ГЛАВА ПЪРВА
ТРАКИ
Произход на траките. За произхода на траките все още се спори. Смята се, че произхождат от майка си и баща си, но това не почива на исторически данни. Траките твърдели, че баща им е бог Дионис. Бог Дионис не оспорвал твърдението.
Бит и култура. В чест на своя баща бог Дионис траките възприели като основен поминък пиенето на вино. Понеже не знаели кога точно е рожденият му ден, те го празнували на няколко пъти в годината за по няколко седмици. Тези периоди се наричали «Дионисии». Най-често обаче в края на периода езиците на траките надебелявали и те вече не можели да произнесат правилно думата «Дионисии», а я произнасяли както дойде – нещо като «Вакханалии». От последните дни на празника пък никой нищо не можел да си спомни и затова ги нарекли «Мистерии» – демек – незапомнени работи.
Същите обичаи се практикуват и днес от милиони потомци на траките из цяла Тракия, а също и в Мизия, и в Македония.
В катедра «Тракология» на Университета пък редовно се провеждат възстановки на тракийските ритуали, които водят до съвсем същите фази и резултати. При един такъв експеримент професорите най-после откриха откъде идва името «трак». След едноседмична Дионисия, в един кабинет, тъкмо към края на Мистериите нахлула възмутена чистачката на факултета и се развикала «Хайде стига сте тракали тия чаши – вие дом нямате ли си? По цели седмици трак, трак, трак!». Тогава професорите изведнъж се досетили, че античните автори наричат «траки» хората, които тракат чашите по цели седмици. Не напразно археолозите са открили много тракийски съкровища, всички до едно съставени от скъпоценни съдове за пиене (по-рядко за мезета) и нито едно – с предмети за работа.
Траките живеели в гробници, заедно с всичките си съкровища. Това се оказало много практично. Хем не се строи два пъти – за тоя и за оня свят, хем се отваря повечко време за Дионисиите. Пък и да прекалиш с празнуването и да се пренесеш в Отвъдното – няма страшно. Затова гробниците били изрисувани със сцени от Дионисиите, както и с не толкова прилични сценки, които радват окото само в пияно състояние. По примера на траките и днес много българи от панелните комплекси превръщат блоковете си в гробници, а по общите им части са изписани такива рисунки и текстове, от които би се засрамил и най-отраканият трак.
Политическа организация. Траките създали една много известна в античността държава. Тя се наричала Одриска държава. Името й идвало от това, че около граничните КПП, в градовете и по пътищата на държавата, гъмжало от бездомни псета, но нямало нито хигиена, нито тоалетни. Затова всеки пътник бил оставен насаме с природата.
Самите траки, заети с Дионисиите си, не само нищо не почиствали, ами си изхвърляли боклуците направо през прозорците на гробниците, докато около тях не се образували цели планини от боклуци, които днешните археолози и иманяри внимателно разкопават и деликатно наричат «могили» и «културни пластове». Близко до ума е, че в кратко време държавата придобила такъв вид, че целият свят започнал да я нарича Одриска, а жителите й - одриси.
Обичаите на народа не се отразявали добре на туризма, въпреки рекламата и традиционните изложения на фирма «ОДРИСТУРИСТ». Това обаче било добре дошло за националната сигурност. По едно време Александър Македонски решил да въведе ред в Одриското царство, но щом преминал границата, така го ударило в носа, че и той, и цялата му армия не усетили кога преджапали Проливите и се озовали насред Персия. Освирепял и незнаещ къде да се дене, Александър избил сума свят и се спрял чак в Индия, където на свой ред го пресрещнал цар Пор. За подвизите си Александър бил наречен Велики, но все пак, в основата на величието му стои краткото приятелско посещение в Одриското царство. На връщане, пред неизбежната перспектива отново да мине през Одрисия на път за вкъщи, великият пълководец предпочел да си умре млад-зелен в Азия.
След него Одриското царство продължило да цъфти, но международният му живот не бил много активен. Един от неговите царе все пак отишъл до Европа, като се явил да държи реч в европейския Сенат, който тогава бил в Рим (хем по-топло от Брюксел, хем близо до годишното дерби в Колизеума - «Лацио» и «Рома» срещу лъвовете и крокодилите). Още когато Спикерът на Сената обявявал: «Влиза одриския цар», тутакси се хванал за носа и хукнал чак отвъд Тибър, последван с писъци от тълпата римски сенатори, които в паниката си настъпвали един на друг тогите. Държавата останал да представлява само Цезар, който нямал обоняние, пък и въобще не бил гнуслив. Това бил краят на римската демокрация.
Вярвания. За тракийските вярвания се знае малко. Все пак науката е сигурна, че траките вервали най-много на оня, който можел да ги успива най-добре. Безспорен фаворит в тази дейност бил Орфей. Той успивал не само хората, но и добитъка, че дори и овчарските кучета. Не се знае какво е правил с вярващите, след като ги успи, но по едно време те се усетили, попипали се по джобовете и торбите, па като напипали само празно, много се ядосали и го хвърлили в една пещера. Чак след това установили, че докато ги е успивал, е успял да преобразува не само вътрешния им дълг – джобовете и торбите, но и външния – кошарите зеели отворени, а собствениците не можели никъде да си намерят добитъка. Някакъв човек твърдял, че си видял кравата в Атина, а друг си открил магарето чак в Рим при някой си Апулей. Всички чужденци викали «Евалла» и благославяли бате Орфи за хубавия и евтин добитък. Чак тогава траките се слисали и съжалили за погубения талант. После го провъзгласили за бог на всички певци, оратори, артисти, шмекери, фокусници и политици. Оттогава, та чак до днес, култът към покрадването се спазва свято по нашите земи.
Марин Божков
(в. „Седем”)