ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА СДЕЛКИТЕ
С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ
Приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗИДЗСКИ), обнародван в Държавен вестник, брой 71 от 12 август 2003 година, беше и очаквано и неочаквано.
От една страна, опитът от търговията след влизането в сила на ЗСКИ показа, че в технологията на търговията има редица неуредени отношения, а прокурорските проверки и възбуденото наказателно преследване по няколко случая на неправомерно издадени компенсаторни инструменти, постави под въпрос техните междинни прехвърляния и валидността на заплатените с тях приватизационни сделки. Така, че от тази гледна точка, измененията бяха навременни целесъобразни.
От друга страна, обаче, съвършено неочаквано, със същото изменение се въведе радикално нов режим за провеждане на така наречената “масова приватизация”.
Промените от първата група са изключително технологични. Те регламентират действията на Централния регистър на компенсаторните инструменти и останалите органи, участващи в прехвърлянето на компенсаторни инструменти, при някои особени случаи, свързани с висящи граждански или административни дела или възбудено наказателно производство. Логично и резонно е, в тези случаи системата за търговия да не извършва сделки с компенсаторните инструменти, предмет на съдебния спор или разследването, а състоянието на вписванията в Регистъра да се запази без изменения, такова, каквото е, до приключването им.
С оглед на казаното дотук, се вижда, че целта на технологичните изменения е да се усъвършенства взаимодействието на всички органи по издаването, търговията и използването на компенсаторни инструменти, посредством Централния регистър на компенсаторните инструменти. За по-голямо удобство, могат да бъдат разгледани технологичните процедури, които получиха по-подробна и съвършена регламентация:
1. Действия на органите, в случаи на прокурорски проверки и съдебни спорове, регламентирани в чл. 5а:
Общото между тези хипотези е, че по отношение на компенсаторните инструменти има висящ съдебен спор (или прокурорска проверка), независимо, дали по гражданско, административно или наказателно дело. Във всички случаи, валидността на издадените компенсаторни инструменти зависи от изхода на съдебния спор или проверката. Поради голямата вероятност, при приключване на спора, по силата на съдебното решение, да настъпят съществени промени в основанията за издаване на компенсаторните инструменти или в размера на обезщетението, е необходимо да се блокира възможността за каквото и да е разпореждане с тях, до приключване на спора. Към групата на горните три хипотези е прибавена и хипотезата на несвоевременно закрити от издателя партиди. Незабавното блокиране, там се налага от опасността за повторно използване на издадените компенсаторни инструменти или за използване на такива, които са признати за неправомерно издадени.
Орган, който разпорежда действията по блокиране на партидите по чл. 5а от ЗСКИ е Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация, която администрира Централния регистър на компенсаторнитге инструменти. При всички хипотези на чл. 5а, Изпълнителният съвет на АП действа при обвързана компетентност, незабавно след узнаването на обстоятелствата, налагащи блокиране на партидата. Такова натоварване на един колективен управителен орган с неспецифични оперативни функции не е много ефективно, доколкото действията по блокиране трябва да се извършват с голяма бързина. То се наложи поради решението Централният регистър на компенсаторните инструменти да не е самостоятелен орган, както е нормалната практика за депозитарните регистри, а да е технологично звено към Агенцията за приватизация. По този начин, Централният регистър няма свои управителни органи, а се управлява от Изпълнителния съвет на АП, като допълнителна кооптирана дейност.
При наличие на висящ съдебен спор, попадащ в някоя от хипотезите на чл. 5а. От ЗСКИ, по разпореждане на Изпълнителния съвет на АП, Централният регистър на компенсаторните инструменти незабавно блокира съответните партиди. Блокирането се отменя едва след узнаване на актовете по приключването на съдебния спор.
При наличие на несвоевременно закрита от издателя партида, Централният регистър, незабавно след разпореждането на Изпълнителния съвет на АП, извършва заличаване на партидата.
Наред с технологичните действия, извършени в собствената му база от данни, Централният регистър разпорежда на Централния депозитар да извърши блокиране на компенсаторните инструменти в случаите по чл. 5а, ал.1, т.т. 1-3 или, в случая по чл. 5а, ал. 1, т. 4 – да заличи тези от компенсаторните инструменти, които не са били обект на прехвърляне. Прехвърлените компенсаторни инструменти не могат да бъдат заличени, поради необоримата презумпция за законосъобразност на сделките, сключени на регулирания пазар на ценни книжа. Информацията се предоставя в електронен вид и на хартиен носител на Централния депозитар и на Регулирания пазар на ценни книжа, които са длъжни да извършат разпоредените действия, най-късно до края на първия работен ден, следващ уведомлението. Трябва да се посочи, че действията по чл. 5а имат спешен характер и оставянето на цял работен ден за изпълнение на разпорежданията, създава необоснован риск от бързо извършване на разпоредителни действия с оспорените компенсаторни инструменти.
При влизане в сила на актовете по решаване на съдебния спор или прекратяване на прокурорската проверка, Централният регистър деблокира съответните партиди, като нарежда Централния депозитар да извърши предписаните в тях действия и уведомява регулирания пазар на ценни книжа.
2. Действия, в случаи на плащане с компенсаторни инструменти:
В режима на плащане с компенсаторни инструменти се правят следните технологични изменения:
- органът, приемащ плащането не може да откаже да приеме плащане с компенсаторни инструменти, освен ако са блокирани по реда на чл. 5а от ЗСКИ;
- орган, приел плащане с компенсаторни инструменти не може да го оспорва, освен, ако компенсаторните инструменти са заличени по реда на чл. 13.
- органът, приемащ плащане с компенсаторни инструменти, е длъжен да се увери, че те са блокирани от Централния депозитар и с тях не може да се осъщастви друго разпореждане.
3. Неотменимост на прехвърлянията на компенсаторни инструменти и действия, в случай на неправомерно издаване.
Законът за изменение и допълнение на ЗСКИ продължава последователно да прокарва принципа на неотменимост на сделките с компенсаторни инструменти, сключени на регулирания пазар на ценни книжа. В новия чл. 13б изрично се казва, че издадените компенсаторни инструменти не могат да се обезсилват, когато са били обект на прехвърляне на регулиран пазар на ценни книжа. Логично продължение на този принцип, обаче е да се регламентират правоотношенията при неправомерно издаване на компенсаторни инструменти, които са били отчуждени, преди да се констатира неправомерността и да се отмени актът по издаването им. При всички случаи, с продажбата, титулярът на компенсаторните инструменти се е обогатил неоснователно и дължи връщане. При регламентирането на това, бяха възможни два подхода – на връщане на компенсаторни инструменти от същия вид и на връщане на пари, равняващи се на номиналната стойност на отчуждените компенсаторни инструменти. И двата подхода имаха достойнства и недостатъци, но законодателят избра първия, поради огромната разлика (около четири – пет пъти), между номиналната стойност и продажната цена на компенсаторните инструменти. Затова, неоснователно обогатилото се лице дължи компенсаторни инструменти от същия вид, като издадените без правно основание.
По решение на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация, Централният регистър на компенсаторните инструменти разпорежда на Централния депозитар открива на издателя на подлежащите на връщане компенсаторни инструменти специална партида, по която лицата дължащи връщане да прехвърлят компенсаторни инструменти. Всяко прехвърляне се отразява, след което компенсаторните инструменти се заличават.
В случай, че връщането на компенсаторни инструменти е невъзможно, било поради прекратяването на търговията стях или поради обезсилването им, лицето дължащо връщане, връща тяхната пазарна цена от последния ден, в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа.
Лице, което не изпълни в срок задължението си за връщане на компенсаторни инструменти се наказва с глоба от две до двадесет хиляди лева.
4. Смяна на принципите на организация на масовата приватизация
Разпоредбите на параграф 5 от ЗИДЗСКИ, представляват на практика радикално скъсване с възприетите досега принципи за организация на приватизационния процес, в областта на така наречената "масова приватизация”. На мястото на принципите за общо и равно участие в приватизацията, от всяко населено място на страната, залегнали в глава осма на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия от 1992 година, се въвежда сключване на сделките само в тесния кръг на членовете на фондовата борса, само в София. По тази причина, промените в ЗСКИ, трябва да се разглеждат в комплекс със системата на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСК), в които методът централизирани публични търгове изобщо не присъства, а уредбата на инвестиционните бонове е препратена към отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Какви, по-точно са промените.
- Въвежда се принцип на анонимност на участниците – досега, инвестиционните бонове бяха поименни и, по принцип, непрехвърлими. В редките случаи, когато законът разрешаваше прехвърляне, то се извършваше от закрития Център за масова приватизация, в цялата страна, а продавачът и купувачът не се нуждаеха от посредник за сключването на сделката. При ниската продажна цена на инвестиционните бонове в момента – около 20 на сто от номиналната им стойност, спестяването на такси и комисиони е от значение.
- в централизираните публични търгове, можеше да участва лично всяко дееспособно физическо лице. На фондовата борса, обаче, сделки могат да сключват само лицензирани инвестиционни посредници.
- в централизираните публични търгове, можеше да се участва от всяко населено място в страната, чрез местния пощенски клон или чрез регионалните центрове на АП във всеки от областните градове. С изменението, търговете се провеждат само в София, на фондовата борса. Това съществено затруднява участниците, живеещи извън София.
- Участието в централизираните публични търгове, беше свързано със заплащането на минимални такси. Вече, към тях, задължително се прибавят и таксите на фондовата борса и комисионите на инвестиционните посредници, както и таксите на Централния депозитар.
Смяна на концепцията – анализът на промените в режима на приватизацията чрез инвестиционни бонове, води до категоричния извод, че концепцията на този приватизационен способ се променя радикално. Досега, централизираните публични търгове за продажба на акции се организираха от държавата, чрез Центъра за масова приватизация, който регистрираше и участниците в тях. Сега, Агенцията за приватизация може да възлага с договор на Централния депозитар воденето на регистър на инвестиционните бонове, като заплаща всички разходи по него, а Централният депозитар не носи отговорност за неверни данни в регистъра.
Освен това, Агенцията за приватизация може да възлага с договор на Регулирания пазар на ценни книжа, да провежда централизираните публични търгове за продажба на акции.
Така оформената нова концепция за провеждане на масовата приватизация, може общо да се определи като приватизация на масовата приватизация от централния депозитар и фондовата борса.
Марин Божков
(„Собственост и право”)