КЛАНОВИТЕ СТРУКТУРИ
В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК


           Увод:
           На 04 декември 2004 година в хотел “Радисън” в София се проведе конференция на тема “Лицата на съвременния български капитализъм”. Във всички изказвания се налагаше мнението, че българският бизнес се доминира от мрежови отношения, контролиращи достъпа до съществените ресурси и осъществяващи строг подбор на лицата, на които се предоставя такъв достъп. Нееднократно беше изтъквано, че такива мрежови отношения съществуват в целия свят, като в напредналите страни те са, едва ли не по-развити от капиталовите отношения и в този смисъл, за капитализъм там можело да се говори само условно.
           В доклада на Андрей Райчев беше застъпена тезата, че мрежовите отношения в България са се установили окончателно и вече е невъзможно да бъде променена системата от достъпи – т.е. гражданите са разделени на три неравни групи – огромно мнозинство, нямащо достъпи и не притежаващо социална тежест, малцинство, разполагащо с достъпи до съществените ресурси и заемащо крайно привилегировано положение по отношение на мнозинството и неколцина “мрежовици” (олигархия) контролиращи достъпите и предоставящи ги по свое усмотрение.
           В тази теза, описаната структура на мрежовите отношения се представяше за върха на развитието им в световен мащаб – нещо посткапиталистическо, постполитическо и постмодерно, с което развитието на мрежовите отношения придобива идеален вид и окончателно спира “до края на Историята”.
           С аристократично пренебрежение бяха пропуснати няколко съществени обстоятелства, а именно:
           - Подчертаното олигархично управление на затворена група от хора е характерно само за страни от Третия свят – в Африка, Арабския свят и Средна Азия, както и Латинска Америка. Отношенията в тези общества са по-скоро постфеодални – т.е. капитализмът при тях още не се е наложил, камо ли да прерастне в нещо друго като производствена или обществена организация;
           - във всички съвременни законодателства, държавата активно интервенира, за да ограничи мрежовите отношения именно в областта на стопанските и политическите отношения т.е. мрежовите отношения са ограничени и нежелани именно в сърцевината на капитализма и неговата политическа система. Израз на това са законите за защита на конкуренцията, антимонополните закони, законите за лобизма, законите за концесиите и за обществените поръчки. Такова законодателство беше реципирано и у нас в последните десет години.
           - Въпреки всички правни мерки и забрани, достъпите до ресурси в олигархичните общества се поддържат в ръцете на малка група от хора, главно поради крайно ниското образователно ниво на огромното мнозинство от населението, нищожната грамотност и жалко, често полуживотинско битие на огромни маси от хора – условия, които, за щастие, все още не се наблюдават у нас.
          И не на последно място – олигархичните елити на страните от Третия свят стоят в основата на политиката на терор и изнудване, с която се опитват да принудят глобалната политическа и бизнес мрежа да ги остави да контролират природните и мрежовите ресурси на своите страни, капсулирайки своята политическа система в едно “технологично средновековие”. Именно олигархичните елити на Третия свят осигуряват логистиката и редовните попълнения на Световната терористична мрежа с неизчерпаемите ресурси от пушечно месо, за сметка на своите народи, насилствено поддържани в състояние на безчовечна неграмотност.
          Поради изброените по-горе обстоятелства, считам за полезно да изразя накратко и без претенции за изчерпателност някои виждания за мрежовите отношения в българското общество днес.

          1. Структура на българското постсоциалистическо общество – служебни, фамилни и кланови структури. Размяната – свобода срещу сигурност. Разлика между корпоративност и клановост;
            1.1. Структура на българското постсоциалистическо общество:

          Освен постсоциалистически черти, българското общество притежава и изразен средиземноморски манталитет – обстоятелство, което предопределя различия в развитието му, в сравнение с обществата от Централна и Източна Европа. Ако по тип на обществените проблеми то прилича на чешкото, словашкото и унгарското, то по типа на колективно поведение и възприятия, принадлежи към кръга на Гърция, Португалия, южна Италия, Кипър.
           Известно е, че наложената при реалния социализъм тотална обществена дисциплина по маниера на военната, създаде силно корпоративен тип поведение за всяко съсловие. Това корпоративно поведение определя мрежовите отношения във всички постсоциалистически страни – колегите от една професия контролират съвместно мрежовите ресурси и приоритетно си предоставят достъп до тях.
           У нас, обаче, типично за средиземноморските общества, човек живее предимно сред своите роднини и съседи и се легитимира пред обществото главно чрез принадлежността си към тях. Както в цялото Средиземноморие, човекът оцелява колективно, в рамките на своята фамилия или род, а в по-обобщен обществен план – групата от родове – клан, към който принадлежи. Тази принадлежност е единствената общопризната мярка за обществен статус в средиземноморските общества и всеки човек я приема безусловно – като благословия, проклятие или неизбежност.
           През цялото съществуване на социалистическата система в България, в рамките на корпоративните обществени структури, паралелно с тях съществуваше фамилна и кланова организация, при която членовете на фамилията и клана буквално изтикваха лидера си към върховете на властта, докато той, достигнал определено положение изтегляше “своите хора” отново плътно около себе си. При това, кръвните, съседските и земляческите връзки винаги имаха приоритет пред образованието, способностите и дори елементарната годност за заемане на определена позиция.
           С разпадането на корпоративното социалистическо общество и съпътстващата го рязка девалвация на авторитета на обществените органи, фамилните и клановите структури останаха единственото мерило за обществен статус, а доколкото те вече контролираха нерегламентирано мрежовите достъпи на разпадналите се обществени структури се пристъпи към масова "кланова приватизация” на обществените и институционални мрежови ресурси.
           1.2. Служебни, фамилни и кланови структури.
Марин Божков         

(Следва)         

Изследвания