ГЛАВА ТРЕТА
ВЪЗХОД НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ХАН ТЕРВЕЛ


          През 700 година, хан Аспарух загинал в битка с хазарите. На трона на Дунавска България се възкачил синът му хан Тервел.
          Малко по-рано, през 695 година, византийците се разбунтували срещу император Юстиниан ІІ, понеже много лъжел и крадял. Затова го хванали за врата и му потърсили сметка къде е държавното съкровище. „Ама... Нека гледаме позитивното...” – оправдавал се императорът – „Требва да знаете, че Европа ни гледа... Овен това баща ми си даде живота за вас...” . Да, ама византийците питали къде са им парите, а той не можел да отговори задоволително на този въпрос. И понеже вотовете на доверие не били дотам усъвършенствани, както днес, а пък не им се искало да го убиват, отрязали му носа. След като го привели в подходящ вид за да си личи отдалеч, че много лъже, изгонили бившия император на най-далечния край на Черно море. Там той прекарал доста години в размисли за милото си отечество и своята спасителна роля в него. Когато преценил, че „му е дошло времето”, през 705 година Юстиниан избягал от заточението си и потропал на вратата на хан Тервел. Българският хан обмислил въпроса, посъветвал се със своето Първо главно управление и направил някои изчисления. След това приел бившия император и според Теофан Изповедник между тях се състоял следният разговор:

          - Ювиги хане, ако ми помогнеш да си върна престола ще ти дам каквото поискаш!
          - Ммм... Даа ... Седнете, Юстиниан Константинович. Виждате ли ... Въпросът не е дали аз ще се обогатя (защото аз при всички случаи ще се обогатя). По скоро... требва да гледаме... за доброто на народа... и в крайна сметка за световния мир...
          Още тук, императорът трябваше да надуши опасността, но той нямаше нос и не я надуши.
          - Ние, тук в Плиска се посъветвахме... и решихме..., че можем да ви окажем известна помощ... да се върнете... разбира се, демократично... на власт.
          - Демократично, как иначе! – съгласи се охотно бившият-бъдещ император.
          - Естествено... имаме некои условия... в интерес на двата народа...
          - Приемам ги! – отсече Юстиниан величествено.
          - Нема полза да де бърза ... – монотонно го прекъсна домакинът – Първо, требва да ме назначите за Кесар... („Кесар” значеше „съимператор” – ни повече, ни по-малко).
          Юстиниан се опита да изобрази мъдрост, като се почеше замислено по носа, но се сети, че няма как да го сърби там и ръката му безпомощно увисна.
          - Точно това си мислех да предложа на път за насам... – възкликна с престорен ентусиазъм – колко добре, че мислим еднакво! Те и бащите ни бяха големи приятели... – даже би подсмръкнал от умиление, ако имаше как.
          - За в бъдеще ще мислим все по-еднакво – констатира ханът и Юстиниан можеше да се закълне, че го побиха тръпки и вече наистина го засърбя носът – Ще требва да дадете... некои неща на некои наши фирми...
          Ханът разгъна един свитък и започна да чете:
          - Да дадете византийските митници на фирмата консултант – „Агенти на ханската корона”;
          - Да дадете „Византийския застрахователен институт - ВЗИ” на боритаркана (дето лани пребори един таркан) Кюл Емилев – собственика на Славянексим банк;
          - Да назначите за финансов министър багатур-багаина Вълчо Миленов и да му дадете да преобразува дълга ви от сребърни тетрадрахми – в златни номизми. Това е изцяло във ваш интерес. След това, за да го запази по-добре ще му дадете да натовари държавното съкровище на галерата на Йоан-Теодор – Доктора и да го откара на място, дето само той го знае.
          Юстиниян се задави с нещо и почна да кашля, но ханът невъзмутимо продължи да чете:
          - Да назначите за министър на транспорта Николай Василий от Одесос, да му подарите електрическо влакче, да назначите педагогичен и медицински персонал и да го търпите и забавлявате по програмата за втора група от детската градина.

          - Да продадете компенсаторните книжа да хората, дето си загубиха земите вследствие на арабското нашествие. Сделката да се извърши на фондовата борса в Плиска при цена 10 на сто от номинала. След това, срещу тях ще ни подарите „Византийската телекомуникационна компания”.
          - Да продадете на компанията „Тъпако кепитъл” холдинга „Византабак”...
          - Ама, Ювиги хане - плахо се намеси Юстиниан – тютюнът още не е открит.
          - Ще го откриете и ще го дадете – невъзмутимо вметна ханът и продължи да чете:
          - Да ми въстановите собствеността върху Влахернския дворец, Златния рог, връх Олимп, полуостров Пелопонес, остров Крит, град Никея и град Солун.
          - Да ми разширите двора с областта Загоре.
          - Да сключвате всички нечисти сделки само чрез довереницата ми Лидия Шулия.
          Юстиниан беше посинял и преглъщаше като риба на сухо. В сравнение със справедливите искания на хана, разграбването на Рим от варварите му се струваше като благотворителна акция на Червения кръст. Затова Тервел престана да чете.
          - Има и други искания, но ще ги научиш като му дойде времето. Сега ми кажи има ли някой да те обича или подкрепя в Константинопол.
          - Амии... – Юстиниан взе да се почесва – ми то сигурно...
          - Нищо! – отсече господарят на българите – Ще ти създадем подкрепа. Имам там една приятелка – добро момиче. Та тя има еднолична партия - ЕП „Партия на византийските жени”. Ще й подарим една таверна с бардак край Златния рог и е готова. Ще ползваме и „Движение „Четиридесетте разбойници”. Те ще ти бъдат мандатоносители. После ще създадем едно голямо „Национално движение Юстиниан Втори” и едно по-малко „Новото византийско време”. Ще вкараме в сената де що има сган, та да знаят, че зависят само от тебе. А са вдигнали глава, а си им я окастрил. Ще привлечем и анадолския бег Ахмад Сокола. Е, ще дадеш на неговите джелати две-три министерства и концесия за грабеж...
          При този подробен план Юстиниан започна да вижда властта в ръцете си. Сега вече цената не му се виждаше толкова висока. Така де! Да не би да я плаща той. Пък и неблагодарният народ, дето го изгони немил недраг по чужбините си го е заслужил. Даже и повече. Ханът продължаваше да нарежда:
          - За всички неблагополучия ще обвиним предшествениците ти. Ще ги разобличим публично и ще кажем, че идваш да въведеш нов морал. Ти с лошото нема да имаш нищо общо. Ако стане скандал – царедворците са те подвели. Ти ще си гледаш само позитивното...

* * *


          Както каза ханът на българите, така и стана. Скоро той се яви с войската си под Константинополските стени и понеже не видя всенародни тържества за посрещане на новия-стар император Юстиниан ІІ, а портите бяха здраво залостени вкара своето протеже по единствено възможния начин – през градската канализация. Нейсе. Важното е, че взеха властта.
          В чест на новия морал, император Юстиниан реши да не отмъщава на никого. Тези, които го свалиха от власт и техните семейства бяха подложени единствено на наказанието, което той беше претърпял. Само дето джелатинът се попрестара и подхвана носовете им по-издълбоко – от врата.
          След това, дойде ред на празненствата. Българският хан седеше до императора, на същия трон и в същите дрехи. Тронът беше поставен върху цяла планина копринени тъкани, а ханът с едната си ръка хвърляше шепи злато, а с другата-сребро. Така пише летописецът. В същото време, галерата на Йоан-Теодор-Доктора, натоварена с държавното съкровище на Византия пое в неизвестна посока, под вещото командване на багатур-багаина Вълчо Миленов. Някои казаха, че отишла в Лондиниум (дн. Лондон), други я видели в Нови Картаген (дн. Картахена) в Испания. Иманярите още я търсят, но факт е, че някои български семейства изведнъж здраво се замогнаха.
          И всичко стана, както беше решил българският хан. Назначените министри, агенти и сенатори развиха такава бурна дейност, че през 717 година арабите си разположиха военния лагер до стените на Константинопол, а в града избухна глад и чума. Византийците се усетиха и отново гласуваха вот на недоверие на Юстиниан ІІ, като този път, за да са сигурни в процедурата го убиха още преди гласуването. Само, че беше късно. Държавата беше слаба, а арабите силни. И отново хукнаха да молят хан Тервел. Той дойде с войската си, изгони арабите и ги отърва. На каква цена? На това място в летописа на Теофан Изповедник текстът е силно замазан и не се чете. Според някои учени, византийският автор горко е плакал и сълзите му са размили мастилото.

          Така българската държава укрепна, а международният престиж на нейния владетел се изравни с императорския.

        Въпроси:
          1. Полезно ли е било за Византия повторното идване на власт на Юстиниан ІІ?
          2. Посочете историческа аналогия от съвремието?

          Поука:
          Оправията отвън струва ужасно скъпо, като цената плащат не властниците, а поданиците.


Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон