ГЛАВА ОСМА
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ОТ ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ


          В края на 12 век, братята Петър и Асен, боляри от Търново освободили България от визатийска власт.
          Всичко станало заради един строеж. Братята събрали пари и решили да дарят на търновци нова, хубава и голяма църква на най-високото място в града. Изработили си проект и тръгнали да го съгласуват. Понеже били боляри, имали достъп до градоначалника. Посрещнал ги един усмихнат и видимо притеснен човек.
          - Вижте сега – обяснил им човекът с притеснената усмивка – Това, че сте решили да строите черква, е чудесно, само че аз нищо не мога да направя. Ние тук си имаме коалиция за управление на града, в която всеки си прави каквото иска, защото кметът така и така ще лежи за всички... Най-добре идете при главния архитект.
          Главният архитект ги приел след двуседмично чакане, в една от най-модерните кръчми на града. След като опитали менюто няколко пъти, Петър, който отговарял за бюджета изпаднал в лек ступор при вида на сметката и започнал да си мърмори под носа, че това са парите за неголям параклис. Асен използвал неловкото мълчание, за да изложи накратко идеята за новата голяма и красива църква.
          Главният архитект изглеждал ентусиазиран:
          - Чудесно! - казал той и ударил пет пъти силно по масата – Работата може да стане. Утре се свържете с помощника ми, за да уточните техническите детайли. – братята му благодарили за срещата и го изпратили до вратата.
          На следващата сутрин, обаче помощникът му съвсем не споделял ентусиазма на шефа си.
          - Те... Тия работи не стават така лесно ... - замислено казал той, като странно шавал с пръсти – той, шефът понякога е прекалено добър...
          Дарителите почувствали, че настръхват, а пред очите им се завъртяли петна, като многото цифри на снощната сметка.
          - Все пак да опитаме – продължил помощникът с тон на светец, принуден да угажда на грешните земни желания – шефът удари ли по масата?
          - Даже пет пъти! – възторжено и в един глас казали Асен и Петър и в очите им блеснала надежда.
          - Пет пъти? – поискал да се увери чиновникът.
          - Пет!
          - Значи, ще си приготвите в една кесия ПЕТ ХИЛЯДИ златни номизми и ще отидете при един АКТУАЛЕН архитект, който ще ви препоръчам и той ще уреди нещата.
          - Ама ние си имаме много хубав проект... – опитали се да протестират братята.
          - СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ НЕ Е МНОГО ХУБАВ И НЯМА ДА МИНЕ! – с леден тон ги отрязал помощникът и прекратил срещата.
          Асен почувствал метален вкус в устата си.
          Препоръчаният архитект им определил среща в някакво заведение край градската стена, всички маси на което били заети от манекенки, хетери, техните покровители и други крайпътни бандити. Петър срамежливо му подал под масата кесията с жълтиците, докато Асен се правел, че всъщност не е там и това не е той.
          Актуалният архитект изсипал златото на масата, преброил го три пъти, извикал няколко жени от съседните маси, на които с мазен поглед отброил по сто жълтици, след което надраскал на салфетката нещо, което можело да мине с еднакъв успех за сюрреалистична мебел или за крив кокошарник.
          - Та това е кокошарник! – възмутили се братята, защото сюрреализмът още не бил възникнал като течение в изкуството.
          - ТОВА ЩЕ МИНЕ! – бавно и с вперен в тях поглед произнесъл актуалният архитект – Да не мислите, че след узаконяването на проекта ще ви останат пари за повече!
          Ктиторите омекнали и решили да приложат друга тактика.
          - Добре, де – каза Петър. Не можем ли да си го построим малко по-иначе, та поне да прилича на черква.
          - Може, но е скъпо. – уморено казал Актуалният - Пък и ви е отредена строителна линия в ниското – на брега на реката. Там не може и да се построи друго...
          Братята отново хлъцнали.
          - Ама не е ли на Царевец?
          - Не е! Ядосали сте помощника на шефа. Най-добре е да идете още сега в отдела „узаконяване на незаконно строителство” и да се абонирате с една-две вноски, защото ще ви търсят цаката по време на строежа...
          На път за в къщи, Петър побързал да се отбие в казания отдел, където зад голяма маса стоял странен човек и кривял лицето си, като обсебен от бесове. С много пелтечене и налудни гримаси, най-накрая обяснил на болярина, че трябва да брои жълтици на масата, докато му каже „стига”. Петър започнал, а кесията му взела бързо да олеква. По едно време пелтекът се ококорил и взел да съска:
          - С...ссс...сс...с...
          Петър го погледнал въпросително, но оня му направил знак да продължава да брои. Едва, когато кесията се изпразнила и той я обърнал, „специалистът” довършил:
          - ...тига!
          Вечерта, братята преброили парите си и установили, че са им останали по-малко от половината, а краят на рушветите не се виждал. При това положение, те решили да искат среща направо с императора в Константинопол, за когото предполагали, че стои над тези неща. За организиране на срещата ангажирали най-известния адвокат-уреждач в Търново, броили му колкото им поискал – половината за него, половината за Величеството и зачакали. Човекът излязъл честен и след време им казал да се стягат за срещата в Цариград.
          Императорът ги приел по време на следобедната си дрямка, изслушал ги разсеяно и дълбокомислено казал:
          - Това... което сте решили... разбира се... е добре... и въобще... приветстваме такива... начинания... но... сте забравили... да пишете на стената... „дарено от НДСВ”... и това... изобщо... не е... хубаво.
          - Ами то е дарено само от нас! – казали братята учудено.
          - Не е... хубаво... не е... хубаво – продължил да каканиже императорът, а царедворците побързали да изтикат братята от залата.
          Навън им обяснили, че Негово величество стяга сватба и е много притеснен, освен това тронът му се клати, а партията му не е ... и така нататък..., та ако могат да помогнат на Негово величество...
          Асен и Петър възмутени напуснали двореца. ТЕ РАЗБРАЛИ, ЧЕ НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СТОИ НЕ НАД, А ЗАД ВСИЧКИТЕ ДАЛАВЕРИ И РУШВЕТЧИЙСТВО В ЦАРСТВОТО, но още щом се върнали в Търново получили призовка да се явят в данъчното.
          Началникът на данъчното управление бил съвсем прям:
          - Получих сведения, че имате излишни пари и много приказвате! Затова ще ви глобя. Вие се смели мъже и ви давам право на избор – голяма глоба и малък рушвет или малка глоба и голям рушвет. Това е! Сега си помислете и утре елате да се разберем.
          Сломени, братята се прибрали у дома, но там ги чакал странен гост. Слугата втрещен отворил вратата на стаята и на прага застанала ... чудотворната икона на Свети Димитър от Солун.
          - Свети Димитре! – извикали братята и се проснали ничком на земята.
          - Аз не съм светията, а само неговият образ, изписан на дъска – скромно казала иконата, така че станете.
          Асен веднага рипнал и окачил с почит иконата на източната стена.
          - Сега ме питайте, защо съм дошла! – предложила иконата след като се настанила удобно на широката лавица.
          - Защо си дошла? – попитали братята в унес.
          - Знаете, че Негово величество стяга сватба. Та затова му трябват пари. Щом разбра, че съм чудотворна, веднага нареди на министъра на финансите да ме обложи с патентен данък и ме туриха в закона наред с най-грешните и богопротивни люде... – от очите на образа закапали сълзи. Ръката на светията се протегнала и извадила закрепен на гърба на дъската лист с някакъв текст.
          Асен и Петър се вторачили в него и прочели:
          „Чл. 169У. (изм. и доп. ДВ 1185г) С патентен данък в размер на 5000 златни номизми, платими авансово се облагат:
          А) гадателки, баячки, хомеопати;
          Б) гледачки на таро, боб, праз лук;
          В) звездобройци-хороскопаджии, магьсници, вещици;
          Г) теляци-мануални терапевти и компаньонки;
          Д) (нова) чудотворни икони.
* * *
          Това била последната капка. Братята не питали повече никого. С останалите си пари построили черквата и я нарекли „Свети четиридесет мъченици” в чест на мъките, които били претърпели по ведомствата. След това събрали народа и му разказали всичко. Начело на възмутените хора набили и прогонили всички паразити, рушветчии и уреждачи от нашите земи. Така българската държава се освободила и станала най-хубавата страна в Европа.

             Контролен въпрос:
             А вие, уважаеми читатели, как бихте постъпили в подобен случай?

Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон