ОТЧЕТ ЗА ЕДИН КОНЕН ПОХОД
Този отчет беше написан след еднодневно изпитание в полето на няколко коня. Целта на написването му е собственикът да получи независимо мнение за качествата, състоянието на конете, степента на натренираност, ездовите им качества и недостатъци, като получи някои препоръки по отстраняването на последните. Обърнато беше внимание и на амуницията – един труден за решаване въпрос, често подценяван в последно време.
Вид на изпитанието:
езда в полето.
Местност:
Местността, в която се проведе изпитанието е слабо пресечена. Изпитанието се проведе в северните части на пл. Люлин, представлеващи плато, спускащо се на изток и височини, достъпни за движение на всички алюри. Движението, през по-голямата част от времето се осъществяваше по полски пътища, част от които - с твърда настилка, като изкачването, в последния му етап, се извърши по асфалтиран път (около 4 км). По маршрута нямаше препятствия. Срещнатите канави бяха преодолявани на ходом, без прескачане.
Разстояние:
около 15 - 18 километра.
Конски състав:
чистокръвни английски кобили - 3 - кобилите бяха жребни, с малки кончета;
Източнобългарски жребец -1.
Продължителност на изпитването:
Изпитанието продължи три часа. Особеност на изпитването е, че последният час от него беше след настъпването на нощта.
Алюри:
ходом, тръс, кариер.
По-голямата част от пътя беше изминат на ходом - 10-12 км.
На тръс - 2-3 км.
В кариер - само източнобългарският жребец и едната от кобилите - 3 км.
Степен на трудност на изпитанието: ниска.
Екстериор на участващите коне:
Участващите коне бяха без екстериорни недостатъци. Общият им вид беше добър.
Тренинг на участващите коне:
С жребеца е провеждан тренинг за участие в стипълчейз. Ездата е извършвана със строги помощи - шпори, нагайка, а вероятно, на моменти и с неподвижни свързващи поводи или ластици.
Вследствие на това, при лесно възбудимия характер на коня е предизвикана съпротива, изразяваща се в:
- Съпротива срещу възсядане - движение в кръг, изместване встрани и т.н.;
- Стремеж към движение зад отвеса, с ниска постановка и повишен сбор.
- При въздействие на шенкелите, конят реагира нервно, вследствие използването на шпори.
- При прехвърляне на поводите в една ръка, конят очаква удар с нагайка - отстъпва и се опитва да хвърли ездача.
Съпротива срещу възсядане:
Съпротивата срещу възсядане може да е породена от два фактора - липса на обучение или неправилно обучение на коня за възсядане при първоначалното изяздване в млада възраст или неприятни усещания, свързани с ездата - прекалено строго отношение, бой, набиване на гърба или слаба поясница.
За коригирането на този недостатък е необходимо най-напред да се елиминират анатомичните причини - ездачът трябва да се увери, че съпротивата не е предизвикана от слаба поясница или набиване, или друг дефект на гърба. За тази цел е добре да се използва широко и относително високо седло, с два ленчика - подходящ е германският и българският кавалерийски образец. При правилно оседлаване височината на седалището трябва да е между три и четири пръста от гръбнака на коня.
При възсядане, точно пред главата на коня стои помощник, който държи поводите в двете си ръце точно пред трензелата, така, че те са изпънати настрани и по този начин блокира движението на коня. В същото време непрекъснато трябва да го успокоява с глас, а при голяма нервност, може и с лакомство. В случай на силна съпротива от страна на коня, не се пристъпва към възсядане, преди животното да се успокои, но упражнението не бива да се прекратява в никакъв случай. Ако конят бяга със задницата надясно и се опитва да се завърти около предницата, за да осуети възсядането и помощникът не може да го удържи отпред, отдясно, приблизително на линията на крупата може да застане втори помощник, за да не допуска завъртане. Той не бива да бута коня и да го докосва, ако конят не се измества. В случай, че конят опита да измести задницата си, с настоятелен, но не груб натиск с длани го връща в първоначалното положение.
Ездачът подхожда спокойно, без нагайка и шпори, към коня и го възсяда бавно и внимателно, като поема поводите едва, след като е седнал в седлото. След възсядането, помощникът оглежда положението на седлото, дали ленчиците са разположени правилно от двете страни на гръбнака и седалището не опира в гръбнака на коня - погледнато отзад, при ниска постановка на главата на коня трябва ясно да се вижда просвет през седловата камера.
При неправилно обучение или страх от ездача, изправителната работа трябва да се насочи към изграждане на доверие у коня и изграждане на навици за правилно поведение при възсядане. Сле възсядането, ездачът прави спокойно няколко крачки, спира коня и спокойно слиза от него. След около половин минута, същата процедура се повтаря. Упражнението трябва да се извършва по няколко пъти в началото и в края на всяка езда. Към останалата работа трябва да се пристъпва, едва след като конят допуска възсядане без съпротива.
След овладяването на описания вид възсядане, помощникът пуска поводите, които ездачът държи в ръка, както обикновено. Помощникът само стои пред коня, с готовност да хване поводите при съпротива. Без да е наложително, той не докосва коня, за да се приучи животното към контрол на възсядането от ездача. След няколкодневни упражнения без съпротива от страна на коня, помощникът може да мине от дясната страна на коня, приблизително пред линията на рамото му, отново с готовност за хващане на поводите, при съпротива, но без да го докосва. В случай, че и това упражнение се изпълнява от коня спокойно и без съпротива, може да се приеме, че той е усвоил навици за правилно възсядане и впоследствие трябва да се работи само за закрепването им. Преди възсядане конят трябва да се поощрява, възсядането да се извършва внимателно, за предпочитане срещу ъгъл на оградата, в никакъв случай в бокса или в близост до източници на шум или плашещи предмети.
При слаба поясница трябва да се работи за укрепването и. Този процес е дълготраен и зависи от индивидуалните особености на коня. Трябва да се извършват гимнастиращи упражнения на корда, от земя и под ездач, съчетани с общофизическа работа в полето, под лек ездач и на малки алюри. За тази цел е необходимо да се изработи цялостна програма за хранене и тренинг, след преглед от ветеринарен лекар.
Движение зад отвеса, с ниска постановка и повишен сбор:
Конят “ляга” на повода със силен упор и уморява ръцете на ездача. По този начин, както и чести удари с глава нагоре конят се стреми да избягва въздействието на поводите. Този недостатък може да се коригира, като от работа с коня се изключат напълно неподвижните свързващи поводи. В началния период на изправянето, за предотвратяване на ударите с глава може да се използва добре прогонен ловен мартингал. Конят трябва да се язди в полето, на малки алюри, задължително прав и в полусбор. Трябва да не му се позволява да се събира зад отвеса, както и да се опитва да бяга настрани. Желателно е ръката на ездача да бъде чувствителна, за да поддържа постоянен лек упор, но да не позволява на коня да “ляга” на повода. При опити за увеличаване на упора, от страна на коня, ръката трябва да удължава плавно повода, като в същото време не позволява на коня да увеличи самоволно сбора и алюра.
Стремежът в работата трябва да бъде към движение в дълги репризи на малък алюр и при пълна подчиненост на коня. При опити за неподчинение, алюрът следва да се намали до темп, при който конят се движи спокойно. За успокояване на животното и формиране на навици за движение в група, в занятията може да се включи и добре обучен втори кон, движението с който да се извършва в смяна, а по-късно и успоредно, с равнение по гърдите на ездачите.
Успоредно с корекцията на сбора, трябва да се работи и по движението на коня “напред”, при което конят върви прав, с производителна крачка и минимално усилие, като предните и задните копита от всяка страна се движат в една линия. При прекомерен сбор и при стремеж към “влачене”, усилието за удържане на коня води до скъсяване на крачката, изместване на задницата встрани, “пропадане на рамото”. Изглежда, че коня “танцува”. Този навик формира у коня къса, неправилна и непроизводителна крачка на ходом и в тръс. Тя е израз на несъгласуваност между коня и ездача - конят се бори срещу прекомерните помощи. При това, той се превъзбужда и обилно се изпотява. Движенията му са непроизводителни, той е несигурен за езда, а уморяемостта му се увеличава. Описаният недостатък се коригира с движение без сбор или на полусбор, на големи разстояния, на ходом или на тръс. Когато конят не е събран, той не може да вкара краката си близо до центъра на тежестта и да “танцува” или да се огъне. Крачката му става широка и права - предните и задните копита от всяка страна се движат в една линия.
След трайно закрепване на навиците за спокойно движение напред и в полусбор, трябва да започне много внимателно работа по възстановяване на сбора. При това, трябва да се внимава да не се повтарят отстранените лоши навици. Ездата трябва да започне с къси репризи в сбор, първоначално само на ходом, които постепенно да се увеличават. Едва след трайно закрепване на навиците за движение в сбор на ходом, трябва да се пристъпи към по-бърз алюр. От много голяма важност е, от работата да се изключат всякакви наказателни или прекалено строги помощи (шпори, нагайка, мундщук и т.н.) - те по-скоро ще предизвикат съпротивата на коня. След всеки реприз, на коня трябва да се позволява да изпъне шията си, а ако е възбуден, може да му се разреши и движение ходом на дълъг повод.
След овладяването на спокойното движение на ходом и в тръс в сбор, алюрите следва да се увеличат, като се следи за развитието на придобитите навици. Едва тогава, може да се пристъпи към обучение на коня за спокойно галопиране в полето - първоначално на малък, а по-късно и на среден и полски галоп. Това обучение трябва да се извършва от опитни ездачи - за предпочитане в малка група, с коне, които са обучени да галопират заедно. При това, трябва да се започва от къси репризи - първоначално само няколко скока и продължителността им да се увеличава в зависимост от контрола върху коня, спокойствието на галопа и запазването на правилния сбор.
Цялата коригираща работа трябва да се провежда без бързане. Подходящи да нея са полски или горски пътища. Желателно е те да са оградени с дървета, храсти или друга респектираща коня растителност.
При въздействие на шенкелите, конят реагира нервно, вследствие използването на шпори.
За изправянето на този недостатък, работата с коня трябва да се съсредоточи върху това, конят да “легне на шенкела”. Това се постига с гимнастираща работа в манежа. От работата категорично се изключват шпорите, а най-добре и нагайката. Конят не се рита въздействието първоначално е повече с горната част на шенкела. Първоначалният комплекс упражнения включва:
волт на ходом;
въртене около предницата на ходом;
въртене около задницата на ходом;
осморка на ходом;
Целта на работата на ходом е конят да усети въздействието на шенкелните помощи и да се направи разлика между поощряващ и ограничаващ шенкел, в зависимост от поставянето им и упражняваният натиск. Първоначално може да се работи и в полусбор, като в течение на работата да се достигне на събиране на коня “от шенкела”, а не “от поводите” т.е. събирането да се постига за сметка на действието на шенкелните помощи, а не на дърпане на поводите или прекомерен упор. Прилагането на шенкелните помощи трябва да се комбинира с правилна употреба на тежестта като повод. При работата на ходом, за по-лесно свикване на коня, се допуска подчертано пренасяне на тежестта към вътрешния шенкел.
Поради затрудненото и отчасти неправилно прилагане на шенкелните помощи, ездата в облекчен тръс трябва да се избягва. Поводите се държат в двете ръце, според правилата на немската ездова школа. При изпълнение на упражненията в скокови седеж, може да се използва мостов повод, като се внимава това да не води до утежняване на упора или прекъснат контакт с устата на коня. В походен седеж, може да се използва и държане на поводите в една ръка, както беше описано по-горе, стига това да не води до съпротива от страна на коня.
При газенето на кавалети, трябва да се внимава конят да не скача и да не променя алюра и темпа на движение. Ездачът трябва да се стреми да го ограничава не толкова с повода, колкото с шенкелите. След усвояването на упражнението с еднакви по височина, поставени напречно и на равни разстояния кавалети, трябва постепенно те да се разместват, да се поставят на рзлична височина и под различен ъгъл спрямо посоката на движение, като се внимава, разстоянията между тях да бъдат достатъчно големи -–до два пъти повече от равномерно поставените. По този начин, конят се заставя сам да размерва крачката си, като внимава по целия си път, а ездачът – активно да го насочва, именно с въздействие на шенкелите и тежестта, като променя седежа си съобразно обстоятелствата. При това, също трябва да се следи за запазване на алюра и темпа на движение. Ездачът не бива да фиксира погледа си “между ушите на коня”, а активно да търси и да си избира път, като постига взаимодействие с животното и се съобразява с неговите реакции. При правилно изпълнение на упражнението, на среден тръс, се постига равномерно и спокойно „тактово” преодоляване на кавалетите в тръс, без промяна на темпа и ширината на крачката.
При преодоляването на препятствия, независимо от вида им, от основно значение е контролираният и спокоен подход при правилно насочване на коня към средата на препятствието или на избрания за преодоляване участък при естествените препятствия в полето, както и работата на шенкелите, на 4 – 5 крачки от препятствието. Независимо от посоката на подхода, конят трябва да скача препятствието перпендикулярно и по средата. При това, трябва да се внимава конят да не се хвърля към препятствието, да не отбива и да не скача по диагонал. Алюрът и темпът на езда, избрани за преодоляването трябва да се запазват. При отбиване или неуспешно изпълнение, трябва да се извършва правилен волт, по волята на ездача и с правилно прилагане на помощите и конят да се подвежда отново, по възможност под същия ъгъл, до преодоляването на препятствието. Ако това не е по силите на конкретния ездач, преодоляването трябва да извърши друг, по-опитен, за да не се създава у коня навик за отбиване или погрешно преодоляване на препятствията.
Работа на галоп:
Работата на галоп има за цел да затвърди подчинението на коня на шенкелните помощи при по-бърз алюр, като създаде у ездача навик за правилно и бързо прилагане на необходимите помощи, при условия, когато няма време за дълга подготовка. Работата на галоп се извършва в манеж, след трайното усвояване на всички упражнения от работата на ходом и на тръс без съпротива от страна на коня. При това, не трябва да се забравя, че въздействието на шенкелните помощи е правилно и осезаемо само при малък и среден галоп - при полски и увеличен галоп, действието им е силно намалено, а при кариер – почти не е възможно.
Повдигането на галоп трябва да се извършва изключително от шенкелите, при това не за сметка на ритане или притискане на хълбоците на коня, а на поставянето им на правилното място и мекото, но настоятелно въздействие. При това, за приучване на коня, в началото, може да се повдига на галоп от ъглите на манежа, но впоследствие повдигането на галоп трябва да се извършва от всяко място. Трябва да се има предвид, че за правилното повдигане на галоп, отговорност носи външния ограничаващ шенкел, докато за поддържане на галопа, са еднакво отговорни двата шенкела и тежестта.
Първоначално, работата на галоп трябва да се води в манежен седеж. Той позволява най-пълно въздействие на шенкелните помощи. Стремената трябва да са удължени като за обездка, но да не се стига до седеж на чатала. Работата на галоп трябва да завършва ездата в манежа и да продължава не повече от 15 минути. Всички упражнения трябва да се изпълняват първоначално на малък галоп и без съпротива на коня, а след това и на среден галоп. Работа на полски галоп, увеличен галоп или в кариер не се допуска на манеж или плац. В галопа шенкелните помощи въздействат по-настоятелно, отколкото при работата на тръс, но не грубо или рязко. На този етап от работата също не бива да се използват шпори или нагайка. Действието на ръцете трябва да бъде ограничено - ездачът трябва да се стреми да насочва коня с огъване около шенкела, а не с прекомерно отваряне на повода или извиване на шията, защото тогава задницата на коня “пропада” и въздействието на шенкелите се губи. В зависимост от огъването на коня, вътрешният повод трябва само да освободи шията за предаване на огъването към главата. При уверено управление, това може да се извършва и с една ръка, стига да не среща съпротивата на коня или да не води до странично извиване на главата му.
За приучване на коня към въздействието на шенкелните помощи не е необходимо смените на галопа да бъдат летящи. Препоръчително е галопът да се сменя от ляв на десен през тръс, като се следи конят да не спира и да не прави повече от четири крачки на тръс, преди отново да повдигне в галоп, както и да не повдигне без смяна. Ако това стане, веднага отново се преминава на тръс и се повдига отново, с леко завишаване на действието на външния ограничаващ шенкел, докато конят повдигне на галоп правилно.
При прехвърляне на поводите в една ръка, конят очаква удар с нагайка - отстъпва и се опитва да хвърли ездача.
Страхът от нагайката се преодолява само като тя се изключи за дълъг период от работата с конкретния кон и се премине към активно използване на успокояващи помощи и поощрения. В случай, че конят не можше да се язди безопасно без нагайка, обучението му трябва да се води от опитен ездач, при засилени мерки за безопасност. Постепенно, без използването на нагайка конят трябва да се приучи да не реагира на прехвърлянето на поводите, както и на други действия на ездача.
Поведение в полето, степен на натренираност:
Всички коне бяха в недостатъчна степен на натренираност, породена, при кобилите, от раждане и незабавно заплождане, както и от недостатъчно натоварване с работа, съчетано с обилно хранене. При жребецът, се наблюдава повишена възбудимост и желание за движение в галоп, при сравнително по-бърза уморяемост при продължителна работа на малки алюри, породена от недостатъчно замускулена крупа.
Състояние на амуницията:
Седла:
За изпитването бяха използвани следните седла:
Строево кавалерийски седло - български образец;
Общо състояние на ленчиците - добро.
Общо състояние на кожените части - задоволително; Прави впечатление, че кожените части не са смазвани редовно с ланолин. Наблюдават се разшити шевове. Стремената са леки за езда в полето. Разшитите шевове трябва да се закърпят на ръка. Кожените части на седлото трябва да се смазват тънко всяка седмица, в продължение на един месец. След това, смазването трябва да се извършва един път месечно.
Испанско седло - образец за родео - луксозно изпълнение:
Общо състояние на рамката и ленчиците - отлично;
Общо състояние на кожените части - много добро - кожените части не се смазват редовно. Предвид обстоятелството, че кожата е гравирана, нередовното смазване може да доведе до бързото и напукване. Смазването трябва да се извършва както е указано по-горе.
За избягване на опасността токата на опаса да нарани хълбока на коня, трябва да се използва дълъг потник или подвижен клапан от вътрешната страна на ремъка на опаса.
Немско туристическо седло - стандартно изпълнение:
Общо състояние на ленчиците - добро. Прави впечатление, че при дълга езда седалището и ленчиците поддават. Необходимо е да се провери състоянието им и ако опират в гърба на коня, седлото да се използва само от леки ездачи.
Общо състояние на кожените части - добро - смазването им трябва да се извършва един път месечно.
Стремената са подходящи за езда в полето.
Аржентинско седло за пони:
Седлото е неподходящо за езда в полето и за заседлаване на едър кон. Трябва да бъде подменено. Препоръчителен модел в случая е българско или немско строево седло.
Представената за преглед амуниция не е смазвана редовно. Кожата е крехка, с частични напуквания. Трябва да бъде основно прегледана, смазана по описания вече начин и напуканите ремъци да бъдат подменени.
Препоръчителната зе езда в полето амуниция е с ремъци от гладка кожа.
Ширината на всички ремъци от амуницията, включително и поводите, трябва да бъде 2,5 см, за да се осигури взаимозаменяемост.
Оглавията на юздечките трябва да имат презносен ремък.
Подбрадният ремък трябва да не позволява изхлузване на оглавието през главата нито по време на езда, нито на коневръз. За тази цел могат да се ползват арабски оглавия или тилни удължения на нормалните оглавия (т.нар. австралийска система).
Удобно е, при езда в полето, към амуницията да се носи въже с дължина от осем метра. То е закачено с края си за подбрадния и презносния ремъци и е прогонено като щосповод. Остатъкът му е и навит на колело и прикрепен отляво към предния лък на седлото за другия край на въжето де завързва колче с дължина около 50 см. По време на езда, въжето се използва като щосповод или мартингал, а при спиране - за завързване за коневръза или за колчето. Това предпазва амуницията от скъсване и е гаранция, че завързаният кон не може да се освободи от оглавието или да скъса повода и да избяга.
Като допълнителен елемент от амуницията, при дълъг поход, може да се носи платнен повод от полиамидна тъкана лента, с ширина 2,5 см. и дължина 220 см. Той се използва при повреда на основния кожен повод, при необходимост от използването на основния повод за друго (например като шляя, подопашен ремък и т.н.), както и при дъждовно време, когато кожата става хлъзгава, а конят трябва да се удържа по-сигурно от обикновено. Допълнителният повод може да се използва и като допълнителен опас, за укрепване на багаж и т.н.
Примерни образци на седла и амуниция са дадени в приложенията.