УРОК ПО ТАНГО ЗА ЦЯЛ НАРОД
(ПРЕПОДАДЕН ОТ 14 КРАТНИТЕ ШАМПИОНИ НА БЪЛГАРИЯ - ПОЛИТИКАТА И МУТРИТЕ)
Хората забравят удивително бързо. Само за някакви трийсет-четиридесет години, вече почти престанаха да се сещат за Танго – може би най-страстният танц, създаван някога от човека. Този танц е модел на самия живот – не какъвто се присънва на романтиците, а истинският – понякога прекрасен, друг път вулгарен или просто неочакван. В тангото има и внезапни срещи, и начална неприязън, и борба на характери и принудително партньорство. Но там има и страст, и хазарт, и драматични раздели и желани събирания. С една дума – живот.
Танго се е смятал за неприличен танц, танцуван от онези, които не са приети в “доброто общество”. Зародил се е в пристанищните заведения на Аржентина, където жените са били “по-свободни” отколкото е нормално, а мъжете – “по-лоши” отколкото е полезно за здравето.
Танго се играе в отмерена музика, в размер 4/4, с подчертано драматично звучене на ударните инструменти и “плачеща” цигулка или бандолеон. Стандартната комбинация включва Начални фигури, наричани още Аржентинско начало, Дълга страна и Къса страна. След тях има Финална фигура, с която комбинацията завършва, но добрите танцьори я изпълняват така, че могат веднага да започнат комбинацията отначало. И така, докато спре музиката.
Понякога, обаче битието се движи удивително точно в хореографията на танго. Тогава излиза, че не аржентинският танц е модел на живота, а напротив – животът е негово подобие. Само че такова, в което се въртят много хора. А за музиката и изпълнението плаща цял народ. При това, без да ги е поръчвал.
Такова е драматичното танго на политиката и мутрите.
1. Аржентинско начало – 1988 – 1991 година
Началните фигури на комбинацията са предимно статични. Те имат за задача да установят хвата между партньорите и да ги изведат в ъгъл на залата, подходящ за започване на Дългата страна. Най-добрите танцьори умеят да изпълнят началните фигури с изключителен драматизъм, който изобразява завръзка и предизвиква у публиката силни емоции.
В началото на танца, Лошото момче среща Жената с минало. Това обикновено става в някое от онези места, в които почтените хора не стъпват, а ако стъпват не си признават никога. Там, зад покритите с плътни завеси прозорци, в мъглата на тютюневия дим и под приглушената светлина на лампите плуват странни същества, които се страхуват от дневната светлина като прилепи. Там се сключват важни сделки, хазартно се печелят и губят състояния. Зарът определя съдбите на много хора, а понякога и на цели народи. Рискът, трудът и любовта се преливат един в друг. Истината и лъжата се прегръщат из сепаретата така, че не можеш да ги отделиш и разпознаеш.
В нашия случай, Жената с минало беше политиката. Уж, след 1944 година тя се беше превърнала в изтормозена домакиня, командвана от деспотичен господар, наричан с ужас Московеца. Уж ...
Българската политика помнеше двайсетте и трийсетте години, а и по-рано. Тогава тя беше млада и флиртуваше и с царя и с военните и със земеделците, че дори и с германските управници. Що преврати се направиха заради нея, що войни се водиха ... Що народ се изпотрепа... Но накрая, Московецът видя сметката на всичките й ухажори, след което й тегли такъв пердах, че да го помни поне четиридесет години и я запрати в кухнята. Помнеше тя перзаха, но като минаха годините взе пак да попоглежда настрани.
Лошото момче (или по-точно момчета) беше от спортно училище. То не подозираше за Жената с минало. Свикнало беше да живее на принципа “Ако има ранъ (храна) – шъ съ борим”. За него, Господ се казваше “Тренер”, а раят беше “Долината на кюфтетата” – спортният стол в комплекса “Дианабад”. В началото, момчето не беше лошо, а само ограничено. После дойдоха състезанията в чужбина, “спортната слава” и валутните премии. След това - дребните далавери с Кореком, “уреждането” на това – онова и “покровителството” над момичетата в скъпите хотели за чужденци.
За срещата на двамата герои, решаваща роля имаше една от жените, чието име не се споменава, а хората ги наричат простичко “Маман” – не защото ги обичат, а защото все някак трябва да им викат. Тази “Маман”, на младини също беше Лошо момиче. Казваха й Държавна сигурност и почтените хора я презираха, но и се страхуваха от нея. Работи за Московеца дълго и упорито, но вече виждаше, че времето й изтича. Трябваше да научи другиго на занаята си, а тя да дърпа конците отстрани. Така и стана.
Още през 1988 година, тя запозна Политиката с Лошото момче. Уговори ги, обаче да се правят, че не знаят и не се интересуват един от друг. Така, те обикаляха танцувалната зала, разучаваха си хореографията, чакаха да започне музиката и уж не се забелязваха. Политиката обикаляше из НДК и по чуждестранните посолства, а Лошото момче висеше току под носа й – пред Магурата на булевард Витоша и въртеше далаверите си, под майчинския поглед на Държавна сигурност. И двамата обаче, изглеждаха така, сякаш не подозират един за друг.
През 1989 година започна интродукцията. Участниците в танца се напрегнаха да хванат ритъма. След това започнаха, уж случайно, а всъщност според хореографията да се приближават един към друг. Политиката се въртеше около Кръглата маса, а Лошото момче се прероди в “бизнесмен”, който идваше към нея с протегната ръка. Тя се направи, че се дърпа, че има много работа – трябва да приема Конституция. Той я изчака да си поиграе на независима и след това я хвана. Не се дърпай, моето момиче. Познаваме се добре и номерата ти не ми минават. “Четири стъпки” (Four step) и дамата е притисната в ъгъла на залата.
Партньорите са в стабилен хват. Двойката се завърта и застива, готова за започване на Дългата страна.
2. Дългата страна – 1991 – 1999 година
Дългата страна, както личи от името й се изпълнява по дължината на залата. Партньорите танцуват близо до стената и до публиката. Фигурите се развиват в линейно направление, по линията на танца. Крачката е широка и уверена. Красотата на Дългата страна идва от устрема и увереността на двойката.
В края на 1991 година започна Дългата страна на Драматичното танго. Вместо стандартния “основен ход” (Basic mouvment), дамата опитва да наруши комбинацията. Слушайки нов хореограф - някой си Филип Димитров, тя се опитва да се отдели от партньора и да избяга с бързи крачки назад. Той, обаче е подготвен – настига я и я завърта, докато й се завие свят и е принудена да се опре на него.
Краят на 1992 година - злополучният хореограф е отстранен и Дългата страна може да продължи според предварителния замисъл. Уж танцьорите са един срещу друг – тя решително стои на пътя му, двамата се гледат с почти непоносимо напрежение, но всички крачки, които правят са в една посока – бързо и в абсолютен синхрон.
Дамата отстъпва и отстъпва. Партньорът става все по-агресивен. Публиката започва да се притеснява. Той се изменя пред очите й. Уличният крадец се превръща в гангстер, а след това във всевластен господар - единственият “националноотговорен бизнесмен”. Не търпи никакво противоречие – готов е да убива без повод – ей така – за удоволствие. Дамата изглежда свита. Сякаш всеки момент, в изблик на безпричинна злоба ще я смаже в ръцете си. Сцената напомня “Красавицата и Звяра”. Музикантите свирят, разтреперани.
Единствено “Маман” е ледено спокойна. Тя познава питомците си. Той наистина е готов да мине през всекиго и всичко, но и Тя съвсем не е кошута. Няма какво да я жалят. Тя знае с кого се е захванала и иска точно това.
Понякога дамата като че ли опитва да се освободи. Пуска партньора, дръпва се рязко назад, но с едно енергично движение на лявата ръка той я притегля към себе си, завърта я светкавично и тя се озовава, прималяла в ръцете му. После се оказва, че това е било само фигура, предназначена да впечатли международните съдии.
Той вече не е ограниченото, непохватно момче от “Долината на кюфтетата”, което произнася почти единствената дума, която знае “тренер” с благоговението, с което другите казват “Господи!”. Облечен във фрак, вече се държи самоуверено, макар под финия плат да прозират ланците и евтините маратонки. Знае, че “Маман” е поставила всички в краката му. Понякога, от страх, изглежда приемлив, докато не видиш очите му. Те имат неподвижния, стъклен поглед на джелатин.
Дългата страна продължава. “Маман” е самоуверена. Толкова е доволна, че си позволява да смени хореографите. Старият професор е заменен от нейния любимец - кльощав младеж с фанатичен вид и френско име - Жан. Той бърза да се докаже. Фигурите се изкривяват. Дамата не смогва да следва стъпките и Лошият я понася. Танцът заприличва на борба. Озверял, “партньорът” сритва музикантите и запраща няколко стола в публиката. Музиката спира. Настъпва паника. “Маман” усеща, че е прекалила. Отново сменя хореографите.
Новият хореограф – маестро Иван Костов се опитва да накара дамата да скъса с партньора си. Напразно. Те вече са едно цяло. Тя се опитва, може би искрено, но вече не може без него. Бяга назад и настрани, но той я следва. В решителния момент, той стъпва точно пред нея и възстановява хвата. Фигурата се нарича “ловец” (Huntur).
В края на Дългата страна партньорите отново са един срещу друг. Двамата енергично прибират към себе си и изпъват външния крак, допрян до пода, сякаш се опитват да заличат следите си, оставени от движението им. Така се нарича и фигурата “забърсваща стъпка” (Brush step). Тази фигура представлява преход към Късата страна.
3. Късата страна – 1999 – 2003 година
Късата страна се танцува напряко на залата, отдалечавайки се от публиката. Фигурите в нея се изпълняват с по-къса стъпка. Те са с повече въртене, с бързи и малки крачки. От особено значение тук е синхронът между партньорите. Някои майстори, поставят именно в късата страна най-сложните фигури.
Късата страна започна с така наречените “затворени валсове” (close walz). Всичко, което става е само между партньорите. Те се прикриват взаимно и нито публиката, нито съдиите могат да разберат какво става между тях. Отстрани фигурата изглежда обикновена и дори малко скучна, но тя позволява всякакви комбинации на танцуващите.
Публиката и съдиите вече нямат значение – целта е просто да се довърши хореографията. А следващият танц ... Него вече ще го играем за публиката. Може и с друг партньор.
Лошото момче, обаче не е съгласно с такава хореография, при която да не участва и отново иска от “Маман” да смени хореографа.
Новият хореограф, всъщност е стар човек и има почтен вид. Твърди се, че бил цар на танците. Никога не обяснява на танцьорите какво иска, но щом види изпълнението, твърди, че е имал предвид точно това.
Партньорите имат възможност да се развихрят и започват нова фигура в бърз темп, която ще им позволи окончателно да излязат от полезрението, както на публиката, така и на международните съдии. Обръщанията следват с такава бързина, че се различават фигури. Лошото момче и Жената с минало изглеждат вплетени един в друг, сякаш са едно цяло. Така и се нарича тази фигура – “заплитане”.
Те наистина са едно цяло. Още при започването на Късата страна вече се познаваха така, че не можеха един без друг. Тя се крепеше на него, а той, в нейно присъствие не изглеждаше толкова отблъскващ. Дори публиката беше започнала да свиква с тази странна двойка, а международните съдии само безпомощно свиваха рамене. Какво да направят. В тази зала не се допускат други танцьори...
Вече сме в края на Късата страна. Партньорите са далеч от публиката, в най-тъмния ъгъл на залата и могат да не се интересуват от нейното мнение. Последно обръщане и “забърсваща стъпка” (Brush step) в последния такт. Следите по Късата страна се заличават. Двойката е готова за финалната фигура.
4. Край на комбинацията или ново начало
Днес всички се питат, каква ли ще бъде финалната фигура...
Едва ли някой знае...
Дори и “новият” стар хореограф изчаква да види какво ще стана, та после да твърди, че точно така е искал, но публиката, тогава не го е разбрала.
Единствено “Маман”, вероятно има някаква идея.
За беля!
Ние можем само да гадаем.
Вероятно, партньорите ще опитат да изпълнят някаква проста връзка и веднага да започнат комбинацията отначало, с надежда да се изплъзнат от погледите на съдиите и публиката. Ако всички в залата не си отварят очите ще стане така и всичко ще започне пак по същия начин.
Но ако номерът не мине, “Маман” ще има няколко възможности.
Може партньорът да се направи на трагически актьор и в края на комбинацията ще падне в краката на дамата, а тя безразлично ще се обърне към друг кавалер, сякаш никога не го е познавала.
Може, пък, Лошото момче да се скрие за малко, колкото да го позабравят, а после, сменил костюма и напудрил маниерите си отново да излезе за поредното танго и намигайки на Мадам, ще са щастливи, че отново са измамили всички.
Докато музиката престане да свири.
* * *
Но може, накрая на публиката да й писне да я правят на глупава.
Тогава тя трябва да спре музиката.
Но и да напъди танцьорите, хореографите и всички останали не е достатъчно. Трябва да всички да спрат да слушат “Маман”. Защото нейното влияние е това, което дава сила на Безумното танго. Тя ще намери и нови танцьори и нови хореографи. Мераклии не липсват.
Защото силата на “Маман” се подхранва от всички нас –
От стремежа ни
• да сме повече от съседа,
• да получим нещо, което не ни се следва по право,
• да минем по лесния начин.
От стремежа “само за нас” Законът да не важи.
МУЗИКАТА НА ТОВА ТАНГО Я СВИРИМ ВСИЧКИ НИЕ.
Марин Божков
(в. „Седем”)