"ПРИЯТЕЛСКИЯТ" ЗАЕМ
На всекиго се е случвало. Идва в къщи (или в службата) приятел (или познат...; или приятел на познат) и моли за малък (или голям) заем. Разбира се, щом моли, значи има нужда, а както знаем, приятел в нужда се познава.
По правило, молбата Ви поставя в деликатно положение. Обикновено, трябва бързо да прецените дали можете и трябва да дадете искания заем. При това, личните отношения внасят допълнителна сложност в ситуацията.
- Дали приятелят няма да се обиди от отказ,
- дали даването на заема не е морално задължение,
- дали отказът няма да доведе до неблагоприятни последици ...
В повечето случаи имате чувството, че молителят усеща неудобството на ситуацията и може би, го използва в свой интерес.
И все пак – да дадете заема или да откажете? Никой не може да Ви посъветва по-добре от Вас самия. Целта на тази статия е само да Ви посочи някои основни принципи и правила за вземане на това решение, както и да спомене за съществуващите усложнения. Така, че когато не знаете как точно да постъпите, да следвате принципите. Това на никого не е навредило.
1. Решението
Когато Ви поискат "приятелски" заем, в основата на отношенията с искателя застава неговата молба. Всички останали отношения временно отстъпват на по-заден план. Това е нормално и дори необходимо, защото въпросът е делови и юридически, а не морален или емоционален. В такъв случай, намесата на странични отношения по-скоро би навредила на правилното вземане на решението, отколкото да го подпомогне.
За да вземете правилно решение, дали да дадете искания заем трябва да си отговорите на следните въпроси:
- Можете или не можете да си позволите да дадете такъв заем;
- В състояние ли е получателят да върне искания заем;
- Имате ли доверие на човека, който Ви моли, че ще върне заема;
- За себе си ли Ви моли или за другиго;
- Истинска ли ви се струва причината за искане на заема;
- Допустимо ли е за вас връщането на заема да се забави или да се осуети;
и още:
- за първи път ли този човек Ви моли за заем и как се е държал към Вас преди. Знаете ли къде живее, с какво се занимава и т.н.
- същият човек молил ли е другиго за заем, дали го е върнал и по какъв начин;
- какво е общото впечатление за поведението на този човек по финансовите въпроси;
При задоволителен отговор на всички тези въпроси, можете без особено притеснение да дадете заема. Това, обаче не Ви задължава да го направите. Могат да съществуват важни причини, които да Ви накарат да се въздържите или пък просто да имате усещането, че това би било грешка. За такива случаи важат съветите:
Само по себе си, правото не може да създаде доверие между двама човека. То само може да облече доверието в подходяща форма. Така, че ако нямате доверие на някого, не смятайте, че правото може да го замести.
Научете се да казвате "НЕ", без да изпитвате притеснение.
2. Какво казва Законът
Договорът за заем
Договорът за заем на пари или заместими вещи е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД, чл.чл. 240-241). За разлика от други правни институти, той не е изменян с десетилетия.
С този договор, заемодателят се предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем трябва да се отличава от:
- Заема за послужване, при който една вещ (напр. МПС, домакинска вещ и т.н.) се предава временно на трето лице, за да "си послужи" с нея, след коета да я върне.
- Договора за банков кредит, който е специфична банкова сделка, с отделна разгърната уредба.
Задължителни (императивни) и незадължителни (диспозитивни) норми
Характерно за уредбата на договора за заем е, че в нея преобладават диспозитивните (незадължителни) правни норми, които се прилагат само, ако страните не са уговорили друго. Законодателят е подходил към този важен битов договор либерално, като е дал широка възможност на страните да уговарят условията му. Разбира се, уговорките не могат да противоречат на закона или на морала. В случай пок, че се уговори, че заемът не подлежи на връщане, това вече не е договор за заем, а за дарение.
Задължителна е само разпоредбата, че заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени от скрити недостатъци на вещта, ако ги е знаел и умишлено или поради груба небрежност не ги е съобщил на заемателя (напр. в случай на дадени вредни или опасни потребими вещи или подправени парични знаци).
3. Условията на договора
Всички условия по договора за заем се уговарят между страните. По-важните от тях са:
Предмет – количество, размер и валутна мярка
Предмет на договора е определена сума пари или заместими вещи. Точното описание на даваните в заем пари и вещи трябва да е недвусмислено – за парите – вида валута, а за потребимите вещи – вида и качеството. Няма пречка, на територията на България да се уговори заем и в чуждестранна валута, доколкото не се нарушава твърде либералния напоследък валутен режим. Възможно е, също така да се приложи т.нар. "валутна мярка" - предметът на паричния заем да се уговори в български лева, но като равностойност на определена чуждестранна валута. Тази клауза има важно значение в периоди на голяма инфлация, когато националната валута бързо губи стойността си и към момента на връщането дадената сума има значително по-ниска покупателна способност.
Срок
Срокът на договора за заем се уговаря между страните. Ако не е уговорено друго, приема се, че заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Няма пречка да се уговори и връщане на части. При всички случаи, не е разумно уговореният срок за връщане да е прекалено дълъг. Ако задължението не се потърси в продължение на пет години, приема се, че то се погасява по давност.
Място на връщането
Ако не е уговорено друго, дадените в заем пари се връщат по местожителството на заемодателя.
Лихва
При договора за заем, лихва се дължи само, ако е уговорена писмено. Във всички други случаи, договорът може да се сключи и в устна форма. Поради особения характер на лихвоносния заем обаче, писмената форма е задължителна. Така е, защото лихвоносният заем надхвърля рамките на битовото отношение и се превръща в сделка, носеща печалба. При това, писмената форма е много по-подходяща за доказване на такъв род сделки.
Важно е да се подчертае, че лихвата не може да е прекомерно висока. Тогава, договорът би бил унищожаем поради стопанска непоносимост и това ще бъде прамо на заемателя.
Замяна на дължимото
При невъзможност или нецелесъобразност да се върне дадената в заем сума или вещи, няма пречка да се уговори даването на нещо друго или извършването на услуга. Това, в зависимост от уговореното задължение автоматически превръща сделката от договор за заем, в такъв за замяна, продажба, изработка и т.н.
Неустойки; мораторна лихва
При неизпълнението на задълженията по договор за заем могат да се уговорят неустойки. Забавата за изпълнението на задълженията влече след себе си лихви за забава – т.нар. "мораторни" лихви. Това се отнася, както до заемодателя, който не е върнал получения заем, така и до заемодателя, ако не предостави или се забави с даването на уговореното.
Право на отказ
Съгласно изричната разпоредба на чл. 241 от ЗЗД, който се е задължил да даде заем, може да се откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен. Неплатежоспособността като правно-икономическа категория по нашето право е уредена в Търговския закон.
Доказване на уговорените условия
Често, при особени условия на договора за заем възникват спорове относно точното съдържание на уговореното. По отношение на лихвата, законовото изискване за писмена форма за валидност внася яснота, но при липса на такава клауза договорът е валиден дори и в устна форма. Независимо от това, при що годе значителна стойност на заема или при отклонение от диспозитивните законови норми, винаги трябва да се предпочита писмената форма, като далеч по- удобна за доказване. При това, нотариална заверка не се налага, освен в много особени случаи.
4. Доказателства
При сключването на договор за заем, доказателствата и обезпеченията са едни от най-важните и в същото време едни от най-подценяваните елементи. Често, погрешно се приема, че оформянето на надлежни доказателства и обезпечения ще "обиди" другата страна. Това не е така. Просто без тях, рисковете от крайно неблагоприятно развитие на отношенията неимоверно нарастват.
свидетели на даването
Според обичайното правосъзнание у нас, заемът се дава пред свидетели. Те могат да удостоверят пред съда уговорените условия, както и даването на парите или вещите от заемодателя. Ако са добросъвестни...
разписка;
Разписката може да удостовери получаването на сума по договор за заем. Често, в нея се вписват и други клаузи, като срок за връщане или задължение за лихва. В такива случаи, разписката трябва да се подписва и от двете страни, но най добре е да се придружава от писмен договор.
договор за заем
Разбира се, както вече беше казано писмената форма на договора е винаги за предпочитане за доказване на неговите условия и за валидност на уговорката за лихва.
5. Обезпечения
Независимо от доверието, обезпечаването на заеми, особено на висока стойност е желателно. По-долу са посочени най-разпространените форми на обезпечение:
запис на заповед
Уреден е в Търговския закон представлява силно извънсъдебно изпълнително основание, особено когато е уговорен без протест и разноски. Представлява сложен и формален документ, който трябва да се познава много добре и да се изготвя с особено внимание.
вещно обезпечение
Вещното обезпечение може да бъде залог на вещи или ипотека. Залогът на движими вещи е приложим при повечето заеми, докато ипотеката – само при тези на особено висока стойност. Изискванията на закона към ипотеките са достатъчно сложни и изискват компетентна намеса на юрист.
Вещните обезпечения са доста разпространени, като са особено характерни за лихварството. Използването вместо тях на договори за продажба на вещи с клаузи за обратно изкупуване е порочна практика, породена от недостатъчната бързина на съдебната система и недобросъвестността на лихварите.
Между търговци, голямо разпространение има особените залози, като много ефективна форма на обезпечение, но тези отношения малко излизат от предмета на тази статия.
гаранция от трето лице
Нерядко, в подкрепа на заемополучателя се явява и някое трето лице, което се представя за гарант. За да бъде задължението на такова лице действително, то трябва да поеме задължението като съдлъжник на заемополучателя с отделен писмен договор или да издаде в полза на заемодателя запис на заповед.
5. Усложненията
Разбира се, дори и при най-голямото доверие могат да възникнат най-разнообразни усложнения. Най-разпространените от тях са:
Договор с международен елемент
При договор с чужденец или с лице, което не пребивава в страната, трябва винаги да се има предвид дали заемополучателят няма да замине задълго преди да е върнал заема. При всички случаи, договорът с него трябва да е в писмена форма, с уговорено местоизпълнение в България и уговорен приложим закон – българският.
Спор, относно предмета или съдържанието на договора
Споровете относно предмета или съдържанието на договора могат да се решат само с писмена форма на доказване на съществуването му и съдържанието на уговорките между страните.
Спор, относно изпълнението на договора
Най-простият способ за доказване на изпълнението на задълженията по договора е с разписка за получаването на заема, издадена от заемополучателя и обратното й предаване от заемодателя при връщане на заема.
Отказ за изпълнение
При отказ за изпълнение, спорът се решава от съда. При наличие на запис на заповед, с клауза "без протест" се започва изпълнително производство на основание на представянето му. При учредени вещни обезпечения се пристъпва към реализация на вземането, съгласно правилата за съответното обезпечение. Когато следва да се започне исково или изпълнително производство, участието на компетентен и правоспособен юрист е задължително.
Впрочем, и на всички останали етапи на сключването и ипълнението на договора , то не е излишно.
Най-опасното усложнение при договора за заем е превръщането му в лихварска сделка. Тогава, заемополучателят наистина е сериозно застрашен. Но за лихварските заеми – някой друг път.
Марин Божков