НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИСТОРИЯ
Отец Паисий е демоде!
Епископ Софроний Врачански – също!
Тъжно е, но е истина!
Когато бях малък, някои училищни хулигани за ужас на учителите ги сравняваха със “Зи Зи Топ”. Но поне знаеха кои са.
Сега “Зи Зи Топ” също са демоде...
На мода са рапърите и “Биг брадър”.
Светите старци нямат шансове:
- не са чернокожи;
- не подскачат като шебеци със задника нагоре;
- не псуват и не ръсят простотии като трудовашки ефрейтори;
- не са включвали в произведенията си хазартни игри с SMS-и;
- не участват в реклами на спиртни напитки със съмнителен произход и съдържание.
Доскоро имах известна надежда, че поне приличат на дядо Коледа, но и тя се изпари. В последната година дядо Коледа се оказа негър и рапър, рекламиращ комарджийници, сексклубове и синя Пепси кола. Така че в класическия си вид и той е демоде.
Последните три капки обаче ми поднесоха децата.
На училищното тържество на сина ми един второкласник издекламира «Аз съм българче» от Иван Звездев.
Същия ден, докато купуваше цигари за баща си, опитах да обясня на съседското момче Стиви какво значи «калугер», но то ме прекъсна, защото знаело - «Калугери са тия, дето правят гроздовата ракия!» - отсече и ме остави замислен.
Малко по-късно в разгара на кандидат-студентската кампания до мен в едно кафене седнаха младо момиче, нагласено като за «Мис Свят» и отруден, бедно облечен човечец на средна възраст – очевидно баща на звездата. Той се почесваше притеснено, а тя излъчваше такава мълчалива мизантропия, която, превърната в енергия, би изпепелила малка европейска държава. След половин час тягостна тишина особата процеди през зъби «МАЙКА ЗНАЕ, ЧЕ ГО МРАЗА ТОА ПАИСИЙ»... и го напсува.
Тогава се зачудих – какво ли й е направил светият старец, та така смъртно да го намрази. Сигурен съм, че ако в този миг Хилендарският монах влезеше в кафенето – би го убила. После се сетих – нарекъл я е «неразумен юрод» и я е питал «Поради что се срами да се нарече болгарин».
Освен това е демоде.
Та така, братя мои, принуден от нуждата, се заех да напиша в кратка книжица историята на нашия народ, така че да я разберат децата от началото на ХХІ век. За тия деца – нашите, дето ходят по малките часове на детско чалга-парти в бардака О-Азис, които имат вещи за повече пари, отколкото им даваме, а като ги питаме откъде, така се разпсуват, че ние се крием от срам по комшиите.
Иначе не са лоши деца, ама се събраха с лоша компания...
И за другите деца ще я напиша – дето са обърнали компютъра на дневна, трапезария, спалня, семейство и любима. Дето като заговорят, се чувстваме в чужбина, щото такива думи определено няма в славянските книги. Та, божкем, на стари години трябва да учим езици, за да хортуваме със собствените си деца.
За проверка на нивото смятам да изпратя текста на министъра на културата. Ако той го разбере, значи у нас няма човек, за когото да не е достъпен.
Марин Божков
(в. „Седем”)