ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
МОГЪЩЕСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ХАН КРУМ


          В историческата литература хан Крум е известен с прозвището „Страшний”. Това е дълбоко невярно. Хан Крум е бил добър човек. Дори в един период от живота си е уважавал Закона. Всъщност, неговото управление е поставило основите на българската държавна и правова система, каквито ги познаваме сега. Така че, ако някой иска да се оплаче – да отнесе рекламацията до хан Крума.
          Още в момента на възкачването на новия владетел, му се представили тримата най-велики боляри
          – колобъра Филчо Николов, известен като Фил Колинс – главен джелатин и страшилище за ханските душмани,
          – великия съдия Григорий Йоанов, който решавал всички съдебни спорове и назначения по най-справедливия начин - чрез търг с явно наддаване
          – главния военачалник багатур-багаинът Свинар Кольо, който още в мирно време дислоцирал българската войска от Кабул до Багдад – по границите на империята на Александър Велики.
          Поогледал ги новият хан, питал ги туй-онуй и се хванал за главата „Леле, - казал си - с тия боляри едва ли ще устискам дълго!”
          Най-неочаквано обаче, вместо българската държава, взел че паднал Аварският хаганат. Това доста зачудило хан Крума и той наредил да повикат аварските първенци – да ги пита защо аджеба им е пропаднала държавата. Явили се първенците и на ханския въпрос отговорили: „Тя, държавата ни се провали, защото възложихме на твоя съдия Григорий Йоанов съдийските конкурси. Той пък, обявил местата на промоция и изпоназначил само питомци на „Нов Аварски университет” и „Панонски Паранормален университет – телепатична форма на обучение”. Взел им половината пари в аванс, а останалото, като завъртят бизнеса и се понапечелят.” Викнал ханът Григорча и го питал „Верно ли е?”. „Верно е, Ваше Величество – отвърнал Григорчо – То в тия университети и Вие се водите професор и коджа парици са Ви наброили, ама не се бойте – аз Ви ги съхранявам...”
          Разбрал ханът, че съдия без закон е като брокер на фондовата борса - търчи-лъжи. Затова рашил да приеме строги закони. Те са известни като „Крумовите закони”. Според тях:
          - на крадеца се режат ръцете;
          - клеветникът се бие и прогонва;
          - на мамещия държавата се взема имотът;
          - всичките лозя се изкореняват и пиенето на алкохол се забранява.
          Написал хан Крум законите на Мадарските скали – всички да ги виждат, четат и спазват и седнал да си почине. Не щеш ли, обаче туку пред него се изправил Свинар Кольо, много притеснен:
          – Аман – рекъл, Ювиги Хане – тури едно „вето” на закона за кражбата, че ако режем на крадците ръцете, във войската нема да остане нито един да може да носи меч. Ще имат само крака да бегат и ще провалим отбранителната политика.
          Замислил се хан Крум – не може туку така да се проваля отбранителната политика. Затова предложил първия „Законодателен компромис” – „В закона ще пишем, че режем ръцете, а всъщност ще режем мустаците.” Вследствие на това решение, българският народ, който от ранни детски години носел дълги мустаци тръгнал гладко обръснат.
          Тъкмо оправили отбраната, ето го пристигнал при хана и Джелат-Филчо. „Така и така – вика – Хане, ако набием и прогоним клеветниците, аз не мога и едно дело на душманите ти да образувам! Те моите хора така са научени – само на пари и на клевета верват – другото хич не го и чуват!” Мислили, мислили, пък го изтимарили – клеветникът ще се бие с пълна кесия със жълтици и после ще се прогонва да си я носи у дома.
          След като и тоя закон оправили, дошъл ред на Григорча. Той написал дълъг меморандум, че ако ще се взема имота на тези дето мамят държавата, трябва да се национализира всичкия имот в България и да се забрани частната собственост. Понеже, писал на това ще му дойде времето чак към 1944 – след хиляда години, предлагам да си остане така в закона, ама далавераджията да не му се взима имотът, а да го прехвърля на тъща си – хем да страда повече.
          Накрая решили и лозята да не изкореняват, а само да им сменят пробите за изследване, за да не провалят износа на фирма „Домен Боляр”. И понеже измененията станали множко, взели, че позамазали буквите на Мадарските скали – да могат да се четат хем така, хем онака, та днешните историци сума пари потрошиха и още не са ги разчели.
          С това, българското законодателство придобило днешния си вид и оттогава не се е изменило съществено.
          Не щеш ли, още преди да замажат буквите, покрай Мадарските скали минал един византийски шпионин и щом прочел написаните закони тутакси изтърчал в Константинопол при Императора. Проснал се ничком пред трона му и развълнувано занареждал:
          - Стягай се, Всесветли да завладееш България, че българите, с новите си закони, до един са без ръце, набити, прогонени, безимотни и махмурлии. Нямат даже чаша вино да си разкарат главоболието!
          Разбрал император Никифор І, че това е неговият шанс и тутакси повел войската към България. Докато българите си правели законодателните компромиси той вече бил в Плиска.
          Видял хан Крум, че работата на много зле отива. Събрал болярите и народа и им казал:
          - Ако до три дни не ми донесете главата на Никифор спирам всякакви компромиси и почвам да прилагам законите в първоначалния им вид!
          Уплашили се яко българите, въоръжили се и тръгнали да гонят нашествениците. Видяли ги ония от стените на Плиска и съобщили на императора:
          - Голяма войска иде – сигурно са българите.
          - А ръце имат ли? – попитал Никифор.
          - Всичките имат ръце – с дясната държат мечове, а с лявата всеки е бръкнал в джоба на другаря си.
          - Не може да са българите – рекъл императорът – по техните нови закони те нямат ръце. А мустаци имат ли?
          - Никой от тях няма мустаци – казали съгледвачите.
          - Всички българи имат дълги мустаци – казал императорът, който много добре познавал българите – това не са българи, бъдете рахат.
          Така всички се успокоили, а българите ги хванали и отрязали на Никифор главата. Направили от нея скъпоценна чаша, а великите боляри я поднели на хан Крум с думите:
           - Видя ли, Ювиги хане! Ако бяхме спазвали твоите закони, сега щеше да си пленник на Никифор. А ако бяхме изкоренили и лозята нямаше да има с какво да се почерпим за победата. Пък и, как да пием без ръце – трябваше като добитък да лочим.
           Хан Крум кимнал замислено в знак на съгласие, поел скъпоценната чаша и като се взрял в очите на Никифоровата глава наум си казал: „Никифоре, Никифоре ... Лесно ти е на тебе. А аз, каква я мислех - каква стана.”
           След тази победа всички народи обявили хан Крум за най-страшния владетел на света и този рекорд се задържал чак до времето на Иван Грозни.
           Към края на живота си хан Крум предприел голям поход към Константинопол. Не, че толкова трябвало да воюва, но в страната не останало нищо за крадене, а българите, все пак можело да се бръснат само по веднъж на ден. Затова, ханът решил да използва безвизовия режим с Византия, за да експортира малко работна ръка на големия константинополски пазар. Това вече не било кражба, а „гурбет” и не се наказвало по българските закони. Кой знае защо, обаче, византийците се затворили в столицата си и по никакъв начин не искали да отворят портите за висококвалифицираните български работници.
          - Отворете, бе! – викал извън себе си от яд хан Крум и дори забил копието си в портите – отворете си пазара за българската работна ръка!
          - Аа, ние българската крадлива ръка я знаем – отвърнали му византийците от стената – това вашето не е гурбет, а грабеж. Освен това, от днес затягаме визовия режим! – и отказали да отворят.
          Повъртели се българите пред Константинополските стени, понаджапали в морето, пък задигнали де що видели по полето и си заминали.
          Скоро след това, Великият хан починал. Казват – от грижи.

Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон