ПРОЕКТ     


ИЗСЛЕДВАНЕ

СОЦИАЛЕН СЪСТАВ И СОЦИАЛНА СТРАТИФИКАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 1990 – 2005 ГОДИНА
(кратко описание)



          1. СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА
          В периода 1985-1989 година, социалната система на комунистическия режим в България претърпя значителна ерозия. Драматичните събития от края на 80-те години, доведоха до разпадането й в началото на 1990 година. Последица от него беше рязкото снемане на тоталния контрол над всеки индивид и социална група, от страна на политическата власт и репресивния апарат.
          В средата на 1990 година за първи път бяха проведени избори за Народно събрание, основани на плурализма и многопартийната избирателна система. Използвана беше смесена система на избор с мажоритарна и пропорционална листа на кандидатите. На 12 юли 1991 година Великото Народно събрание прие нова Конституция на Република България.
          От 1991 година изборите за народни представители се провеждат по пропорционална система, като изборните листи се формират от ръководствата на политическите партии. По този начин избирателите нямат контрол върху персоналния състав на Народното събрание, а само върху пропорционалното партийно участие в него.
          Доколкото е известно на авторите на това изследване, в последните петнадесет години не е провеждано проучване, което да установи социалния състав на Народното събрание, както и социалните групи, към които принадлежат и в които намират реализация народните представители след приключването на мандата им. Изследването ще покаже какъв е социалния произход и социалната стратификация на българския парламент. Чрез него ще бъде създадена възможност да се установи дали социалната стратификация на Народното събрание отговаря на социалната стратификация на българското общество. Интерпретацията на данните, получени от него би имала съществено практическо значение за подобряването на законодателната регламентация на избирателната система, изборния процес, а в по-общ план – за правилното разбиране за формирането на органите на представителната демокрация в Република България.

          2. ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
          Предмет на изследването ще бъдат:
          2.1. Социалния произход на народните представители;
          2.2. Професионалната реализация и социалния статус на народните представители преди техния избор в Народното събрание;
          2.3. Професионалната реализация и социалния статус на народните представители след изтичане на мандата им в Народното събрание.

          3. ОБЕКТИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
           Въз основа на събраната информация по предмета на изследването, обекти на изследване ще бъдат:
обществените отношения, водещи до излъчването и избора на определени лица за народни представители, както и обществените отношения по професионалната и социалната реализация на народните представители след края на мандата им.

          4. СРОКОВЕ НА ПРОВЕЖДАНЕ, ИНСТРУМЕНТАРИУМ И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
          4.1. Срокове за провеждане на изследването:
          Изследването може да приключи в осеммесечен срок от започването му, при спазването на приблизителен график, както следва:
          - събиране и обработване в стандартен вид на необходимата информация по предмета на изследването – четири месеца.
          - верификация и систематизиране на събраната информация – един месец;
          - изготвяне на заключителния доклад на изследването – един месец.
          - Издаване и представяне пред институциите и обществеността на резултатите от изследването в печатен и електронен вид – два месеца.
          4.2. Обезпечаване на изследването:
           За успешното провеждане на изследването е необходимо обезпечаването на следните предпоставки:
          4.2.1. Материални предпоставки:
          Необходимите материални предпоставки, включително и приблизителните им цени са представени в приложения проект за бюджет на изследването.
          4.2.2. Юридически предпоставки:
          Действията, процедурите и инструментариума на изследването ще бъдат безусловно съобразени с Конституцията на Република България, Закона за достъп до лични данни и Закона за класифицираната информация. Като източници на изследването ще бъдат ползвани само публични регистри и картотеки, като ползването на всеки от тях ще бъде съобразено със специалния закон.
Марин Божков           
(Текущо изследване)          
Следваща статия