УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ
1. Понятие за криза;
Думата “криза” се употребява много често. В ежедневния език, тя се е превърнала в синоним на неприятност или просто на ситуация, при които работите не вървят. В действителност, думата точно определено значение. Това е процес на разпадане на една социална система, против волята на нейните управителни органи.
1.1. Определение;
От гледна точка на теорията на социалните системи, криза е прогресиращо нарушение в структурата и функционирането на социалната система, способно да доведе до разрушаването и.
Кризата не е еднократно действие. Тя се развива, като последователност от събития, задълбочаващи разрушаването на системата. Всяко от тези събития е породено от предходното, като от своя страна поражда следващото. Причинно-следствените връзки между тях могат да бъдат много сложни, може да се забелязват трудно, но винаги съществуват. Събитията изграждат динамичен комплекс, резултатът от който е разрушаването на системата.
Въздействието на кризата се изразява в блокиране или разрушаване на връзки и елементи от системата, до степен, в която функционирането и става невъзможно. Особено силно е въздействието на кризата върху връзките в системата, поради тяхната уязвимост. За разлика от елементите, връзките в социалните системи са само информационни и следователно е достатъчно да се осуети обменът на информация, за да бъде разрушена връзката. Разрушаването на елементите на системата е много по-трудно – те са хора или социални структури и веднъж възникнали имат средства за защита. Често, обаче, елементите биват елиминирани не чрез разрушаването им, а чрез изолация – т.е. чрез прекъсване на всички (или повечето) връзки на елементите със системата. Така например, при свалянето на Никита Хрушчов, докато той е на почивка в Крим, заговорниците от Политбюро на ЦК на КПСС просто прекъсват всички телефонни линии към неговата вила и той не може да предаде никаква команда, нито да получи информация за ставащото. При сторого централизираната и военизирана структура на КПСС и съветската държава това се оказва достатъчно.
Три десетилетия по-късно, по същия начин е изолиран и Михаил Горбачов. Перестройката, обаче е създала нови граждански сили. Заговорниците не си дават сметка, че новата структура на държавата не контролира всички комуникационни линии в обществото, а това изключва възможността важните за това общество решения да се вземат само от един човек. Опитът за преврат се проваля.
Примери:
Пример 1:
По време на войната в Персийския залив, групировката на иракските войски е изненадана и напълно унищожена, въпреки че от два месеца се е намирала във война и е имала готови планове за действие. Просто с началото на настъплението на съюзниците, са подавени всички средства за свръзка. Така е отнета всяка възможност за управление и никое от подразделенията в пустинята не е знаело дали и по кой план да действа, както и в кой момент да започне. Войниците и офицерите са се чувствали изоставени, без да знаят дали не са последните оцелели, а единственото което се виждали и чували е бил неприятелят. Затова, въпреки отделни прояви на мъжество, повечето предпочитат да се предадат. Ако всички свръзки не бяха блокирани, иракските войски щяха да се защитават по-дълго и от двете страни да бъдат дадени много повече жертви. Системата на иракската отбрана се е разпаднала още преди настъплението, поради липсата на връзка между елементите в нея.
1.2. Същност на кризата;
Основни характеристики:
Кризата е явление, развиващо се само вътре в системата. Няма криза въобще. Има конкретни кризи в конкретни системи. В опита си да преодолее кризата, системата се опростява. Естествената реакция на системата е следната:
- броят на елементите намалява;
- броят и сложността на връзките между тях – също.
- От системата отпадат всички допълнителни подсистеми, несвързани с основната и работа. Това се прави с цел да се намали разходът на ресурси;
- Вследствие на опростяването, обаче, може да намалее и притокът на ресурси или редовността на постъпването им, поради регулативната функция на някои от отпадналите подсистеми;
- блокират се входовете и изходите на системата.
- Ако кризата не бъде преодоляна, след опростяването, настъпва разпадане на най-съществените подсистеми и системата престава да съществува.
1.1.1. Видове кризи;
- криза на унищожаване;
При нея, социалната система престава да съществува напълно. Типичен пример за такава криза е ликвидацията на едно предприятие, чрез уволнението на всички работници и продажбата на активите му поотделно. Структурата на социалната организация се унищожава напълно.
Кризата на унищожение се среща рядко в търговската практика. Предизвикването и е трудно и относително скъпо. Тя е класическа форма при военни конфликти, когато целта е да се разруши системата за отбрана на противника.
Когато разрушаването на системата не е предизвикано от човешка воля, се говори не за унищожение, а за разпадане на системата. Разпадането се предизвиква от социални или природни фактори - например - намаляването на търсенето на определен продукт (социален фактор), води до разпадане на системата за производството му; - изригването на вулкан на малък остров (природен фактор), води до изселване на жителите на острова и разпадане на всички социални системи на неговата територия.
- криза на разделяне;
При нея, единната социална структура се разделя на две или повече жизнеспособни структури. Такива са принудителните разделянията на търговски дружества – например принудителното разделяне на корпорацията “Майкрософт” по решение на федерален съд на САЩ.
Разделянето може да се осъществи по волята на страните или против нея. Криза има само тогава, когато разделянето е против волята на страните. Ако само една част от системата има воля и инициатива, тогава се говори за отделяне. То също е форма на кризата на разделяне.
- криза на овладяване;
При нея се подменят само управителните органи (управляващата подсистема) на социалната система, без да се разрушават изпълнителните органи (управляваната подсистема). Възниква нова жизнеспособна система, частично съвпадаща със старата, но с нова подсистема за управление. Такъв тип криза се нарича “преврат”. Той е много разпространен в социалната практика. Противодействието срещу него се осъществява за сметка на специално отделен ресурс (в търговските дружества това е особен “защитен” пакет от акции, изкупен от самото дружество, с който се противодейства на опитите за изкупуване на контролен пакет от акциите на дружеството).
- криза на поглъщане;
Тя се изразява в принудителна интеграция на социалната система в друга, при което елементите и връзките от поглъщаната система неотделимо се включват в структурата на погълналата ги система, а управляващата подсистема губи функциите си. Пример за това е принудителната консолидация на банкови институции, при която структурата на поглъщаната (или принудително изкупена) банка се включва в структурата на поглъщащата, трудовите правоотношения преминават към новия работодател, а всички активи и пасиви се включват в консолидирания баланс. При това управляващата подсистема на поглъщаната организация не запазва функциите си, а се превръща в изпълнителен или трансмисионен (предаващ нарежданията) орган.
1.1.2. Кризисни фактори и взаимодействието им. Кризисен комплекс;
- понятие за кризисен фактор;
Кризисен фактор се нарича външно за системата обстоятелство, което, при проникване в системата, може да стане причина за разрушаването и. Качеството “кризисен фактор” винаги се определя спрямо конкретна система и за конкретно обстоятелство.
Пример:
Повишаването на цената на петрола е в състояние да предизвика криза в икономиките на развитите страни, които не произвеждат петрол. По отношение на тях то е кризисен фактор. В същото време, ще се увеличи благосъстоянието на страните, производителки на петрол. В най-слаборазвитите страни, в които консумацията на петролни продукти е незначителна, няма да настъпят съществени изменения.
- свойства на кризисния фактор;
Кризисният фактор винаги е външен за системата - ако той присъства в нея изначално, системата не може да възникне, защото именно неговото присъствие и пречи. Например, ако участието на едно лице в търговско дружество е забранено, то ако лицето се включи при учредяването дружеството не може да възникне. В случая няма криза, защото още няма социална система. Ако лицето, обаче, се включи впоследствие, настъпва криза, защото участието му може да доведе до принудителна ликвидация на вече възникналото търговско дружество.
Адаптивност – кризисният фактор трябва да е в състояние да се интегрира в системата, за да може да предизвика криза. В случай на невъзможност за интегриране към определена система, кризисният фактор не е опасен за нея. Например, изчерпването на едно находище за каменни въглища не може да повлияе на системата ВЕЦ, но може да доведе до ликвидирането на топлоелектроцентрали.
- действие на кризисния фактор;
Кризисният фактор блокира връзките в системата. Това се извършва чрез директно блокиране на връзката или чрез унищожаването на елементи.
Върху една система могат да въздействат едновременно няколко кризисни фактори.
- кризисен комплекс – същност;
Кризисният комплекс включва кризисния фактор (фактори) и блокираните от него (тях) връзки. Именно кризисният комплекс предизвиква кризата в организацията, защото блокираните връзки не позволяват функционирането и.
Колкото по-сложен е кризисният комплекс, толкова по-бързо се развива кризата.
- въздействие на кризисния комплекс върху системата;
Блокираните от кризисния комплекс връзки не позволяват движение на информацията в социалната система. Липсата на информация, постепенно довежда до нарушения в структурата - от системата отпадат онези елементи, връзката с които е загубена.
Пример:
Преди години, на въпроса ми за големите представителства в две арабски столици, в които работеха по няколко десетки служители, директорът на голямо търговско обединение ми отговори: “Не знам! Откакто дойде тая демокрация и смениха предшественика ми, нито ние сме ги търсили, нито те са се обаждали.” Мълчаливият период беше продължил повече от четири години. През това време, както установих, едното представителство се беше закрило и повечето от служителите му се бяха върнали в България, а другото се беше преобразувало по местните закони и работеше добре като самостоятелно дружество.
След няколко месеца, търговското обединение беше закрито.
Въпреки, че основен обект за въздействие на кризисния фактор са връзките, понякога биват атакувани и елементи от системата. При това, рискът за управляващите елементи е много по-голям от този за изпълнителните. Разрушаването на елементите блокира връзките от и към тях, докато съответният елемент не бъде заменен. Тежко заболяване или смърт на управителя на ООД оставя дружеството без лице, което да го представлява. Не могат да бъдат сключвани никакви търговски договори или да бъдат извършвани действия от името на дружеството. Ако не бъде избран бързо нов управител, дружеството, най-вероятно, ще престане да съществува.
Пример:
По-долу са дадени примери за кризисни комплекси, и кризисните фактори, които ги предизвикват:
- намаляване на приходите, вследствие на срив в цените на продукцията;
- увеличаване на разходите, вследствие на поскъпване на суровините;
- загуба на клиентите, вследсвие на прекъсване на търговски отношения;
- загуба на опитни ръководители, вследствие вследствие на привличането им от конкурентни организации;
- заемане на ръководните постове от некадърници, вследствие на неправилен подход за подбор на ръководители;
- системни ревизии и глоби, вследствие на назначаването на некомпетентен главен счетоводител;
- срив в поддръжката на техниката, вследствие на оттегляне на доставчика и;
- стачка, вследствие на назначаването на неподходящ ръководител;
- срив в доставките, вследствие на присъединяването на единствения доставчик към основния конкурент.
1.1.3. Устойчивост на организацията. Изменения в структурата и функционирането на системата под влияние на кризисните фактори;
Не съществуват организации, които са универсално защитени срещу кризи. Във всички случаи, защитата на връзките в организацията е най-важното обстоятелство за предотвратяване на развитието на кризите. Броят и сложността на връзките трябва да са оптимални. Търговското дружество никога не бива да зависи от един доставчик или от един клиент.
1.1.4. Признаци на криза;
Най-характерните признаци на криза са:
- забавяне на управляващата или на отчетната информация;
- липса на връзка с отдалечените подразделения;
- загуби на информация - командите не стигат до адресатите си;
- опростяване на сложните връзки в системата;
- намаляване на броя на връзките със средата (оттегляне на доставчици и клиенти)
1.1.5. Развитие на кризата;
Кризата се развива, като блокира последователно връзките в системата и по този начин изолира или разрушава елементите и. В зависимост от мястото на проникване на кризисния фактор, там се създава кризисен комплекс, включващ една или няколко връзки. Този комплекс се разраства с бързина, зависеща от броя на обхванатите връзки и интензивността на използването им. Колкото по-важни управляващи елементи са засегнати, толкова повече връзки се блокират и толкова по-интензивно се развива кризата. Най-общо, в развитието на кризите могат да се разграничат няколко фази:
- предкризисна фаза - поява на кризисния фактор и интегрирането му в системата;
- начална кризисна фаза - зараждане на кризисен комплекс;
- фаза на развитие на кризата - блокиране на връзки и елиминиране на елементи от системата;
- фаза на изменения в структурата на системата - системата се опростява до минимум, броят на елементите и връзките се съкращава многократно. В тази фаза се извършват разделянията и поглъщанията на системата;
- фаза на разпадане - системата се разпада на подсистеми или на отделни елементи. В тази фаза, последните жизнеспособни подсистеми се отделят и системата престава да съществува.
Криза в голямо предприятие, в случай че не се предприемат специални мерки за преодоляването или задълбочаването и, протича приблизително по следния начин:
- приходите намаляват. Плащанията от длъжници започват да се бавят – длъжниците чакат придприятието да фалира;
- сред персонала започват съкращения. Предимно в някои частни предприятия броят на членовете на съвета на директорите също се намалява;
- разходите за реклама и благотворителност се спират;
- броят на клиентите се намалява. Особено намалява броя на дългосрочните договори – клиентите губят доверие в способността на предприятието да преодолее кризата;
- сложните клирингови отношения и отношенията с кредитен елемент се опростяват до проста продажба. Банките искат по-големи обезпечения и предпочитат да държат при себе си заложените вещи;
- забавят се плащанията към доставчици. Вследствие на това, доставките на суровини, материали и енергия стават нередовни или спират;
- закриват се някои звена и отдели. Затруднява се управлението на предприятието и контрола за качеството на продукцията. Рязко се влошава качеството на продукцията и непродуктивния разход на ресурси;
- отношенията в предприятието силно се влошават. Зачестяват трудовите конфликти. Започват чести смени на ръководители. Трудовата дисциплина пада. Появява се опасност от трудови злополуки.
- лавинообразно нарастват кражбите на всички йерархични нива;
- спират се много от производствата;
- в складовете на предприятието остава значително количество нереализирана продукция, поради оттеглянето на клиентите. В опита да се реализира, тя се продава под себестойността и;
- отношенията с доставчиците, на практика, спират. Започват дела за неизвършени плащания;
- появява се непреодолим трудов конфликт. Предприятието не е в състояние да заработи.
- предприятието започва да демонтира и продава собствените си машини и съоръжения.
1.1.6. Антикризисни мерки и антикризисни системи;
При нормално развитие, кризите завършват с неблагоприятни последици за организацията. Това налага предприемането на мерки за предотвратяването на кризи.
Държавата поддържа специализирани системи, за предотвратяването на определени видове социални кризи. Такива системи са:
- въоръжените сили;
- полицията;
- службите за противопожарна и аварийна безопасност;
- системата за гражданска защита;
- службите за разузнаване и контраразузнаване;
- обществената система за здравна помощ;
- система за защита на конкуренцията;
Повечето социални организации не могат да си позволят скъпото поддържаве на собствени антикризисни системи. Затова, избират една от трите възможности:
- да ползват обществените антикризисни системи - това е най-евтиният вариант, който е най-несигурен - обществените системи не могат да се съобразяват с интересите на конкретната организация.
- да създадат собствена антикризисна програма, като обучат за действие собствените си служители - програмата може да съобрази конкретни интереси, но ефективността на такава система срещу интензивно протичащи кризисни процеси не е много голяма.
- да отделят съответния ресурс и да ползват услугите на специализирани частни организации - този метод дава висока ефективност на действията и отчитане на конкретните интереси, но е най-скъп и зависи от избора на професионалисти. Антикризисните системи са системи от професионалисти и технически процедури, създадени за предотвратяване на определен тип кризи. Най-често те са организирани като специализирани консултанти или консултантски организации или като търговски дружества.
Всеки ръководител сам решава коя система да избере, в зависимост от особеностите на ръководената от него организация. При изборът, обаче, е добре да се следват няколко основни съвета:
- Научете и разпознавайте кризисните фактори преди да са се интегрирали във вашата система. Най-добрите антикризисни мерки са тези, които не допускат развитие на криза;
- Направете си антикризисна програма или поне бъдете наясно без какво не може да съществува вашата организация и вземете мерки да го защитите.
- Подгответе предварително ресурсите, които ще ви бъдат необходими и нека те бъдат неприкосновени. Помнете - при криза няма бъдещи приходи;
- Ако кризата е възникнала, всички усилия се насочват само върху разрушаването на кризисния комплекс. Системата се възстановява сама, ако не е във фаза на разпадане.
- Не разчитайте само на един доставчик или на един клиент - евентуална криза при него, ще предизвика криза и при вас;
- Пазете от достъп връзките в собствената си организация;
- Използвайте само стандартни и заменими технически средства и процедури;
- Различавайте много добре онези елементи от структурата, от които можете да се лишите по време на криза;
- Пазете най-вече приходоизточниците си и непосредствено свързаните с тях подсистеми;
- Разделяйте риска - никога не залагайте всичко едновременно;
- Следете активно промените в средата, в която работи Вашата организация. Те могат да породят нови кризисни фактори.
Забележка: Повече подробности по принципите и техническите процедури за управление на кризи, авторът дава в колеж във вестник “Делова седмица”.
Марин Божков
(сп. „Лидер”, 2001г.)