ЗАЩО НИ Е КРИВ КОСМОСЪТ
От доста време се опитвам да си отговоря на въпроса – какво толкова ни пречи да сме като света?
Отначало си мислех, че е историята. Обаче, в последните петнадесетина години тя се обърна с хастара навън. По-обратна не може и да бъде – робството стана на “присъствие”, враговете станаха на съюзници, освободителите на поробители, героите на терористи.
И пак не уйдисва.
После рекох, да не е Географията. Туй – кръстопът на народите, такива работи. Ама пак не иде. Хората мило и драго дават да са на кръстопът, та да им върви търговията. Из Европа страните ще се изпокарат кой да е по-на кръстопът. Не ще да е и това причината.
Един комшия ми казва – “Държавата е калпава!” Абе как да е калпава – това е държавата, дето най-лесно се управлява в целия свят. Кой ли не се пробва и всеки отчита успехи, та се къса. Е сега и на едни пионерчета я дадоха да я управляват - от асамблеята “Людмила Живкова”. Такива едни вносни. Ти му викаш “Кажи “Аз съм българче”, бе, а то “Ай ем – кай – бългериънче!”. Всичко хубаво - нека се учат децата. Стане сутрин, изеде си филийката, върже му мама обущенцата и пионерската връзка, избърше му носа и “Хай, чедо да управляваш държавата, че тя на тебе се надява”.
Какъв кусур да й намериш на такава лесна държава.
И понеже народът никога и за нищо не е виновен, най-накрая открих:
РАБОТИТЕ НЕ ВЪРВЯТ, ЗАЩОТО КОСМОСЪТ Е КРИВ.
Не вярвате ли? Тогава четете Айнщайн. Според неговата Теория на относителността, в Космоса правата линия не е права, ами е крива. И то не се измята като като чамова дъска примерно, ами се посуква и тя не знае накъде – също като министър Абрашев, като го хванат за поредната далавера. Щото закон, закон, ама Госпожа Министершата бие.
Освен, че Космосът е крив, в него има и Черни дупки. Това са едни такива обекти, които привличат всичко и то изчезва в тях без остатък. Колкото повече материя се изсипва в тях, толкова по-големи стават – също като Здравната каса. “Дайте, казват, още малко пари, че да можем да намалим броя на болните.” А напоследък измислят и нов лозунг “Въпрос на патриотизъм е да напуснеш този свят, без да обременяваш Здравната каса.”
На някои места в Космоса, пък времето тече наобратно. Също като у нас. Навсякъде по света, хората чакат някой да порасне, да му дойде акълът в главата, пък тогава го правят – я депутат, я министър. А у нас – както в Кривия Космос – още непораснал, туку го курдисат за министър, че после чакат да му дойде акъла.
На много места в Космоса има едни такива обекти – викат им “жълти джуджета” – уж неголеми, пък се правят на суперзвезди. Светят си величествено, царуват си над планетите и си мълчат. Всичко, обаче се върти около тях и, а някой не им уйдиса, а са изригнали и са го изяли, додето се усети.
Хъммм... Тук паралел не се наблюдава ...
Изобщо Кривият Космос е много интересно явление. В него нищо не е такова, каквото трябва. Избереш си една посока – накъмто Европейския съюз, примерно, караш уж направо – ей го къде е, пък изведнъж, Космосът се изкриви и ти се озовеш насред арабския свят, между талибани, дето си режат главите като зелки.
Или, ако си Министър на финансите, вземеш та вдигнеш данъците, уж да си позакърпиш бюджета, народецът пришие още една кръпка към гащите и дава. Тъкмо понатрупаш някой милиард и туку се появи някоя черна дупка и ги глътне. Ама така ги глътне, че се появят чак в Лондон, разпилени по разни частни сметки, дето и те не знаят баш на кого са. Върви после се обяснявай в Народното събрание, че ги е глътнала Черната дупка. По-лесно да кажеш “Преструктурирахме външния дълг” и да гледаш компетентно, все едно знаеш какво приказваш. Тогава и депутатите ще те гледат все едно разбират и работата ще се размине.
Нищо, обаче, не прилича на Кривия Космос толкова, колкото икономиката. Години наред, все обявяват рекорден икономически растеж. Идват някакви хора, хвалят ни ... Ние, от друга страна не им оставаме длъжни – на едного задигнем чантата, на другиго джипката. Така де, нали ни казаха да привличаме инвестиции, пък като си привлечем нещо по-лъскаво “Що крадете?”.
От десет години развиваме и пазар на ценни книжа – то не бяха пирамиди с “американски” облигации, то не бяха полици за “Града на мечтите”. Сега едни момчета въртят едни компенсаторки, дето се появяват и изчезват точно като в Кривия Космос. Днес имаш завод, утре някой го продал на борсата и край – отиде в Черната дупка. Ти се жалвай на Арменския поп, щото Законът казва, че щом е на борсата – край – няма връщане. Ти се жалваш, те те глобяват – зер обиждаш ги на чест. Накрая теглиш чертата и си казваш “Леле, тия книжа много ценни ми излязоха!” И ако ти е останало нещо, бързаш да напуснеш страната.
В Космоса има и хубави неща. Например никоя катастрофа не е чак толкова голяма, като я гледаш от Космоса. Някакви канибали (или талибани) все тая, хванали двоица, тръгнали да припечелят нещо за децата си и ги убили. Кво от това – правителството е действало правилно. Другаде, насред София, застреляли шестима “праведници”, с автомати и посред бял ден – карай – от Космоса не личи. От Космоса не се вижда, че някои имат концесия за далавери, че младите пак тръгнаха по чужбините... Пък и да се вижда, ти можеш да си гледаш някоя по-спокойна планета. Който е останал на тая - така му било писано.
И също като в Космоса няма на кого да се оплачеш. Даже и да споменеш в Парламента, че ти е писнало от жълти джуджета, веднага ще се намери някой да те успокои: “Трай си, че ако дойдат червените гиганти, всички ще изгорим, като през 44-та.”
И накрая – някои учени предполагат, че в Космоса има разумен живот. Тук е разликата – всеки българин ще ви каже, че в Космоса я има живот, я не, ама у нас пък, съвсем няма живот. То и в Космоса да туриш тия данъци, това безхаберие и тия далавери и там няма да остане живот.
Добре, де, ама ако не вземем да си включим Разума, целият ни живот ще мине все в Кривия Космос? На гладно сърце и с гарантирано оправдание.
Това ли искаме?
Марин Божков
(в. „Седем”)