ГЛАВА ДЕВЕТА
ИЗДИГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПРЕСТИЖ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ПРИ ЦАР КАЛОЯН


          Скоро след освобождението на страната от византийска власт, българските боляри отново се научили да въртят далавери. Царете Асен и Петър не били много съгласни с това и скоро починали. Болярството им помогнало с каквото могло. Така, далаверата продължила да се вихри, докато на трона не застанал най-малкия им брат – Калоян.
          Особено активни в „обществените мероприятия в частна полза” били царските братовчеди. Основаното от тях „Национално движение „боляри-либерали” и по-малкото „Ново време - стари навици”, обединени в коалиция „Няма време” управлявали в периодите от убийството на стария цар, до коронацията на новия. За този период те така допринесли за благосъстоянието на българския народ, че скоро тоя последния почнал да ходи гол, само с по едно кърпе на срамотиите, сякаш го е обличал авангарден дизайнер. По този начин, народът се върнал към невинността на първите хора и се избавил от греха на сребролюбието. Културата била ощастливена с министри, каквито нямало никъде по света. Те обединили хазарта и културата в неделимо цяло и скоро тяхното министерство се преименувало на „Министерство на ХА-ЛТУРАТА”. За най-послушните поданици се разигравали гащи на хазарт, а „дейците на културата и изкуството” се поощрявали чрез изгодни участия в реклами за бинго и обезмирисители на тоалетна.
          През същия период е отбелязан бум на обществените проекти. Селските чешмички и алеите за запознанства на баби и дядовци по селата поглъщали средства, с които можели да се построят цели градове. В областта на пътното строителство, пък били изградени такива съвършени пътища, които се състояли само от вълчи ями, ровове, окопи, траншеи и галерии, така, че България се превърнала в първата в света страна със съвършена противотанкова отбрана по цялата си територия цели седемстотин години, преди да бъде изобретен танкът. Благодарение на мъдрото управление на „Няма време”, ние отново, за пореден път сме изпреварили Европа с цели седем века. Чак от далечна Португалия идвали у нас да се учат на далавери – как да построиш път само от дупки, за два милиона на километър и народът да „верва”, че е в негова полза и да си плаща, че си троши колите.
          За съжаление на страната и историческата наука обаче, управлението на коалиция „Няма време” не продължило дълго (ако беше продължило, това вероятно щеше да е последната глава на настоящата история). Кратките месеци на щастие, възход и „либерализъм” внезапно прекъснали с идването на цар Калоян.
* * *
          Цар Калоян бил добър човек. Единственият му недостатък бил, че имал мигрена. Особено силно го боляла главата, като чуел за далавери. Затова и недолюбвал далавераджиите и периодично редуцирал популацията им до санитарния минимум. Те, обаче се размножавали като гризачи и ловният сезон трябвало непрекъснато да се удължава.
          Скоро царят видял, че сам не може да се справи с тази напаст и отново се сетил за Европа. Начело на Европейската комисия тогава стоял папа Инокентий ІІІ. В богатия архив на Ватикана е запазена неговата кореспонденция с цар Калоян. Тя започва със следното писмо:
          „Уважаеми господин папа, Преди известно време, моят предшественик – светият цар Борис започна преговорите за интеграция на нашето царство с Европа. Тогава доколкото знам, той е приключил 52 преговорни болярски глави и Ви ги е изпратил в торба. Междувременно, ние тук си имахме някои проблеми от вътрешнополитическо естество (около 300 години), но успяхме да приключим с всички останали болярски глави, та затова дайте да довършим преговорите и да се интегрираме. За целта е нужно да ни пратите царска корона, европейски инвеститори, както и да ни поправите пътищата, че по дупките им взеха да пропадат и да се губят цели кервани. С уважение: цар Калоян”.
          Папата получил писмото, наредил да извадят преписката от мазето, отказал да гледа вехтия чувал на цар Борис и след задълбочен размисъл, изпратил официалния си отговор:
          „Уважаеми господин Калоян, Ние тук с другарите се посъветвахме, разгледахме старата преписка с цар Борис и решихме да удовлетворим молбата ви за интеграция. За целта Ви пращаме корона. Като изучихме старателно обичаите на страната, Ви признаваме титлата „крал”. Вие можете да докажете, че лично нищо не сте откраднали, но така или иначе, кражбата е основен национален спорт в България и ви уверявам, че скоро владетелите ще почнат да крадат повече от всички останали. Та затова смятаме, че титлата „крал” най-уйдисва.
          Изпращаме ви няколко хиляди инвеститори от транснационалната металургична корпорация „Четвърти кръстоносен поход” АД, които имат траен интерес към региона Ви. Корпорацията е с изцяло европейски капитал – венециански, фламандски и френски и се ползва с пълното ни доверие и благословия. Тя успешно осъществи крупен инвестиционен проект в Константинопол, както можете да се убедите и сам, ако успеете да намерите развалините на града. В най-скоро време ще бъдете посетени от господин Балдуин Фландърски – главен изпълнителен директор на корпорацията, с голяма делегация. Съветваме ви, да им окажете най-топъл прием и да изпълните всяко тяхно желание, защото господин Фландърски е доста нервен и избухлив (като дете е падал от круша). За последствията от инвестицията, Европейската комисия не носи отговорност. Подпис: Инокентий”.
          Цар Калоян се зарадвал на отговора, изчакал да се случат събитията, за които го предупредил папата и след това добросъвестно го информирал за развитието на българо-европейските отношения.
          „Уважаеми господин папа, С благодарност получихме изпратената царска корона, но пасажа в писмото, дето пишеше нещо за крадене не се четеше...
          Скоро след това ни посети и господин Балдуин Фландърски с голяма делегация, но понеже не получихме субсидия за поправка на пътната мрежа, щом стъпиха на наша територия, още при Одрин, господин Фландърски и придружаващите го лица пропаднаха в дупките по пътя и се изпопребиха. Все пак успяхме да извадим господин Фландърски жив, но инвестиционният климат в България нещо не му понесе и скоро почина. Изпращаме сметката за погрбението му. Придружаващите го лица заровихме направо в дупките, в които бяха пропаднали и така те допринесоха за построяването на трансевропейски коридор №8, за което им изказваме топла благодарност. Носените от тях мостри на металургични изделия предадохме за скрап.
          Можете да изпратите още инвеститори за поправка на пътния участък Адрианопол-Филипопол, който е в особено лошо състояние. С уважение: Калоян”.
          За съжаление, не е известно как реагира римската курия на тези новини, защото кореспонденцията на папата с цар Калоян се прекъсва.
          Скоро след тези събития, оцелелите членове на коалицията „Няма време” обвинили цар Калоян че саботира отношенията с Европа и процеса на интеграция. Оказало се, че те били акционери в „Четвътри кръстоносен поход” АД. Корпорацията, пък била създадена от някой си „почтен” италианец – дон Енрико Дандоло и нашите боляри дори пътували на една яхта с него по френската ривиера. Неуспешната инвестиция при Одрин се отразила на отношенията им с техните италиански „партньори” и те скоро получили следната препоръка за нов „държавнически формат” на управление: „Или вие-него, или ние-вас!”. Те предпочели първата част на формулата и Калоян бил убит.
          Така демокрацията и либерализмът отново възтържествували по българските земи.

             Поука: Помогни си сам, да ти помогне и Европа.

Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон