КОННИЯТ ПОХОД
В последните години у нас си пробива път един много интересен вид активен отдих, познат от десетиления по света – конният поход. Всъщност, днешният човек, дори когато умее да язди не притежава познанията, които за му позволяват да пътува ден след ден, като съхранява силите си и тези на коня и пристига в точката на местоназначението си здрав и работоспособен.
Освен това, днешният свят е организиран твърде враждебно към конете. Пътищата с твърдо покритие, оживеният трафик на моторни превозни средства и липсана на бази за подслон и фураж изискват от съвременните конни пътешественици значително по-добра и стройна организация, както и внимателен подбор на маршрута. Импровизацията в тези условия, където обществените конюшни и сеновали отдавна са заменени с бензиностанции и автосервизи може да доведе до съществено увреждане на здравето на конете или поне да съществено снижаване на приятните емоции от пътуването на кон.
По-долу давам откъс от свой материал, посветен на организацията и провеждането на конни походи в съвременни условия.
КОННИЯТ ПОХОД
ОРГАНИЗАЦИЯ, ПОДГОТОВКА И ИЗВЪРШВАНЕ
(откъс)
1. Конят:
За участие в конни походи се избират напълно здрави коне. Те трябва да са преминали обичайния ветеринарен надзор през последната година, както и необходимите ваксинации. Преди похода, всички коне подлежат на обстоен ветеринарно-медицински преглед, който да удостовери годността им да участват в похода.
Конят, предназначен за участие в конен поход трябва да бъде не по-млад от 4 години. Той трябва да е добре изязден в полето, да няма физически или темпераментни недостатъци и да не се плаши от битовите шумови и ситуации, както и от транспортни или селскостопански машини. Плашливи коне или коне с темпераментни недостатъци, както и лошо изяздени коне, трябва да се допускат за участие само по изключение, по преценка на ръководителя на похода и при следните условия:
- недостатъкът да е не повече от един;
- конят да се язди от много опитен ездач, който отлично го познава;
- да са взети всички мерки за опазване на безопасността на коня и ездача;
- ездата на коня да не създава проблеми за останалите участници в похода;
- ездачът да е снабден с всички средства и елементи на амуницията, които да приведат коня в подчинение и до познава отлично начина им на използване;
- ветеринарният лекар да даде заключение че конят може да участва безопасно в похода.
В конния поход могат да участват без ограничения, както жребци, така и кобили и кастрати. Ръководителят на похода трябва да прецени конския състав, с оглед на ездовите умения и особеностите на участващите ездачи, като се съобразява с изискването, че всеки ездач трябва да познава добре коня, с който ще участва в похода и да е доказал, че може да го овладее. Не бива да се участва в конен поход с кон, за който ездача му не е сигурен, че може да го овладее във всяка ситуация или който, ездачът не желае да язди.
1.1. Породи, подходящи за конен поход;
1.1.1. Чистокръвна арабска порода;
Според екстериорните и физиологичните си особености, чистокръвната арабска порода е най-подходяща за преходи на дълги разстояния и при тежки условия. Тя се отличава със среден ръст (145-155см), много красиво и хармонично тяло и пословична издържливост. Конете се отличават с превъзходно здраве. Те са много работоспособни, отлично усвояват храната, дори и при груби фуражи и са способни да понасят многодневни тежки натоварвания с минимална загуба на тегло. Конете от чистокръвната арабска порода имат сухи крака, отлични стави и копита с много здрав копитен рог.
При използването на коне от тази порода трябва да се има пред вид, че те са по-темпераментни от останалите и притежават по-бърза реакция, което би затруднило неопитните ездачи. При тях се среща и плашливост, която се преодолява само с доверие към ездача и пълно подчинение на коня.
При по-малката си телесна маса - 400 - 500 кгр, тези коне имат малко по-ниска товароносимост и не са особено препоръчителни при участие в поход под ездачи, по-тежки от 90 - 95 кгр, поради обстоятелството, че походната амуниция и снаряжение също имат немалко тегло. Някои ездачи с висок ръст също се чувстват некомфортно, яздейки чистокръвни арабски коне.
1.1.2. Арабска порода “Шагия”;
Арабската порода Шагия е полукръвна порода, създадена за повишаване на ръста на арабския кон, с оглед комбинираното му използване, включително и под седло - за ездачи с по-висок ръст и по-голямо тегло. Конете от тази порода са с по-спокоен темперамент от чистокръвните арабски коне. Те имат типична за арабската порода глава и екстериор, като, вследствие по-високия си ръст - 155 - 160 см. и съответно по-дългото тяло изглеждат змиевидни, което им придава особен чар.
Конете от породата Шагия са особено подходящи за участия в конни походи и състезания на големи дистанции, дори и под по-високи или по-тежки ездачи.
1.1.3. Гидран (Плевенска порода);
Породата Гидран е създадена в Унгария, конкретно за задоволяване на нуждите на армията. Тя е известна като “железния военен кон на Унгария” и има славата на една от най-разпространените породи за комбинирано използване.
Конете от тази порода са значително по-масивни от арабските. Техният ръст е 160 - 165 см, при маса, съответно 500 - 600 кгр. Те се отличават със спокоен темперамент и невзискателност към условията, като потребяват повече фураж, в сравнение с арабските коне. Здравето им е много добро. В полето се държат спокойно и сигурно, без да се плашат. По скорост и издържливост отстъпват на арабските коне, но ги превъзхождат по товароносимост.
Породата е особено подходяща за участие в конни походи.
Казаното за породата Гидран, важи и за Плевенската порода, която е нейна разновидност. Трябва само да се каже, че конете от породата Гидран, отглеждани в Унгария са с по-суха конституция, в сравнение с останалите и са по-пригодни за езда в тежки условия.
1.1.4. Тракененска порода;
Тракененската порода е една от най-изтъкнатите ездови породи в света. Тя също е създадена за задоволяване на нуждите на Германската армия от ездитни коне. Нейният ръст е 160 - 170 см. Конете от тази порода усвояват добре фуражите. Имат добро здраве и отлична работоспособност. Отличават се със жив, но спокоен темперамент, добра гъвкавост и подчиненост. Не могат да се отглеждат в табунни условия. Лесно се приучават към условията на ездата в полето и реагират спокойно и сигурно.
Тракененската порода е особено подходяща за участие в конни походи или в спортни състезания дори от най-високите класове. За качествата на породата говори факта, че, нейните представители, наред с тези от чистокръвната арабска порода и породата Гидран са единствените, успели да преживеят особено тежките условия на Първата световна война, когато повечето от конете от другите породи загиват от лишенията и непосилната работа.
Породата не е многобройна. Често цените на животните, показали спортни качества са високи.
1.1.5. Фуриозо - Нордстар (Източнобългарска порода);
Породата Фуриозо-Нордстар е полукръвна английска порода с ездово направление, годна за комбинирано използване. Конете от тази порода са с ръст близък до този на Чистокръвната английска порода - 165-175 см. Отличават се със суха конституция, жив темперамент, бързина и добра работоспособност. При тях се среща наклонена крупа, както и при някои представители на чистокръвната английска порода. Породата изисква добри фуражни условия, но без специалните грижи и режим на отглеждане, необходими за чистокръвната английска порода. Тя е подходяща за спорт и участие в конни походи.
Казаното за породата Фуриозо-Нордстар важи и за Източнобългарската порода, със следната особеност:
В последните десетилетия, беше допуснато увлечение за вливане на твърде много кръв от Чистокръвната английска порода в конете от Източнобългарската, така, че те, на практика се превърнаха във висококръвни английски коне. Това се отрази неблагоприятно, както върху развитието на породата, така и върху здравето общата работоспособност на конете и постепенно беше изоставено, но последиците му не са преодолени. При тази ситуация, сред представителите на породата, наред с превъзходни кавалерийски коне, се срещат и коне с изнежена конституция, недобро здраве или капризни към фуражните условия. Такива коне не бива да се използват за участие в конни походи.
1.1.6. Чистокръвна английска порода;
Чистокръвната английска порода е създадена на Британските острови, при условията на обилна фуражна база, мек и влажен климат. От самото начало на създаването и, тя е развивана в едно направление - максимална бързина на къси разстояния и прескачане на максимално високи препятствия. При това не се е обръщало особено внимание на екстериора или на останалите елементи на общата работоспособност, поради наличието в Британия на много специализирани породи коне. Описаните условия са създали чистокръвната английска порода като високоспециализирана спортна ездова порода. Нейните представители са безспорно най-бързи в бяганията на къси разстояния. Конете от породата са капризни, а често и изнежени. Изискват специални условия за отглеждане, хранене и почивка, като при нарушаването им губят най-ценното си качество - бързината. За копитата и ставите на чистокръвните английски коне трябва да се полагат специални грижи. Като илюстрация - през Първата световна война, използваните в кавалерията на воюващите страни чистокръвни английски коне са загинали почти изцяло още през първата година на войната. При това, поради високата им цена, те са се използвали изключително от офицери и не са били подложени на по-тежките натоварвания на войнишките коне от по-евтини породи.
Породата има голямо значение за спорта и хиподрумните изпитвания, както и като порода подобрителка. Използването на коне от тази порода за участие в конни походи трябва да се избягва. При решение за използване в похода, трябва да се носят бандажи или бинтове на ставите, а по преценка на ръководителя на похода и ветеринарния лекар - и камбани за копитата. Трябва също да се носи или осигури съответно за изискванията на породата количество фураж.
1.1.7. Хънтър
Това е полукръвна английска порода - по-скоро тип коне, отличаващи се с висок ръст - до 175 см, а понякога и по-високи, масивен тип и здрава конституция. От името им личи, че това са ловни коне, специализирани за участие в т.нар. “лов на лисици”. Изискванията към тези коне са - висок ръст и маса - необходими за носене на едри и високи ездачи, както и за прескачане на високи полски препятствия; сигурност и смелост в полето, спокоен темперамент, издържливост и сигурно галопиране на средни разстояния. Породата се отглежда главно във Великбритания и Ирландия, но е разпространена и в други страни на Европа и Америка.
Въпреки специализацията на тези коне в ездата в полето и добрите им ездови качества, те не са особено пригодни за участие в конни походи, поради следните причини - те изискват много грижи за отглеждането им и при продължителни натоварвания губят много от масата и работоспособността си. Потребяват много фураж и не понасят добре острия климат и резките температурни промени; предназначени са изключително за работа на галоп - в течение на няколко часа - могат да не издържат многочасов преход в малък алюр.
1.1.8. Хановерска порода;
Хановерската порода се отличава с висок ръст и висока маса - нейните представители, както и тези от породата Хънтър са типични ездови коне от масивен тип. Те са специализирани главно за участие в дисциплината “прескачане на препятствия”. При ценните си спортни качества, конете от тази порода се отглеждат трудно и изискват грижи. Те също са предназначени за кратко и интензивно използване през деня. Това ги прави ограничено годни за участие в конни походи, защото, често не са свикнали с ездата в полето, а и не бива да се рискува здравето на скъпи спортни коне с използване, за което те не са предназначени.
При решение за използването на такъв кон за поход, трябва да се вземат мерките, описани за чистокръвната английска порода.
1.1.9. Хафлингер;
Породата Хафлингер е създадена в Алпийските райони на Австрия. Тя е типична културна планинска порода за комбинирано използване. Отличава се с много добро здраве, невзискателност, голяма работоспособност и много добър нрав. Има нисък ръст - 135 - 145 см, който при елитните племенни животни, в последните години се увеличава и е по-близък до горната граница за породата. Главата на конете е елегантна, но конституцията им е плътна, често груба. Среща се и раздвоена крупа. Екстериорно, хафлингерските коне напомнят умалени тежковозни коне. Цветът на косъма им е много красив и характерен - изабела - тъмнорус, със светлоруси, до платинени буйни грива и опашка.
Конете от тази порода се използват основно за конен туризъм в целия свят. Те не се отличават с бързина, но са много сигурни, способни да изминават големи разстояния на малки алюри, включително и по планински терен. Пригодни са за участие в конни походи, особено в планините, като при това трябва да се има предвид ниския им ръст и по-малката борзина, и маршрурът и разстоянията се съобразят с това.
1.1.10. Местни примитивни породи - каракачанска, делиорманска и др.;
В повечето страни на Европа и Азия, местните примитивни коне се отличават с нисък ръст 120 - 145 см, груба конституция, пословична невзискателност към фуражите и условията на отглеждане и добра работоспособност, при значително по-малка бързина и теглителна сила, в сравнение с културните породи.
Качествата на примитивните коне ги правят пригодни за участие в конни походи, особено зимата или в планински условия. Опитът на всички военни кампании показва, че ремонтът на частите с примитивни местни коне винаги се е оказвал по сполучлив и много по-евтин, отколкото с културни породи от мирновременните депа. Примитивните коне много по-лесно понасят лишенията и са по-приспособени към местните условия. Въпреки относително по-ниската си работоспособност, те се запазват в добра кандиция дълго, след като доведените отдалеч елитни животни са загинали от изтощение. Българските примитивни породи, запазили се до днес са Каракачанска и Делиорманска.
При използването на примитивни коне в конния поход, бързината и дистанциите на придвижване трябва да се съобразят съответно, както при хафлингерската порода.
1.1.11. Други породи;
В света съществува огромно разнообразие от породи коне, което не може да бъде описано изцяло тук. Все пак, могат да бъдат изброени някои породи, подходящи за участие в конни походи, както и такива, чието използване не е подходящо.
Сред подходящите породи са:
руски породи: Терска (полукръвна арабска порода), Донска, Будьоновска, Ахалтекинска (отлична пустинна порода);
американски породи: Морган; Апалоза;
европейски породи: Андалузка; Нормандска; Френска англоарабска; Липицанска и др.
Сред неподходящите породи са:
руски породи: Руски рисак; Орловски рисак (освен като придружители във впряг, където се представят добре), Руска тежковозна;
американски породи: Американски рисак;
европейски породи: Шайрска, Норфолкска, Фламандска, Арденска, Рейнска, всички породи пони и др.
Накрая трябва да се каже, че породната принадлежност не е единствения и абсолютен критерий за участие на един кон в конен поход. Решаващо значение за това има преценката на ръководителя на похода и на ветеринарния лекар, основани на индивидуалните качества на животното, неговото изяздване и поведение в полето и здравословното му състояние, както и разчета на фуража и възможността да се осигурят необходимите грижи за конкретното животно по време на похода.
1.2. Качества на конския състав;
Решаващо значение за участието в един конен поход има качеството на всеки от конете. При това, един кон, въпреки принадлежността си към подходяща порода може да не притежава необходимите качества или обучение за участие в поход, докато друг, въпреки че не е от подходяща порода може да е особено подходящ.
1.2.1. Пол;
В конни походи могат да участват както жребци, така и кобили и кастрати. При това, трябва да се съобразяват особеностите на всеки кон. По правило, жребците са физически по-силни от кобилите и кастратите, така, че тежестта на похода трябва да се съобразява с по-слабите коне, а психическото натоварване на конския състав - с най-буйните коне.
- Някои жребци се държат нервно в присъствието на други коне. Това е проява на инстинкта на водач на табуна. Такива жребци се стремят винаги да водят, нападат и се стараят да прогонят останалите жребци и хапят кобилите в стремежа си да ги съберат в табун. Често те се стремят да покриват кобили, дори и когато и двете животни са под ездач - една от най-опасните ситуации в ездата. Участието на подобни жребци в конен поход не е подходящо, защото те разстройват установения ред и създават предпоставки за тежки инциденти. В случай че тяхното участие се налага, те трябва да се яздят само от особено опитни ездачи, които отлично ги познават. Ездачът трябва да държи жребеца на достатъчна дистанция от останалите коне, за да може да го овладее и да не му позволи приближаване. При възникване на опасна ситуация, всички ездачи трябва да спрат конете си на място и да изпълняват стриктно командите на водача, като в случай се спешават и всеки отвежда коня си в безопасна посока - за предпочитане встрани, така, че групата да се разпръсне звездообразно. При нощувка на открито, както и по време на почивките, буйните жребци трябва непрекъснато да се наблюдават, защото могат да се развържат, да освободят други коне и да ги поведат.
- Сравнително по-малко проблеми създават по време на поход разгонените кобили. Необходимо е, обаче, да се има предвид, че в периода на разгонването кобилите са по-нервни, склонни са към сбивания, както и към неподчинение, особено в присъствието на жребци. Тогава ездачите им трябва много да внимават да ги държат далеч един от друг, за да не се стигне до покриване, особено с ездачи на гърба. При опасност, ездачите трябва своевременно да се спешат като отведат животните далеч едно от друго. При покачване на жребеца не бива да се опитва слизане от гърба на конете, а ездачите, с всички помощи, трябва да ги раздалечат и едва тогава да се спешат.
- Кастратите, обикновено са подходящи за походи. Някои кастрати, особено, когато са покривали кобили преди кастрирането си са склонни да се държат като жребци, но, по правило се овладяват по-лесно.
1.2.2. Възраст;
Възрастта на един кон също има много важно значение за пригодността му към участие в походи. Конят трябва да е физиологически развит, за да може да понесе физическото натоварване и достатъчно опитен, за да не се плаши и да не натоварва психиката си. Когато един кон, макар и физически нормално развит не може да понесе психическото натоварване, той става плашлив и раздразнителен, с което създава предпоставки за инциденти.
До многодневни походи трябва да се допускат коне не по-млади от 3 години (най-добре над 4 годишни), които многократно са излизали самостоятелно или с група ездачи в полето и не са показвали признаци на нервност или преумора. Те трябва да познават нормалните за полската езда явления, препятствия, селскостопански машини и животни и да не се плашат от тях. Младите коне трябва да се яздят в центъра на групата, около по-възрастни уравновесени животни, чието присъствие би ги успокоявало и те могат да подражават на реакциите им.
В походи не бива да участват и прекалено възрастни коне, които проявяват признаци на по-бърза уморяемост или неустойчиво здраве. При преумора или силен стрес, такива коне могат силно да пострадат, дори и да умрат по време на похода, въпреки, че преди тръгването не са проявявали признаци на заболяване.
1.2.3. Здраве;
До участие в поход трябва да се допускат само коне, които са в трайно добро здравословно състояние. Не бива да се забравя, че конният поход е значително по-голямо натоварване, отколкото ежедневните манежни тренировки, което, при това, продължава няколко дни, без конят да има възможност да почива в привичната му среда (собствения бокс).
Преценка за здравословното състояние на конете и допускането им до поход има ветеринарният лекар, който се грижи за тях и следи състоянието им. Неговите решения не бива да се оспорват или пренебрегват.
Категорично не се допускат до участие в поход:
- Коне, болни от инфекциозни заболявания - участието на такъв кон в похода може да доведе до заразяване на всички участващи в похода коне и да доведе до преждевременното му прекъсване, при това, често се налага и извозване на болните коне, които не са в състояние да се придвижат сами до базата си. В най-лошите случаи, ситуацията може да завърши със смърт на един или няколко коня.
- Коне, със заболявания или травми на крайниците, които изключват дълготрайни натоварвания. Един кон, който има стара травма е възможно да се натоварва ограничено всеки ден. Това е дори полезно за преодоляване на последствията от травмата. В случай на многочасово натоварване, повтарящо се ден след ден, обаче, състоянието на животното може да се влоши много бързо дотам, че да се наложи извозването му. Дори коне, чиито крака “косят” т.е. нараняват с вътрешния ръб на копитото бабката срещуположния крак при пристъпване трябва да се избягват в похода, ако недостатъкът им е изявен. Многочасовото движение може да доведе до нараняване въпреки използваните предпазни средства (бинтове, бандажи и др.).
- Коне с остри или хронични заболявания на дихателните пътища, както и такива, прекарали скоро заболявания от тази група - възможните неблагоприятни атмосферни условия могат да доведат до влошаване на състоянието им или до рецидив на заболяването.
- Коне, преживели наскоро остри хранителни отравяния или пристъпи на колики - обикновено такива коне са твърде отслабнали и изискват много внимателно организиран режим на хранене и работно натоварване.
1.2.4. Хранене;
Храненето по време на конния поход се различава съществено от това, в конюшнята. Сравнително ограничени са възможностите за съобразяване с индивидуалния хранителен режим на всеки от участващите коне. Проблемът се усложнява и в случай на участие на коне, отглеждане на различни места, където режимът на хранене се различава значително.
При всички случаи, организаторите на похода трябва да се стремят да организират такъв режим на хранене, който да е максимално близък до привичния за участващите коне, като се съобразява натоварването по време на похода, както и необходимостта от допълнителни количества храна за компенсиране на евентуално свръхнатоварване, престой на хладни места и т.н.
Времето за хранене, а по възможност и за почивка, трябва да се спазва така, както е било установено в ежедневния режим на животните. Възможни са следните форми на организация на храненето по време на похода:
- нощуване, в бази, разполагащи със собствен фураж - когато за нощуване са избрани конни бази или други места, на които се намира фураж, храненето на конете, участващи в похода се организира на общо основание с това на местните животни. Могат да се въведат само съответните корекции в размера на дажбите и времето за хранене, описани по-горе. Това е най-простата система за организация на изхранването, но изисква предварително уговаряне във всяко от съответните места за нощуване, както и стриктно спазване на графика за нощуване.
- подвоз на храна на местата за нощуване - към него се прибягва, когато на местата за нощуване няма фураж. При тях, фуражът се доставя на предварително избрано и уговорено място за нощуване. Такава организация е малко по-сложна, но достатъчно сигурна, особено, ако походната колона и фуражната група разполагат с мобилна връзка помежду си.
- Носене на необходимия хранителен запас - то е приложимо за кратки походи. Трябва да се знае, че върху седлото може да се носят най-много две дневни хранителни дажби (три при използване на концентрирани фуражи и намаляване на дажбата от сено). При наличие на впрегната кола - може да се носи повече фураж, но впрягът винаги забавя и затруднява похода, като намалява проходимостта на конната група. Тогава, при възможност впрягът трябва да се насочва към преки и удобни маршрути към мястото за нощуване.
- Изхранване за сметка на местни фуражни запаси - това е основно тревата в полето и покупка на овес или други фуражи - този начин на изхранване на конете е най-несигурен и не се препоръчва като основен. Съвременната инфраструктура (транспортна и стопанска) предлага много по-малки възможности в сравнение с миналото за придобиване на фуражи на място, без предварителна уговорка. От друга страна, промишленото замърсяване е направило тревата в цели местности негодна за консумация. Ако все пак използването на тази система за изхранване се налага, препоръчително е да се носи поне известно количество концентриран фураж, който да може да поеме поне една дневна дажба и след изразходването му да се попълва при първа възможност. Преди да се пуснат да пасат конете, трябва да се съберат данни за промишленото замърсяване в района и пасището да се провери за наличие на най-разпространените отровни растения - там където те се срещат масово, конете да не се пускат да пасат.
- Смесена система на изхранване - възможни са всякакви комбинации между описаните системи на организация на изхранването. Възможно е, в различните етапи на един поход да се възприемат различни системи на изхранване. Тогава обаче, неизменни трябва да останат времето за хранене, количеството фураж и приблизителния му състав. Рязката промяна на хранителните елементи по време на похода крие редица опасности, дори и до колики, които да осуетят продължаването на похода или да създадат опасност за здравето на участващите коне.
1.2.5. Работа в смяна;
Участващите в похода коне трябва да са приучени към работа в смяна. Те не бива да се надбягват, да нарушават дистанцията или да проявяват нетърпимост един към друг. Работата в смяна приучва конете да изпълняват общи команди при спазване на установената дистанция и ред в манежа и на полето. При работа в смяна конете свикват един с друг, по естествен и безконфликтен начин. Този вид работа ги приучва към едновременно спазване на установения алюр и темп, а това е особено важно при походното движение - правилно подбраният алюр, който се спазва от конете без съпротива,
Уместно е, ако в похода ще участват коне, които не се познават помежду си, те да проведат заедно една или няколко езди в смяна - първоначално в манежа, а после и в полето.