ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЕНСАТОРНИТЕ ЗАПИСИ
И ДРУГИТЕ КОМПЕНСАЦИОННИ ПРАВА
След първоначалната вълна на реално възстановяване на национализираните след 1944 година имоти, обхванала главно градски жилищни и търговски обекти, реституцията остро се сблъска с проблема, че много от одържавените имущества вече не съществуват реално или са включени в капитала на търговски дружества, при това по начин, който не позволява тяхното отделяне.
При възстановяването на собствеността върху земеделски земи или върху гори, се оказа, че много от имотите са влезли в строителните граници на населените места и са застроени или са включени в обекти, които са изключителна държавна собственост.
Всички тези отношения бяха решавани “на парче” от различни закони и с помощта на различна правна техника. Така възникна цяла група компенсационни права, всяко с различно съдържание, притежаващи, както много сходни черти, така и съществени различия помежду си. Те са:
- компенсаторни записи - издадени на бивши собственици на одържавени нежилищни имоти;
- жилищни компенсаторни записи - издадени на бивши собственици на одържавени жилищни имоти;
- компенсационни бонове - издадени на бивши собственици на земеделски земи и гори.
По-долу ще бъдат разгледани някои основни различия между тези форми на обезщетяване, с оглед на използването им.
Жилищните компенсаторни записи по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, имат различно съдържание от това на разглежданите по-горе компенсационни права и не бива да се причисляват в тяхната група.
Сходството в термините използувани и в двата закона, би могло да доведе до затруднения у гражданите, поради което е необходимо да бъдат направени някои уточнения във връзка с тяхното използуване.
КОМПЕНСАТОРНИ ЗАПИСИ
Компенсаторните записи са признато, но не гарантирано от държавата право на определено лице да осъществи прихващане на вземането си към държавата при определени в закона плащания, до признатия в издаден официален документ размер.
Казано по-просто - в определени от закона случаи, лицето може вместо за плати пари, да предаде документа за притежаваните от него компенсаторни записи и тогава плащането се счита за извършено до посочената в него стойност. Документът, “Поименно временно удостоверение” се издава при признато право на лицето да получи определени одържавени имущества, и невъзможност те да му бъдат върнати.
Съгласно чл. 4 от ЗОСОИ, компенсаторните записи са поименни и може да се прехвърлят без ограничения. Те могат да се ползуват за плащане по касови приватизационни сделки, както и като инвестиционни бонове в масовата приватизация с всички произтичащи от това права и задължения, включително и участие в доброволни пенсионни фондове.
ЖИЛИЩНИ КОМПЕНСАТОРНИ ЗАПИСИ
Собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища и на незастроени или застроени парцели в границите на регулационните планове на населените места и във вилните зони, използвани или предназначени за жилищно строителство, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, получават (ако изберат този начин на обезщетяване) специални жилищни компенсаторни записи. С тях могат да се купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строителство по градоустройствените планове на населените места в цялата страна.
Жилищните компенсаторни записи имат статуса и дават на притежателите им всички права, характерни за компенсаторните записи, разгледани по-горе. Освен това с тях могат да се купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строителство по градоустройствените планове на населените места в цялата страна.
Жилищни компенсаторни записи получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, ако не са получили обезщетение по § 3 от същия закон.
Исканията за обезщетяване по ЗОСОИ, с посочване на избрания начин за обезщетяване се подаваха в едногодишен срок от влизането му в сила до съответния министър, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата или до областните управители по местонахождението на имота - във всички останали случаи.
НОВИ СПОСОБИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЕНСАТОРНИТЕ И ЖИЛИЩНО-КОМПЕНСАТОРНИТЕ ЗАПИСИ, ВЪВЕДЕНИ ПРЕЗ 2000 ГОДИНА.
Посочените по-горе способи за използване на компенсаторните и жилищно-компенсаторните записи не доведоха до желаните резултати. Затова, в началото на 2000 година, с изменението и допълнението на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти се създаде чл. 8, с който се разшири възможността за приложение на компенсаторните записи за.
1. приватизация на държавни предприятия, включително и тези, които са в ликвидация - не по-малко от 50 на сто от цената на сделката., както и придобиване на земи по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи;
2. продажба на държавни имоти и/или вещни права или вещи по реда на Закона за държавната собственост, когато това е предвидено в решението на съответния орган;
3. придобиване право на строеж върху държавни или общински земи, право на надстрояване или пристрояване върху сгради, застроени върху земи държавна или общинска собственост;
4. придобиване на право на собственост или идеални части от правото на собственост върху държавни и общински земи, върху които в полза на купувача са учредени ограничени вещни права или право на строеж;
5. продажба на обекти или обособени части от обекти на незавършено строителство;
6. придобиване недвижими имоти от съсобственици физически или частни юридически лица при ликвидиране съсобствеността между тях и държавата, общините, държавни и общински предприятия, еднолични акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност с държавно или общинско имущество чрез доброволна или съдебна делба.
Изброените способи за използване на компенсаторните записи, с основание породиха критики, че обезщетените лица не са в състояние да ги приложат директно. Те трябваше да ги продадат или на инвестиционен посредник или на работническо-мениджърско дружество. Така, купувачът на компенсаторните записи можеше в пълна сила да се възползва от правата по тях, а обезщетените лица бяха принудени да ги продават на цена, ненадхвърляща 25 на сто от номинала им.
ПОИМЕННИ КОМПЕНСАЦИОННИ БОНОВЕ
Собствениците на гори, изключени от държавния горски фонд за изкореняване и изкоренени, както и тези, чиято собственост не може да се възстанови с гори и земи от горския фонд, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове при условията и по реда на глава пета от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
По искане, заявено писмено пред поземлената комисия, правоимащите лица могат да получат поименни компенсационни бонове и в случаите, когато има възможност да бъде възстановено правото на собственост със земеделски земи, гори и земи от горския фонд или да бъдат обезщетени по други начини, предвидени в закон.
Обезщетяването на собствениците на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, които подлежат на възстановяване по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове.
За целта е необходимо правоимащите лица да подадат писмено заявление пред поземлената комисия. Лица могат да получат поименни компенсационни бонове и в случаите, когато има възможност да бъде възстановено правото на собственост със земеделски земи, гори и земи от горския фонд или да бъдат обезщетени по други начини, предвидени в закон.
Поименните компенсационни бонове могат да се ползват само за:
- закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори и земи от горския фонд,
- за участие на притежателите им в приватизацията,
- за придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
- За използването им като платежно средство в централизираните публични търгове за продажба на акции компенсационните бонове се преобразуват в инвестиционни бонове.
Участници в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори и земи от горския фонд могат да бъдат само притежатели на поименни компенсационни бонове.
Поименните компенсационни бонове могат да се прехвърлят без ограничения и да се наследяват.
ИЗВОД:
Поддържането на три независими процеса – на приватизация, на обезщетяване по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ би създало абсурдна ситуация, при която – в приватизацията има предлагане на имущество, но няма платежни средства, а на обезщетителния пазар – има голяма маса платежни средства, но няма предлагане на имущества. Логично е, при това положение, пазарите да се обединят. Такова обединение може да се осъществи само тогава, когато собственикът на компенсаторни записи може просто да се яви на приватизационния пазар и да заплати цената на приватизационната сделка с притежаваните от него платежни средства, без да са нужни никакви други преобразувания, административни и финансови процедури. От друга страна, всеки участник на приватизационния пазар може да се яви на пазара на компенсаторни записи и да ги придобие без ограничения. Комисионите и таксите при това трябва да са ниски, а не да представляват форма на ограбване на собствениците.
Дали описаното обединение ще се извърши на фондовата борса или по друг начин е технически въпрос. Истинският проблем е държавата, в скоро време, да предостави за закупуване достатъчно ценни имущества, равни по стойност на издадената маса на компенсационните книжа.
Отделна група компенсационни инструменти са ЖИЛИЩНИТЕ КОМПЕНСАТОРНИ ЗАПИСИ, емитирани по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.
С изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове се създаде § 9 третиращ въпроса свързан с правоимащите граждани, които са включени в групите по чл. 3, ал. 1 от закона и могат да поискат определените им към 31 декември 1990 г. спестовни числа да се преобразуват в жилищни компенсаторни записи. С тези записи могат да се купуват само жилища и парцели, предназначени за жилищно строителство.
Гражданите с доказани жилищни нужди, притежаващи жилищноспестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г., се подреждат в групи по време на престояване на жилищноспестовните им влогове в Държавна спестовна каса към 31 декември 1990 г., както следва:
1. първа група - с влогове, престояли 20 и над 20 години;
2. втора група - с влогове, престояли от 15 до 20 години;
3. трета група - с влогове, престояли от 10 до 15 години;
4. четвърта група - с влогове, престояли от 5 до 10 години.
Гражданите, изпълнили задълженията си по Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. и не получили жилища, се обособяват в самостоятелна група извън посочените в ал. 1, а подреждането им става по времето на сключване на договора и изпълнение на задълженията по него.
Правоимащите граждани, които са се възползвали от предоставената им възможност трябва да са доказани жилищни нужди с оглед придобиване на жилища, и да отговарят на следните условия:
1. не притежават в страната и в чужбина жилищни имоти или вили, годни за постоянно обитаване, или ако притежават такива, то тяхната стойност заедно със стойността на имуществото по т. 4 не надхвърля 150 лв.;
2. картотекирани са в общините по реда на Закона за наемните отношения с жилищни нужди по чл. 11, ал. 1, т. 1-5 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища и в Министерството на вътрешните работи - по ведомствената наредба за разпределяне и продажба на жилища;
3. не са прехвърляли жилищни имоти на други лица след 1 януари 1981 г. с изключение на освобождаване или ликвидиране на съсобственост;
4. не притежават имущество на обща стойност, по-голяма от 150 лв. в налични парични средства по влогове, акции, дивиденти, произведения на изкуството, нумизматика, филателия, моторни превозни средства, селскостопански земи, фабрики, магазини, ателиета и други. Посочените четири основания трябва да са налице едновременно, за да могат правоимащите граждани да подадат своите искания за получаване на жилищни компенсаторни записи.
Исканията се подаваха чрез местните комисии към общините по чл. 8, ал.2 от закона, до областните управители в срок до 29 Февруари 2000 г.
Марин Божков
(в. „Труд”)