ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ
И ИЗКУСТВОТО ДА СЕ КУПУВА МОТОЦИКЛЕТ НА СТАРО
Държавното управление в България е организирано твърде своеобразно. Първата работа на всички състоятелни хора с интереси в страната е да приватизират правителството и висшето чиновничество. Дори е редно да се създаде специална “Агенция за приватизация на министри и висши чиновници”. Ако това още не е направено, то е само заради опасението, че тази агенция първа ще бъде приватизирана.
Засега, на пазара на политици и чиновници действат множество брокерски фирми с различна квалификация. Някои са професионалисти, други предлагат “сичко”, но без гаранция, а трети само обещават, вземат парите и се крият. При целия този хаос, просто е задължително да се изложат на кратко основните правила на политическия и чиновнически пазар, за да не се заблуждават чуждестранните инвеститори, които, според уверенията на правителството, на тълпи и цели орди чакат по границите на страната ни.
Информацията, която се предлага по-долу е строго секретна и може да се споделя само с офшорни инвеститори, техните адвокати, жени, приятелки и тъщи.
Разбира се, както навсякъде, редно е да се започне от министър-председателя. Въпреки, че той е най-желаната покупка за мнозина, трябва много да се внимава с една подобна инвестиция. Първо, защото у нас министър-председателите се продават без гаранция и често дават непредвидими дефекти. Току що купеният премиер може да се окаже я цар, я (не дай боже) професор, а един даже се оказа комсомолец. Второ, защото цената е толкова висока, че бизнесмените са принудени да се групират по няколко, за да купят орташки един премиер. А, както знаем, орташката кобила... И после кавги, също като при ползването на общ самолет – “Ти защо си ми износил премиера?”, “Ама пък ти го ползваш повече от другите!”, “Ти пък го върна необслужен от последното ползване.” Изобщо, това не е най-добрата сделка.
Затова, по-практичните инвеститори проучват пазара за министри. Министърът се продава също като луксозна лимузина. Който си има министър, може да се фука с него по улиците на София и всички му завиждат. Паркира си той министъра в някой ресторант, па като се надуе – “Де си, мамо, да ма видиш!”. Въпреки очевидния престиж, обаче, министрите твърде много привличат вниманието. Току виж, дошли данъчните да те питат “Ти с какви пари го купи тоя министър? Я си дай данъчната декларация!” Друг недостатък е, че министрите не са особено маневрени в градските задръствания, а поддръжката им е скъпа. Освен това много се крадат, а не върви да си туриш аларма и имобилайзер на министъра. Пък и застрахователните компании не предлагат застраховка “Пълно каско” за министри.
При изложените недостатъци на инвестициите в най-високите нива на властта, излиза, че оптимална в ценово и качествено отношение е инвестицията в заместник министри. Тя е нещо като покупка на мотоциклет – втора ръка. Пазарът е достатъчно голям и предлага всякакви класове и кубатури заместник министри – от лъскави, масивни и представителни, през спортни, до такива с повишена проходимост. Инвеститорът може да избере, както почти нов заместник министър, с оригиналната боя и хром, така и старичък, пребоядисван няколко пъти, но затова пък доказал качествата си и по-евтин. Напоследък, усилено се предлагат малокубатурни, двутактови, бързооборотни заместник министърчета – нов внос от чужбина. Вносителите твърдят, че нямали пробег в България, били запазени, много бързи и маневрени. Потребителите, обаче, се оплакват, че двигателчетата им са слабички, а боята им почти веднага се изтърква и те ръждясват. Дори се чува, че били българско производство, само изнесени в чужбина, пребоядисани и с пренабити номера. Затова цената им бързо падна и сега се предлагат на борсата дори и срещу “компенсаторки”.
След многократни оплаквания на недоволни потребители, редно е да се изложат основните правила при покупката на заместник-министър.
На първо място, инвеститорът трябва да е наясно с предпочитанията си за вида заместник-министър, който иска да придобие – предлагат се:
- лъскави американски “зам” – ове а ла “Харлей-Дейвидсън”;
- спортно-туристически;
- промишлени, късно-социалистическо производство, но за износ на Запад (говори се, че оттам ги били върнали заради проблеми с качеството);
- “зам” ове с висока проходимост, изпробвани дори и в антарктически условия;
- малокубатирни двутактови “зам”-чета, описани по-горе.
Препоръчва се, при първа покупка на “зам” да не се избира най-мощния и с най-голямата кубатура. Начинаещият инвеститор е добре да се научи на по-лек, не толкова лъскав, но изпитан “зам”, който е хем по-евтин, хем по-лесно се прежалва при падане (в началото паданията са неизбежни).
Когато избирате “зам” си отваряйте очите. Не вярвайте на приказките на продавача, че той, на практика, не е употребяван, че е каран много внимателно, от жена, че всичките му части са оригинални. Разбира се, “зам”-ът е минал през много ръце, за да стигне дотук. Прегледайте внимателно първо дали под него не прокапва – я компроматна течност, я някое прокурорско обвинение. След това му изпробвайте спирачките – “зам” без спирачки задължително ще ви доведе до катастрофа. Внимателно вижте рамката му да не е крива или спукана, за да не поддаде при някой остър завой. Докато “зам”-ът работи, нищо не бива да му хлопа. Разхлопан “зам” не бива да се купува, дори и да Ви го дават без пари. Не придавайте решаващо значение на външния вид. Много “зам”-ове се лъсват именно преди продажбата, за да се прикрият недостатъците им. При покупката поискайте поне някаква гаранция – не, че ще ви я дадат, но поне си я поискайте. Не давайте всичките си пари за избрания “зам” – истинските Ви разходи започват след покупката. Обикновено “зам”-ът изисква специални консумативи от най-високо качество, за да бъда сигурен. При това, колкото по-скъп и нов е “зам”-ът, толкова по-скъпи и трудно се намират консумативите за него.
И накрая – въпреки, че много хора се представят за сервизни специалисти по поддръжка на “зам”-ове – истинските виртуози са малко. Още преди покупката, някой от тях трябва да види избрания от Вас “зам” и да даде своето мнение за сделката. На този човек ще разчитате и впоследствие за поддръжката на Вашето съкровище. Затова неговото мнение трябва да е важно за Вас.
Ако добросъвестно сте изпълнили всички препоръки, остава само да Ви пожелая дълго и безаварийно каране по пътищата на родината.
Марин Божков
(в. „Седем”)