ЦЕНТРАЛНИЯТ БАЛКАН - ЦЕНТЪРЪТ НА КУПОНА


          След престоя си в Румъния, всеки човек би изпитал желание да посети някоя не толкова велика страна. За съжаление, обаче на Балканите това е невъзможно. Тук всички са кой от кой по-велики. Няма как - натоварен с балканското величие на гладно сърце, пътникът стъпва на граничния мост през река Дунав.
          През голямата европейска река, се е простряло огромно съоръжение. Някога, то се е казвало “Мостът на дружбата”. Българите и румънците са го построили, за да може братската съветска армия да поддържа дружбата между тях. Само, че откакто съветската армия си отиде заедно със Съветския съюз, мостът взе да се нарича просто “Дунав мост”. Сега, дружбата се поддържа само от митничарите и от един особен вид сили, които ще наричаме “Корпус на мира”.
          Ах, балканските митничари...
          Кое перо ще има силата да ги възпее и кой поет ще може да завре в тесните рими огромния трафик, преминаващ покрай широко затворените им очи.
          Кой компютър ще успее да сметне масата презрени долари, които минават през ръцете им, за да поддържат този трафик.
          Кой психоаналитик може да обясни възторга на младия човек, който застъпва за първи път на смяна на митническия пункт и захвърляйки идеализма си в голямата река, чувства, че светът е в краката му. “Къде си, Мале да ма видиш!”.
          Така, под моста тече река Дунав, а напряко, през моста върви реката на дружбата, поддържана от митничарите. А през ръцете и джобовете на митничарите, тече реката на благоденствието. Три в едно, както казват рекламите. Дунав може да пресъхне, но трафикът – никога!

          Отвъд реката е България. След митничарите, първи посрещат пътника силите от “Корпуса на мира”. Балканският “Корпус на мира”, чиито щаб се разполага в България, е най-ефективната умиротворителна сила, която светът познава. Тя е съставена от млади (и недотам) жени от всички балкански страни, със силни подкрепления от неизчерпаемите руски източници. Истински интернационал. Всички разцветки, познати от антропологията, козметиката и боите за коса.
          Под командването на млади, възпитани и зализани човеколюбци, мобилните подразделения на Корпуса покриват всички хотели и главни пътища в България, повечето от паркингите и отбивките, плажовете и къмпингите, мотелите и частните квартири. Девизът им е “Ние сме на всеки километър – оттук до Капитан Андреево”. Те ескортират тежкотоварните камиони от влизането им в страната, до ... пълно изтощение и свършване на парите. Дори и най-агресивният татуиран тираджия, попаднал в ръцете им, става кротък и ленив като сит хамстер. При това, от посещението му остават прекрасни спомени, някои от които не се лекуват.
          През лятото целият Корпус предприема епичен поход към морето. Край пътя остават последните резерви, на минаване край които дори ТИР-овете потреперват от страх.
          Командването на Специалните сили към Корпуса, е уверено, че може да се справи дори и с талибаните, стига да има кой да плати. За целта, най-добре обучените подразделения се изпращат в Западна Европа, за да бъдат убедени съюзниците от НАТО във възможностите на балканските умиротворителки. Кой знае защо, обаче, западноевропейските съюзници не бяха убедени и се заеха да ловят и експулсират по етапен ред в България самоотвержените героини от Корпуса. Заловените командири, пък дори бяха вкарани в затвора, без да се отчита факта, че те са цвета на българската младеж, преуспяващи хип-хоп звезди, синове на големци, на “националноотговорни бизнесмени” – пример за подражание на връстниците и гордост за майките си.
          Вместо тях, след преценка на местните условия, НАТО поиска за Афганистан спецрота теляци. Затова и войната там се закучи, а талибаните се пръснаха по света.
          Може би ще си помислите, че България е само Корпуса на мира.
          Да, ама не.
          Всъщност, най-характерна за българите е богатата душевност. Всеки българин има своя теория за величието на народа си. Общото между тях, е че няма по-стар и по културен народ от българите (макар, че според някои са дошли от Изток, според други – от Запад, а според трети – направо от небето), че останалите народи са боклуци, дето само гледат да ни прецакат, че тъщата е много зла и че няма да е зле някой друг да плати сметката.
          На една ракия, българинът разказва вицове за комшиите.
          На две ракии, обикновено “се вдига шум край Босфора”.
          На три – се отправят широко адресирани псувни към всички съседи и се почва анализ на историческите несправедливости, понесени от тях.
          На четири – се играе кючек на масата с метла.
          На пет - се гърми в тавана, кой с каквото докопа.
          На шест се набиват жената и децата, ако присъстват, а ако не – някой от компанията – ей така – за купона.
          На седем, обикновено се сяда зад волана на най-близкото превозно средство, без значение дали е мотоскутер, кола или зърнокомбайн и то се прицелва в най-близката спирка на градския транспорт.
          На сутринта се четат вестниците, които са се превърнали в нещо като бюлетини за отразяване на бойните загуби, дадени през нощта. Така, всеки българин, който е оцелял до сабахлем, може да разбере къде е бил и какво е правил снощи, колко точки е натрупал от стрелба в пространството, случайно съборила двама-трима или от уличния лов на пешеходци с превозно средство. Научава се също и дали съответните власти те търсят за някой от гореизброените подвизи. Ако те търсят, трябва незабавно да изтърчиш, за да си платиш, защото хванат ли те, сумата да те пуснат е двойно по-висока. Пък и не е вежливо да се карат хората да те чакат.
          Изобщо, българските вестници са строго унифициран продукт:
          - Страница първа – взривове – седем, катастрофи, деветдесет и седем, убити – сто и седем, влизане в Европейския съюз след 2007 години. Подробности – по-навътре.
          - Страница втора – правителството пак излъга за това онова. Цените на хляба се вдигат. Криза няма;
          - Страница трета и четвърта – имената на взривените;
          - Страница пета и шеста – имената на прегазените;
          - Анализ – излизайте само в краен случай, избягвайте откритите пространства, движете се на прибежки и припълзявания, носете за прикритие лист стоманена ламарина дебела поне 15 милиметра;
          - Интервю – МВР съветва – видите ли човек – бегайте.
          - Подлистник – некролози; малки обяви; реклама на блиндирани врати;
          - Последна страница – на оцелелите – честито. За награда -порнографическа снимка.
          Ако, обаче на сутринта си много пиян и не можеш да прочетеш, че те търсят, пак не се безпокой. Дори и да те хванат, след като си платиш повечко, ще те пуснат – я да си правиш зъбите, я защото условията в ареста подтискат нежната ти душа, или просто защото ти е домъчняло за мама. Така де, хуманизъм преди всичко.

          Описаният начин на живот доказва, че българите са народ от бойци. Уменията за оцеляване в бойна обстановка се ценят толкова високо, та единствената грижа на правителството е за перманентното им поддържане. И най-старата българска баба може да засрами всеки американски командос при преминаване на полоса с препятствия под огъня на противника. За командосът това е екстремно изживяване, докато за българската баба – обикновено делнично отиване до пазара, между празничните салюти на веселящи се “бизнесмени” и поздравителни взривове, към същите тези “бизнесмени”, отправени от техни колеги.
          Лошото е, че при този начин на живот не остава нито време, нито сили за работа.

          Разбира се, един толкова велик и войнствен народ не може да бъде удържан в тесните граници на своята страна. Затова, въпреки изключителния си патриотизъм, българите дават мило и драго, само и само да не са в страната си – колкото по-далече, толкова по-добре. В чужбина, обличат фанелки с надпис – “гордея се, че съм българин”, написан на английски. Също, като бай си Ганьо, дето преди сто години, насред виенската баня се биеше в гърдите и викаше “булгар, булгар”.
          Други българи от индуски произход, от време на време впрягат автобусите и организират истински набези към Скандинавския полуостров. Сигурно се опитват да отмъщават на скандинавците за викингските нападения из Европа отпреди хиляда години. Така де, нека и те да видят хубаво ли е. Тъкмо си си подредил държавата, живееш си спокойно и изведнъж ти се изсипват няколко катуна русенски или ломски “викинги”. Докато се сетиш да ги екстрадираш, ти опикават фиордите, задигат ти за скрап далекопроводите, както са под напрежение и се разпиляват из страната. Ту тук, ту там минават като цунами и отнасят всичко по пътя си. После, хората се чудят – “Цуна ми колата”, “Цуна ми телевизора”, “На мене пък ми цуна портмонето”.

          Иначе, на фона на Западните Балкани, България е спокойна страна. Само дето българите не са спокойни хора. Артистични натури, те твърде много обичат театъра. Затова и всеки се прави на нещо, което не е. Например:
          - министър-председателят, всъщност е цар;
          - “левите”, всъщност са десни, щото са богати;
          - “десните”, всъщност са леви, щото са сиромаси;
          - бандитите, всъщност са “бизнесмени”, щото “правят пари”;
          - “бизнесмените”, всъщност са бандити, щото бизнесът им е нелегален;
          - “елитът” виси по чалга-кръчми и ревюта на долни гащи;
          - “низините” преподават в университета;
          - хай-лайфът, всъщност се състои от бивши и бъдещи пандизчии;
          - най-големите филантропи, ходят с по петдесет хипопотама за охрана;
          - баби и дядовци гледат канабис по селата;
          - млади и здрави хора се държат като пенсионери – само се оплакват, чакат пари и работа не похващат.
          - Българската национална телевизия спря Сънчо, щото не бил “рейтингов”, но пусна долнопробен хазарт с порнографически привкус, - сигурно, щото вдира “рейтинга” на генералния директор.
          Така си върви българският театър.

          Докато пътувате из България, най-вероятно ще ви спре пътната полиция. Трябва да знаете, че униформените хора, които ви спират, може да са пътна полиция, но може и да не са. Ако са – това ще ви струва двайсет евро. Ако не са, това ще ви струва багажа и колата. Истинската полиция едва ли ще намери колата ви, но за утешение ще ви дадат по националната телевизия, пред която ще можете да разкажете патилата си, в часовете между “Зало ало жи” и “розовата серия”.
          А това не е малко, нали.

          Ако сте успели да преминете невредими през България, очаква ви най-странната балканска страна – Република Македония.
          Странностите, започват още от името. Съгласно международното право, тази държава се нарича “Бивша югославска република Македония”. Хубаво, ама Югославия вече и официално се разтури, та няма как да стои в името на друга държава, а пък не върви да се казва “Бивша ... република Македония”, защото държавата си съществува. От друга страна, във всички околни държави има по една област, дето се казва Македония. Отгоре на всичко, гърците не дават името “Македония”, защото било гръцко.
          Македонците, пък не могат да минат без името, защото иначе няма как да се наричат – трябва да им викат “българи”, пък те не щат.
          Тъкмо да се преглътне името и идват границите:
          - северната граница никога не е била маркирана, а нито сърбите, нито косовските албанци я признават за нещо. Даже косовската младеж се увлече по нов спорт – разходка с пушка из северна Македония и отстрел на полицаи. Ако те хванат, взимат ти пушката и те пускат, а международните “умиротворители” ти правят шеговита забележка “Ах ти, палавник такъв!”.
          - Западната граница е била маркирана някога, но сега нито се спазва, нито се признава от албанците.
          - Южната граница е маркирана и се спазва, но гърците не признават нито името, нито държавата. Как при това положение да признават границата.
          - Източната граница е маркирана, спазва се, а България е признала и държавата и името и границата. Да, ама македонците не я признават. В сънищата си, те виждат страната си от река Вардар, до река Инд, а начело – Александър Велики.
          Така, че Република Македония е единствената в света държава без граници. А според гърците – и без име.
          Хубаво, ще кажете вие, няма име, няма граници, но народ нали има – той какъв е? Тука и самите македонци не са на едно мнение. Ако питате първия им президент, ще получите три отговора:
          - като младеж, той е учен, че е “прав” (демек истински) сърбин;
          - като млад адвокат, сам е писал, че е “добър” българин;
          - като стар, твърдеше убедено, че е по-македонец от Александър Македонски.
          Ха сега, кажи какъв е бил и какви са македонците. Македонската академия на науките, след дълги спорове, възприе становището, че македонците са чисти македонци – по баща от Александър Македонски, а по майка – от Киро Глигоров.
          Тук пътникът ще се учуди искрено: “Хайде, бе тия хора не може да си нямат история – нещо ни будалкаш.” Имат си, разбира се.
          - Античната им история е елинистическо-римска (гърците казват “гръцка”, ама не са прави).
          - Средновековната им история е българска;
          - Новата е българско-османска,
          - А най-новата - е сръбска.
          Иначе, македонците са чудесни хора. Човек може да си изкара чудесно в страната им, стига да са налице следните минимални условия:
          - албанците да не са открили ловния сезон;
          - гърците да не са закрили границата за внос на стоки;
          - сърбите да не пъдят на юг към Македония някой и друг милион косовски албанци;
          Като основна мярка за безопасност трябва да се знае, че властите в Република Македония приемат като опит за държавен преврат самото споменаване от туриста на някоя от следните теми:
          - история на Македония;
          - география на Македония;
          - етнография на Македония;
          - език на Македония;
          - име на Македония;
          - книгоиздаване и наука в Македония;
          - народ на Македония;
          - политика на Македония;
          - противоречия в Македония;
          - отбрана на Македония;
          - съседи на Македония;
          Абе изобщо, пийте си ракията и не се правете на много умни, за да не ви изцерят в затвора. Каквото и да ви убеждават, отговаряйте само с “да, да – разбира се”, без да се замисляте над смисъла му. Ако ви се струва, че на човека дето ви ги разправя тия лакардии нещо му хлопа, бъркате. Той също като вас знае кое какво е, но не му се лежи в кауша. Умуването в република Македония се допуска само с писмено разрешение на властите, при това единствено по предварително одобрени теми и в утвърдената посока.
          Въпреки всичко, ако не се правите на много умни и не разпитвате натрапчиво, хората в малката страна могат да ви покажат най-добрите си страни. Тогава ще почувствате и какви са те, и какво им е на душата.
          Докато се разхождате из стария Охрид ще видите, че на Балканите има и история и култура достатъчно за всички, стига всеки от балканските народи да не я иска само за себе си.

Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон