В периода 1990-2000 година кредитното дело в България премина през многобройни, често драматични обрати и приключения. То не бяха широко рекламирани банкови „експанзии”, последвани от съвсем реални фалити на банки, то не бяха финансови пирамиди, действащи под носа на властите... Сега има и банки, и небанкови финансови институции, предлагащи всевъзможни кредити и лизинги. И отново балонът застрашително се надува.
А през цялото време една група организации развиват влогово-кредитна дейност със значителен обем, без да генерират скандали и без шумна реклама. И всичко това без никаква специална регламентация, протекционизъм или парламентарно лоби. Това са влогово-кредитните кооперации. След 2000 година беше направен сериозен опит да бъде регламентирана дейността на тези доказано полезни сдружения с отделен закон, който да улесни и подпомогне тяхната дейност при ясни правила. Изготвен беше проект за закон, съобразен с изискванията на ЕС и имащ за модел аналогични закони в страните – членове на Съюза.
Проектът беше подкрепен от западните консултанти, беше тържествено представен и внесен за разглеждане в Народното събрание и ... дотам. Острата конкуренция на банките и липсата на парламентарно лоби си казаха своето. И въпреки всичко не смятам, че този проект трябва да бъде погребан. Нека види бял свят поне на една частна страница в ИНТЕРНЕТ.
МОТИВИ
Към Проект на Закон за кредитните кооперации
През последните години, дейността по взаимното финансово подпомагане на българските граждани остана без правна регламентация. Спецификата на тази дейност, както в областта на реламентирането на субектите, които имат право да я извършват, така и с оглед на надзора над нея, не позволява да се използва общото законодателство, регулиращо дейността на кооперациите. Субектите, извършващи взаимното финансово подпомагане, имат завишени изисквания за опазване на интересите на своите членове и са подчинени на особен режим на надзор. Те не биха могли да се разглеждат като обикновени кооперации с допълнен предмет на дейност.
С разширяването на търсенето на дребни потребителски кредити, нарасна необходимостта от детайлно уреждане на дейността на действащите в страната влогово-кредитни кооперации. Съществуващите в момента отделни разпоредби в Закона за кооперациите не са в състояние да регламентират нито специфичното устройство, нито особените правомощия на органите на тези кооперации. Напълно изключени от регламентация са отношенията по капиталовата адекватност на кооперациите, защитата на техните членове и отношенията по финансовия им надзор. Дейността по предоставянето на вътрешни заеми на ограничен кръг лица – членове на влогово-кредитната кооперация, от друга страна, също не се вмества в съществуващата сега уредба, регулираща финансовата дейност и финансовите услуги и изисква самостоятелна регламентация.
При изготвянето на този проект, са ползвани най-успешно прилаганите системи в страни – членове на Европейския съюз, както и такива, в страни, чието приемане е предстоящо и които имат сходство с България в икономическата ситуация и в регламентираните правоотношения.
Като цяло, проектът следва успешната система на регламентация, изложена в Закона за кредитните съюзи на Република Ирландия. Немалко правни конструкции са почерпени и от Закона за кредитните кооперации на Република Латвия. Той интегрира в себе си механизми от проектите, разработвани паралелно от Министерстовото на земеделието и Американската агенция за международно развитие.
За изготвянето и представянето на този приект, принос имат:
• Американската агенция за международно развитие;
• “DGRF” - Германия;
• Световна организация на кредитните организации;
• Министерството на земеделието;
• Федерация на КВЗКВАЧС;
• Кооперативе съюз “Съюз на популярните каси”;
• Кооперация “Начала”
• Кооперативен съюз “Асоциация на популярните каси в Интернет”.
В този си вид, проектът се приема и препоръчва от институциите в Република България, международните консултанти и цялата професионална общност на популярните каси.