ЮЖНИТЕ БАЛКАНИ
ЕГЕЯ –
МОРЕ, ОСТРОВИ, СЛЪНЦЕ И ГЪРЦИ
В най-южната част на Балканите е Гърция. Очарователна страна, населена с мили хора. Из зеленикавите плитки води на Егейско море са пръснати безброй кръгли острови, изглеждащи от въздуха като монети с различна стойност. От брега, към тях се протягат многобройни дълги полуострови, успоредни като пръсти на ръка, протегнати към монетите в морето – да ги приберат в гръцката кесия.
Да си грък не е националност, а професия. От тази гледна точка, най-добрият грък е професионалният грък, а гръкът-аматьор не се ползва с уважение в обществото. Професията “грък” е много трудна. Тя се изучава от най-ранно детство, но малцина са тези, чиито талант ги е довел до признанието на съвършени гърци. Те са описани в книгите, ползват се с престижа на национални герои и са пример за подражание на нацията.
И въпреки всичко, истински професионален грък не се става. Трябва да се родиш такъв. Мнозина позабогатели от далавери в някогашното съветско пространство хора смятат, че е достатъчно да натрупат някой и друг милион, да си купят къща в Гърция и готово – станали са гърци. Не е така. За гръкът е важно да взима пари, а не да има пари. Именно своята способност за взимане, гърците упражняват върху постсъветските кандидат-гърци. Те са перспективни и добре приети кандидати, докато имат пари. Но въпреки това, винаги си остават кандидати.
Напоследък глобализацията, техниката и Европейския съюз с неговото свободно придвижване повлияха пагубно на професията “грък” и нейните тайни, започнаха да изчезват. Но да гледаме бодро. Все още има много професионални гърци. Все още. Това крепи държавата.
Да си грък е нещо толкова велико, че когато се видиш в огледалото, трябва почтително да сваляш шапка.
Чужденецът не може да разбере това. Не и докато не види истинският професионален грък в акция.
* * *
Изгорен от слънцето баир. По пясъчножълтите склонове, само тук таме са се закрепили отделни храсти. През тях, в маранята прозира зеленото море, изтегнало се неподвижно между островите, като мързелива манекенка сред възглавници.
На върха на баира мраморни руини. Стройни колони подпират безоблачното небе да не падне върху натежалата от жега земя. Статуи без ръце. Улици заникъде. Стени и арки без покрив. В тяхната сянка, седи, почти полегнал истински професионален грък и събира пари от желаещите да погледнат. Събира по много пари – това е скъпо удоволствие. Разбира се, знае, че разните му там немци, шведи и тям подобни са работили цяла година, за да си платят, та полузадушени от жега да зяпат гръцките старини. Нека да работят – това им е работата. Той, своето си го е изработил преди две-три хиляди години. Да идват, да плащат и да се учат.
От това описание, най-наблюдателните ще видят сърцевината на гръцкия начин на живот. Част от неговите тайни са:
- да не се опитваш да правиш нищо. Всичко вече е направено. Ти само трябва да седиш на касата и да прибираш парите.
- да се впишеш в пейзажа, сякаш си част от него. Маскировката е от основно значение за печалбата, защото напоследък туристите станаха плашливи и предпочитат да гледат Акропола отдалеч. Така, че до плътното им приближаване до старините, не бива да различават у полегналия субект, събирача на такси. Ако е задължително да има табелка, че за разглеждането се плаща, тя трябва да е, по възможност на старогръцки. Хем по-автентично, хем жертвата няма да се усети, преди да е станало твърде късно.
- да гледаш и да се държиш така, сякаш има още много за показване, само срещу още малко пари.
- да си придаваш вид, сякаш единственото нещо на света, което има значение за теб е просвещаването на варварите, а парите им въобще не те интересуват. Е, щом толкова настояват, да ги дадат.
- да се усмихваш на хората. Да изглеждаш благочестив и почтен. Истинският грък действително е такъв. Понякога...
За тези, които още не са разбрали професията “грък”, продължаваме да навлизаме все по-дълбоко в Гърция.
Навътре в сушата се простират поддържани и приветливи маслинови горички. Между дърветата се виждат усилено работещи хора, които си приказват на български. Може. Те работят, значи не са гърци. Не са длъжни да общуват на най-изискания език на света.
Изобщо, напевният гръцки език никак не се връзва с тежка, изтощителна работа. На него, най-върви да кажеш:
- Калимера, Йоргос – дай едно узо. - това изречение казва много повече за същността на гърците от “Енциклопедия Британика”.
Разбира се, съвсем друго е да се провикнеш през двора:
- Иване, стегни се да разтовариш камиона, после тури ярма на добитъка и тичай у Пешови, че ще бием бетон!
Гръкът би се почувствал унизен дори само да чуе такъв варварски израз. Изисканото му, вследствие хилядолетната култура съзнание ще откаже да разшифрова позорните звуци и с чувството на ненакърнимо достойнство, той ще се направи, че не е казано нищо.
Такава е разликата, между културните гърци и техните не толкова културни съседи.
В Гърция природните и икономическите закони имат своя особеност. Докато всички геолози на света смятат, че в Гърция няма много полезни изкопаеми, гърците само се подсмихват под мустак. Те знаят, че притежават най-полезните изкопаеми на света – делата на своите предци. Затова, щом се събуди (не много рано сутрин) всеки грък е длъжен да погледне към най-близкия баир, на който задължително се белеят по-грубо или по-фино одялани камъни и да се обърне с благодарност кам своите предци, дали му възможност да си лежи до обяд.
Непросветеният чужденец ще си каже – “Вярно, че сегашните гърци не са еталон за работливост, но прадедите им, наистина са се скъсали от работа.” Нищо подобно – те са си имали роби, говорещи на варваски езици, на които е можело да се произнасят думи за тежка работа, дялане на камъни и тям подобни унижения, докато древните гърци са се занимавали с възвишеното - философия и поезия.
За съжаление, днешните гърци нямат роби. Имат Европейски съюз, който, ако не им робува, поне дава предоволно субсидии, но това не е същото. Не можеш да пернеш Европейския съюз с бича по плешките и да му викнеш да налегне греблата на галерата. При това, в Европа винаги се намират умници да твърдят, че народите от съюза били равни. Да бе! Тогава защо идват да се дзверят на гръцкия камънак.
И за да видят всички, че народите не са равни, дойде олимпиадата в Атина.
При представянето на кандидатурата на гръцката столица, речите се лееха с красноречието на Платон и Аристотел, проектите на грандиозните олимпийски съоръжения бяха, като че правени лично от Питагор и Архимед, а конкурентните градове-кандидати се заклеймяваха с Филипиките на Демостен. И като естествено признание за гръцкото превъзходство, Атина беше избрана за домакин на олимпиадата.
Мина известно време, сладките речи не спираха, субсидиите се приемаха с благодарност, но нищо не се строеше. На тревожните въпроси какво става, следваше неизменно спокойният гръцки отговор “Не се тревозете. Сте видите, це всицко сте се оправи.” След това, на публиката се представяха най-новите олимпийски стихотворения на гръцките поети.
Накрая, всички международни инстанции се събраха и здраво се накараха на гърците, че са взели парите, а съоръженията за олимпиадата – никакви ги няма. Това, не на шега ядоса домакините: “Нали вие искахте олимпиада?” – сърдито казаха те “Засто, тогава не се хванете да направите пустите му съоръзения, след като толкова настоявахте за олимпиада в Атина?” Народите се спогледаха сърдито, пък махнаха с ръка и се хванаха здраво за работа, защото не беше останало никакво време, а строежите бяха огромни.
И “всицко” се оправи. Гърците отново се оказаха по-мъдри и по-културни от варварите, които здраво налягаха веслата на галерата.
* * *
Така, след две хиляди години, над грандиозните останки на Олимпийския стадион в Атина отново жестоко ще пече слънцето. Откъм Пирея, едва ще се долавя морският полъх. В сянката на стената ще седи почти полегнал един истински професионален грък и ще събира пари от полузадушените в жегата чужденци, желаещи да видят гръцкото чудо от далечния 21 век.
В листовката, продавана заедно с билета (само срещу още малко пари) ще пише, че това е поредното чудо на гръцкия гений, представляващо част от грандиозния олимпийски комплекс, построен само за две години.
И всичко ще бъде истина.
Марин Божков
(в. „Седем”)