КРИЗАТА
ПОРОДЕНА ОТ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ НАПАДЕНИЯ НАД САЩ
(фрагменти към един бъдещ анализ)
Безспорно, атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон, последвани от атаки с бактериологично оръжие, както и отговора на НАТО, с въздушни удари срещу Афганистан, са проявление на криза в отношенията между Западния свят и ислямските държави.
1. Кризисният фактор:
Кризисният фактор, в случая, е съществуването в много от ислямските държави, на религиозно-аристократически елити, контролиращи или по-скоро присвояващи на непазарен принцип огромната част от националния доход на съответната страна.
Икономиките на тези държави са ориентирани изключително към експорт на природни богатства - петрол - за страните от Персийския залив и Либия, фосфати за Алжир и хероин и скъпоценни камъни за Афганистан. Те най-често се контролират от олигархични кръгове, завладели монопола върху политическата власт и обосноваващи претенциите си с религиозни доводи.
С напредването на процеса на глобализация, обаче, националните икономики се интегрират в световната икономика, подчинена на принципите на конкуренцията и ефективността. Тогава, местните елити на много от ислямските страни, притежаващи големи природни богатства ще бъдат неконкурентноспособни и ще трябва да отстъпят мястото си на по-ефективни мултинационални структури, а с това и да се лишат от привилегированото си положение.
В миналото, процесите на глобализация се задържаха от съществуването на два противостоящи политически блока, които, по съображения за запазване на геостратегически баланс на силите или в борбата си за надмощие, поддържаха напълно безкритично всякакви клиентелистки режими в Третия свят, без оглед на интересите на народите в съответните страни и определено във вреда на международното сътрудничество. Това позволяваше на местните елити да се феодализират т.е. да обединят политическата си власт с икономическа, а нерядко и да заграбят собствеността върху повечето доходоносни предприятия в страната, жонглирайки с марксистки, ислямски или либерални теории и термини.
С края на студената война, възможностите за лавиране между великите сили се изчерпаха, а глобализацията започна пряко да заплашва неконкурентните икономики на Третия свят и техните елити.
Въпрос на оцеляване на тези елити е да се спре процеса на глобализация и да се прокарат нови разделителни линии между богатия Запад и бедния Трети свят, за да могат местните елити да продължат безконтролно да се разпореждат с неговите богатства.
Такова решение се търси в:
икономическата и политическа самоизолацията на съответните държави;
обединяването на всички застрашени елити срещу САЩ, като в името на тази цел се загърбват политическите различия и дори военното противопоставяне между управляваните от тях държави (напр. сътрудничеството между Иран и Ирак, по време на войната в Персийския залив през 1991 г).
Създаването на терористична мрежа от фундаменталистки организации, във всички страни, в които това е възможно, за изнудване на местните правителства, да не се противопоставят дори на най-крайните действия на съответния елит, контролиращ терористичната мрежа.
Тези решения не са новоизмислени. Те се използваха с успех от държавите от Съветския блок, в годините на студената война. Достатъчно е да си припомним организациите “Баадер - Майнхоф” и “Фракция - Червена армия” във ФРГ, “Червените бригади” в Италия, спорадично проявяващите се марксистки терористични групи в Гърция, “ПКК” в Турция, с техните шумно отричани, но доказани връзки с местните комунистически партии и с тайните служби на СССР и неговите сателити, за да установим същата принципна организация, която сега се проявява в нова религиозно-идеологическа форма.
Стремежът към запазване на непазарното и несправедливо разпределение на националния доход, изкристализира в тезата: “Богатият Запад може да купува от нас суровини на цените, които ние ще определим, но не бива по никакъв начин да се меси в общественото ни устройство и вътрешните ни работи”. Така, че може с увереност да се твърди, че международният тероризъм винаги е бил инструмент в междудържавните отношения, чието прилагане е нарастнало след края на Студената война, за да замести отпадналите с края й възможности.
В същото време, елитите са длъжни да поддържат у населението на своите страни непрекъснатото чувство на външна опасност, с което да се оправдават ежедневните лишения на хората и огромните политически и икономически ограничения пред всеки човек. За целта, се използват следните внушения:
либералните идеи са чужди на ислямската култура и националните традиции на съответната страна. Те са опасни за обществото и дълг на всеки мюсюлманин е да се бори с тях и да ги отхвърля с презрение. Видимите удобства на Западния свят са лъжливи - те водят до вероотстъпничество, и у когото от мюсюлманите се забележи симпатия към тях, трябва да бъде убиван от останалите като вероотстъпник;
в света се води непрекъснато свещена война между исляма и неверниците. Всичко у неверниците е лошо и лъжливо. Те не бива да се докосват до мюсюлманите, които са длъжни да ги изгонят от земята си и да ги избиват, където ги срещнат (джихад).
Съвременните теории в ислямското богословие, представящи свещената война (джихад) като морална борба за етическо превъзходство над неверниците и демонстрация на абсолютни общочовешки добродетели се споделят от тесен кръг интелектуалци в ислямските страни, които нямат пряк достъп до контролираното от феодално-религиозните елити население, доведено до състояние на пълно невежество и фанатизъм. При това, подобни теории не намират историческо потвърждение в политическата практика на ислямския свят, в който завоеванието, избиването на неверниците, в името на вярата и собствената смърт в свещена война са традиционни и най-висши добродетели.
Все пак, трябва да отдадем дължимото на пропагандната система на фундаментализма. Нейната система от прости и ясни решения за всеки последовател, позволява ефективен контрол и самоконтрол над неговата личност, дори и при дългогодишен престой в либерална, немюсюлманска страна, с висок жизнен стандарт (Германия, САЩ и др.).
2. Кризисният комплекс:
За да може да се оказва ефективно въздействие върху кризисния комплекс, трябва да се изясни подробно неговата природа, същността на кризисния фактор, който го формира, съставните му елементи и връзките между тях.
Кризисен фактор, в случая е международната ислямистка терористична мрежа. Като социална система, тя има следните особености.
Управляваща подсистема в терористичната мрежа са някои местни елити, главно в ислямски страни.
Изпълнителна подсистема са професионални международни терористи и терористични организации, базирани, както в страните, поддържащи международния тероризъм, така и в трети страни и дори в Западна Европа и САЩ и действащи, практически на територията на целия свят срещу обекти от съществено значение, предимно за САЩ.
Интересно е, че връзката между управляващата и изпълнителната подсистеми се осъществява, както от специални органи (напр. доскоро, военното разузнаване на Пакистан, вероятно и дипломатическата мрежа на Судан), така и чрез глобалните комуникации и световната финансова система т.е. средствата на глобализацията се използват за борба със същата тази глобализация.
Кризисният комплекс се състои във възможността, членове на радикални групи, контролирани от местните ислямски елити, да разрушават важни обекти в Европа и Америка, използвайки тероризма, като политическо средство за изнудване на съответните правителства.
Свободното придвижване на хора, стоки и информация, породено от глобализацията, даде и средства за извършване на подривна дейност, насочена именно срещу най-развитите в технологично отношение страни. Свободата и технологичната възможност за осъществяване на контакти в реално време между всеки две точки от земното кълбо дава възможност за сигурно и безпрепятствено управление от голямо разстояние на крупномащабни терористични операции, в това число и на извършените на 11 септември въздушни нападения.
3. Развитие на кризата:
При непротивопоставяне, терористичните актове ще продължат, като исканията на терористите ще се радикализират, до пълна загуба на възможности за въздействие върху съответните страни, инспириращи тероризма.
Вълната от тероризъм не представлява нито война на един народ срещу друг, нито война на религии, нито на култури. В нея не участват нито народите, жертви на терористичните нападения, нито народите на страните, подкрепящи терористичната мрежа. Това е война между терористични организации, контролирани от политически режими или елити, главно в ислямските страни и органите за сигурност и въоръжените сили на нападнатите държави и техните съюзници.
Възприемането на предприетите от НАТО действия като война срещу Афганистан, срещу пущунската етническа общност в Афганистан и Пакистан или срещу ислямската религия е дълбоко погрешно, защото поставя на една плоскост политическия режим на талибаните, финансиран от държавноорганизирана международна търговия с наркотици и народа на Афганистан, който е първата и основна жертва на този режим. За съжаление, използваните военни средства за разрешаване на кризата в Афганистан водят до известен брой цивилни жертви, а това създава впечатлението за военна агресия, която не е в състояние да постигне целите, прокламирани в политическите декларации на Алианса. Това създава възможност, действията на НАТО срещу определена група да бъдат представяни пред народите в Третия свят като непровокирана агресия срещу суверенна страна, а пред мюсюлманите по света – като посегателство срещу ислямската религия, задължаващо всеки мюсюлманин към свещена война в защита на вярата.
Излишно е да се подчертава ролята на пропагандата и борбата за спечелване на световното обществено мнение в преодоляването на съвременните кризи. Именно загубата на подкрепата от страна на собствения народ и световното обществено мнение доведоха до изтеглянето на САЩ от Виетнам и на СССР от Афганистан. При това, освен загубата на престиж за свърхсилите, се създаде и мит за непобедимост на войските на Виетконг или за Муджахидините в Афганистан. Общественото съзнание пропуска, че войските на САЩ във Виетнам, и 40 армия на СССР в Афганистан не са губили сражение и са изтеглени поради натиска на общественото мнение в собствените им страни, което е считало за неоправдани загубите, понесени за установяване на контрол над съответните територии.
От друга страна, въоръжените сили на Виетконг и на антисъветската опозиция в Афганистан не биха могли да оказват каквато и да е ефективна съпротива срещу една свръхсила, ако не е неотклонната и масирана подкрепа на другата свръхсила. Така, че посочените две военни интервенции могат да се приемат за типични за периода на Студената война и представляват, по същество, ограничени сблъсъци за осигуряване на фланговете на двете противостоящи световни обществени системи и техните военни организации – НАТО и Варшавския договор.
С края на Студената война, се оказа невъзможно за местните елити в Третия свят да се конфронтират с едната свръхсила, като печелят покровителството на другата, а оттам те нямат никакви шансове при военно противопоставяне. Опитът от Войната в Персийския залив през 1991 година нагледно показа това, въпреки че армията на Ирак беше опитна и отлично подготвена. Единственото, което успя да направи иракското командване там, беше да изтегли светкавично основните си бронирани и механизирани дивизии на Националната гвардия изпод удара на съюзниците, извът театъра на военните действия, определен от мандата, даден от ООН, примирявайки се със загубата на силните ариегарди, изоставени на отбранителната линия “Саддам” по границите със Саудитска Арабия.
Интересно е, че същият военно-политически екип (Ричард Чейни- ген. Колин Пауъл), осъществил блестящо войната срещу Ирак, под предводителството на президента Джордж Буш-старши, сега трябва да се справи с новото предизвикателство на световната терористична мрежа именно при управлението на сина му Джордж Буш-младши. Съвпадението, обаче, макар и интересно не е от характер да повлияе решаващо върху протичащите обективно обществени процеси. Въпреки това, в бъдеще то може заеме по-сериозно място в обществената митология и художествената литература, както на патриотично настроената американска общественост, така и на силно емоционалния, с поетично-епическа нагласа, арабско-ислямски свят.
За разлика от войната в Персийския залив, обаче, сега, чисто военните аспекти са само малка част от средствата да управление и решаване на кризата. Предимство имат редица мерки, засягащи обществената сигурност и контрола над разпространението на опасни технологии в самите общества на Западния свят.
4. Последствия от кризата:
В случай на успех на избраната от терористите стратегия, основно следствие на кризата, ще бъде разделянето на света на противостоящи блокове от държави, подобно на периода на студената война, но вече на икономически признак. При това, високоразвитите индустриални държави ще бъдат принудени да издържат елитите на противостоящия блок, контролиращи ресурсите, внасяни от съответните страни.
Ако всичко това се случи, Европа и Северна Америка, а вероятно и Япония и Южна Корея) ще трябва да се “капсулират” в своя технологичен напредък, отбраняван от мощни въоръжени сили и развита система за сигурност, която да контролира всички пришълци от опасните региони на света. С това, глобализацията ще се ограничи само върху технологично развитите региони на света, които ще останат зависими от ресурсите, внасяни отвън, при правила, диктувани непазарно от местните елити.
При успех на ислямистката терористична стратегия, тя ще бъде “приета на въоръжение” и в Латинска Америка, Африка и Югоизточна Азия, чиито елити не се отличават, по принцип, от тези в арабско-ислямския свят.
Най-вероятните жертви на такова развитие на кризата ще бъдат страните от преходен тип – стремящи се към технологично общество по Западен модел и с това застрашаващи елитите в региона. Такива страни са:
– на първо място Турция и Йордания, върху които една мащабна терористична война на ислямистката мрежа би имала пагубно въздействие;
– Особено деликатно е положението на Балканския полуостров. Държавите и квазидържавните образувания в зоната на Западните Балкани (Босна и Херцеговина; Албания; Македония; Косово), в които доскорошните военни конфликти създадоха предпоставки за възникване на многобройни радикални въоръжени групи и военно-терористични елити, издържащи се от трансгранична престъпност. Това е особено опасно за всички балкански страни, защото може да превърне целия регион за десетилетия, в театър на военни действия;
– Индия, в която обществените противоречия лесно биха придобили религиозен характер, а това заплашва самото съществуване на държавата, която при това притежава и ядрено оръжие;
– Южна Корея, чиито северен съсед би могъл да се възползва от тероризма в политиката си на изнудване;
– Всички държави от Кавказкия регион и Средна Азия, разположени по т.нар. “път на коприната” (Грузия; Армения; Азербайджан; Туркменистан; Киргизстан; Узбекистан и Таджикистан), в които посткомунистическите светски правителства са сериозно застрашени от внасяния от арабско-ислямския свят войнствен фундаментализъм;
– Русия, в която живее многобройно население, изповядващо исляма и която отдавна е обект на терористични нападения от страна на ислямисти. При това, регионалните елити в страната често се противопоставят, с всякакви средства, на ефективните действия на централната власт, които биха установили контрол над тях.
– Мексико и Панама, представляващи стратегически интерес за финансираните от търговията с кокаин латиноамерикански елити;
С унищожаването на “санитарния кордон” от държави, стремящи се към западния модел на обществено-икономическо развитие, много от които непосредствено граничат с Европейския съюз и САЩ, последните ще останат напълно изолирани в един свят, контролиран от политико-престъпни кланове – по същество – узаконени банди, контролиращи съответните страни, които, при това, ще принуждават западния свят да ги издържа чрез контролираните от тях цени на експортните суровини.
За тези, на които такава прогноза се струва прекалени апокалиптична е достатъчно да се посочи, че именно така изглеждаше светът в резултат на деколонизацията и “социалистическите революции”, а относителното му подреждане в последните двадесет години се дължеше на разпадането на световната социалистическа система под икономическите удари на САЩ и всестранния технологичен напредък, известен под името “глобализация”.
5. Установяване на целите на антикризисната кампания:
Антикризисната кампания може да има следните цели:
снижаване на риска от извършване на атентати върху определени обекти – това е задача пред системите за гражданска защита и органите за охрана и сигурност във всяка от страните, която може да се окаже жертва на терористично нападение. На първо място трябва да бъдат защитени атомните електроцентрали и другите ядрени обекти, местата на голямо струпване на хора, пристанищата и язовирите, крупните промишлени обекти. Населението трябва да се обучи да взема адекватни мерки за защита при химическо и бактериологично нападение. При повишен риск в решаването на такива задачи трябва да се привличат и специализирани военни подразделения.
своевременното разкриване и неутрализиране на лица и организации, планиращи извършването на саботажни или терористични действия – това е голямата задача пред всички органи за сигурност. От нейното решаване зависи до голяма степен и успеха на антитерористичната кампания. И доколкото терористичната мрежа е международна, задачата не може да се реши без създаването на глобална система за сигурност с интегрирано ръководство, вкл. и оперативно, от всички застрашени страни и техните съюзници, която да действа не само на техните територии, но, чрез органите за разузнаване и на територията на целия свят (глобализация на сигурността).
оперативни системи за оказване на помощ при терористични актове – това е задача пред специализираните системи за спасяване при пожари, природни бедствия и аварии, системите за медицинска помощ и структурите, отговарящи за медицинското осигуряване във военно време.
Прекъсване на финансирането на тероризма и свързаните с него дейности, групи и организации – задача пред службите за финансово разузнаване и финансов контрол. При тях също е необходима тясна интеграция и унифициране на контролните процедури и методи, за успешно провеждане на съвместни операции на територията на съответните страни. Наред с това, финансовото разузнаване трябва да обхване и трети страни, особено офшорните зони и финансовите центрове в Третия свят, за да се попречи на евентуални алтернативни пътища за финансиране на терористичната мрежа.
прекъсване на контактите между световните терористични мрежи и криминалните организации и недопускането на сливането им (една от най-опасните тенденции в съвременния свят) – тази задача изисква изключително добро взаимодействие между органите за разузнаване, контраразузнаване и полицейските органи във всяка страна, съчетано с интегриране на международната система за сигурност, така, че проследяването да може да се извършва независимо от държавните граници и под единно оперативно ръководство. Изпълнението на тази задача ще изисква промени и в някои закони, регулиращи сигурността в много от застрашените държави.
въздействие (в това число и силово) върху терористичните организации извън териториите на застрашените държави – това въздействие може да бъде информационно или силово. Информационното въздействие включва както разузнавателни операции и дезинформационни мероприятия, така и пропаганда, насочена пряко към членовете на терористичните организации и техните поддържници. Трябва да се каже, че в тази област има огромно изоставане. Силовото въздействие включва както специални операции за разкриване и унищожаване на опасни терористи, терористични бази и обекти, така и военни операции, преследващи по-мащабни цели – дори смяна на режими, оказващи помощ или ползващи терористи (каквато е операцията ва Афганистан).
въздействие върху местните елити, за недопускане на подкрепа за терористични организациии – това въздействие може да се оказва с политически (актове на международни организации, дипломатически натиск и др.), икономически (ембарго, предоставяне на привилегировани режими), разузнавателни, военни (политика на канонерките) и други средства. Особено важно е тези средства да се използват гъвкаво – политика на моркова и тоягата – и съгласувано от всички държави, включени в антитерористичната коалиция (интегрирана дипломация и международни отношения). Такова интегриране е характерно за военните коалиции по време на война.
подкрепа на всички организации или обществени групи, ефективно борещи се с тероризма и срещу подкрепящите го режими – тя е особена важна за спечелването на общественото мнение в страните, оказващи подкрепа на тероризма. Чрез нея, войната срещу тероризма ще се пренесе “на територията на противника” и той ще бъде принуден да премине към отбрана – включително и като намали или прекрати нападенията. Подкрепата не бива да се оказва безпринципно. Няма смисъл, един опасен режим за бъде заменян с друг (както стана именно в Афганистан), защото опасността обикновено ескалира с всяка следваща смяна. Трябва да се изхожда от убеждението, че народът в съответната страна е първата жертва на терористичния режим, но не е задължително това да се разбира от широките маси, защото те никога може да не са виждали друг начин на живот, а установеният в страната ред да е подкрепен със съответни религиозни правила. Така, въпреки правотата си, подкрепяните отвън групи ще бъдат възприемани като предатели, а често и като вероотстъпници. Изходът е да се търсят членове на управляващия елит в столицата или в регионите, които да са склонни да създадат и оглавят съпротивително движение, при здрав контрол за спазване на договорените условия за подкрепа. Това трябва да бъдат авторитетни и обаятелни хора, а в ислямските страни – задължително духовници или подкрепени от значителна част от духовенството. При правилно изпълнение, в страните, подкрепящи тероризма трябва да се изгради мощно съпротивително движение, ползващо се със симпатиите на по-голямата част от народа. Така ще бъде прекъсната връзката между властта и народа, а с това и ще бъде загубена пропагандната позиция, че антитерористичната коалиция води агресия срещу народа и тя нейните сили могат да влязат в ролята на освободители на този народ от терористичното управление. Трябва да бъде избягвано разпалването на етнически конфликти и подкрепата на една етническа група срещу друга, защото те са особено кръвопролитни, трудни за овладяване и неизменно водят до разпадане на мултиетническото общество. Такава опасност съществува днес в Афганистан, където опозиционният Северен съюз включва представители на узбекското, таджикското и хазарейското малцинство, докато управляващите са изключително пущуни.
създаване на нагласа у световното обществено мнение за недопускане на дейности, улесняващи тероризма – това е въпрос на дисциплина и съзнание на собственото население на засегнатите от тероризма страни. Практиката показва, че повечето от средствата за извършване на терористични нападения са придобити от страната, обект на нападението или от други застрашени страни. В стремежа си към печалби или просто поради занижен контрол, страните-жертви сами въоръжават терористите, а понякога дори позволяват създаването на силни обществени движения в тяхна подкрепа. Решаването на този проблем не е само въпрос на пропаганда, а на всеобхватна политика за гарантиране на сигурността на гражданите, базирана върху обществената саморегулация. Демократичните държави трябва бързо да наваксат същественото си изоставане н тази област, без да прибягват до широко използване на методи за принуда, защото те пораждат у обществото по-скоро обратни настроения. Трябва да бъде изградена широка мрежа от обществени организации, подпомагащи сигурността на страната, подобни на системата от правозащитни неправителствени организации. Тезата, че сигурността е поле за дейност само на висококвалифицирани специалисти е несъстоятелна, както и тезата, че правозащитната дейност е работа само на юристите. В последните десетилетия, неправителствените организации доказаха, че имат място във всяка област на обществения живот и като цяло, действат в интерес на обществото, така че е крайно време да бъдат използвани и в такава важна сфера като обществената сигурност.
създаване на международноправни механизми за разкриване, залавяне и осъждане на терористи – тук вече става въпрос за развитие на международното наказателноправно сътрудничество, в което също се наблюдава известно изоставане от събитията. То предполага унификация на полицейското, наказателното, наказателно-процесуалното и наказателно-изпълнителното право на интегриращите се страни в единна система, както и създаване на международни съдилища за определена категория престъпления, в които задължително трябва да се включат и проявите на международния тероризъм. При това, може да се ползва и опита на международния съд за военни престъпления в Хага, но вероятно той ще се окаже недостатъчен и ще трябва да се търсят оригинални решения.
създаване на глобална антитерористична мрежа – при правилно прилагане на повечето от горните мерки, в света ще възникнат условия за създаване на глобална антитерористична мрежа, включваща правораздавателните, полицейските, разузнавателните, военните и пропагандните системи на страните от антитерористичната коалиция, наред с мощни съпротивителни движения в страните, подкрепящи тероризма. В случай , че световното обществено мнение бъде спечелено за борбата срещу тероризма и бъде изградена мрежа от неправителствени организации в областта на обществената сигурност, базата за съществуване, финансиране и действие на световния тероризъм ще бъде стеснена до минимум, а подкрепящите го местни елити ще бъдат принудени да го изоставят като инструмент в международните отношения.
6. Създаване на антикризисни системи:
Всяка една от изброените цели на антикризисната програма, трябва да се осъществява от съответна държавна или международна система. Много от тези системи вече съществуват, но ще се наложи да се внесат корекции в работата им, за да могат да поемат новите си задачи. Такива системи са:
полиция и служби за борба с тероризма – полицията на западноевропейските страни отдавна е създала специализирани антитерористични структури, във връзка с подкрепяната от СССР вълна от тероризъм през 70-те и 80-те години. Развитието и интеграцияна на тези служби трябва да продължи с ускорени темпове, в рамките на Европейския съюз, като към тях се присъединят и страните, кандидатстващи за членство в съюза, така, че контролираната от интегрираните антитерористични служби на съюза територия, да обхване и тези страни. По този начин ще се решат едновременно два тежки проблема в полицейската работа – ограничената териториална компетентност на полицейските служби в рамките на определена държавна територия, което се отразява отрицателно на контрола на трансграничната престъпност и хроничния недостиг на полицейски сили и средства, който изисква голяма маневреност за бързо и успешно състедоточаване на нужните специализирани подразделения. Чрез интеграцията, полицията на Европейския съюз ще контролира ефективно цялата си територия, заедно с определена буферна зона от териториите на страните, кандидатстващи за членство, като няма да позволява използването и като база за организиране на терористични нападения. В сравнение със Западна Европа, обаче, полицейските служби на САЩ бележат по-голямо изоставане в подготовката си за борба с тероризма. Това изоставане трябва да бъде наваксвано буквално “под огъня на противника”. Като ресурси, създаването на антитерористични служби не е проблем за държава като САЩ. Въпросът ще бъде по-скоро до каква степен обществото ще се съгласи на известно ограничаване на анонимността на личността, в интерес на запазване на всички от терористични нападения;
въоръжени сили – до приключването на студената война, въоръжените сили на страните от НАТО и Варшавския договор се подготвяха изключително за “голяма война” – крупномащабни общовойскови операции, с използване и тясно взаимодействие на всички родове въоръжени сили, в т.ч. на ядрено оръжие и пределно напрежение на воюващите страни. В сравнение с доктрината за тотална война на СССР, военната доктрина на САЩ винаги е включвала и ограничени операции за защита на американските интереси в различни точки на света, с участието на сили за бързо реагиране и авионосни ударни групи. Опитът от войната във Виетнам беше преосмислен и помогна за успешното осъществяване на операциите по установяване на контрол в Гренада, Панама и в най-голямата общовойскова операция – “Пустинна буря”. В същото време, неуспеха на американските специални подразделения да освободят заложниците в Техеран, по време на кризата с Иран показа, че този специален род въоръжени сили не е всесилен и неуязвим – напротив – той е силно зависим от редица природни, военни и организационни фактори т.е. без благоприятни условия, щателна подготовка и ясна цел, използването на специални подразделения води само до жертване на изключително ценен персонал и техника и несъизмерима с размерите на операцията загуба на престиж. В светлината на така описаните фактори, за изпълнение на целите, поставени от войната срещу тероризма, въоръжените сили на страните от антитерористичната коалиция трябва да се пренастроят за решаване на новите задачи. Неуспехът на Съветската армия да наложи ефективен контрол над цялата територия на Афганистан и да ликвидира въоръжените формирования на опозицията показа, че армия, подготвена за масирани сухопътни операции не може да се използва с успех срещу малки мобилни и лековъоръжени отряди, ползващи се с подкрепата на населението и буквално разтварящи се в него при опасност от унищожаване. Акцентът трябва да се постави върху мобилни съединения, способни да маневрират с по-голяма бързина от противника, независимо от пътната мрежа в района на действието им, обучени за егерски и контрапартизански действия, както и за носене на полицейска служба, мироопазващи операции и разоръжаване. При това, трябва да се използва максимално опитът от балканските въоръжени конфликти от 1990-2001 години. Уместно е формирането на регионални мироподдържащи и антитерористични съединения, включващи части и подразделения от всички заинтересовани страни в региона, обединени под общо командване и отговарящи на единни оперативни изисквания, при пълна съвместимост по стандарттите на НАТО. Пример в това отношение може да бъде инициативата за създаване на балкански мироопазващи сили в състав бригада, която съществува вече от няколко години. Наред с международните сили, националните въоръжени сили съща трябва да се подготвят за отразяване на терористични нападения и ликвидиране на терористични групи във взаимодействие със специализираните полицейски подразделения. Опитът от току що завършилия конфликт в Република Македония показа, че такова взаимодийствие е особено ефективно за ограничаване на района на действие на терористите, блокирането им в избрана точка и задържането, разоръжаването или унищожаването им. Въоръжените сили на всяка държава от антитерористичната коалиция трябва да са в състояние да контролират ефективно цялата нейна територия, като са в състояние самостоятелно да откриват разоръжават и ликвидират всякакви терористични въоръжени групи и не допускат създаване на територии, контролирани от терористи, разширяване на терористичната дейност или разпространението и на територията на трети страни. В това отношение трябва да се ползва отрицателния опит от конфликтите в Хърватско, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Чечня, Джаму и Кашмир, в които дейността на терористични групи имаше подчертано трансграничен характер. От ключово значение в целия свят е борбата с организираната престъпност, която осигурява основния контингент от професионалисти за терористичната мрежа и сама се превръща в терористичен фактор, използвайки политически лозунги;
служби за разузнаване и контраразузнаване – през периода на Студената война, основната дейност на тези служби беше насочена срещу държавите от противостоящия геополитически блок. Сега тази дейност трябва да се пренасочи към световната терористична мрежа и недопускане на нейното проникване на територията на държавите от антитерористичната коалиция. Сътрудничеството в областта на разузнаването между държавите от коалицията трябва да се задълбочи, като при това, в изпълнението на тази задача се ангажират органите, както на гражданското, така и на военното разузнаване – спецификата на тези служби ще им позволи да покриват особено широк диапазон от задачи. Обменът на разузнавателна информация трябва да се осъществява не само на политическо, но и на оперативно ниво, за да бъде възможно ефективното противодействие на мобилните терористични групи. Разузнаването ще има за задача разкриване на структурата, елементите и връзките в терористичната мрежа, плановете й за действие, местонахождението и ролята на нейните ръководители и членове, информационно обезпечаване на антитерористичните полицейски и военни органи и на политическото ръководство на държавите от коалицията и на международните организации за борба с тероризма. Контраразузнаването трябва да разкрива елементите и връзките на терористичната мрежа действащи на територията на държавите от коалицията и ефективно да противодейства на тяхното проникване и функциониране, до пълното им неутрализиране и унищожаване;
служби за граничен контрол – либерализацията на гтраничния режим на страните от Западна Европа в през 80-те и 90-те години, създаде възможност за лесно проникване, както на нелегални емигранти, така и на членове на терористични организации. Затягането на граничния режим на Европейския съюз, постигнато със споразумението от Шенген е само една стъпка към ограничаването на възможностите за проникване на терористи на територията на Съюза. Фактът, че съществена част от подготовката на нападенията над Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември е извършена в Германия, показва, че предприетите до сега действия в областта на граничния контрол не са достатъчно ефективни и терористите могат да използват територията на съюза дори и като база за подготовка. От друга страна, обаче, не може да се спре напълно притокът на хора от цели географски региони, дори и по съображения, касаещи сигурността. Решението трябва да се търси в посока на непрекъснатото обезпечаване на службите за граничен контрол с достатъчно разузнавателна информация за членовете на терористичната мрежа, така, че те да бъдат разпознавани и задържани на границата. Това означава, че дейността, поведението и прдвижването на опасните лица трябва да се следи още преди пристигането им на границите на съюза т.е. на територията на трети, невинаги приятелски страни. Това е мащабно предизвикателство пред разузнавателните служби на страните, членове на съюза, които, освен добиването на съответната информация трябва да осигурят и предаването и до граничните служби на съюза по начин, те да могат да сигурно да контролират границите му. Ключов фактор за изпълнението на тази задача е ликвидирането на депата за нелегални емигранти, разположени, предимно в страни, граничещи със съюза или кандидати за присъединяване към него. В много от тези страни, нелегалната емиграция се е превърнала в доходен бизнес за разклонени престъпни организации, действащи на територията на повече от една държава. За ликвидирането на тези депа е необходимо да се създаде допълнителна гранична бариера на външните граници на страните, кандидатстващи за членство в съюза и това членство да се обвърже с ефективността на граничния им контрол и на сътрудничеството им с антитерористичните системи на съюза, така, че всяка страна-кандидат да може да докаже своя принос в общата сигурност на съюза – един показател, който е не по-малко важен от икономическото развитие;
медицински служби – във всички застрашени страни, медицинските служби трябва да са готови да се справят с последствията от терористични нападения – масов приток на лица с тежки наранявания, жертви на химически или бактериологични нападения. За това трябва да се използва опита, натрупан от военната медицина и до извества степен да се развърне, макар и в модифициран за справяне с новите задачи вид систевате на военновраманната медицинска помощ. Особено опасни и с дълготраен ефект върху населението са атаките с бактериологично оръжие, които терористичната мрежа осъществява, защото могат да доведат до разпространението на опасни епидемии, много от които не са наблюдавани в Европа от десетилетия. Трябва да бъдат осигурени достатъчно предпазни средства, ваксини и медикаменти за населението, като се подготви съответния персонал и инфраструктура за справяне с евентуалните епидемии. Населението трябва да се обучи как да реагира при нападение с химическо и бактериологично оръжие. Голям принос в това отношение могат да имат Червеният кръст и други доброволни неправителствени организации. Макар и дискретно, трябва да се води неотклонно подготовка и за медицинско осигуряване в случай на нападение с ядрено оръжие, което може да попадне у терористите. В тези направления, системата за медицинско осигуряване на страните от коалицията трябва да действа интегрирано със системата за гражданска защита. Не на последно място, трябва да се действа за овладяване на евентуални масови психози, които пораждат големите или често повтарящите се терористични нападения. Ще нарастне и броя на психиатричните пациенти, някои от които могат да бъдат опасни за околните;
служби за финансово разузнаване и контрол над банковата система – на тях ще бъде отредена почетната и изключително важна задача за прекъсване на финансирането на международната терористична мрежа. Без финансиране, тя скоро ще се разпадне на отделни, лесни за контрол и ликвидиране групи. Финансовото разузнаване на страните от антитерористичната коалиция твърдо трябва да бъде интегрирано. То трябва ефективно да контролира всички значими парични потоци в рамките на коалицията. Активна работа по установяване на контрол трябва да се провежда и във всички основни финансови центрове извън коалицията. Особено внимание трябва да се обръща на нововъзникващите финансови центрове в Източна Азия, Мексико и Канада, както и на страните от Централна и Източна Европа, в това число и Русия, които са особено подходящи за обслужване на финансовата дейност на терористичната мрежа. Финансовото разузнаване трябва да разполага с ефективни средства за спиране на разплащания, които могат да послужат за финансиране на терористична дейност. Задължително трябва да се контролират и електронните анонимни разплащания, както и сделките с ценни метали, скъпоценни камъни, ембаргови стоки, вторични финансови инструменти и др, които могат да се използват като алтернативни форми на разплащане. Във всяка от тези области, страните от Централна и Източна Европа могат да дадат съществен принос. Той ще помогне и за изграждането на здрава основа на собствените им финансови системи, спиране на финансовите престъпления и интегрирането им в Европейската финансова система;
правораздавателна система – във всяка от страните в коалицията, тя трябва да действа достатъчно ефективно, за да гарантира задържане, и осъждане на лица, занимаващи се с трансгранични престъпления. Ефективността на правораздавателната система срещу международния тероризъм не е проблем на съда, а по скоро на наказателноправната и процесуална уредба и на създадената инфраструктура на взаимодействие на всички ангажирани с борбата срещу тероризма обществени системи. В рамките на интегрирането на правото в Европейския съюз ще трябва да бъдат инкриминирани и редица деяния, характерни за международния тероризъм. Ще се наложи и промяна в уредбата на използването на специалните разузнавателни средства и техническите способи за увеличаването на доказателствената им сила в съда. Трябва да се уреди и взаимодействието на съдебната система със службите за разузнаване и контраразузнаване, които по традиция не обичат да издават тайните си пред съда. Полицията и следствените органи във всички страни ще трябва да създадат специални групи за разследване на предтъпленията, свързани с международен тероризъм. Тези групи трябва да поддържат тясно взаимодействие независимо от националната им принадлежност, като оперативния обмен на информация между тях бъде уреден така, че получените сведения да са годно доказателствено средство пред съда. Ще се наложи и законодателното уреждане на работата на международни разследващи екипи;
международна система за наказателноправно сътрудничество – освен интегриране на националните системи за наказателно правораздаване е необходимо да се създаде международен трибунал за наказване на престъпланията, свързани с международния тероризъм. На този трибунал трябва да бъдат предавани подбудителите, организаторите, ръководителите и особено опасните членове на международната терористична мрежа. Трибуналът трябва да има признат международен статус и да е авторитетна международна организация, която не може да бъде обвинена в пристрастие или в практикуване на “правото на победителя”. Към него трябва да има достатъчно изпълнителни органи, които да гарантират изправянето на обвинените лица пред трибунала и изпълнението на наложените наказания. Трибуналът трябва да е постояннодействащ орган за международно правосъдие за престъпления срещу мира и човечеството, съгласно Устава на ООН;
система за междуправителствен обмен на информация – системата за обмен на информация между правителствата на страните от антитерористичната коалиция трябва да се институционализира, като се превърне в междуправителствен постояннодействащ орган с бюра във всички страни, членове на коалицията. Този орган трябва да отговаря за своевременното, достоверно и сигурно предаване на информацията, свързана с борбата срещу тероризма. Възможно е и да му бъдат възложени някои функции, свързани с координацията на информационното обезпечаване на интегрираните разузнавателни, полицейски, военни и гранични системи на съответните страни, но без това да го превръща в свръхмощен орган, монополизиращ обмена на информация, защото това ще усложни прекомерно системата за борба с тероризма, като, в същото време ще забави и затрудни оперативния обмен на информация между отделните сродни служби;
други – на първо място сред тях трябва да се постави контрола над глобалните комуникации и Интернет. Събитията показаха, че терористични нападения могат да бъдат организирани, ръководени и дори финансирани именно чрез Световната мрежа. Опасността от използването на световните комуникации от терористите е сравнително ново явление, което не се срещаше в предишната вълна от тероризъм през 70-те и 80-те години. Интересно е, че първите действия, предприети за саботиране на комуникациите на терористичната мрежа, базирани върху Интернет, бяха предприети от хакери, организирани спонтанно, още в първите часове след въздушните нападения над Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември. В бъдеще, контролът над световната мрежа трябва да се осъществява от достатъчно ефективна система, позволяваща разпознаване и декодиране на изпращаната от и към терористи информация, идентификация на изпращача и получателя и достатъчно бърза реакция за разкриването и залавянето им. Сред останалите мерки могат да се посочат подобряване на сигурността на международните транспортни съобщения, недопускане на пиратски действия във въздуха и по море, защита на превоза на опасни товари, строг контрол на международната търговия с оръжие, технологии и стоки с двойна употреба, системна борба с екстремистките идеологии и пропагандиращите ги групи, мерки за консолидация на световното обществено мнение в борабата срещу тероризма и др.
В случай на правилен избор и ефективно прилагане на описаните мерки, активността на мождународната терористична мрежа трябва забележимо да намалее, като значителни нейни елементи или подсистеми, действащи на територията на страните, обект на терористични нападения бъдат разкрити и неутрализирани.
7. Подготвителни и първоначални действия. Начални (сигнални) резултати:
Успоредно с изграждането и настройката на описаните по-горе антикризисни системи, трябва да започне планирането и осъществяването на първите мероприятия за преодоляване на кризата, породена от международните терористични нападения. Тези действия ще имат за цел за проверят готовността на така изградените антикризисни системи да изпълняват с успех възложените им задачи, да набележат общите характеристики на терористичната мрежа и да дадат сигналните резултати, по които да се прецени правилността на избраната антитерористична стратегия и ефективността на отделните нейни програми и мероприятия. Първоначалните действия трябва да установят “бойното съприкосновение” с противника, като разкрият неговото разположение и планове.
Службите за разузнаване трябва да разкрият максимален брой лица, обекти и операции, които да позволят ефективно блокиране на терористичната мрежа – може да се каже, че такава дейност се води отдавна, но тя истински се засили след въздушните нападения от 11 септември. Разузнавателните служби на Съединените щати установиха взаимодействие с колегите си от страните от ЕС, като осигуриха и сътрудничеството на разузнаванията на много от страните – нечленове на съюза. В това направление, разузнаването на САЩ има богат опит от разрешаването на многобройни регионални кризи. За пръв път, обаче, такова сътрудничество трябва да се установява едновременно, с голям брой страни с различни политически режими и интереси. Постижение за международната политика е осигуряването на разузнавателна информация от Русия, чието разузнаване продължава да разглежда САЩ като противник, въпреки общите интереси на двете страни в борбата срещу тероризма. Тепърва предстои установеното сътрудничество да се формализира в съответните споразумения за обмен на информация, а после, евентуално и да се институционализира в един наднационален орган;
Въоръжените сили, чрез ефективни операции трябва да сковат действията на терористичната мрежа срещу страните от антитерористичната коалиция – към този момент, предприетите от Съединените щати въздушни удари срещу обекти на Талибаните и организацията “Алкайда” в Афганистан не са доказали по безспорен начи ефективността си за спиране на терористичните нападения и унищожаване на оперативния потенциал на терористичната мрежа. Запазването на целостта и бойния ефектив на основната съпротивителна сила срещу режима на талибаните в Афганистан – Северния съюз, въпреки понесените от него многобройни тежки удари - убийството на неговия военен лидер ген. Ахмад Шах Масуд, атентата с неясен изход срещу ген. Рашид Достум и явното дистанциране на бившия министър-председател Гулубудин Хекматияр е безспорно постижение на американската дипломация. В същото време, постепенното намаляване на темпа на настъплението, предприето от войските на Северния съюз и сковаването им во позиционни боеве около гр. Мазар и Шариф и на Кабулското направление правят малко вероятен скорошния изход от кризата чрез смяна на правителството в Кабул след една военна победа, постигната основно от силите на опозицията в страната. Използването на силите за специални операции е оправдано при отделни акции за уищожаване на терористи или на техните бази, но те не са в състояние да задържат контрола над територията и унищожените бази, постепенно ще възникнат отново. Очевидно, въздушните удари ще трябва да продължат с нарастваща ефективност, като в същото време се подготви сухопътна операция за въвеждане н страната на контингент от международни сили, за установяване на контрол над територията й, залавяне на укриващите се там терористи и унищожаване на базите им. За осъществяването на тази цел, международната общност ще срещне редица трудности – в Иран господства антиамерикански режим, който, макар и шиитски (в Афганистан господства сунитското направление на исляма, което е враждебно към шиитите) не е склонен да сътрудничи с международната общност; в Северен Пакистан, населението е пущунско, склонно да сътрудничи с талибаните, чието движение е възникнало именно в бежанските лагери на Северен Пакистан в периода на Съветската окупация, не без активното участие на пакистанското военно разузнаване – това прави проблематично активното използване на военни бази в Пакистан, или територията на страната за въвеждане на войски в Афганистан; всички съседи на страна притежават оръжие за масово поразяване, което не е подложено на достатъчно строг контрол, а четири държави от региона, две от които – непосредствени негови съседи притежават ядрено оръжие. Това са Китай, Пакистан, Индия и Русия;
Полицейските и правоохранителните служби трябва да задържат и осъществят наказателната отговорност на лицата, участвали в организирането на вече извършените атентати или планиращи нови – десетките арести в Сащ и Европа, последвали нападенията от 11 септември показаха, че полицейските служби на всички страни са мобилизирани да извършат своята част от работата за преодоляване на кризата. Интегрирането на полицейските служби в Европа с тзи в Америка, обаче все още не е напреднало в достатъчна степен и при евентуално нарастване на интензивността на нападенията ще проличи ниския капацитет и бавното действие на установената система на сътрудничество. Изоставането в тази област трябва да бъде наваксано, без това да се отразява на оперативната работа на полицейските служби. Целта трябва да бъде изграждането на единна система за информация и управление на международните полицейски операции от двете страни на океана;
Службите за граничен контрол трябва да ограничат до минимум достъпа на лица, свързани с глобалната терористична мрежа до територията на държавите, обект на терористична дейност – засега, основното внимание в Европа и САЩ е съсредоточено върху информационното обезпечаване на граничния контрол, без да се правят принципни промени в граничния режим. Това е оправдано. Очевидно е, че не може радикално да се прекъсне достъпа на лица от страните, подкрепящи тероризма на територията на Европа и Северна Америка. Мерките, които предстои да се предприемат трябва да са съобразени с конкретните нужди на борбата с тероризма, а не да водят до безсмислена самоизолация или да създават съществени трудности пред движението на хора. При всички случаи, борбата срещу тероризма ще ускори процеса на създаване на пространство от двете страни на Северния Атлантик, с общи външни граници и еднакъв строг граничен контрол над тях, оградено от буферна зона от прилежащи държави, очертаващи първия граничен пояс на контрол, извън територията на ЕС и САЩ;
Международната финансова система, доколкото се контролира от развитите индустриални страни, трябва да спре незабавно всички операции, които могат да послужат за финансиране на международния тероризъм – може би, в момента, най-малко гласност се дава на мерките, които предприема международната финансова система за ограничаване и блокиране на финансирането на терористичните организации. От това, което се прокрадва в средствата за масова информация, обаче, може да се направи извода, че в тази област се води много активна работа. Това не е само замразяването на сметките на известните водачи на терористичната мрежа и на техните организации. Проследяват се всички източници на финансиране на терористична дейност и вероятно много от тях са вече блокирани. Опитът на терористите да преминат на алтернативни източници на разплащане (скъпоценни камъни, злато) категорично показва ефективността на предприетите до момента мерки. Важно е прилатането на тези мерки да не спира, като в същото време се разкриват и блокират всички алтернативни форми на финансиране на терористичната дейност. По нататъшната работа на интегрираното финансово разузнаване на страните от антитерористичната коалиция ще има възможност да докаже ефективността на такава организация в решаването на кризи от световен мащаб;
Международните организации трябва да наложат ефективни санкции на държавите, подкрепящи международния тероризъм, които да доведат до спиране на подкрепата – след първоначалната вълна на солидарност на международната общност с народа на Съединените щати и подкрепата на техните съюзници от НАТО (най-вече на Великобритания) не последва бърза реакция от авторитетните международни организации. Необходимо е категорично ангажиране на Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност, чрез приемане на съответни резолюции и евентуално възлагане на мандат на международни сили, подобно на действията на тези организации след агресията на Ирак срещу Кувейт през 1991 година. Такива действия биха утвърдили авторитета на Световната организация. Обратното – непредприемането им ще го девалвира значително, като орган за управление и за решаване на международни кризи;
Като обобщение може да се каже, че сигналните резултати от първоначалните действия по решаване на кризата са обнадеждаващи, но недостатъчни за да се очаква бързо разрешение и ликвидиране на международната терористична мрежа.
8. Въздействие върху кризисния комплекс:
За да бъде разрешена благоприятно която и да е криза, трябва да се разруши кризисният комплекс, който я е породил и да се отнемат възможностите, той да се създаде отново. Всеки кризисен комплекс се състои от външни за системата кризисни фактори, заели определени системни връзки, чрез които блокират важни функции или унищожават съществени елементи на системата. С развитието на кризата, кризисният комплекс обхваща все повече системни връзки, до разрушаването на системата. Въздействието върху него се осъществява чрез целенасоченото освобождаване на засегнатите връзки и изолирането на кризисния фактор от системата. В същото време трябва да се води и работа по разрушаването на кризисния фактор.
Въздействието върху кризисния комплекс, породил кризата с международните терористични нападения, трябва да се съсредоточи върху:
непрекъснато и ефективно въздействие върху местните елити от третия свят и особено в ислямските страни да не оказват подкрепа на международния тероризъм. При това, наред с икономическите и политическите средства, е допустимо дори ограничено използване на въоръжените сили (авионосните ударни групи, силите за бързо реагиране или специално създадени групировки);
лишаване на терористите от база и институционална подкрепа, независимо от географската точка, в която се намират;
лишаване на терористите от възможност за комуникация помежду им и с трети лица, както и от възможност да водят пропаганда;
пълно блокиране на финансирането на международната терористична мрежа или на отделни, свързани с нея организации;
Ограничаване и установяване на пълен контрол над придвижването на лицата, свързани с международната терористична мрежа. Залавяне на извършителите на терористични актове;
Формиране на световна обществена нагласа на нетърпимост към тероризма като явление;
Недопускане на сливане или тясно взаимодействие между терористичната мрежа и други форми на организираната престъпност;
Блокиране или неутрализиране на действията на всички организации, групи и лица, които биха подкрепили, съдействали или улеснили международния тероризъм.
9. Унищожаване на кризисния комплекс и на кризисния фактор:
При всички случаи, унищожаването на кризисния комплекс е възможно само чрез отнемане на възможността на елитите от третия свят, да оказват поддръжка на терористи или да използват терористични средства. Тази цел не може да бъде постигната нито с чисто военни средства, нито с някаква неоколониална “политика на канонерките”. За нейното постигане трябва да бъде ангажирана цялата световна система от развити демокрации, като на народите от третия свят се даде увереност, че международната общност ще ги подкрепи, ако не желаят да бъдат управлявани от терористични режими. В същото време, трябва категорично да се прекратят всякакви политически сделки с недемократичните режими по света, каквито и тактически изгоди да обещават в момента.
Не трябва да се забравя, че общата численост на членовете на местните елити в арабско-ислямския свят и техните близки поддържници не надхвърля няколко десетки хиляди човека. Този брой позволява, при добре създадени антитерористични системи в свободния свят, не само установяването на ефективен контрол над това свръхактивно малцинство, но и персонално наблюдение и въздействие над повечето от неговите членове. Остава, единствено, да се контролира ефективно организираната дейност на тези лица, за да нямат възможност да извършват терористични действия.
10. Завършващи действия:
Светът все още е далече от момента на “последния изстрел” във войната срещу тероризма. Този момент е толкова далече, че още не могат да се предвидят необходимите завършващи действия след приключването на тази война. Остава да се надяваме, че човечеството ще излезе от нея по-мъдро и по-справедливо, отколкото я започна. Тогава, ще дойде и момента за истинските сериозни поуки и анализи и ще се види имало ли е полза от този скромен опит за очертаване на кризата и изходите от нея.
Марин Божков
(сп. „Лидер”, 2001г.)