ЮЖНИТЕ БАЛКАНИ - ТУРЦИЯ


          Както напредна това изследване, време е да си зададем въпроса. Абе, откъдето и да ги погледнем тия Балкани, все не са за гледане. Няма ли някое място, откъдето нещата да изглеждат по-различно? Има. Погледнати откъм Турция, Балканите са по-приемливи, защото изглеждат по-малки. Първо, защото Турция е голяма, второ, защото на Балканите тя има само едно малко ъгълче и трето, защото Балканите са само транзитна крачка към обетованата за всеки турчин земя – Германия.
          Да си турчин е нещо много важно. Никой не знае защо, но всички знаят, че турците са много важни хора. Може би, защото, бидейки турчин, можеш да бъдеш и какъвто още пожелаеш.
          - Можеш да си европейски турчин;
          - Можеш да си азиатски турчин;
          - Можеш да си български турчин;
          - Можеш да се македонски турчин;
          - Можеш да си кипърски турчин;
          - Можеш да си и гръцки турчин, но се постарай гърците никога да не узнаят за това, “застото в Елада няма турци – ти лъзес и сте си имас големи неприятности”;
          - Можеш да си немски турчин;
          - Можеш да си американски турчин;
          - Можеш да си висококултурен турчин;
          - Можеш да си неграмотен турчин;
          - Можеш да си прозападно настроен турчин;
          - Можеш да си турчин – талибан;
          - Можеш да си турски грък;
          - Можеш да си турски арменец;
          - Можеш да си турски българин;
          - Можеш да си турски кюрд, но ако го заявиш на властите, ще те затворят в някой тъмен зандан да размишляваш какъв си. Питай Апо, ако не вярваш.

*                      *                      *

          Ако си европейски турчин, ти си далеч повече европеец от европейците – обличаш се като тях, пътуваш повече от тях и много по-често употребяваш фразата “НИЕ, ЕВРОПЕЙЦИТЕ”. Даже и да стоиш и нищо да не правиш, видът ти пак излъчва “вижте ни нас, ЕВРОПЕЙЦИТЕ”. Особено в Турция.
          Ако си азиатски турчин, ти си пример за всички азиатци. Който желае да бъде ИСТИНСКИ азиатец, трябва да гледа именно теб и да ти подражава във всичко.
          Ако си български турчин, българите не бива никога да се съмняват, че ти си по-българин от тях (дори и отдавна да не живееш в България). Всеки намек, че може би не е съвсем така, излага на опасност социалния и етническия мир в страната, а този, който се е осмелил да го направи, е направо предател.
          Да си български турчин, значи да имаш съвсем истински и сериозни права и свободи, по всички европейски стандарти, но да не можеш да си вземеш парите от тютюна по пет години. Даже ти иде да пуснеш обява във вестника – продавам права и свободи, срещу заем, докато си взема парите от тютюна. Правата - за петдесет лева, а свободите - за билет до Бурса. Хубаво, ама и обявата във вестника струва пари. Затова, събери каквото можеш от комшиите и хващай автобуса. Даже и в Бурса, обаче пак ще си останеш български турчин, а зададат ли се избори ще те подкарват да гласуваш за когото трябва, подръгвайки те с правата и свободите ти отзад, за да не се дърпаш.
          Ако си македонски турчин, то ти си единственият човек в страната, който знае, кой е и какъв е. Не че това се яде, но поне успокоява.
          Ако си кипърски турчин, ти задължително си най-големия кипърски патриот (дори и да си дошъл за малко, като войник от Диарбекир). Толкова обичаш Кипър, че го искаш целия за себе си.
          Ако си гръцки турчин, значи си с единия крак в затвора. Виж, можеш да си грък-туркофон. Тогава просто трябва да си признаваш навсякъде, дори и да не те питат, че си ужасно заблуден индивид, но не си виновен, защото ти е по наследство. Така, някой може да прояви и милост и да ти признае някакво, макар и непълноценно човешко качество.
          Ако си немски турчин, значи си просто немец и никой не бива да твърди, че можеш да имаш по-малко права от останалите немци. Виж, ако някой твърди, че имаш повече права, е справедлив и честен човек - истински немски патриот и демократ. Да си немски турчин означава:
          И децата ти да са немски турци – абе направо немци;
          И жена ти да е немска туркиня;
          И братята и сестрите ти в Истамбул да са немски турци;
          И баджанаците и бълдъзите в Коня, и те да са немски турци, само да успееш да ги прекараш контрабанда дотам;
          И тъстът да е немски турчин, стига да поиска. Тъщата, по-добре да не я взима, но той си знае...;
          И братовчедът Иляс да е немски турчин, стига да излезе някога от затвора в Трабзон.
          Един познат много искаше да си купи на старо, запазен мерцедес. Естествено, знаеше, че трябва да търси там, където ги развъждат. Свърза се чрез Интернет с Германия, където откри точно човека, който най-добре разбираше от намиране на много запазени мерцедеси на старо, за износ точно към Балканите. Разбира се, този немец се казваше Ханс – как иначе. Договориха се за всичко и дори си допаднаха. Станаха нещо като приятели. Скоро “клиентът” се метна на един автобус да търси своето четириколесно щастие с характерна емблема. Неговият човек го чакал на автогарата. Истински ариец, тъмномургав, с гърбав нос, огромни, черни, къделести мустаци и броеница. От самото начало изоставил всякаква тържественост и фамилиарно съобщил, че близките го наричат с обич Хасан (умалително от Ханс). Моят познат (тъмнорус младеж) се позасмял и разкрил, че и при него името Свилен, може да се произнася в тесен кръг като Сиври. Той, обаче не държал толкова на тези неща. Единственото, което имало значение за него, е името на колата, която ще си купи, да е именно Мерцедес и де не се произнася умалително като Москвич, примерно казано.
          Та неговият човек – ариецът де, се свързал с едни други арийци от Измит, които имали едни познати арийци от Адана, които продавали мерцедеса на някой си ариец от Ван, който си бил отишъл с него за отпуската в Турция …
          В крайна сметка, моят познат се върна със запазен Мерцедес, минавал няколко пъти транзит през България.
          И тук му го откраднаха.
          Ако си американски турчин, можеш да станеш и министър-председател някой ден. Можеш да си генерал или професор. В Турция винаги можеш да си много уважаван човек, но защо изобщо ти трябва да се връщаш там. Я си стой в Америка и не си обърквай живота.
          Ако си висококултурен турчин, ще бъдеш на почит, но цял живот ще се измъчваш, защото обичаш родината си и не можеш равнодушно да гледаш, как тя страда от липсата на повече хора като теб.
          Ако си неграмотен турчин, пак ще страдаш, защото по цял ден, с пот на челото ще преследваш хляба и няма да можеш да направиш нищо за родината си.
          Ако си прозападно настроен турчин, ще теглиш с огромни усилия родината си към Запада. Когато много ти дотежи, просто откачаш въжето и с набраната тяга, в миг, се озоваваш там, но сам.
          Ако си турчин – талибан, ще теглиш в обратната посока. Като не става с въжета, с бомби. Не, че ще знаеш какво искаш, но ще го искаш веднага. А щом поискаш нещо веднага, то винаги ще се намерят комшии да ти услужат – румънците с взрив, българите – със сапьори-любители, гърците, евреите, европейците, американците – с мотив за извършване на престъплението, косовските албанци и босненците – с гости-талибани от каквато искаш порода – те ги колекционират. Па като почнеш едни фойерверки – кеф ти за Рамазана, кеф ти за Коледа… Изобщо, кеф.
          Ако си турски грък, ще искаш да станеш Вселенски патриарх. Ако не ти, то братовчедът Костас (дето се прекръсти на Касим). И без това е безработен от години и е ерген. Ако не го щат за патриарх, поне да му намерят там някаква работа за повечко пари около Патриаршията. Ама такава, че да не се уморява.
          Ако си турски арменец, значи да си в непрекъснато колебание – при родата в Марсилия ли да забегнеш или при родата в Америка. За Република Армения доскоро нямаше и да помислиш – по-добре в Турция, дето колят, отколкото в СССР, дето морят от глад. То и сега не е много по-различно.
          Ако си турски българин, значи си от вид, който е на изчезване.
          Ако си турски кюрд, можеш да станеш и президент на Републиката, но трябва добре да знаеш едно нещо. В Турция няма кюрди. И в Ирак няма кюрди. И в Сирия и в Иран – също. Никъде няма кюрди. Ако изобщо някъде има кюрди, то те са съвсем малко. Направо единици. Има-няма двайсет милиона единици. От тях - половината в Турция.
          Но те не са важни.

Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон