ГЛАВА СЕДМА
ПОПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ПОД ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ ПРИ ЦАР САМУИЛ
Състояние на българската държава през втората половина на Х век.
След смъртта на цар Симеон Велики, България останала велика сила още няколко десетилетия. След това дошъл руският княз Светослав и я освободил:
- от управляващата династия;
- от самостоятелност;
- от държавен апарат - избил чиновниците (не бързайте да се радвате – това не са днешните чиновници);
- от войска;
- от свободата изобщо – като житейско и философско понятие.
После дошъл византийският император Йоан Цимисхий и освободил Светослав от България. А накрая, на път за в къщи печенегите го освободили и от глава.
Оттогава датира традицията, да ни освобождават, без да ни питат – понякога таман навреме, но по-често по описания начин.
Династическа смяна в българската държава.
В резултат на всички катаклизми, властта попаднала у цар Самуил.
Някои хора се опитват да твърдят, че цар Самуил не бил българин. Всеки който разгледа неговата семейна история обаче, ще бъде готов да се закълне в българския му произход. Той е роден като четвърти син на висшия сановник комит Никола. Семейството му било богато, а когато русите освободили България станало още по-богато, защото присъединило всички земи, останали след „освобождението”. Татко Никола вече се бил споминал и синовете му, по стар български обичай го ударили на приватизация, на гръцките земи и малко от албанските. С това, сложили началото на традицията, приватизацията на държавни земи да се разглежда като патриотично дело. Както му се полага, приватизационният процес не минал без трудови злополуки. Те засегнали двама от братята Давид и Мойсей, които загинали от вражеска ръка.
Щом възстановили държавата обаче, останалите двама братя – Арон и Самуил се скарали по актуалния тогава въпрос за влизането във Византийския съюз. Както казват политолозите – византоскептицизмът се наложил, а както казват хората – Арон бил убит.
Накрая, останал сам, цар Самуил се заел ревниво да пази, българската държава от всички външни врагове.
Додето се уреждали отношенията в Самуиловото семейство, децата му порастнали и станали за женене. Особено момите. Те били много хубави, но българските ергени някак си ги избягвали, вероятно от уважение към баща им. Това натъжавало момичетата и те решили, че българите не са достойни за тях. И започнали да се оглеждат за чужденци (оттогава, та и досега). Първо се усмихнал късметът на по-голямата. Татко й, хванал едно комшийче – Йован-Владимир таман, когато местело оградата, да си разшири дворчето за сметка на България. Самуил го поотупал надве-натри, пък го затворил в мазето си и взел да се чуди какво да го прави. Докато се чудел, пратил щерка си долу за нещо. Не щеш ли, тъкмо отворила вратата самуиловата щерка и насреща й – Йованчо. Какво й е казвал не се знае. Важно е само, че цар Самуил не я дочакал, а когато слязъл да я търси в – свят му се завил. В следващите дни не помогнал нито бой, нито блага бащина дума. Царят се принудил да се примири, а в деня на сватбата само промърморил „Е, дано да е поне ербап като мене”. После сам преместил оградата, заради която Йованчо ял пердаха и проводил младото семейство да си живее в двора, че им придал и от своя. А сам се зарекъл никога да не пуска жени в мазето.
Минала се година и след поредния успешен бой с гърците, цар Самуил се върнал с едно арменче - Ашот Таронит, вързано за коня му. Не щеш ли, малката му щерка била излязла да посрещне баща си и зърнала арменчето още преди той да го е затворил. Щом баща й слязъл от коня, тутакси се тръшнала пред него и не дала дума да се издума, докато не й го обещае. „Остави го, холан – бранел се царят – тоя бой се е бил срещу мене. Баща му го убих ей с тая ръка.” Нищо не помогнало. Накрая царят с тежко сърце вдигнал още една сватба и отново поорязал двора си, да настани новото семейство, като се успокоявал, че няма повече дъщери.
Последната изненада, обаче поднесъл престолонаследникът. Той пък, довел една маджарска принцеса, дето хептен нищо не й се разбирало какво приказва и така, когато царското семейство се съберяло на празник, ставало като в Европейския парламент – всеки се оправдавал, че останалите не са го разбрали, а царят по някое време ядно се вдигал от трапезата и заминавал на война. От това, страдали гърците.
Попадане на българската държава под византийска власт.
Така си живеело самуиловото семейство, докато цените на имотите на Балканите не започнали да растат, а византийският император Василий ІІ накарал банките да отпускат ипотечни кредити. Зетьовете веднага захванали да кроят грандиозни планове, как ще забогатеят от дедовото си наследство, а маджарката взела жално да се оплаква, че никакъв парцел не й е приписан и ще си вземе детето – Петър-Делян да си ходи в Унгария, щом тук не я уважават.
В началото Самуил не се уплашил много. Той знаел, че никой няма къде да се дене – всички се страхували от него. Постепенно обаче, мълвата за имотите му се разнесла и зетьовете се сдобили с много мними и истински роднини. Сред тях бил и византийският император Василий ІІ, който изведнъж се оказал девер на зълвата на Йованчо и братовчед на бълдъзата на Ашотовия баджанак. При това близко родство той имал претенции към всичкото самуилово имущество – от връх Мусала и Суперборовец, до магистрала Тракия и тутакси изтърчал при нотариуса Славий Крашевский да продава и ипотекира де каквото намери.
След някое време, пред цар Самуил се явил един много странен човек.
- Добър ден! – вежливо поздравил странният човек – Аз съм адвокат-рехабилитатор. Раздвижвам недвижими имоти. Точно днес започваме да раздвижваме и вашите имоти. Честито. В момента, моите момчета местят оградите при Беласица, а утре-вдругиден ще стигнат и до Охрид.
Цар Самуил направо подскочил на трона си.
- Това ще е само Василиева работа! – изревал той и тутакси пратил да повикат зетьовете му. Те, обаче не се отзовали. Единият имал много важно събрание на холдинга си „Византпрогрес”, а другият, вече бил сключил коалиция за съвместно управление с Василий ІІ, бил взел и добър аванс плюс избираемо място в листите в Мала Азия.
През това време, странният човек спокойно и професионално оглеждал двореца.
- Нямаше смисъл! – вежливо продължил той, щом царят се завърнал запъхтян в тронната зала - Всичко е редовно, имаме най-законните фалшиви нотариални актове на света. Дори смятам, че за вашия дворец сме взели доста добри пари, но зет Ви Ашот разбира от тия работи, а пък Йован има чудесна памет за имоти.
Цар Самуил се стоварил на трона си и светът пред него се завъртял.
- В този момент – монотонно продължавал странният човек – император Василий залавя вашите войници, както го научиха зетьовете ви, но поради голямата си милост няма да ги убие, а само ще ги ослепи и ще ги върне при вас. Ако се вгледате, скоро ще ги видите в далечината.
Както казал, така и станало. Скоро ослепените войници се появили в далечината. Когато царят ги видял, сърцето му не издържало и той починал. Оттогава, инфарктът на миокарда е включен в списъка с професионалните заболявания на българските патриоти, а внезапното забогатяване - сред заболяванията на българските управници.
Марин Божков
(в. „Седем”)