РЕГИСТРИТЕ НА КОМПЕНСАТОРНИ ЗАПИСИ



          Законът за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗИДЗОСОИ), обнародван в брой 25 от 16 март 2001 година въведе нови промени в правния режим, регистрацията и приложното поле на компенсаторните записи. Тези промени станаха възможни с въвеждането в действие на Централен регистър на компенсаторни записи към Министъра на държавната администрация. Най-важните от тях са:
           След 31 март 2001 година, всички издадени компенсаторни записи, неоползотворени до края на 2000 година ще бъдат регистрирани в Централния регистър на компенсаторни записи към Министъра на държавната администрация (води се от Центъра за масова приватизация). По този начин ще се упражнява оперативен контрол над масата от компенсаторни записи, намиращи се в обръщение и ще се създадат условия за подобряване баланса между емитираните от държавата права и имуществата, предоставени за удовлетворяването им.
           Регистрираните по този ред компенсаторни записи ще могат да се използват пряко като платежно средство по приватизационни сделки, включително и на централизираните публични търгове за продажба на акции по реда на гл. VІІІ от ЗППДОП, без да е необходимо преобразуването им в инвестиционни бонове. Този режим не отменя възможността за преобразуване на компенсаторните записи, която е по-удобно за инвеститорите, специализирани основно в покупката на акции и плащанията по приватизационни сделки. На практика се създава една допълнителна правна възможност, за улеснение на лицата, желаещи да притежават универсално платежно средство

          1. Ролята на Централния регистър на компенсаторни записи:
          Необходимостта от създаването на централен регистър, в който да бъдат вписвани издаването, прехвърлянето и използването на компенсаторните записи беше очевидна още с приемането на ЗОСОИ. Веднага след влизането в сила на Закона, масата от компенсаторни записи започна бързо да нараства, без да съществува начин за определяне на емитираното количество акции от областните управители, министерствата и другите ведомства - органи по чл. 6 от Закона. Почти веднага започна и активното прехвърляне на компенсаторни записи между различни лица, като отново не съществуваше възможност за проследяване на този процес. Необходимостта от единен регистър, всъщност, е продиктувана от правната същност на компенсаторните записи и особеностите на уредбата им - създавана поетапно, за обслужване на конкретни практически нужди и по тези причини - непълна и казуистична.

          1.1. Компенсаторният запис като субективно право;
          Компенсаторните записи са прехвърлими субективни права. Техният титуляр може да избере една от няколко възможности за обезщетяване, до размера на притежаваните от него права. Компенсаторните записи нямат материален носител. Въпреки нормата, на чл. 4, ал. 5 от ЗОСОИ, че компенсаторните записи се отпечатват на специална хартия в купюри от сто лева, от хиляда лева и от десет хиляди лева, такива не са отпечатани. Така, практиката свикна със състоянието, че компенсаторният запис няма своя форма. Тя се замества от официален документ - поименно временно удостоверение, чиито особености и правно значение са подробно разглеждани. За собственик на компенсаторните записи се смята собственикът на поименното временно удостоверение, доказващ правото си на собственост с непрекъснатост на джирата до лицето, на чието име са издадени компенсаторните записи и с вписването си в локалния регистър, при органа, издал компенсаторните записи.
          От друга страна, притежаването на компенсаторни записи дава право на притежателя им да упражни, по свой избор правото си на обезщетение, в рамките на възможностите, изброени в ЗОСОИ и съвпадащи с приложението на компенсаторните записи от съответния вид (описани по-долу). След получаването на избраното обезщетение, съответните компенсаторни записи се обезсилват, като се предават на съответния държавен орган, предоставил обезщетението, който ги връща на издателя.
          От казаното дотук може да се направи извод за следните особености на компенсаторните записи:
           компенсаторните записи са права;
           те нямат собствен материален носител;
           притежателят им се легитимира с официален документ - удостоверение;
           прехвърлят се в писмена форма, с отбелязване върху самото удостоверение и вписване при издателя им.
          Изброените особености поставят компенсаторните записи, като правно-техническа уредба, между наличните и безналичните ценни книжа, без да определят изрично техния правен характер. Практиката от приложението на ЗОСОИ, обаче, показа, че нормите, регулиращи наличните ценни книжа затрудняват обмена и използването на компенсаторните записи. Това изискване на практиката беше проведено и в две последователни изменения на ЗОСОИ през 2000 и 2001 година и нормите, уреждащи регистрирането на компенсаторни записи бяха приведени в съответствие с изискванията за регистър на безналични ценни книжа. Не беше променена, обаче неудобната форма на издаване и прехвърляне на компенсаторните записи.

          1.2. Различие в правата по отделните видове компенсаторни записи;
          След въвеждането от ЗИДЗОСОИ на жилищно-компенсаторни записи с ограничено приложение, органите по чл. 6 от ЗОСОИ трябва да следят съществуването на три вида компенсаторни записи с различно приложение:
           Компенсаторни записи - дават право за придобиване на акции чрез всички форми на приватизация, в това число и чрез централизирани публични търгове по реда на гл. VІІІ от ЗППДОП (масова приватизация). С тях може да се участва и в доброволни пенсионни фондове;
           Жилищни компенсаторни записи по ЗОСОИ - дават всички права по компенсаторните записи, като, освен това, с тях могат да се придобиват и жилищни имоти или парцели, предназначени за жилищно строителство - те имат най-широко приложение;
           Жилищни компенсаторни записи по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с дългогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУЖВГДЖСВ) - това са преобразуваните от лихвочисла компенсаторни записи - те дават само право да се придобиват жилищни имоти или парцели, предназначени за жилищно строителство - те са с най- ограничено съдържание и имат най-малко приложение;
           Вижда се, че в съдържанието на различните видове компенсаторни записи има редица важни особености, които лесно могат да бъдат объркани, поради сходните им или еднакви наименования. Подобен род проблеми могат да бъдат преодолени чрез централизиране на информацията за издадените записи от всички видове.

          1.3. Въздействие на масата от компенсаторни записи върху икономиката;
           Компенсаторните записи са особен вид обезщетителни права. Те се издават от държавата като обезщетение за отнети жилищни имоти и индустриални имущества. Съответно и правата, които дават записите са свързани изключително с придобиването на жилищни и индустриални имоти, както и на дялове или акции от търговски дружества. Очевиден е стремежът на законодателя да насочи приложението на компенсаторните записи към инвестиционната дейност, а не към потреблението. Тази цел е изпълнима, доколкото държавата е в състояние да предложи съответно на издадената маса от записи количество имоти и части от капитала на търговски дружества, които са държавна собственост. Ако държавата не успее да балансира масата от имущества, предназначени за обезщетяване и масата от издадени права на обзщетение е по-голяма от предлаганите имущества, тя, под една или друга форма, ще се насочи и към потреблението, т.е. няма да се постигне ефекта на увеличаване на инвестиционната активност, макар и подформата на обезщетение.
          Във връзка с казаното, насочването на обезщетителните права към потреблението ще окаже недопустим инфлационен натиск - един ефект, който следва да бъде старателно избягван.
          От тази гледна точка, проблемът за създаването на възможност за наблюдение и контрол над масата от обезщетителни записи чрез централизиране на информацията за тях в единен регистър придобива особена важност.

          2. Видове регистри:
          Интересно е, че ЗОСОИ запазва едновременно всички познати регистърни системи и то за един и същи предмет - компенсаторните записи.

          2.1. Регистърни книги при издателите на компенсаторни записи (органите по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ);
          2.1.1. Технически особености и организация:
          Регистърните книги са най-стария вид регистри. Те съхраняват на хартиени носители, подредени по строго определен начин сравнително малко информация, описваща извършените действия, издадените документи или възникналите права. Основните особености на регистърните книги са:
           ограниченият обем на съхраняваната информация;
           строгото подреждане на информацията по определен признак - този недостатък се преодолява чрез използването на различни помощни описи и класификатори, но съставянето им е трудоемко, а те не са особено ефективни;
           Особености на хартията като носител на информация - хартията сравнително лесно се поврежда. Поради трудността на преписването на регистърните книги, напоследък се прибягва до микрофилмирането им.
          2.1.2. Правна регламентация:
          Правната регламентация на този вид регистри е относително елементарна. Тя има за цел:
           да утвърди образец на регистърната книга;
           да определи правното значение на вписваните обстоятелства;
           да регламентира самото действие по вписването.
          Регистрите, водени от органите по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ са уредени в ал. 9 на същия член, а воденето им е регламентирано с указания на Министъра на финансите.

          2.2. Регистърни картотеки;
          2.2.1. Технически особености и организация:
          Регистърните картотеки също са базирани основно на хартиени носители на информация. Към този вид принадлежат съществуващите понастоящем регистри на преписките, въз основа на които са издадени компенсаторни записи към органите по чл. 6 от ЗОСОИ.
           За разлика от регистърните книги, картотеките позволяват съхранението на значително по-голям обем от информация, подредена по различни признаци, така, че ползването и е по-лесно.
           Съвременните картотеки позволяват съхраняването на различни информационни носители, освен хартиените. Могат да се създават картотеки на различни предмети (филми, звукозаписни носители и дори на гилзи (в МВР);
           Като основен недостатък на картотеките, обаче, може да се посочи големият обем, който заемат - обстоятелство, което силно затруднява оперативната работа с тях. По тази причина, към картотеките се създават регистърни книги, съдържащи най-използваната информация, подредена по най-често търсените признаци.
          За регистрите, организирани в картотеки важи казаното за недостатъците на хартията като носител на информация. Тук неудобството е още по-голямо, поради големия обем, заеман от регистъра. По тази причина, картотеките следва да се микрофилмират.
          В последните години, повечето от съществуващите регистри, базирани върху хартиени носители на информация се дублират върху електронни носители. Това значително улеснява работата с тях.
          2.2.2. Правна регламентация:
          В сравнение с регистърните книги, правната регламентация на регистърните картотеки е по сложна. Освен посочените в т. 2.1.2. отношения трябва да бъдат регулирани и:
           събираните в картотеката документи и тяхното правно значение;
           производството по вписване в регистрите - то е значително по-сложно, поради по-големия обем и по-същественото правно значение на представяните документи. Често вписването се извършва след проверка за наличието или верността на подлежащите на вписване обстоятелства по реда на охранително съдебно производство или на административно производство;
           Начините за промяна във вписаните обстоятелства или заличаване на вписванията.
          Въпреки, че не са изрично споменати, регистърните картотеки се регулират, както от специални закони, в случая ЗОСОИ, така и от общата уредба на административното производство ЗАП, както и от нормите за съхранение на архивния фонд.

          2.3. Централен регистър на компенсаторни записи;
          Съгласно легалното определение в чл. 2 от Наредбата за условията и реда за работа на Централния регистър на компенсаторни записи (НУРРЦРКЗ), Централният регистър на компенсаторни записи е интегрирана електронна база от данни, дублираща информацията от регистъра за издаване на временни удостоверения по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) при органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Той съдържа информация за издаването, прехвърлянето и използването на временни удостоверения, компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи, издадени по реда на ЗОСОИ, и жилищни компенсаторни записи, издадени по реда на § 9 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.
          Регистърът се състои от централна база от данни в Центъра за масова приватизация и локални бази от данни при органите по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ.

          2.3.1. Технически особености и организация:
          Електронните регистри са базирани върху електронните носители на информация. Информацията в тях представлява електронен запис, върху устойчив носител (твърд диск; CD и др.) и се обработва от компютър. В сравнение с регистрите, базирани върху друг носител, електронните имат следните предимства:
           Заемат изключително малък обем;
           Информацията в тях може да бъде организирана едновременно по голям брой признаци;
           Позволяват създаването на всякакви електронни картотеки;
           Регистърните книги могат да се изготвят автоматично;
           Позволяват извършване на справки и организиране на въведената информация незабавно - машинното време за търсене на нужната информация е несравнимо по-кратко от това в другите регистри.
           Позволяват снемане на неограничен брой равностойни копия с минимално изразходване на труд.
          Съвременните регистри най-често са електронни. Въпреки, че техниката вече позволява сигурно съхраняване на информацията на постоянен носител, повечето от електронните регистри са дублирани с известен документарен фонд на хартиени носители.

          2.3.2. Правна регламентация:
          Централният регистър на компенсаторни записи е създаден на основание чл. 10 и § 10 от ЗОСОИ. Дейността му се регулира от “Наредба за реда и условията за работа на Централния регистър на компенсаторни записи (ДВ бр. 9 от 30 януари 2001 година).
          Според цитираната наредба, Централният регистър функционира по следния начин.
          Съгласно разпоредбата на чл. 5. От Наредбата, на вписване в регистъра подлежат следните данни:
          - издател на компенсаторните записи и на жилищните компенсаторни записи;
           - вид на компенсаторните записи и на жилищните компенсаторни записи;
           - дата на издаване на компенсаторните записи и на жилищните
          компенсаторни записи;
           - основание за издаване;
           - стойност на компенсаторните записи и на жилищните компенсаторни записи;
           - имената и ЕГН на лицето (съответно фирмата, седалището, адресът на управление и номерът по БУЛСТАТ за юридическите лица), на което са издадени компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи;
           - дата на вписването на компенсаторните записи и на жилищните компенсаторни записи в регистъра;
           - уникалният номер на издадените поименни временни удостоверения;
           - дата, на която е извършено прехвърлянето на компенсаторните записи и на жилищните компенсаторни записи;
           - имената и ЕГН на лицето (съответно фирмата, седалището, адресът на управление и номерът по БУЛСТАТ за юридическите лица), на което се прехвърлени компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи;
           - стойност на прехвърлените компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи;
           - дата на вписването на прехвърлянето на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи;
           - стойност на използваните компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи;
           - дата на използването на компенсаторните записи и на жилищните компенсаторни записи;
           - основание за използването на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи;
           - стойност на остатъка от неизползвани компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи;
           - дата на изчерпването на неизползваните компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи и на закриването на партидата.
           Подлежащите на вписване обстоятелства се предоставят за вписване от органите по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Вписването им в регистъра се извършва в деня на предоставянето им, чрез работна станция при органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ, издал компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи. Информацията за плащания по приватизационни сделки или покупка на имоти може да бъде предоставяна и от органите, приели компенсаторни записи, като платежно средство.
          При всички случаи, вписването на обстоятелствата в регистъра се извършва след отразяването им в регистъра за издаване на временни удостоверения по ЗОСОИ при органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Въвеждането на данните в работните станции се извършва в деня на вписването им в регистъра за издадените временни удостоверения по ЗОСОИ при органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Въвежданата информация постъпва в реално време в централната база от данни.

          2.3.3. Правна същност на Централния регистър на компенсаторни записи.
          Централният регистър на компенсаторни записи е охранителен регистър. Неговото предназначение, преди всичко, е да удостоверява вписаните обстоятелства, като по този начин “охранява” създаденото правно положение от неправомерни опити за изменението му. Особеностите на тази система са:
           Вписването в регистъра поражда и удостоверява права, задължения или статус;
           Вписването в охранителните регистри става чрез производство - административно (подробно регламентирано в ЗОСОИ) или съдебно (охранително или производство по обжалване);
           По правило, извършените и подлежащи на вписване правни действия имат действие спрямо трети лица след вписването им в регистъра;
           По правило, производството за вписване започва по инициатива на заинтересованото лице или на държавен орган;
          Охранителните регистри са много разпространени в различни области. Системата на охранителния регистър е балансирана и защитава отлично както публичния, така и частния интерес. Като единствен недостатък на тази система може да се посочи само недостатъчната бързина, с която се извършват вписванията и съответно възникват свързаните с тях правни последици. На определен етап от развитието на обществените отношения е възникнала нужда от друг тип регистри, които да обслужват бързия търговски оборот, давайки сигурност за извършените правни действия.
          Охранителни са повечето регистри, отразяващи:
           права върху недвижими имоти (нотариални регистри);
           статус на лица (търговски регистри);
           особени заложни права (регистър на особените залози);
           права върху някои нетелесни вещи, като интелектуална или индустриална собственост (регистри към патентното ведомство);
          Всички тези регистри осигуряват сигурност чрез вписването и защита на правата на заинтересованите лица, тъй като вписването в тях се извършва след проверка на наличието и законосъобразността на подлежащите на вписване обстоятелства в хода на съдебно или административно производство.

          2.3.4. Препоръки за по-нататъшно развитие на правната уредба:
           При последващото си развитие, правната уредба на компенсаационните права, под натиска на практиката, ще трябва да се доближава до общата уредба на ценните книжа. При това развитие, Централният регистър на компенсаторни записи ще трябва да изпълнява ролята на депозитарен регистър - една по-съвършена форма на регистър, възприета в целия свят като основа на търговията с ценни книжа.
          Система на депозитарния регистър;
          Депозитарните регистри възникват, когато интензивният търговски оборот започва да изисква бързо вписване на определени действия, голяма сигурност на сделките, при минимален риск и минимални разходи. Изграждането им се свързва с търговията с благородни метали, чието физическо пренасяне при търговските сделки е свързано с множество рискове и разходи, а физическото присъствие на придобитите количества не е необходимо на търговеца. Впоследствие същата процедура се е оказала приложима и за множество други вещи на склад (складови разписки), а накрая и за. ценни книжа, чиито малък обем, висока стойност и бърз оборот са създавали сериозна необходимост от регистърна система, която да обслужва оборота им.
          Основните изисквания, които трябва да удовлетворява депозитарният регистър са:
           бързина - търговският оборот често не може да изчаква съдебното или административно производство;
           сигурност - вписаните обстоятелства, свързани със сключени търговски сделки са задължителни за търговците. Това условие на депозитарния регистър минимизира риска за търговците на бързооборотни вещи.
           минимални разходи - разходите, свързани с вписванията в депозитарните регистри са такива, че да не затрудняват бързия оборот на вписаните права.

          Появата на безналични ценни книжа води до по-нататъшно развитие на депозитарните регистри. Вписаните права нямат материален носител и съдържанието им се определя само от вписването в регистъра и се удостоверява от издаден от него документ.
          За развитието на депозитарните регистри спомага и техническото развитие появата на електронните бази от данни разрешават напълно сериозния проблем с бързината на вписванията и справките от депозитарния регистър. Всички съвременни депозитарни регистри са електронни бази от данни.
          Разбира се, правната регламентация на депозитарните регистри следва тяхното естествено развитие. Понастоящем, депозитарни са предимно регистри, обслужващи търговски сделки като:
           регистри на ценни книжа (регистрите към Централния депозитар; регистрите на ДЦК и др.);
           складови регистри (регистър на складови записи);
           регистри на права (в това число и върху бъдещи вещи напр. регистър на права върху бъдещи реколти).

          Депозитарните регистри гарантират бързината и сигурността на оборота, за сметка на липсата на производство по вписването. При тях, обстоятелствата подлежащи на вписване се вписват веднага след настъпването им. Производството се избягва благодарение на строгата регламентация на съответния вид търговски сделки, гарантираща настъпването на определен правен резултат от сделката, в голяма степен независимо от влиянието на външни обстоятелства - без тази особеност на правната регламентация, сигурността на търговските сделки би се понижила значително, а бързият търговски оборот би бил невъзможен.
Марин Божков               
(„Собственост и право”)          
Следваща статия