СЛОВЕНИЯ
(колко е добре да не си прекалено голям юнак)
1. Статистическа информация
- площ 20 250 квадратни километра
- население 2 000 000 човека
- столица – Любляна – 325 000 жители
- етнически състав – словенци – 91%, хървати - 3%, сърби - 2%, други (евреи, италианци, бошнаци, унгарци, цигани) - 4%;
- религиозни групи – католици – 96% (вкл. 2% униати), мюсюлмани - 1%, юдеи и др. – 3%
- независимост – от 25 юни 1991 година, след отделяне от Югославия;
- конституция – от 23 декември 1991 година
2. Малко история
Словенците са стар народ. Те са обитавали Юлианските и Динарските Алпи още преди Баварското кралство да създаде Щирийската и Източната марка - бъдещата Австрия. Така, германските земи разделили територията им от тази на техните най-близки родственици – чехите и словаците.
Християнството е прието в словенските земи в самото начало на девети век. Покръстени са от немски епископи, подчинени на Римския папа.
В Средните векове, земите на Словения са обединени във Великото херцогство Карантания – полуавтономна част на германската Свещена Римска империя. Уникално за херцогството е, че е било заобиколено отвсякъде от силни и войнствени съседи. Близостта на – Австрия, Венеция, Унгария и Хърватия като че ли не оставяла шанс на малките и миролюбиви страни. И все пак, словенците оцелели, благодарение на своята почтеност. Научили се да бъдат лоялни, трудолюбиви, неутрални и да не ламтят за никакви временни облаги. Както швейцарците, обитаващи същите Алпи, словенците живеели от пътищата, минаващи през земите им, които те поддържали проходими дори при тежки зими или война.
С идването на турците в Европа, Балканите станали арена на грандиозния сблъсък на Османската империя с европейските държави. В първите векове на нашествието, Свещеният съюз – Австрийската империя, Венеция и Унгария носел основната тежест на постоянните войни. Въпреки това, херцогство Карантания било пощадено от турските нашествия и избегнало съдбата да Хърватско и Унгария, станали постоянен театър на военните действия. Намирайки се твърде близо едновременно и до Венеция, и до алпийското сърце на Австрия, Херцогството било надеждно защитавано от всички съюзници.
С отстъплението на Турците назад към Балканите, Австрийската империя ставала все по-мощна. Народите, потърсили при Императора спасение от турците били заплашени от ново робство и понемчване. Словенците платили тежка цена за защитата и оцеляването си. Голяма част от народа приел немския език и цели области станали изцяло австрийски. Словенският език се запазил в едва половината от някогашните словенски земи.
Докато унгарците потърсили спасение от новото иго във въстанията, словенците и чехите започнали бавна и методична борба за национално оцеляване единствено чрез труда и просветата. Ненапразно, най-известният словенски възрожденец Людевит Гай е енциклопедист и просветител. Така, словенското национално възраждане не било свързано с никакви въоръжени акции, но помогнало за превръщането на славянския народ от Алпите във висококултурната Словенска нация.
След края на Първата световна война и разпадането на Австро-Унгарската империя, под натиска на победителите, словенците станали част от Сърбо-Хърватско-Словенското кралство. Твърде скоро, обаче, кралят и шовинистичният сръбски режим подложил на репресии всички несръбски народи, съставляващи три четвърти от населението. И докато хърватите, македонците и албанците хванали оръжието, словенците отново оцелели по познатия им начин. Изолирани в края на държавата, те се затворили в територията си, като се стараели да имат колкото се може по-малко контакти с останалата й част. Така, в самоизолация прекарали Втората световна война, като избегнали взаимното изтребление, на което се подлагали сърбите и хърватите.
Животът, изолиран в собственото общество продължил и в следващите десетилетия, когато Словения отново е осъдена да бъде част от комунистическа Югославия. Така, при разпадането на този печален експеримент, Словения първа успява да провъзгласи, а малко след това, със “символична” няколкодневна война да “извоюва” своята независимост.
Така един от най-миролюбивите народи в Европа заслужено получи своята държава.
3. Национален манталитет
Хилядолетният съвместен живот с немските съседи е определил до голяма степен националния манталитет на словенците. Те са сдържани, трудолюбиви, подредени. Имат подчертан усет към съгласие и колективна работа. Не обичат скандалите, хвалбите и прекаленото вдигане на шум. Харесва им да си създават сигурност и удобства. Като цяло, не обичат да си пилеят времето. Техният католицизъм е лишен от средиземноморската показност и по-скоро се приближава до чешкото спокойно приемане на традицията.
При това описание, манталитетът на словенците изглежда малко, по немски скучен. Така е, но само малко. Отенък му дават природата и виното. Пътникът остава с впечатление, че из цяла Словения, което не е красив баир е лозе. А понякога - лозе на баир. Дори вторият по големина град в държавата – Марибор е построен върху подземия, пълни с бъчви.
4. Национални комплекси
Учудващо, но в страната няма национални или други тежки противоречия. Словенците са твърде много, а останалите са твърде малко. При това, се считат за късметлии, че в кървавата касапница около разпадането на Югославия са се оказали на единственото мирно и проспериращо място.
Единственият комплекс на словенците е, че в сравнение с австрийците и германците не са достатъчно богати. С характерната си методичност те се опитват да компенсират разликата с повече труд и това им се удава.
5. Национална реабилитация
Липсата на героични страници в историята не притеснява особено словенците, но малко се срамуват от комунистическото си минало. Не мразят останалите народи от бивша Югославия, но се стараят по всякакъв начин да се дистанцират от тях, като се отъждествяват с германската културна среда. Затова с още по-голяма упоритост се хвърлят да наваксват пропуснатите десетилетия и гонят поставената си цел за членство в Европейския съюз с упоритостта на ловджийско куче.
Основният мотив за национална реабилитация на Словения е по отношение на Западна Европа. Нацията се стреми да демонстрира по всякакъв начин принадлежността си към средноевропейския и дори западноевропейския начин на живот, за да не бъде отъждествяване с несигурните, бедни и неразбираеми Балкани.
Да имаше как, двата милиона словенци биха си навили територията на руло - като килим, барабар с единственото си пристонище и красивото езеро Блед и биха я пренесли оттатък Алпите – по-далече от балканските комшии. Ама няма как.
6. Настояще
Днес, Словения е най-спокойното място за живот на Балканите. Но не най-приятното. За артистичния и своенравен балкански човек, страната е скучновата. Работи се много, а се празнува малко. Парите се пестят и се влагат в нещо полезно, вместо ефектно да се пропилеят за една нощ по певачки и казина. Всъщност, на Словенската ривиера (всичко двадесет киломера или заливче и половина) има освен пристанище и няколко казина, но те са толкова скъпи, че балканците ги избягват. Може би затова са скъпи.
7. Бъдеще
По всичко изглежда, че Словения ще си остане такава:
- малка;
- подредена, чиста и красива;
- скучновата;
- все по-богата;
- свързана с Австрия и Германия;
- вежливо дистанцирана от балканските си съседи;
Изобщо – единствената небалканска държава на Балканите.
Марин Божков
(в. „Седем”)