ИЗМЕНЕНИЯ В ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ, СЛЕД ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ И ТЯХНОТО ПРАКТИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ
1. Принципни нововъведения в ЗСКИ;
Новият закон за сделките с компенсаторни инструменти, за първи път обединява в единен правен режим, сделките с различните видове обезщетителни права, издавани от държавата по силата на различни закони, често без връзка помежду им и без оглед на съществуващата правна уредба за издаването и търговията с ценни книжа. По този начин, години наред, у нас съществуваше двойнствена уредба на идентична по същността си материя – от една страна, издаването и търговията с ценни книжа се регулираха от Търговския закон и Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, а след отмяната му – от Закона за публичното предлагане на ценните книжа, а от друга – издаването от държавата обезщетителни права и прехвърлянето им, се регулираха от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Получи се нелепа ситуация, при която, у нас съществуваще развита правна уредба на издаването и търговията с ценни книжа, на съвременно нормативно и технологично равнище, включваща регулиран пазар, депозитарна институция и регулиращ орган, както и повече от сто инвестиционни посредници, като всички елементи на системата бяха в състояние да поддържат непрекъсната електронна връзка помежду си. Сделките се сключваха с безналични ценни книжа, на електронно отчитане, по напълно съвременни способи, но масата на издаваните и търгувани ценни книжа не стигаше дори и само за поддържане на изградената сложна система.
От друга страна, държавата непрекъснато емитираше обезщетителни права, в големи количества, които никой не смееше да нарече “ценни книжа”, които се водеха в различни, базирани на хартиени носители, регистри, без връзка помежду си, като издаването, прехвърлянето и използването им се основаваха на механизми, характерни за първата половина на 20 век. Търговията на фондовата борса беше невъзможна за тези права. Гражданите, имащи право на обезщетение, бяха принудени да преминават през различни административни процедури, в различни краища на страната (най-често по местонахождението на одържавените имоти), без да могат да се свържат за извършването на елементарни действия, дори по телефона, и след всички разходи на време и средства за път, както и за административни такси, се сдобиваха със заветното удостоверение, което нямаше как да продадат на някакъв централизиран пазар, на който цената е предварително известна, сделките се сключват сигурно и под контрола на регулиращ орган. При тези условия, гражданинът, буквално беше принуден да обикаля с удостоверението в ръка, по адреси и обяви и да пита желае ли някой да купи неговите обезщетителни книжа. Сделките се сключваха чрез джиро или сходни институти, а често и чрез просто предаване на удостоверението, с пълномощно на държателя да го продаде на цена, каквато намери за необходимо. При това, не можеше да се говори нито за общи условия за сключване на сделките, нито за защита на интересите на клиента, по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценните книжа и Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници. Разбира се, тази ситуация създаваше възможност за абсолютно безконтролни пазарни манипулации, насочени към:
- поддържане на нереалистично ниски цени на компенсаторните инструменти;
- сключване на сделки на непазарен принцип, под диктата на единствения купувач;
- безконтролно издаване и прехвърляне на компенсаторни инструменти, понякога, в нарушение на закона.
Нещо повече – с търговия с компенсаторни инструменти се занимаваха не само лицензирани инвестиционни посредници, но и всякакви лица, които на свой риск и отговорност обикаляха по градовете и селата, изкупувайки (а в някои случаи изземайки, срещу обещание за социални помощи или увеличение на пенсията) от възрастните хора получените удостоверения.
Първата крачка към осъвременяване на уредбата на компенсаторните инструменти беше направена с приемането на § 10 от ЗОСОИ и изграждането на Централния регистър на компенсаторни записи. Централизацията на информацията направи възможни справките и извършването на действия от всяка точка на страната, без да е необходимо физическото присъствие на мястото на издаването, както и постави бариера пред повечето незаконосъобразни прехвърляния на компенсаторни записи, но не отмени остарялата уредба, даваща правно значение единствено на хартиените носители на информация. Законодателят не се реши да осъвремени докрай правния институт на компенсаторните записи и да ги превърне в съвременни ценни книжа. Те продължиха да се прехвърлят по старите способи. Така, двете системи съжителстваха едновременно – съвременна технология и остаряла уредба, която ограничава възможностите и.
Все пак, Централният регистър на компенсаторните записи успя да се докаже и на неговата база, Законът за сделките с компенсаторни инструменти регламентира създаването на Централен регистър на компенсаторните инструменти, в който, освен компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи по ЗОСОИ, се включват и компенсационните бонове, емитирани по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и инвестиционните бонове, по отменения Закон за преобразуване и приватзация на държавни и общински предприятия.
Това обединение на информацията в единна система, позволи на законодателя да направи най-после решителната стъпка към превръщането на компенсаторните инструменти в съвременни ценни книжа на електронно отчитане. Единният електронен регистър позволява бърз и сигурен електронен обмен на данни между издателите на компенсаторни инструменти, Централния депозитар и Фондовата борса, а с това и създаде основните предпоставки за търговията на компенсаторните инструменти на регулиран пазар на ценни книжа.
Разбира се, за нуждите на този пазар е необходимо, преобразуването на ценните книжа от налични, в безналични, на електронно отчитане. Процедурата за това, ще бъде предмет на подзаконовата уредба по ЗСКИ, която ще може да бъде подробно коментирана след обнародването и.
2. Изменения в правния режим на сключването на сделките;
Както се вижда и от самото заглавие на закона, основните изменения, настъпиха в уредбата на сделките с компенсаторни инструменти. Тя се приближи плътно до уредбата на търговията с останалите ценни книжа по ЗППЦК. По-важните особености, които заслужава да се отбележат са:
- след влизането в сила на ЗСКИ, прехвърлянето на компенсаторни инструменти по регламентирания дотогава ред се преустановява. Извършените до този момент сделки, запазват силата си. След това, прехвърлянията, извършени по стария ред са нищожни, поради липса на предписаната в закона форма. Те не могат да бъдат санирани, а трябва да бъдат извършени наново, по реза на ЗСКИ;
- за извършването на прехвърляне, компенсаторните инструменти трябва да са регистрирани в Централния регистър на компенсаторните инструменти;
- прехвърлянето се извършва, по правило, на регулиран пазар на ценни книжа;
- документите за извършеното прехвърляне, както и за собственост на компенсаторни инструменти се издават от Централния депозитар;
- сделките с компенсаторни инструменти се извършват по правилата, заложени в устройствения правилник на съответния регулиран пазар на ценни книжа;
- разплащането па сделките с компенсаторни инструменти и прехвърлянето на собствеността върху тях се извършват чрез системите за клириг и сетълмент на регулирания пазар на ценни книжа, на който е извършена сделката;
- сделки с компенсаторни инструменти могат да сключват само лица, имащи право да търгумат на съответния регулиран пазар на ценни книжа – инвестиционни посредници и инвестиционни дружества;
- по отношение на клиентите си по сделки с компенсаторни инструменти, инвестиционните посредници са длъжни да спазват разпоредбите на Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници;
- инвестиционните посредници са длъжни да сключват договорите със своите клиенти само чрез оправомощени по съответния ред лица и при предварително обявени общи условия, с които клиентът трябва да се запознае преди сключването на договора;
- договорите се сключват задължително в писмена форма, като екземпляр от тях се предоставя на клиента;
- инвестиционните посредници нямат право да сключват сделки във вреда на свой клиент. При наличие на собствен интерес, те са длъжни да изпълнят първо поръчката на клиента. При опасност от възникване на конфликт на интереси инвестиционният посредник е длъжен да уведоми клиента си. Той е длъжен да изпълнява точно указанията на клиента си, ако такава клауза съществува в сключения помежду им договор.
- инвестиционният посредник носи отговорност за неправилно, неточно или недобросъвестно изпълнение на договора, както и за нанесените на клиента вреди;
- дейността на инвестиционните посредници по сключването на сделки с компенсаторни инструменти подлежи на контрол на общо основание, от страна на Държавната комисия по ценните книжа;
3. Задължения на собствениците и приобретателите на компенсаторни инструменти;
Преди сключването на сделка с притежавани от него компенсаторни инструменти, всяко лице е длъжно:
- да се увери, че данните на притежаваните от него компенсаторни инструменти са вписани точно и коректно в Централния регистър на компенсаторните инструменти. Това става, чрез подаване на молба за проверка на вписването в Агенцията за приватизация или в регионалните центрове за приватизация, във всеки областен център.
- да се снабди с депозитарна разписка за притежаваните от него компенсаторни инструменти от Централния депозитар;
- да се обърне към лицензиран инвестиционен посредник за сключване на договор за извършване на съответната сделка на регулиран пазар на ценни книжа. Договорът трябва да се сключи с лице, което представлява инвестиционния посредник или с такова, което е надлежно упълномощено да сключва съответните договори с клиентите на инвастиционния посредник;
- Преди сключването на договора, клиентът трябва да се запознае с общите условия за сключването на договора. Те трябва да му бъдат предоставени и разяснени без поискване;
- В договора трябва да се уговорят всички съществени за клиента условия по сделката с компенсаторните инструменти;
- Възнаграждението на инвестиционния последник се уговаря и вписва в договора. Инвестиционният посредник няма право на възнаграждение, което не е вписано в договора му с клиента;
- Не може да бъде сключван договор за продажба на едни и същи компенсаторни инструменти с повече от един инвестиционен посредник. Преди да се обърне към друг инвестиционен посредник, клиентът трябва първо да прекрати договора си с предишния;
- Клиентът е длъжен да оказва съдействие на инвестиционния посредник за сключването на сделките, уговорени в договора, или да даде нареждания, когато това е необходимо;
- Инвестиционният посредник няма право да сключва сделки или да извършва действия, които са забранени от закона или не се допускато от устройствените правила на съответния регулиран пазар на ценни книжа. Уговорките за извършване на такива действия, дори когато са вписани в договора са нищожни.
- Инвестиционният посредник е длъжен да даде на клиента си отчет за извършените действия в изпълнение на поръчката, както и да му представи сметка;
- При неточно или недобросъвестно изпълнение на договора от страна на инвестиционния посредник, както и при нанесена вреда на клиента, той може да се обърне към Държавната комисия по ценните книжа за упражняване на контрол над съответния инвестиционен посредник, както и да търси обезщетение по съдебен ред. Двете процедури могат да се водят еднавременно и не се изключват една-друга;
4. Място на сключване, форма на сделките с компенсаторни инструменти;
Сделките с компенсаторни инструменти се сключват на регулиран пазар на ценни книжа при следните условия:
- компенсаторните инструменти да са допуснати до търговия на съответния регулиран пазар на ценни книжа, като в неговите устройствени правила да са регламентирани условията за това;
- компенсаторните инструменти, предмет на сделката да са вписани в Централния регистър на компенсаторните инструменти и притежаването им да е удостоверено с документ, издаден от Централния депозитар;
- сделките да се сключват от лице, имащо право да сключва сделки на съответния регулиран пазар на ценни книжа;
- сделката да е сключена законосъобразно и съгласно правилата на съответния регламентиран пазар.
Сделките се сключват в приетата на пазарите за ценни книжа форма, без съществени модификации, които да бъдат коментирани.
5. Регистрация и отчетност на сделките;
Извършването на сделките с компенсаторни инструменти се регистрира в Централния депозитар, който издава на приобретателя документ за собственост на придобитите компенсаторни инструменти и се отразява в Централния регистър на компенсаторните инструменти. Двойната система на отразяване на извършените прехвърляния и регламентираната процедура за това напълно гарантират всички участници в процеса срещу недобросъвестни или незаконосъобразни действия. Никой от участниците в сделката не може да извърши действия, които да останат скрити за останалите участници в сделката или да не подлежат на контрол от регулиращия орган – Държавната комисия по ценните книжа.
6. Контрол за законосъобразност на сделките;
Контролът за законосъобразността на сделките с ценни книжа се извършва от Държавната комисия по ценните книжа чрез следните механизми:
- проверка и санкциониране на инвестиционните посредници при извършени от тях нарушения. Санкцията може да бъде глоба или отнемане на разрешението за извършване на дейност като инвестиционен посредник;
- проверка и санкциониране на регулирания пазар на ценни книжа, допуснал сключването на сделка, която противоречи на закона или на приетите на съответния пазар правила. Санкцията също може да бъде глоба или отнемане на разрешението за извършване на дейност;
- установяване на извършването на пазарни манипулации и санкциониране на извършителите;
Наред с това, контролът за законосъобразност на сделките може да се упражнява от съда по общия ред.
При извършено престъпление, по сигнал, извършителите подлежат на наказателно преследване по установения от закона ред. Сключените в резултат на престъпление сделки са нищожни по право.
Подзаконовата уредба на сделките с компенсаторни инструменти, която предстои да се обнародва ще постави още въпроси пред тези сделки. Практиката на сделките също ще покаже добрите страни и проблемите на новата система. Ще възникнат, и вече възникват сложни проблеми по уеднаквяването на режима на ценните книжа в България. Те обаче излизат извън тесните практически рамки на тази работа и заслужават да бъдат изследвани отделно.
Марин Божков
(„Собственост и право”)