ПОЛИТИЧЕСКИ КУКУВИЦИ
Сменил е няколко партии. Някак си умее да се оказва на власт, въпреки че никой не го е избирал. Не обича да говори за миналото си и гледа все напред и все „позитивното”. В тесни кръгове го смятат за важен, щото дава на който трябва. „едни пари”. Сред по-широки среди – за вреден по същата причина. Винаги харчи повече, отколкото са му декларираните доходи...
Всеки се сеща за такива хора. Кратката история на българската демокрация е пълна с тях. И все изплуват на власт. С цената на всичко!
Един от тях официално минава за „Тъпото” на българската демокрация. Друг за „Ментата”. Трети за „Бомбата”. Все в името на пустата власт.
Днес – земеделец, или радикалдемократ или друг някакъв – изхвърлен позорно. Утре – незаменим ръководител на партията СДС. След това – официален царски шут. После „екипник” намерил накрая „принципите” си в ДПС. Засега...
Защо тези хора така неистово сменят партии, байраци и лозунги? Какво ги кара като кукувици да снасят отровните си яйца в чуждите гнезда и скоро след това да отлитат далеч от срамното си дело. Не могат ли малко да мирясат?
Ако полетим над кукувичите им гнезда и хвърлим един поглед се оказва, че не могат. Всеки от тях е ограден от тълпа професионални „активисти”, които от години живеят само чрез превръщането на властта в пари или казано по-просто чрез ограбването на държавата. Тази тълпа, прикриваща се зад маргиналния си „лидер” неистово се стреми към определена служебна позиция, даваща възможности за грабеж лично и чрез свързаните с нея търговци. Връзките между тези хора са много здрави, защото са създадени от взаимни нечисти услуги, които никой от тях няма интерес да разкрива. Такава структура се нарича „политически клан”. Политическите кланове превърнаха българските партии в узаконени банди, а изборите – в концесия за грабеж, пропорционално разпределена между тях.
В началото на промените, господстващи се оказаха клановете, свързани с Андрей Луканов. Те създадоха първите банки и „предприемачески” съюзи и доминираха през първите три правителства след 1989 година. Клановете от типа на „Орион” и „Колонел” отстраниха Луканов и брутално прогониха неговите хора, но в безогледната си алчност провалиха управлението на БСП през 1995-1997 г, като доведоха държавата до катастрофа.
През 1997г. управлението беше дадено на СДС от самия народ, излязъл на улицата, но кой-знае как с лаврите се закичиха главно Бакърджиен, Бисеров и Цонев, сякаш лично са спечелили някаква само тяхна победа. Точно те и техните кланове вдигнаха лозунга „Тоя мандат ще работим за себе си, а другия – за народа!”.
Да, ама друг мандат нямаше. Заради тях. Защото бяха алчни, нахални и арогантни. Защото хората се отвратиха от тях, а покрай тях и от СДС. То пък, не можа да отговори на въпроса що са щели тия, на ръководни партийни и държавни позиции и счете за най-мъдро да се натроши като курабийка – на големи и малки парчета.
От това се възползваха царят и неговите кланове – „юпита”, „корпорации”, „магистрални строители”. През следващите четири години, който се присламчи към тях здраво заглади косъма, бил той „Тъпо” или „Остро”.
Останалите в опозиция „червени” и „сини” кланове се проскубаха, изпосталяха. Нямаше власт, нямаше радост, нямаше далавера. Политически клан без власт е жалка гледка. Един мандат може и да изкара, но втори – едва ли. „Търговците”, дето са „инвестирали” в „човека” жив ще го изядат, ако не се окаже на власт и не почне да им връща „инвестицията”. Затова, срам не срам, да ходи да спи на изтривалката на победителите, белким го вземат.
Червените, които от сто години съчетават легалните с нелегалните форми на борба затегнаха редиците и се застягаха за избори. Техните „нечисти” другари се бяха разбягали, кой в ЮАР, кой в Латинска Америка, кой потъна в безкрайните постсъветски простори. Новите червени кланове оставиха всички вражди за след победата.
Сините „герои”, обаче си бяха тук и макар пак изхвърлени позорно – сега от СДС, търсеха ново гнездо, в което да снесат яйцата си. Такова гнездо се оказа ДПС. Принципите на Ахмед Доган изведнъж удивително съвпаднаха с техните и „екипът” се нанесе в Ахмедовото гнездо като у дома си. После циганите тръгнаха с автобуси да гласуват от село на село...
Сега всичките пак са на власт. И отново инкасират постовете си за сметка на държавата. Пак са „важните хора”, дето разпределят „Ония пари”. Колкото и малко да са, за тях и техните протежета все ще стигнат. В гнездото на ДПС май се мътят кукувичи яйца. Откъм царското - вече мирише на запъртък, а БСП се чуди как да се разграничава от ортаците си.
Най-после, в тройната коалиция, като в дядовата ръкавичка се събраха всички действащи политически кукувици. Никой не остана навън. Освен нас – осем милиона българи. Но ние и без това намаляваме...
Марин Божков
(в. „Гласове”)