ОРДЕНЪТ НА ГОЛЯМАТА ЛЪЖИЦА
Легендата
Преди точно сто години, в Османската империя се появила нова партия „Единение и прогрес”. Тя се състояла от млади и амбициозни офицери. Нарекли ги Младотурци. Младотурците критикували старите порядки, изостаналостта на Империята и ширещото се рушветчийство. Начело стояли трима лидери – Енвер бей, Талаат бей и Джамал бей. Влиянието на партията нараствало бързо и дошъл денят, в който младотурските лидери поискали от самия Падишах да им окачи нишани – демек – да ги допусне в правителството, като ги декорира с подобаващите за това ордени. Падишахът разпоредил тримата да бъдат поканени на тържествен прием в двореца Тапкапъ, за да се провери дали са достойни за такава чест.
На приемът, проведен в традиционен турски стил в тържествената зала на Дивана (правителството) присъствал Великият Везир, заедно с всички везири (съветници) и векили (министри) при Високата порта. Облечени в тържествени мундири с всичките си отличия те насядали един срещу друг на дълга турска трапеза. За вечеря поднесли овнешка чорба в големи йеничерски съдове, като пред всеки от гостите поставили огромна лъжица с много дълга дръжка. Енвер бей, Талаат бей и Джамал бей опитали да се хранят по европейски с огромните лъжици, но нищо не се получавало. Горещата овнешка чорба се разливала по сърмените им парадни мундири и скоро ги направила на нищо. Тогава старите везири и векили също взели лъжиците, но вместо всеки да гребе за себе си, внимателно загребвал от чорбата и подавал през масата на човека пред него, който също така внимателно му връщал жеста. Така се хранели, без да се изцапат.
Не щеш ли, в разгара на вечерята, Забранената врата се отворила и в залата влязъл самият султан Абдул Хамид, който продължително изгледал застиналите в ритуален поклон присъстващи.
- Е, агалар... – обърнал се Падишахът на правоверните към тримата младотурски лидери – Искахте да ви окачим нишани. Добре, но как да ги турим на олетите ви гърди. – и насмешливо ги изгледал отгоре додолу - Запомнете! Нишаните се окачат само на чисти гърди.
Дали това наистина се е случило? Едва ли. Просто турският народ е облякъл историческите персони в своята мъдрост – че корумпираните и недостойни управници остават чисти в очите на народа, когато всеки извършва за другия срамните услуги, които не е удобно той да си направи сам, а после и оня му връща жеста.
Добре щеше да бъде, ако това си беше останало само стара мъдрост. За съжаление обаче, днес в нашата политика ясно се забелязват двойки, които системно си подават един на друг голямата държавна лъжица. Ще ги наречем „ОРДЕНЪТ НА ГОЛЯМАТА ЛЪЖИЦА”.
Кои са тези хора? Ето първите двама:
Ахмед Доган и Волен Сидеров.
На пръв поглед двамата би трябвало да не могат да се търпят. Всичко, което казват е противоположно дотолкова, че единият като става от сън, другият би трябвало да си ляга (то май не се знае). И все пак; вгледаме ли се, действията на ДПС и Атака изглеждат фино координирани така, че всяко действие да донесе максимален ефект, като отвори мегдан за партньора да си свърши и той работата. Тия дни например, Доган трябваше да отговаря на куп неудобни въпроси:
Откъде са многото пари, с които толкова парадира?
Какви са връзките му с куп фирми, забогатели през нездравия период на царското управление?
Къде са парите за възстановяване на страната от наводненията?
Къде са парите за компенсиране на тютюнопроизводителите?
Къде са парите от САПАРД и другите предприсъединителни фондове на ЕС?
Какво направиха неговите партизани за бедния си електорат през всичките тези 15 години, в които той вярно гласува за тях, без да види един залък повече на трапезата си?
Кой вкара циганите в автобуси и им заръча да гласуват в по тридесет села на последните избори?
Изобщо къде са парите на Държавата и защо Ти харчиш като паша?
Въпроси, въпроси, но Амедаа въобще не мисли да им отговаря. На самодоволната конференция на ДПС той отправи следните послания към българския народ:
- Ние сме втората политическа сила, а Доган - вечният правителствен манипулатор!
- Няма да отговаряме на въпроси, защото не се е родил онзи, който е достоен да ни ги задава!
- Внимавайте в картинката, да не сметнем, че етническият мир е нарушен!
На пръв поглед това е глуха защита, изпълнявана в характерния за Ахмед Доган арогантен стил. Когато се насложи върху действията на Атака, обаче се вижда, че някак си действията на ДПС създават крайно благоприятна среда именно за екстремисткото движение.
Докато в София течеше конференцията, малцината останали депутати от Атака хукнаха из страната по агитация. Кратките репортажи показваха гневни и разкривени лица, черни якета характерни за фашизираните футболни агитки, а устните се движеха в обеззвучените кадри в характерни фрази. И при всичко това Волен Сидеров се оплакваше от заговор на медиите да бъде оставен без трибуна...
И таман да го каже, ето Ахмед Доган му предоставя медийно време, като хока журналистите, че му обръщали прекалено много внимание.
- Оставете ме, холан – оплаква се той – Кво като съм казал за обръча от фирми. Я го вижте Волен какви ги дрънка, а вие сте се заяли с мене. Какви държавни пари. Не знам за никакви пари. Какви сте вие да ми търсите сметка? Оставете ме на мира и вървете да слушате Волен.
Така Ахмед Доган загребва с голямата медийна лъжица и вежливо я подава към Волен Сидеров.
Тук читателят ще си помисли, че Волен Сидеров не може да върне жеста. Той не мисли нищо добро за електората на Ахмед Доган. Някои дори го обвиняват, че имал и по-велики планове - не дай Боже наистина да е така. Само че, драги читателю, за самия Ахмед Доган това не е никаква пречка. Той също едва ли мисли кой знае колко за електората си и определено не е направил нищо за него цели 15 (петнадесет) години. Соколът е хищна птица и за него е важна само собствената му перушина. Колкото повече Волен Сидеров насъсква последователите си срещу малцинствата, толкова повече тези малцинства се сплотяват около Ахмед Доган. Да вземе сега да стане и някой сакатлък – тя Догановата е опечена. Тутакси ще се забравят всички неудобни въпроси и Соколът ще излезе от водата сух и оперен, като единствения правозащитник в расистка България.
То какво излиза? Че Волен Сидеров май е най-верния крепител на единството в ДПС и комай последното останало основание за съществуването на Ахмед Доган в българската политика.
Всичко това можеше да си е тяхна работа, ако тези двамата не разиграваха на карта нашето национално и европейско бъдеще. Бъдещето, което сме си заслужили и изстрадали. Бъдещето, което най-накрая да подобри тежкото положение на преждевременно състарените от непосилен труд жители на турските ни села. Бъдещето, което да донесе най-после мир в душите и домовете на хилядите българи, тръгнали от отчаяние подир Воленча и неговите небъдни арийски сънища.
Нека само за проба да се опитаме да си представим една ескалация на етническото напрежение в този момент, в който европейското бъдеще на страната ни и без това е поставено на изпитание.
Случайно, след митинг на Атака или след футболен мач група неидентифицирани лица правят малък и невинен погром в циганска или турска махала. Забавляват се децата...
Неудобните въпроси към ДПС незабавно отпадат от дневния ред. Етническата партия излиза в позиция агресивно да иска от цялото общество още власт и привилегии като компенсация за извършеното. При неизпълнение на исканията си заплашва с етнически сблъсъци и блокиране на приемането на България в ЕС.
Атака използва ситуацията, за да консолидира около себе си маргинализираните слоеве на българското население под лозунга „Добре си ни беше при бай Тошо” и също да изнудва обществото, искайки власт, за да не блокира приемането ни в ЕС.
ДПС отново изравя от земята стария призрак на Възродителния процес, което й позволява за пореден път да мобилизира изселниците в Турция.
Атака също се връща към времената на Националните интереси, разбирани като тормоз и прогонване на турците и изкупуване на имотите им на безценица.
България се връща шестнадесет години назад, а европейската ни принадлежност се изгубва в неопределеното бъдеще...
Поука:
Колкото повече Волен и Ахмед си подават лъжицата един на друг, толкова повече набъбва горчивата сметка, която ще трябва да плащаме всички ние – българските граждани, без разлика на пол, възраст и вероизповедание.