ЗЕМЯТА - ИЗТОЧНИК НА ДОХОДИ
Това е една благородна инициатива на фондация „Старт за ефективни граждански алтернативи” (С.Е.Г.А). Тя има за цел да помогне на ромското население в българските села да намери своя нов поминък в съвременното земеделие.
През 2000-2001 година, заедно с прекрасния екип на фондацията разработихме правните, икономически и информационни основи на тази програма.
Следващият материал е част от тях. Той е написан простичко и безхитростно, с желанието да помогне на бедните хора да намерят своя нов поминък и своя шанс за достойно съществуване.
Затова смятам, че има място в този сайт.
ПОЛУЧИ ЛИ СЕ ОНОВА, КОЕТО ОЧАКВАХМЕ?
Преди няколко години, покойният вече дедо Беро казваше:
“Преди, вие бехте по имота, а ние - по живота, ама сега, без имот - нема живот.”
За ромите, земеделието се превръща в алтернатива, макар и нелесна.
Някога, те са били ковачи, медникари, калайджии, вретенари, джамбази, кираджии. Обикаляли са селата и във всяко от тях са намирали по малко работа и малко хляб.
Хората са имали нужда от техните занаяти.
Като спрат каруците край някое село и са започвали - подменят старите медни съдове, калайдисват, вземат някой лев.
Жените се поразприказват, купят си лъжици, някое дървено гребенче за лукс, някоя билка за зор заман - пак дадат някой лев.
После се хванат всички, да помогнат в някой чифлик …
Това вече е минало. Традиционните занаяти и начин на живот не могат да изхранват ромите. Ако продължава така, те всяка година ще стават все по-бедни и по-отчаяни.
Който иска да живее в миналото - гладува. И децата му гладуват.
1. Който има земя - работи за себе си - който няма - работи за други.
Вижда се, че традиционният начин на живот не може да изхрани ромите. Пред тях стоят два пътя - да си търсят ново препитание или да гладуват, а гладът подтиква към лошо.
На село, препитание дава земята. Собственикът на земеделска земя е по-силен от останалите, защото винаги може да разчита на земята си. Ако иска, работи той или я дава на друг, но винаги може да разчита или на реколта или на доход.
Който няма земя е принуден да работи за този който има и може да разчита само на заплатата си. Ако наеме земя - трябва да плаща наем на собственика. При добра реколта, стига и за двамата, но при лоша наемът пак трябва да се плаща, дори и за наемателя да не остане нищо.
Опитът в целия свят е показал едно - който има земя и знае как да работи, може да се изхранва и при лоша реколта. Който няма земя, при лоша реколта, може и да остане гладен.
Пример:
Щом излезе реколтата, собственикът на земята, първо иска своето. Ако не му го дадеш - махай се. Когато реколтата е лоша, никой не пита дали има и за наемателя, но ако има - и той прибира своето. Работниците са накрая. За тях остава достатъчно, само в добри години.
2. Който има земя е земеделец, който няма, е наемен работник.
Който има земя е свикнал да разчита на нея. Той е по-спокоен, защото знае, че няма кой да го изгони оттам. Свикнал е всяка година да прави едно и също и от година на година става по-добър.
Който няма земя не е спокоен. Ако работи за друг, могат да го уволнят или да не му платят. Ако е наел земя, собственикът винаги може да си я поиска. Тогава, трябва да се захване с нещо друго. И така, цял живот.
Наемният работник на село, често е принуден да се захваща с каквото му попадне и то, за каквито пари му предложат. Той помага на земеделците, но никога не може да се научи да прави всичко като тях, ЗАЩОТО НЯМА СВОЯ ЗЕМЯ.
Пример:
Един човек, след като си взе земя казваше: “Цял живот съм работил в стопанството (ТКЗС), а сега повечето работи за пръв път ги правя.” Така е, защото той винаги е правил каквото му каже бригадира и за нищо не е мислил. Работата му е била - донеси, отнеси, прекопай - как да се научи?
3. Наемателят на земя работи и за собственика;
Има хора, които наемат по много земя. Обработват, понякога хиляди декари. За тях работят много работници, с много машини. Тези хора не са земеделци. Те са бизнесмени. Разполагат с достатъчно пари и машини, за да могат да печелят от наетата земя, дори и като изплащат наема на собствениците. Те сключват дългосрочни договори за наем и често плащат наема в аванс, така, че могат да извършват подобрения и да разчитат, че десет години никой не може да ги изгони.
Дребните наематели никога не могат да печелят толкова, защото нямат толкова пари, машини и организация. В лоши години, приходите от земеделието им стигат или за прехрана, или за плащане на наема. Не могат да се извършват трайни подобрения върху земята, при условие, че тя се наема година за година. А без трайни подобрения земята дава все по-малко.
Състоянието, при което държавата отдава земя под наем на много ниски цени е временно. То ще продължи още известно време, докато хората успеят да си купят земя. След това наемите ще станат високи.
Пример:
Лозарството е добър поминък. Който иска да сади лозе, трябва първо да купи земя. На наета земя не става. Тази година ще го засадиш, после ще го вдигнеш на колове, ще го разработиш и след като си хвърлил всичките си пари за това, ще те изгонят от земята. И друг ще пие вино. ЛОЗЕ СЕ ПРАВИ НА СВОЯ ЗЕМЯ.
Овощарството също е хубав занаят. За да направиш овощна градина, обаче, трябват години. Кой е сигурен, че ще стои двадесет години наемател на една и съща земя. Не става. Земята трябва да се купи.
Зеленчукопроизводството също е добро. Само, че, то носи пари, ако се организира правилно. Трябват парници за разсада, напоителна система за лехите, торове, сортови семена, така, че по няколко пъти да се вади реколта и отглеждането да не се прекъсва. По света, хората не остават без зеленчуци цялата година.
Да, ама кой прави парници и напоителни тръби на чужда земя? По-добре да ги подари. А без парници и напояване - цяла година труд и само лук, марули и по една реколта домати и хилав пипер, дето едва се продава. Не става!
Заемите и поуките от тях - коректност или хитруване - най-трудният избор!
1. Няма безплатни обеди.
Нищо не е безплатно. Когато някой дава заем, той иска да му го върнат. Който не върне малък заем, не може да иска повече. Който иска голям заем, трябва да даде обезпечение. Ако не върне заема, губи обезпечението. Така всичко се плаща.
В ресторанта, най-много уважават тези, които идват често и си плащат колкото струва. В стопанството, уважават тези, които си познават работата, вършат я честно и са редовни в сметките си. Те могат да разчитат на помощ, когато закъсат. Който хитрува и завлича партньорите си - да се оправя сам. Никой няма да му помогне.
Пример:
Който не е върнал пет лева, не може да иска десет. Няма да му дадат, дори и много да му трябват.
2. Който плаща зле - плаща два пъти.
Преди да иска пари назаем, човек трябва да е сигурен, че може да ги върне. Който дава парите, има право да провери могат ли да му се върнат. За да е сигурен, той иска обезпечение. Обезпечението може да е залог на вещ или ипотека на имот. То винаги е на по-висока стойност от искания заем. Не се ли върне заема, обезпечението се губи.
Пример:
Ако искаш сто лева, оставиш телевизор за двеста и не ги върнеш, не можеш да си искаш ресто за телевизора.
Ако оставиш телевизор за двеста лева, не можеш да искаш триста. Няма да ти дадат. И двеста няма да ти дадат. Ще ти дадат по-малко. Ако не ги върнеш - губиш.
3. Некоректността минава веднъж. След това следва мизерия.
Във всяка стопанска дейност важи желязното правило “Давам, за да дадеш”. Това означава, че ако не върнеш първия път, не само човекът, когото си излъгал, но и неговите познати няма да работят с тебе. При сегашните условия, всеки закъсва и има нужда от помощ. Ако другите му нямат доверие, никой няма да му помогне.
Пример:
Ако теглиш заем от банката с поръчители и не го платиш, плащат поръчителите. Тогава, по-добре да не ги срещаш. Излиза, че плащаш заема с криене. Повече нито ще можеш да теглиш заем, нито да разчиташ на някого. Когато пак ти се наложи - ще гладуваш.
4. Лихварството.
Който не може да разчита на хората, отива при лихваря.
Лихварят дава пари назаем, но трябва да оставиш нещо и то винаги е много по-скъпо. Не те пита откъде е и дали ти трябва. Ако не оставиш - няма заем.
Колкото си взел, трябва да върнеш двойно. Ако малко закъснееш - тройно. Иначе няма да видиш това, което си оставил.
Ако нямаш нищо и лихварят ти даде пари, тогава купува тебе. Трябва да му работиш. Работата е така нагласена, че не изплащаш дори и лихвите, а те все се трупат. Колкото повече работиш, толкова повече дължиш. Няма измъкване - взел си пари. Нямаш жена и деца - те са на лихваря.
В затворения кръг на лидерите и общността - кой определя правилата.
1. Какво им трябва на хората.
На хората им трябва поминък. Не само хляб. Хлябът ти го дават, изяждаш го и утре пак си гладен.
Поминъкът е друго нещо. Оттам си вадиш хляба всеки ден. Ако не тече - капе.
Когато всички са много бедни - те зависят от лидера - ако той им изпроси социални помощи - ядат; ако не изпроси - не ядат. Те са длъжни да правят всичко което лидерът поиска.
Когато човекът получи свой поминък, той започва сам да се грижи за себе си. Сам знае какво да направи в един или друг случай и не е длъжен да прави нищо насила.
Когато имаш поминък си свободен човек.
Пример:
Когато хората минавали покрай един, който си копаел градината го подканяли: “Петър Големия каза да ходим да викаме пред общината за помощи.”. Той им отговарял: “Няма Петър да дойде да ми копае градината. Ако тръгна с вас стоката ще се съсипе и няма да имам какво да ям.”
2. Какво му трябва на лидера.
На лидерът му трябва хората да са зависими от него. Колкото повече хора зависят от него и само чакат какво ще каже, толкова той се чувства по-силен. Лидерът, понякога се занимава и с лихварство. Така, длъжниците са му вързани в кърпа. Всеки лидер се стреми да държи вересиите на хората, за да не могат да му избягат.
Хората, които притежават имот, от който да се изхранват не са така зависими от лидера. Ако си познават работата, не се пропият и не задлъжнеят, могат сами да определят съдбата си.
3. Кой какво дължи.
Ако хората са бедни и зависят от лидера той не им дължи нищо. Напротив - те му дължат всичко; каквото каже той, това правят. Колкото повече му угаждат, толкова по-зависими стават.
Ако хората могат да се изхранват сами, лидерът зависи от тях. Те не му дължат нищо. Ако лидерът не прави това, което им е нужно, няма да има авторитет и няма да бъде лидер.
4. Кой определя правилата.
Ако хората нямат имот и поминък, правилата се определят от лидера. Всички му се подчиняват, защото всички зависят от него.
Ако хората имат имот и могат да се изхранват, правилата се определят от тях. Ако лидерът не им харесва, могат да си изберат друг лидер.
ПРАВИЛАТА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ ТОВА ДАЛИ ХОРАТА МОГАТ ДА СЕ ИЗХРАНВАТ САМИ. НА СЕЛО ТОВА ОЗНАЧАВА - ДАЛИ ХОРАТА ИМАТ СВОЯ СОБСТВЕНА ЗЕМЯ И ЗНАЯТ КАК ДА РАБОТЯТ. АКО ИМАТ - ТЕ НЕ СА ПРИНУДЕНИ ДА СЛУЖАТ НА ЛИДЕРИ.
5. Какво може да се направи.
В селата, пътищата за решаване на проблема са два:
хората да придобият земя, достатъчна за издръжка на техните семейства - това може да се извърши чрез държавните програми за оземляване или чрез програмине на неправителствените организации;
хората да се научат да обработват земята си така, че тя да дава максимален доход - това трябва да се постигне чрез образователната система или чрез обучителни програми към учебните заведения; читалищата; неправителствените организации.
БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ ГОДИНИ
Безимотните семейства не се разделят по произход. Те са изправени пред едни и същи трудности.
На село, единственият критерий, който разделя хората е - дали имат имот или не. Тези, които имат, се стремят, според способностите си, да го умножават. Тези които нямат - да придобият. При това, етническият произход няма никакво значение. Земята се продава еднакво за всички.
Който има имот и знае как да го стопанисва е сигурен, че ще може да преживее, дори в лоши времена. Ще си гледа имота и все ще си докара доход. Този доход идва от имота, а не от произхода.
Който няма имот, не е сигурен какво ще му се наложи да прави утре. При това, също няма значение етническият му произход.
НА СЕЛО, ДОХОДИТЕ ИДВАТ ОТ ИМОТА, А НЕ ОТ ПРОИЗХОДА.
1. В търсене на работа.
За да си намериш работа, трябва да умееш да работиш. Колкото повече умееш да работиш, толкова по-лесно си намираш работа. Най-добрите, работата сама ги търси - не могат да се отърват от работа. На тях и най-им спори, защото знаят, че са най-добрите и това им е приятно. На село, да умееш да работиш означава - да разбираш от земеделие и да искаш да обработваш земята.
Ако нищо не можеш - и работа няма да си намериш. Който не може - търси други начини. Може да иде и в затвора.
Който го мързи е най-зле - дори и да може - пак гладува.
2. Заплата или имот.
Работата е два вида - да работиш за себе си или да работиш за друг.
В първия случай, каквото изкараш е за теб. Ако работата потръгне - дължиш го на себе си. Ако не потръгне - ти си си виновен. На село, да работиш за себе си, означава да работиш своя земя. Така, не дължиш никому нито наем, нито рента. Ако знаеш и умееш да работиш, земята дава. На село, да работиш за себе си, означава да обработваш СВОЯТА ЗЕМЯ.
Във втория случай, колкото и да изкарваш, то е за друг, а на теб ти плащат надница или заплата. Дали ще е наем, а за теб каквото остане или надница за цял ден на полето - все едно. Всеки ден трябва да си готов да ти кажат - от утре оставяй МОЯТА ЗЕМЯ и се оправяй както можеш.
3. От двете страни на закона.
Който не умее да работи, търси други начини. Той е в безизходица. Няма на какво да разчита, а е гладен и отчаян. Може да посегне да кради или да извърши друго престъпление. Това е лошо.
Който обработва своята земя, винаги има на какво да разчита. Никога няма да изпадне в такава нужда, че да посегне да краде, за да се храни. ТОЙ Е ОТ ДОБРАТА СТРАНА НА ЗАКОНА.
Всеки има нужда от заем, но не всеки го получава.
На всекиго се е случвало поне веднъж да иска заем, но да не го получи. Защо се получава така - веднъж ти дават заем, а друг път - не. Дали винаги искаш каквото трябва и както трябва?
1. За какво е нужен заемът.
Има два вида заеми - заем за изхранване и заем за работа.
Който вземе заем за изхранване е много зле. Днес ще се нахрани, а утре пак ще е гладен, пак няма да има пари, а ще има и заем да връща. Заем за изхранване се взима само при голям глад и то само по веднъж. Който е взел такъв заем, след връщането му винаги е по-беден.
КОЙТО ВЗЕМЕ ЗАЕМ ЗА ИЗХРАНВАНЕ, ГО ПЛАЩА С ГЛАДУВАНЕ.
Заем за работа означава, че със заетите пари се купува нещо за работата и то веднага започва да изкарва пари за връщането си. На село, това е земя или стопански инвентар. При вземане на такъв заем винаги трябва да се прецени дали купената земя или инвентар могат да си изкарат бързо заетите пари. Ако не могат, по-добре заем да не се взима. Първите изкарани пари от купеното, са за връщане на заемо. Докато не се върне напълно, изкараните пари не се ползват за друго. Който взима такъв заем, ако си е направил добре сметката, след връщането му е по-богат.
2. Какви заеми има.
Има два вида заеми - Заем и кредит.
Заем се дава между хората - от човек на човек. Той може да няма лихва, може и да има. Който дава заем, трябва да мисли как ще му го върнат. Който не може да си върне заема или не си е връщал друг заем, на него заем не се дава. Който дава заема, трябва да иска от другия разписка за взетите пари. Може да му поиска и нещо в залог, което да му върне при връщане на заема.
Кредит се дава от банка или друга фирма на човек или фирма. Той винаги има лихва. Дава се винаги за определен срок, с писмен договор. Иска залог, ипотека или поръчителство.
ИСТИНСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛЕЦ НИКОГА НЕ ИПОТЕКИРА СВОЯТА ЗЕМЯ, ОСВЕН ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЖИВОТ.
3. Кога не се получава заем.
Когато нямаш нищо или почти нищо, трудно ще получиш заем, защото не можеш да го върнеш. Ако имаш постоянна работа, можеш да получиш малък заем с поръчителство. Който дава заема ича право да следи за какво се използва. Ако не се използва за това, за което е обявен, може да си го поиска веднага.
Когато не си върнал предишен заем, няма да получиш нов.
Когато не можеш или не искаш да работиш, няма да получиш заем.
Няма да получиш фирмен кредит, ако фирмата ти не е работила и не докажеш, че може да работи.
Когато си искал дребни суми, уж на заем, но не се ги връщал веднага, това е милостиня. Който е искал милостиня, няма да получи заем.
4. В ръцете на лихварите.
Който не може да получи заем по другите начини, отива при лихварите. Лихварският заем е заробване. Който падне в ръцете на лихварите, трудно се измъква. За това вече говорихме по-горе.
Информацията също е ценна, когато осъзнаеш, че ти е необходима.
1. Що е информация.
Какво е да знаеш и какво е да можеш.
Информацията е ценна, когато ти казва как да работиш по-добре. Човек, който знае такава информация и я прилага в работата си, може да получава по-висок доход.
Информацията пази и от грешки, които, понякога, струват много скъпо.
Информацията се възприема най-добре посредством обучение.
ВСЕКИ МОЖЕ ДА УЧИ, независимо да ли е млад или стар, дали е образован или е неграмотен ТРЯБВА САМО ДА ПОИСКА.
2. Защо информацията е ценна.
Няма как да можеш, без да знаеш.
Не можеш да подковеш кон, ако не знаеш как се подковава кон.
Не можеш да засадиш лозе, ако не знаеш как се засажда лозе.
Не можеш да отглеждаш хубав пипер, ако не знаеш как се отглежда хубав пипер.
НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ИЗХРАНВАШ ОТ СЪВРЕМЕННО ЗЕМЕДЕЛИЕ, АКО НЕ ЗНАЕШ КАК СЕ ПРАВИ СЪВРЕМЕННО ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Затова информацията е ценна.
3. Как информацията помага да се работи по-добре.
Който знае и може да изкара една реколта, едва свързва двата края.
Който се научи да изкарва две реколти е два пъти по-добре.
Който се научи да изкарва зеленчуци през цялата година е заможен, защото зимата зеленчуците са по-скъпи.
Който не иска да работи, никаква наука не го спасява.
Книгата сама не работи, но спестява много тежка работа.