КЪМ БАЛКАНИТЕ ОТ СЕВЕРОИЗТОК
Миналия път дойохме на Балканите откъм Западна Европа. Картината, която те показаха пред изтънчените ни от цивилизацията сетива беше зашеметяваща. Малки народи, настръхнали от омраза един срещу друг, дори когато очевидно са от една кръв.
Сега обаче, влизаме откъм безкрайната руска степ. Вярно е, че който е виждал Русия, него малко неща могат да го учудят. А който, след това е постоял в Украина, може направо да се счита имунизиран срещу всякаква обществена лудост.
Първата страна, която свързва Балканите с Източна Европа, е Молдова. Малка страна, нещо като съвременен умален модел на Вавилонското стълпотворение. В нея живеят представители на всички околни народи, както и известен брой хора, които не знаят точно какви са. Това, обаче, не пречи на всяка група да се големее като за цяло царство. Влизайки от Украина, ще се озовете ... не в Молдова, а в “Република Приднестровие” – бутафорна държавица, със собствени номера на колите и нещо като полиция (казашки милиции), бореща се за обединение... с Русия?1?. Какво да ги правиш хорицата – били съветски граждани, заселили се на най-южния край на необятната си родина – уж на по-топличко и изведнъж ... тряс ... вместо привилегировани колонисти – подтиснато малцинство. Обидно някак си.
Веднага щом напуснете славната република “Приднестровие” се озовавате в истински гювеч от автономни райони, градове, села, хижи и паланки, населени с:
- украинци,
- българи,
- гагаузи (уж православни турци, но те не споделят това определение),
- евреи,
- татари,
- цигани.
Големината на тези “автономни провинции” е от малък окръг, до половин селска мера, но жителите на всяка от тях ревниво пазят своята независимост от “Центъра”. Благодарение на това, административната карта на малката държава напомня кадастрален план на дворищната регулация. Така Молдова е, може би най-независимата страна в света – на всяка порта има граница, зад нея мустакат субект, който говори на странен език и представлява пълнотата на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в дома си. При това, езикът, който субектът говори няма нищо общо с нацията, към която се определя:
- Молдовците говорят румънски, но поне половината от тях не се определят като румънци.
- Гагаузите говорят турски, но не смейте да ги наричате турци.
- Виж татарите приемат да ги наричат турци, но не говорят турски. Нейсе.
- Те и българите много се гордеят, че били най-европейци в Молдова, но не всички знаят добре български.
- Украинците в Молдова, пък и те не могат да разберат нито какво говорят, нито на какви да се направят.
- При всичко това, как да не обикнеш циганите – единственият неподправен етнос, който се познава отдалече и не се прави на нищо, което не е.
Така, чужденецът си пътува между оградите на различните автономни парцели, зад всяка от които се чува глъчка на различен език. По пътя си, вижда табелки на разни езици, за различни населени места с едно и също име или за едно и също населено място, което на различните езици звучи съвсем различно. Може да срещне странни полицаи във всевъзможни смески от униформени и цивилни дрехи. Понеже те не подлежат на описание, единственият сигурен критерий са различаване е системата шапка-мустаци. Ако върху срещнатия на пътя човек, който твърди, че е полицай се мъдрят:
- фуражка и руси мустаци - вероятно руснак от Приднестровието (глобата може да се плати в рубли, фиш да не се иска).
- черни мустаци и мека цивилна шапка с малка “циганска” периферия – молдовец (приема долари, евро, може да ви продаде добър местен коняк или да ви настани да спите в базата на МВР).
- Гагаузите носят калпаци, независимо от цвета на мустаците (не са търговски настроени).
- българите ходят гологлави, но рядко стават полицаи.
Иначе, в столицата Кишинеу (според други се казва Кишинев) си има и правителство и парламент и въобще всичко е като при възрастните, но с толкова много езици и големеене, че не остава време за работа.
Ако посетителят е дошъл именно по работа и трябва да я свърши с представители на повече от една народност, най-вероятно е да се поболее. Това, обаче е предвидено. В Кишинеу (според други - Кишинев), той може да разчита на един от най-добрите медицински институти в региона.
От Молдова се влиза в Румъния. Това е факт, който не може да не учуди пътника. Минаваш граничния пункт, на който ясно пише, че тук свършва Молдова. Питаш първия срещнат къде си влязъл и той уверено ти отговаря “В Молдова”. Възможни са две причини за това. Или се въртиш в кръг или в медицинския институт в Кишинеу не са те доизлекували. Всъщност има и трета причина и тя е истинската – просто минаваш през поредната, произволно прекарана граница на Балканите, която дели един народ от самия него.
Първата туристическа брошура, която си купите в Румъния, надълго и нашироко ще ви предупреди, че влизате на територията на Римската империя и ще ви посрещнат преките потомци на римските легионери. Това е абсолютната истина. Из цяла Румъния ще виждате типичните латински атрибути като:
- мургави мъже с кръвожаден изглед, носещи класическата униформа на римския легионер – смачкано бомбе, мустаци и бос.
- обичайното румънско меню е типично латинско – качамак, наричан на латински “мамалига”.
- министрите са морални и неподкупни като Нерон.
- чиновниците са толкова квалифицирани, сякаш им е преподавал лично Пилат Понтийски.
- пътната мрежа е дори по-развита от Римската. Толкова е развита, че не са сварили да покрият повечето от пътищата с асфалт.
- технологично, страната дори надминава Римската империя, като през 1989 година официално се отказа от робския труд.
Румъния е страна на суперлативите. Румънският народ е най-стария и най-цивилизования в Европа, а Букурещ, направо е “Малкия Париж”, нищо, че е малко по-голям, но вследствие географското си положение и петдесетте години социализъм – доста по-мърляв.
Румънките са най-красивите жени, а румънците – най-храбрите мъже.
Карпатите са най-високите планини, в които е живял най-кръвожадният вампир (всъщност, ако си спомните за Чаушеску, последното май е истина). С идването на демокрацията, обаче в Румъния няма вампири. На последния, демократите му изпиха кръвчицата. Сега, кръв пият само пътните полицаи, но не по много – по-скоро като бълхи, отколкото като вампири. Трябва да има мярка, нали Румъния ще влиза в Европейския съюз.
Та, като се заговори за Европейския съюз, Румънската промишленост е най-развитата на Балканите. Реши ли веднъж в годината някой румънски завод да произвежда нещо, всички съседни народи слагат противогазите. Ако в този период някой наджапа в граничните реки, може да се прояви като фотонегатив. Така, Румъния съвсем безплатно и безкориство помага на съседите си да поддържат в отлично състояние системите си за гражданска защита.
Сега правят атомна централа, а съседите бясно емигрират, кой накъдето види.
Що се отнася до самите Румънци? Римското наследство и генетичната стоическа закалка, дошла от легионерите ги е довела до философската максима: “обичам да виждам какво дишам, особено, когато не виждам какво да ям”. Вследствие на това, румънците са най-богатите хора в Европа. В тях, може да се открие цялата Менделеева таблица.
За да се продължи със суперлативите:
- унгарското малцинство в Румъния е най-голямото в Европа.
- стотината хиляди немци, живеещи в Трансилвания, се считат за най-прецаканите немци в Европа.
Марин Божков
(в. „Седем”)