Един мач. Обединителен. Организиран за да върне престижа на шахматната корона. В Русия. По точно не съвсем в Русия, а в „столицата” на автономната Калмикия.
На игралната маса са сложени флаговете на две държави. Едната – разклатена имперска свръхсила; другата – малка и объркана, но с нарастващо самочувствие.
Двама човека. Единият – претендент, зад който стои Империята с цялата си сила, за да си върне усещането за могъщество. Тя е осигурила на „своя човек” най-доброто – домашен терен, германски мениджъри, огромен екип, цял легион готвачи – с една дума - отлични условия. Дори самият Президент-император живо се интересува от него.
Другият – млад шампион, менажиран от свой приятел и сънародник, комуто се доверява. Държавата се сети за него чак когато стана световен шампион и дойде време скудоумните политици да се снимат до някой доказано интелигентен. Пък дано прихванат...
И все пак... В руския лагер, зад привидното спокойствие въздухът трепери. А ако „нашият претендент” вземе че загуби? Какво ще кажем на Президента-император, ако нещо излезе извън контрол? „Не се безпокойте, другари. За контрола се грижат едни доблестни и неразговорливи чичковци. С хладен ум и горещи сърца. Нашият претендент няма да загуби.”
Мачът започва. „Нашият претендент” наистина печели. Играе по зашеметяваща стратегическа схема. Вижда хода на противника, претичва няколко пъти до личната си неприкосновена тоалетна (до четири пъти в рамките на пет минути) и отвръща с брилянтна защита. И така четири партии. Световната титла по брой посещения в тоалетната за единица време (до 50 пъти на партия) е грабната безапелационно.
В българския лагер се чудят. Тоя човек да не е ял нещо развалено. Ама нали си води цял легион лични готвачи. Пък и излиза от клозета някак си по-умен, по-извисен...
Най-накрая подават протест. Я да вземем да оставим само една тоалетна за двамата. Та белким и ние прихванем малко ум оттам. Протестът е уважен.
И тогда началось...
- Руският претендент се затваря във вълшебната тоалетна като отшелник и отказва да излезе оттам, за да се яви на мача. След убийственото препускане в последните дни, очевидно е взел най-правилното решение.
- Съдиите присъждат служебна победа за Топалов, в пълно съгласие с правилата на шахмата. Руският „Генерален щаб” явно е изненадан от нахалството и не протестира в установения срок. Решението влиза в сила.
- Руският отбор започва скандал. Отстранена е комисията, усъмнила се в светостта на „персоналния клозет”.
- Под натиск, президентът на ФИДЕ, руският гражданин Илюмжинов прави консултации с водещи юристи в Швейцария, но отговорът им е обезкуражаващ. Българинът безспорно е в правото си да получи служебна победа.
- Започва безкрайно мрънкане и пазарлъци. Намесва се почти официално руската държава. Целият руски „Генерален щаб”, плюс паникьосаните организатори са срещу Силвио Данаилов – мениджърът на шампиона. Той, обаче не поддава. Не увира, някак си българската му глава, че всъщност нищо не се е случило. Предпочита, моля ви се да вярва на очите си, а не на Батюшка.
- Не съм сигурен, но може някъде из Необятната, някоя въздушнопреносима дивизия да е повишила степента на бойната си готовност. Добре, че летището в столицата на Калмикия не работи.
- След няколко дни на пълна блокада, най-после българският лагер неохотно се съгласява на компромис – партията се зачита за реми. Така, в историята на шахмата за първи път претендент за световната титла печели реми, без да излиза от тоалетната и да седне зад дъската.
- Престижът на Русия е спасен, а злощастният претендент г-н Крамник си спечелва ново „бойно име” – СРАМНИК. Все пак, за него това е по-добре, отколкото да разкрива магията на шахмата пред тунгуските комсомолци, някъде в Източен Сибир.
- „Клозетният поход” продължава...
Интересно е, че при така описаната ситуация никой български представител не обелва и дума за срамния скандал, с клозетно-шпионска миризма в Калмикия. Сякаш не един от най-известните българи е захвърлен „да се оправя както може” в степите на Калмикия. Руският гражданин Сергей Дмитриевич, по съвместителство – министър-председател на България и президентът Първанов се чудят как да не обидят случайно Батюшка, но ако Веско Топалов въпреки всичко успее, първи ще се наредят за снимка до него, ухилени като далечни роднини на селски панаир.
Те, обаче не са България. Мнозина от нас са възмутени и от все сърце пожелават:
Успех, Веско!
Успех, Силвио!
Марин Божков
P.S. А ако от тоалетната се става световен шампион, поне да го впишат в правилата. Така ще привлекат към играта милиони чревоугодници.
А дотогава:
- Говори „Биг брадър”. Притиндиентът да са яви в туальетната!