Днешните поколения схващат величието на цар Симеон малко опростенчески. За повечето от нас, той е юнак, висок поне два метра и половина, който с лявата ръка пише книги, а с дясната – в същото време пердаши гърците и им взима златото. През останалото време вдига шум край Босфора и кани Роман да му направи поклон, „...пък ще видим по-подир...”, както е казал поетът. За пълното съвършенство на Великия цар, остава само да е европейски шампион по футбол, да е взел парите от „Биг брадър” и „Стани богат” и да е наемател на БИАД.
          Историческата истина, обаче е малко по-различна:
          Цар Симеон не е бил роден за цар. Като трети син, го пратили в Цариград да се учи на ум и разум и да не пречи на бача си. Той се изучил доволно добре, но в това време батко му така оплел конците на управлението, че баща им го свалил от трона. Явил се тогава цар Симеон пред баща си и, ще не ще поел управлението. Нямало тържества, нямало тълпи да викат „ИСКАМЕ СИ ЦА-АРА!”, а песента за него още не била написана.

           Златен век на българската култура.
          Седнал цар Симеон на престола, въздъхнал и се замислил откъде да подхване управлението. Нали си бил учен, първо повикал професорите, да се съветва за науката и културата. Поставил на всички задача да напишат книги и песни, полезни за народа, дал им доволно пари и ги проводил да творят. След няколко месеца ги повикал отново и се заел да преглежда народополезните им трудове:
          - един бил описал двореца на царя;
          - друг се възхищавал на облеклото и осанката на царя и се вдъхновил от това за конкурса „Мис Цар”;
          - трети хвалел надълго и нашироко добродетелите на царя;
          - а бай Абрашев пък, посветил на любимия си цар мащабна „Оратория с фанфари” – втора употреба (написана преди това от самия Чайковски).
          И след всяко произведение се мъдрела дебела сметка – къде за пари, къде за постове.
          Видял царят, че от тия хора нищо свястно не може да очаква, та взел една мастилница и се хванал да остри сноп пачи пера. И за да не се види резилът, че не се е намерил и един читав, та царят сам си участва в конкурса, се подписвал с името Черноризец Храбър. Полека-лека, край него взели да се събират по-други хора, които хем поназнайвали да пишат, хем не искали да стават министри и така се създала Преславската книжовна школа...

           България – доминираща сила в Европа.
          Таман царят нагласил културата и гърците почнали да го притесняват. Свикал той пълководците в двореца и ги питал как да организират отбраната на страната. Какво се е говорило на Великия военен съвет не знаем, защото и тогава и сега мъдростите на пълководците са секретни, но е известно, че след това царят се затворил в покоите си и три дни плакал. По-късно, в частни разговори понякога споменавал за комисиони от военни доставки, за далавери с ремонти и имоти, както и, че на всеки млад офицер се падат по половин войник, трима полковници и двама генерали.
          На вечерта на третия ден, царят излязъл от покоите си облечен за война и с няколко младежи тръгнал да събира войска. Като виждали, че ги няма маститите пълководци с шкембетата, много хора се записвали във войската.
          С тая войска цар Симеон натупал здраво гърците при Ахелой, а след това ги преследвал чак до Цариград – по старата туристическа дестинация на българските царе. Със своята войска, той удържал толкова победи, че във Византия станало традиция – един император да не се признава за такъв, докато не го натупа българския цар. Така, цар Симеон се превърнал в последна институция, утвърждаваща чрез бой новите императори.
          Изобщо, цар Симеон направил най-много екскурзии до Цариград. Почти всяко лято отивал дотам на почивка и за участие в коронацията на поредния император. С помощта на международен екип от учени бяха възстановени летните събития от онези години. Всяко лято протичало приблизително така:;
          - Спиране на пролетните дъждове;
          - Тържествено (или тайно) убиване, ослепяване или пращане в манастир на ланския император;
          - Всенародни тържества;
          - Номиниране на новия кандидат за император от Сената с тържествения диалог:
          „Искаш ли да си император?”
          „Да!”
          „А наби ли те цар Симеон?”
          „Още не.”
          „Тогава върви да те набие и се върни да те коронясаме!”;
          - Пристигане на цар Симеон и тържествено набиване на официалния кандидат-император под стените на Константинопол;
          - Жално писмо от Константинополския патриарх Николай Мистик до неговия любим ученик – цар Симеон с гореща молба да пусне набития кандидат, за да бъде тържествено коронясан.
          - Изплащане на голям хонорар на българския цар за участието му в церемонията и пускане на кандидат-императора;
          - Тържествена коронация и всенародни тържества;
          - Официално изпращане на цар Симеон, който обещава догодина пак да дойде;
          - Започване на есенните дъждове.

           Строителна дейност на цар Симеон.
          Всяка пролет, преди да отиде на война, цар Симеон утвърждавал строителните планове на столицата, а всяка есен се дивял на новите сгради, които нямали нищо общо с планираното. Не смеел да пита за бойните загуби, дадени от дюлгерите, но при получаването на сводката с произшествията по строителните обекти често се затварял сам и се молел... През останалото време от годината царят се занимавал с узаконяване на незаконното строителство.
          Чашата обаче, преляла, когато при едно завръщане от Цариград цар Симеон установил, че огромната величествена катедрала, която бил поръчал да се построи в Преслав е изградена като малка кръгла църква.
          - Абе, Стояне – викнал той срещу главния архитект на Преслав, който му донесъл документите за узаконяването – Вие ще ме вкарате в затвора, бе. Това катедрала ли е или кокошарник?
          - Ами, Ваше величество – заоправдавал се Стоян (не е сигурно, че главния архитект на Преслав се е казвал Стоян, но все някак е трябвало да се казва) – Те, предприемачите казаха, че обектът бил много голям и за тях нямало да остане печалба, пък били направили много инвестиции в държавни чиновници докато вземат обществената поръчка... Та затова го оптимизирали, без да променят предназначението... ама само да стане по-икономично... то, вашето не се губи... аз им разписах, де... ама не е окончателно... Те ще я украсят много... Ще стане „Златна църква”...
          - Да, ама няма да стане „Голяма църква”! - викнал извън себе си от ярост цар Симеон и тутакси наредил да пратят всички предприемачи на фронта.
          Предприемачите изпълнили царската заповед, явили се в частите си... и военните работи веднага тръгнали на зле. Във войната с хърватите националноотговорният български бизнес уговорил „много изгодно за страната” тежко поражение и за първи път от десетилетия българите били яко отупани. Върнал се царят едва-едва в столицата си, но като видял, че по справките загубите по строителни обекти, далавери и пътни произшествия надвишават дори тези от неуспешната война, царското му сърце не издържало и той починал. Последните му думи били: „С всичко се справих в този свят, качвах и свалях императори, но далаверите на българския бизнес ме пратиха в гроба.”
           Затова, управлението на цар Симеон не е известно като „Златен век на българския бизнес”.

Изводи:
          Най-доброто за народа управление се основава на личния пример.
          Най-доброто за управниците управление се основава ва далаверата.