КРИЗАТА НА ДЕСНИТЕ ИДЕИ
Вече петнадесет години, антикомунизмът у нас се приема за основна легитимация на дясното поведение. За да си десен, трябва да викаш „ДОЛУ БКП”. И обратно – не викаш ли, не си десен. Дори елитите на десните партии нерядко се подбираха на принципа „Кой не скача - е червен!” На моменти беше доста забавно. Особено ако живееш някъде другаде и гледаш на България като на цирк. Дори и циркаджиите обаче, трябва да ядат. А това доказано не става с лозунги. За това служи икономическата политика. Тя отговаря на въпроса „Какво ще ядем?” И „Как?” Точно икономическата политика определя едно поведение като дясно, а друго - като ляво.
Дясната икономическа политика у нас се крепеше на подсказаната ни от западните ни приятели мантра: „Приватизация, пазарна икономика, финансова стабилност”. Десните политици повтаряха тази мантра с упоритостта на тибетски монаси, често без да разбират в подробности какво точно казват. И в резултат се получи следното:
1. Приватизацията се осъществи по начин, по-близък до руския, отколкото до централноевропейския модел;
2. Пазарната икономика, в резултат на така извършената приватизация просто замени държавните монополи в най-важните отрасли с частни – при това, често контролирани от руски олигархически структури или от наши политико-престъпни кланове;
3. Финансовата стабилност ни беше наложена от МВФ едва ли не насила, след като правителството на Жан Виденов за една бройка да затрие държавата.
След като през 2001 година приватизацията в общи линии приключи, а МВФ здраво хвана юздите на валутния борд, десните политици се оказаха без обединяваща икономическа идея.
Тогава дойде царят. Неговите икономически послания бяха елементарни и примамливи: „Никой не трябва да работи!”; „Аз имам връзки и ще ви оправя!”; „Държавата ще живее от далавери, игри на международните финансови пазари и кражби на предприсъединителните фондове на ЕС!”. Тази икономическа програма се изпълни. За царските хора. Днес, макар да участват в правителството, НДСВ и ДПС не могат да потулят многобройните информации за ужасяваща корупция и некомпетентност на своето управление, както не могат да се прикрият и вредите, нанесени на държавата. Този пладнешки грабеж роди резила „Атака” и нейните едва прикрити призиви: „Събираме всички по-мургави и – половината на сапун – половината на салам!” „Апропо да се готвят турците, евреите, арменците и т.н...”
На следващите избори, десните отново нямаха обединяваща икономическа идея. Вместо това взеха да се карат коя да е обединяващата личност. Личността, обаче не се яде. А правилно приложената икономическа идея се яде. И се услажда.
Така, от немай къде народът даде властта на БСП, а тя, пак от немай къде покани старите си ортаци НДСВ и ДПС. Икономическата програма на БСП също е проста и разбираема – ИНКАСИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ. Продажба на икономическия суверенитет на Изток, а на политическия – на Запад. Нещо като „Олигархична руска демокрация”, поддържана на изкуствено дишане с европейски апарати. И чрез тази „Бикънект” връзка, народът и държавата трябва да живеят.
А десните?
Макар и да решават част от кадровите си проблеми, те все още не са открили онази икономическа идея, която да ги направи привлекателни за хората. А търсят ли я изобщо? На фона отчайващата безперспективност и цинизъм на господстващите „програми” на „левите” и „центъра” всяка грамотно съставена стопанска концепция, основана на ясната и логична връзка „труд-производство-благосъстояние” би била добра.
За съжаление, политическото съсловие у нас скъса връзките си с Университета, изолира се от гражданите и потъна в удобството на своята посредственост и привилегии. Дали то е способно да генерира икономическа концепция? Съмнявам се.
Създаването на тази концепция е наша задача. Задача на онези дясно мислещи хора, които чувстват в себе си силите да се включат в дебата „Как да организираме труда си така, че утре да сме по-спокойни и по-богати от днес.” И да ни е приятно да работим и живеем тук. В БЪЛГАРИЯ.
Нека дебатът започне сега!