повод да се натрие носа на „бившия”.
Дори и отлична идея, появила се сред тези хора незабавно се включва в арсенала за натриване на носа на „бившия” и след такава злоупотреба става практически неприложима.
Печалната истина е, че ако това поведение не се прекрати бързо и радикално не само изборите ще бъдат загубени катастрофално, но и партиите ще се маргинализират, сведени до шепа безпринципни активисти с неудовлетворена алчност. И тогава няма да има никакво значение кой е по-десен.
За съжаление в България за повече от петнадесет години не се създаде демократичен политически генератор. Няма дори група, чиито членове да приемат отказа от лични политически амбиции в името на една по-важна от самите тях цел – превръщане на българското общество в общество на граждани по модела, изпитан в Западноевропейските демокрации. В замяна на това в демократичните партии гъмжи от посредствени честолюбци, които се смятат за абонирани за привилегии и дребнавата власт в малката партийка, с тенденция за голям келепир в бъдеще. Тези апаратни плъхове, хора без професии или развратени от студентската скамейка активисти представляват истински генератор на интриги – единственият генератор, с който демократичните сили разполагат днес.