ПСИХОЛОГИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ПОВЕДЕНИЕ
ГРАЖДАНИ И ПОДАНИЦИ
През 1879 година, като последен подарък към новоосвободена България, император Александър Втори внася в Учредителното събрание проект за Органически Устав (Конституция) на Княжество България. Това е изключителен жест. Проектът е плод на руската конституционна мисъл, сравним и надминаващ най-доброто, познато дотогава в Европа, особено като се помни, че самата Руска империя тогава още няма Конституция. И какво става? Като благодарят горещо на Царя Освободител, българските представители ожесточено се нахвърлят да разглеждат проекта буква по буква и от старателно изчистеният консервативен проект за Органически устав се ражда либералната Търновска Конституция. Няма да се спираме на въпроса, дали хумористичните и литературни аргументи на дядо Славейков и неговите сподвижници са направили Конституцията по-добра. Важно е, че нашите предци тогава са постъпили не като поданици, макар и на най-благороден Господар, а като граждани, готови да вземат съдбата си в свои ръце и да понесат последствията от решенията си.
През 1990 година, при обсъждането на сегашната Конституция също бушуваха страсти, както във Великото Народно събрание, така и на улицата. Уместни или не, те показваха, че в потисканото дотогава общество са се събудили стотици хиляди Граждани и искат сами да определят съдбата си.
А днес? Много от тези хора вече не са в България. Пращат пари на близките си и си идват само през отпуската. Все по-рядко...
Промените в Конституцията, продиктувани уж от изискванията на Европейския съюз минават сякаш оградени от гузно мълчание. Политици и журналисти мрънкат под носа си по принуда нещо неразбрано, а довчерашните граждани сменят с досада програмите в търсене на пошло забавление.
Защо стана така? Къде отидоха гражданите?
* * *
Драматичната любов на България с Европейския съюз навлиза в заключителната си фаза. Доскоро си мислехме, че да „ни вземат” е само въпрос на време, но някои сигнали от последните седмици поставят въпроса „ДАЛИ ВЪОБЩЕ ЩЕ НИ ВЗЕМАТ”. Нашата самозвана олигархия се подсмихва под мустак и се прави, че кара с всички сили общата кола към Европа. Само че нещо не се получава. Редят посещения на Изток и на Запад, изявления, че работата „се пече” и усилено пудрене на Конституцията, което да прикрие, че по същество почти нищо не се променя. Свирката весело пищи, локомотивът пухти ... и... си стои на едно място.
А какво прави в това време народът?
Ами народът нищо не прави. Народът се е втренчил в цените на парното, цигарите и алкохола, в „Биг брадър” и в ужасяващите новини за убийства, болести и присвояване на помощите от „Червения кръст”. Облизва се около далаверите на властта и гледа как да преживее, та дори и за чужда сметка.
Народът се е превърнал в народ от поданици. И там е проблемът. Европа ще ни преглътне някак си и с няколкостотин олигарси, и с няколко хиляди професионални престъпници, но не и с няколко милиона паразитиращи поданици. ЗАЩОТО ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА Е СЪЗДАДЕНА ОТ ГРАЖДАНИ И ЗА ГРАЖДАНИТЕ. А на нас фатално не ни достигат от тях.
* * *
Не е лесно да си гражданин. Пък и въпросът не се определя само от местожителството. Трябва да мислиш за много неща и да поемаш твърде много отговорности. Трябва да си пазиш правата и да не посягаш към чуждите. Преди да поискаш, трябва да прецениш какво си дал. Трябва да си държиш на думата, а не да си висиш на езика. И всичко това не ти гарантира нито богатство, нито слава. Само чувство за собствено достойнство.
Да си поданик не е особено достойно, но пък е лесно. Достатъчно е да знаеш кой е Господарят и да се нагаждаш към неговата воля. Доволен ли е Господарят – и ти ще си доволен. Следователно – единствената ти амбиция трябва да бъде – как да му угодиш. Това ти гарантира, ако не със сигурност богатство, то поне благополучие, а и слава, доколкото Господарят позволи. При това без излишно мъдруване, отстояване на принципи или морални терзания.
Изобщо, гражданското поведение е характерно за зрелите личности и общества, докато поданическият поведенчески модел – за психологически или социално незрелите.
Какви са основните разлики:
Гражданинът живее в свят на трайни принципи – поданикът – в свят на временни интереси. Някои постъпки са недопустими за гражданина, независимо от очертаващите се изгоди, защото противоречат на принципите му. Поданикът няма такива ограничения. За него е от значение само забраната на Господаря и всичко, за което Господарят няма да го накаже е позволено.
Всеки от нас е учен, че обществото се базира върху някои основни принципи, за чиято неизменност са съгласни повечето хора. Такива са принципите за:
- непричиняване на вреда другиму,
- зачитане на собствеността, личните права и достойнство на хората,
- възмездността на отношенията,
- равенството пред Закона,
- свободата на словото, действието и движението.
Промяната, дори и само на един от тези принципи, а даже и на част от него е в състояние радикално да преобрази обществото. В едно гражданско общество, в което принципите са въпрос на обществен договор между гражданите, подмяната на принципи не е възможна, защото за спазването им следят всички граждани, докато в обществото от поданици Господарят (или олигарсите) са свободни да внасят известни „корекции” в принципите на общественото устройство. Разбира се, след всяка нова „корекция” става все по-трудно да си гражданин.
И въпреки това:
Гражданинът отстоява позиции – поданикът се нагажда към интереси. Гражданската позиция в олигархичното общество е почти винаги губеща, защото не е в състояние да мобилизира мнозинството от поданици за постигане на обществен договор. При девалвацията на гражданските права, единственото средство за преживяване, гарантиращо някаква сигурност е нагаждането към конюнктурните интереси.
Гражданинът търси правата си – поданикът – покровителство. Всяко гражданско общество се основава на ценността на гражданските права. Девалвацията им е първата стъпка кам превръщането на гражданите в поданици. А поданикът няма нужда от права. Той се нуждае от покровителство. А покровителството се получава не чрез търсене на права си, а чрез лична лоялност.
Гражданинът се нуждае от законност – поданикът – от привилегии. Основната система за запазване на правата на гражданите е тази на правораздаването. Основната система в олигархичното общество е системата от привилегии. Господарят е източникът на привилегията и никой освен него не може да я отнеме. При тези правила правораздаването няма място, защото поданикът не е равен на Господаря и не бива да се позволява на някакъв си закон или съд да ги изравнява.
Гражданинът иска дебат – поданикът изпълнява команди. Всяко съществено решение в гражданското общество се взема чрез обществен дебат. Той може да приема най-различни форми, но в него винаги се чуват множество различни гласове и мнения. Поданиците не се нуждаят от дебат. Той само ги обърква и разстройва простичката им система на получаване на блага чрез подчинение. Поданиците се нуждаят от ясни команди. Извън тях, поданикът може да проявява активност, но не и да изразява мнение извън непосредствения си личен интерес. Защото може неволно да противоречи на Господаря.
Гражданинът има воля – поданикът – изгода. Може би най-важната външна проява на гражданското поведение е способността на гражданите да действат съобразно своята воля, без да защитават свой конкретен материален интерес. Именно такива волеви прояви дават на обществото пример за „Гражданско поведение”. И точно тези действия са категорично противопоказни за поданиците. За тях, единствено Господарят има воля. Всяко принципно действие на поданика, непродиктувано от конкретна изгода съдържа потенциална опасност от нелоялност към Господаря и следва да бъде санкционирано. Защото ако не последва наказание, днешният поданик утре може да стане Гражданин и да си въобрази, че има воля и е равен на Господаря.
Гражданинът се нуждае от общество – Поданикът – от Господар. Гражданското поведение може да диктува обществените отношения само в общество на Граждани. В общство на поданици, то не е повече от интересна ексцентричност – добър морален пример, но без обществени последствия.
* * *
И така, какво ни е на нас българите, та европейците не ни посрещат с огромна радост. Според мен, причината е в дефицита на граждани. Не че ги е нямало. В началото на 90-те години, именно гражданите водеха обществото. Те парализираха олигархичните тенденции в началото на промените и не позволиха на войнстващата некадърност от времето на Виденов да унищожи държавата. Къде са сега тези граждани? Ами в Европа. Точно те, през всичките тези години съставляваха основната маса от изтичащите от България „мозъци”. Олигархичните политически правила, изтикващи на предни позиции изключително посредствености не им оставяха друг избор, освен „На който не му харесва – да се маха.” И те се махнаха.
Те вече са Европейци.
А на България драматично й липсват около половин милион Граждани.
Въпреки, че днес картината ни изглежда твърде мрачна, трябва да подчертаем, че българското общество е единственото на Балканите, чиито обществен идеал съвпада с гражданския идеал. Нашата история от Възраждането насам е запазила в народната памет имената на стотици граждани, докато многобройните поданици са известни в най-добрия случай на тесен кръг историци, а народът ги възприема под сборния образ „БАЙ ГАНЬО”. Цялата история на Третата българска държава, представлява противоборство на гражданския обществен модел с олигархичните и тоталитарни тенденции, провеждани от Двореца, БЗНС, Комунистите и представителите на днешната олигархична коалиция.
У нас, българите отсъства анархистичния провинциализъм на сърбите и албанците, както и олигархичната надменност на гръцките потомствени първенци. Няма я и пропастта между „европеизираните” румънски чокои и държаните с азиатски методи в подчинение мизерстващи маси. Оттам, у нас българите отсъства разрушителната омраза между народ и олигархия, характерна за Румъния, Русия и Гърция. Въпреки усилията на домораслите ни „Господари”, българският народ остава способен да изгради едно европейско гражданско общество.
* * *
И накрая: Предлагам на всеки да направи малък тест, с който лесно може да определи, както своите нагласи по въпроса за поведенчески модел на гражданин или поданик, така и нагласите на други хора, групи и организации. На всеки ред, могат да се впишат общо три точки, срещу предпочитаната позиция или разделени между двете противоположни позиции, в зависимост от техния дял в поведението. Сборът от точките в теста е винаги 21, а съотношението в разпределението им между двете противоположни позиции показва нагласата на изследвания субект.
ГРАЖДАНИН: ПОДАНИК:
1. Принципи - Интереси -
2. Позиции - Нагаждане -
3. Права - Покровителство -
4. Законност - Привилегии -
5. Дебат - Команди -
6. Воля - Изгода -
7. Общество - Господар -