НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА ИСТИНАТА

(Част първа)

"Опасен чар"

          Имам един познат. Викат му Кольо Истината. Цялата махала периодично се събира на конференции, на които се изяснява на кого какво е обяснявал Кольо, от кого е взел пари и по какъв повод, кого е преметнал и кого е изиграл. Така махалата си обогатява социалния живот и се превръща в гражданско общество. На последната сбирка някой подхвърли, че Кольо, какъвто е измамник и гьонсурат, непременно трябва да се захване с политика. Хем способностите му да огреят цялата нация, хем махалата малко да си поотдъхне от него. Пошегува се уж човекът, ама аз взех, че се замислих. Ми то си е баш така. Какво й е на политическата истина, та Кольо да не може да го направи.
          Ето каква беше истината поне за последните шейсет години.
          От 1944 до 1984 всички живеехме огрени от Ленинската Правда. В началото на периода някои, които бяха по-наблизо, дори попрегоряха, но те се оказаха не повече от 20-30 000 души. Проникнати от Ленинската Правда, ние всички твърдо вярвахме, че заедно със съветските народи и народите на братските социалистически страни сме в авангарда на класовата борба на трудещите се маси за мир и справедливост. Вярата ни беше толкова силна, че дори я обяснявахме на другите народи като алжирския, анголския, афганистанския, либийския, камбоджанския, никарагуанския, които отхвърлиха колониалния и империалистическия гнет и вследствие на това започнаха да измират от глад, та трябваше да им изпращаме помощи.
          През 1980 бяхме отворили очите на по-голямата част от човечеството за Истината. Дори едно турче твърдеше, че сме го пратили да обясни Ленинската Правда и на папата, както си чете молитвата на площад “Свети Петър”. И той за малко да му я обясни – простичко и ясно – по ленински, но му трепнала ръката и само го ранил. Следващите двайсет години трябваше да обясняваме на целия свят, че не ние сме пратили турчето да обяснява на папата Ленинската Правда, а той му я е обяснил по самоинициатива. И как не – ако бехме го ние пратили, щеше да я обясни отведнъж – като на Георги Марков, а то така и си остана папата недоучен.
          Скоро след това се спомина без време и най-видният деец на международното комунистическо и работническо движение, пламенният революционер и неуморният държавник, видният военачалник, железният, принципен и кристално честен комунист, маршалът на Съветския съюз, Генералният секретар на ЦК на КПСС и Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Илич Брежнев. Ние скърбяхме много. Обявихме тридневен национален траур и кръстихме на негово име най-големия замърсител на Балканите.
          През 1984 започна всестранното и коренно преустройство на обществото на базата на общочовешките ценности. Вследствие на това в хода на преустройството от магазините постепенно изчезнаха материалните ценности и бяха заменени с общочовешки.
          Вследствие на Преустройството и общочовешките ценности през 1985 всичките към 500 000 български граждани от български произход, но с турско-арабски имена в един ден пожелаха да променят имената си с български. Огромният им ентусиазъм беше наречен Възродителен процес. Той беше повод за такава радост, че няколко десетки “възродени” граждани се споминаха от радостните прегръдки на Народната милиция и Държавна сигурност. Така всички народи разбраха, че българското име е най-общочовешката ценност.
          През 1987 с цел все по-пълното задоволяване на нарастващите материални и духовни потребности на населението, Партията прие Нов икономически механизъм и разреши всеки, който иска, да си има павилион за семки. От това се видя, че семките са основната материална и духовна потребност на гражданите.
          Още с настъпването си 1989 беше обявена за преломна в развитието на Преустройството. Всенародната радост от Възродителния процес все още не беше стихнала и, щом чуха това, всичките 500 000 български граждани от български произход, които обаче бяха имали турско-арабски имена, сменени доброволно и с голяма радост, в един ден решиха да отидат на екскурзия до Истанбул. Отиваха на екскурзия за малко, натоварили не само общочовешките ценности, но и всичките си лични ценности, покъщнина, жени и деца. Това беше голямо постижение за социалистическата демокрация. Иван Гарелов и Кеворк Кеворкян го отразиха директно от Капитан Андреево.
          В края на годината, на 10 ноември, ЦК на БКП освободи най-големия марксист-ленинец в България - Първия партиен и държавен ръководител другаря Тодор Живков от всички постове по негова молба, като му изказа огромна благодарност и целокупно се закле да спазва свято неговата Априлска линия за развитие на Партията и Държавата. Народът изказа огромната си вяра и подкрепа в партията и правителството, като ги опсува по площадите.
          Всички бяха изненадани от това.
          Включително и народът.
          Новата 1990 докара основния Институт на Истината в България - Кръглата маса. На нея седнаха Истинските Хора, за да си приказват Истини. Вече знаехме къде зимуват истините и това ни направи почти щастливи. После се оказа, че някои от тези хора, когато не седели на Кръглата маса били викани по разни кабинети и там им се обяснявали по-други истини. Ама ние това не го знаехме...
          Същата година председателят-президент на републиката Петър Младенов каза на хората истината. Истината беше, че не е казал “...танковете да дойдат”. Телевизорът обаче не каза истината. По телевизора се чу, че председателят-президент на Републиката каза “...танковете да дойдат”. Така народът разбра, че не бива да вярва на телевизора, а на политиците. Председателят-президент пък подаде оставка и от двата поста.
          Зимата на 1991 се оказа зима на Истината. Истината беше, че нямаше хляб, мляко, сирене, яйца, колбаси, дрехи и обувки, а хората се редяха на опашки пред магазините от три часа сутринта. После правителството на Андрей Луканов “освободи” цените, те скочиха по няколко пъти и взе да има хляб, мляко, сирене, яйца, колбаси, дрехи и обувки, а взе да няма пари. Така е и досега.
          После Великото народно събрание прие Конституция на Република България. Една част от депутатите го удариха на шампанско в залата, а друга – на диети и проклятия пред нея. Работата беше такава – който успее без грешка да си напише името под Конституцията, получава за награда шампанско. Тия, дето не бяха сигурни, че ще могат, напуснаха залата и обявиха, че няма да куснат шампанско, докато е в сила тая Конституция.
          Конституцията остана в сила, а сърдитите си отядоха и отпиха, но за това другия път.

Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон