ГЛАВА ВТОРА
СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ – НАШИ ПРАДЕДИ
ХАН АСПАРУХ – СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
Произход и бит на славяните. Произходът на славяните доскоро беше ясен, но вече не е. Сигурно е само, че са били руси. Поради това напоследък голяма популярност придоби теорията „Славяните – народ от блондинки”. Не е много точна, но е разбираема за новите поколения. Славяните живеели покрай водните басейни. Основното им занятие, както подобава на истински блондинки, било участието в конкурси за красота. Славянските традиции днес се поддържат от Славянския университет.
Произход и бит на прабългарите. Когато турците бяха най-страшните хора в Европа, учените твърдо смятаха, че прабългарите били тюрки. След свалянето на шаха в Иран обаче режимът там стана толкова страшен, че учените взеха да се замислят дали пък прабългарите не са били иранци. Идването на власт на талибаните в Афганистан даде засега отговор на въпроса – прабългарите комай са били афганистанци. (МО все пак изпрати специална част – теляци – да поизтъркат афганистанците, белким се покаже българската им същност. Впрочем, засега без успех.)
Докато темата с произхода на прабългарите все още е неясна, то по темата „Бит” може да се каже много. Кой ли не е бит от прабългарите. Списъкът е дълъг и включва всички народи, племена, трудови колективи и отделни граждани, които някога са се мяркали на пътя им. Това си личало от пръв поглед – прабългарите винаги ходели с остригани глави; таман да им порасне коса и отново се сбивали, та пак ги остригвали нула номер. От това печелел бръснаро-фризьорският бизнес, въпреки че професията „коафьор” едва ли се е ценяла много. Поне сред прабългарите.
Източници за ранната българска история. Основният източник за ранната българска история се нарича „Изповеди в изповедалнята на Теофан Изповедник”. През тази изповедалня са минали почти всички българи, както и много от техните неприятели. В резултат се е получило пикантно четиво, много популярно в Средните векове. За по-голяма достоверност, изложените по-долу събития са предадени точно както са изповядани от участниците в тях.
Изповед на Аспарух – Ювиги хан на българите
Теофан Изповедник: Ооо, Пури! Къде ходиш?
Хан Аспарух: Абе какво да ти разправям - дай едно кило кренвирши и да си ходя в Онгъла.
- Що, бе какво стана с Велика България?
- Кво да стане – тия наште ахмаци я проиграха на комар!
- Не думай, бе! Кой може да проиграе цяла държава на комар?
- Кой, кой – българите!
- И как стана тая работа?
- Абе, дойдоха по едно време едни нови комшии. Уж им викаха хазари, ама истинското им име било хазарти. Ханът им се казваше Васо или нещо подобно, ама помня, че му викаха Черепа. Дошли, недошли още и взеха да се въртят около нашите и да им се хвалят, че открили казино. А на тях, знаеш, ангелът им е слаб. Като почна един комар, по цели седмици не излизат от казиното. Дойдат си само да подкарат още едно стадо коне и пак се завират там. Накрая хазартите изобретиха суперигра, да си върнели уж будалите всички загубени коне и жени. Играта била „Зало-ало-жи си родината”.
- И вие?
- Направо не ми се приказва. Нашите абдали клъвнаха веднага и се затекоха да играят. Баща ми, Ювиги хан Кубрат, ги викна, па като взе един сноп пръчки и взе да ги поучава. Доде не им ги потроши всичките от гърба, не спря. Те уж разбраха, цяла вечер държаха патриотични речи и си разтриваха гърбовете, пък щом ние заспахме, взели нотариалния акт и хайде при Черепа.
- Голяма простотия!
-На мене ли го казваш? Събуждам се сутринта, изпълзявам от юртата, а пред мене Черепа с един нотариус и две мутри – „Махай се, вашите проиграха Велика България и сега е моя!” Аз се блещя насреща му и възразявам, че те нашите от снощи са патриоти, поне докато ги наболява гърбът, ама той: „Това, момче, му викат „приватизация” и е патриотично дело, а ти си обирай крушите щом си толко прост да верваш на вашите хора”.
- И сега къде сте?
- Настаниха ни тука в един византийски имот – викат му Онгъла. Тесен, мочурлив и като стъпиш джвака. При това сме много, а има настанени и славяни, ама поне няма какво да се проиграва на комар, та може да се позадържим. Хайде давай ми кренвиршите и да си ходя, преди моите да са направили пак някой бербат.
Историците са единодушни, че основната причина за последвалите драматични събития, довели до създаването на българската държава, е взривоопасното събиране в тесния Онгъл на прабългари и славяни. Прабългарите вече нямали какво да проиграят, но открили прекрасната възможност да си организират конкурси за красота. Така скоро всички обитателки станали лауреатки, миски и топмоделки, а гюрултията стигнала чак до Константинопол и лично до неговия шеф Константин Константинополски ІV(мандат). Той, разбира се, се разсърдил, че не е поканен и подбрал всичките цариградски стратези да пита настанените в Онгъла социално слаби народи какви са тия безкрайни ешмедемета, дето не дават на целия полуостров да спи.
Според Теофан Изповедник при пристигането на високите гости пред Онгъла обитателите му се заключили вътре и отказали да си платят наема, тока, водата и таксата смет, като надули музиката, за да покажат своето морално превъзходство. Тогава между Константин ІV и хан Аспарух се състоял следният разговор, предаден пристрастно от изповедта на Константин:
Теофан Изповедник: Ооо, бай Коце, каква е тая дзундзула на челото ти? Да не са ти идвали гости от Павликени?
Константин ІV: Поне ти не се подигравай! Дай там някакъв сух шпек, че ще ми се пръсне главата!
- Тя май вече… Ама ти разкажи как стана. Поне ще ти олекне.
- Какво да ти разказвам. Пристига оплакване, че народите, дето ги настанихме в Онгъла, не си плащат наема и сметките и по цели нощи вдигат шум, играят кючеци и нарушават обществения ред. Вдигам се аз, подбирам стратезите и отивам на място да проверя. Там заключено, а музиката увива, та не се стои. Целият имот занемарен, все едно не е ремонтиран поне от готското нашествие. Звъним, тропаме - никой. По едно време на балкона се показа Аспарух – дето лани му издадохме настанителна заповед. Аз го питам „Кво става тука”, а той „Нищо особено, ние така сме свикнали да си живеем.”
„Вие добре си живеете – казвам – ама сметките не си плащате. А другите наоколо съвсем не могат да живеят от вас. Нито нерви им останаха, нито добитък, нито покъщнина.”
„Аа – възмущава се той – аз от нерви не разбирам. Ние сме по конете. А сметките нема да ги плащаме, щото ни са малки социалните помощи. Ще давате по-големи помощи и тогава може да платиме нещо... Некой ден... Ако искаме...”
„Така ли? – ядосах се аз. – Да кажеш на тия твоите да спрат музиката и да си платят борчовете, че сега ще ви прибера конете и ще ги прегледам за пренабити номера!”
Той ми се смее от балкона и крещи, че не се чувало от музиката - да съм говорел по-силно.
Тогава съвсем побеснях и веднага разпоредих на фирма “Коневръзи и обори” да вдигне неправилно паркираните коне на прабългарите и да ги отнесе на наказателния коневръз в Цариград. Хванаха се моите хора за работа и стана мелето...
Че като наизлязоха ония ми ти прабългари. Откъде да знам, че в тоя малък Онгъл можело да се побере толкова народ? Като се завтекоха – всяко хванало нещо твърдо, бие и кълне. Видехме се в чудо. Моите хора хукнаха, та чак до Варна. Аз уж с тях, но един бабаит ме настигна и сега не мога да си туря короната. От цицината ми стои на една страна като на пиян полицай.
- То се е отекла работата, ами конете поне прибрахте ли?
- Не, изоставихме ги, ама те веднага отидоха у реката Дунав. Оттогава, щом българите се захванат за нещо сериозно, конете им тутакси отиват у реката.
- И сега какво?
- Какво! Опростихме им сметките и ще им даваме социални помощи. Отивам да им го кажа…
- Чу се, че си били извадили нотариален акт за мястото?
- Нищо чудно! В нашата Византия всичко е възможно! Абе, пиши я бегала...
Марин Божков
(в. „Седем”)