ГЛАВА ПЕТА
ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ КНЯЗ БОРИС ПЪРВИ


          Международно положение и България
          Първите действия на Борис І като владетел били неуспешни по вина на Международното положение. Сърбите хванали сина му за контрабанда на ембаргови стоки и го задържали. Напразно българският хан се опитвал да ползва посредничеството на Византия и Европа за освобождаването на престолонаследника. Византийците се разбрали с похитителите за процент от откупа, а на на Европа не й пукало нито за сърбите, нито за българите, нито за сина на техния хан. Разбрал тогава Борис, че нещо не е така и след дълги размисли и консултации решил да реформира държавата. За целта:
          - вдигнал данъците;
          - продал държавните монополи;
          - пуснал няколко ловки европейски момчета да трансформират (с печалба за себе си) държавния дълг;
          - продал митниците;
          - дал пътищата на концесия на някакви чужденци;
          - пратил държавните съкровища на двайсетгодишен гастрол из Европа;
          - откупил сина си от сърбите;
          - оженил дъщеря си и скромно изложил роклята й в Националния музей.
          Така българският народ бил освободен от вредните излишъци и заживял щастливо. Оттогава, всяка простотия на българските управници се оправя чрез освобождаване на народа от излишъците. И си живеем щастливо!
          Покръстването – условие за евроинтеграция на България
          След инцидента със сърбите, у княз Борис се затвърдило убеждението, че България няма да прокопса, ако не се интегрира в Европа. Той написал дълго пимо до Римския папа, който тогава оглавявал Европейската комисия и го помолил да нагласи работата (като неговото, естествено, не се губи). Папа Николай обаче, поставил толкова много условия за евроинтеграцията на България, че Борис се видял в чудо. Работата била още по-лоша, защото папата и дума не обелил за своя комисион, а у нас е знайно, че не дадеш ли рушвет работата не става. Вместо това, папата изпратил дълъг списък с изисквания наречени „преговорни глави”, които трябвало да се изпълнят преди България да влезе в Европа. На Борис му се сторило, че е предложил малък рушвет, но хазната вече била празна след сръбската финансова операция. Затова князът свикал Велик събор на болярите и ги уведомил за преговорите с Европа.
          - Болярите от Лявата страна остро разкритикували плана, като по всякакъв начин доказвали, че интеграция е възможна само и единствено с Великата Рус и напирали да се изпратят два-три товара злато на изток, за да се запази ред.
          - Болярите от Центъра пък, вадели от девет кладенци вода, че пътят към щастието обезателно минава през Анадола. В своя подкрепа те размахвали някакви договори, за даване на всички останали в царството богатства на някой си Коч бей.
          - Само болярите от Дясната страна били евроориентирани, но в стремежа всеки от тях да се покаже най-европеец се избили помежду си и гласът им не се чул.
          Затварянето на преговорните глави
          Князът слушал, слушал, пък взел, че извикал джелатите и им наредил да отрежат главите на петдесет и двама от най-големите критици на неговия проект. На тяхно място вкарал най-заслужилите джелати и някои от любимите си манекенки. След това написал кратко писмо до папата:
           „Така и така, Папа ефенди, изпращам ти петдесет и две преговорни глави, дето много преговаряха, ама вече не преговарят. Затворил съм още към стотина по-маловажни глави и ако искаш и тях ще ти изпратя. Пращам ти по човек и секирата, ама гледай много да не преговаряш, че да не се порежеш и ти. Ха остани си със здраве.
          Апропо, гледай да назначиш за комисар по разширяването моя приятел Формоза Портуенски, че от другите ти пратеници малко се изнервям.”
          Оттогава датира традицията на хармонични отношения на България с папите, дала на света поговорката „Да идеш в Рим и да не гръмнеш по папата е все едно да видиш Неапол и да не умреш.”
          Отговорите на папа Николай на въпросите на българите
          Папата прочел писмото, изгледал от глава до пети пратеника с брадвата, надникнал с кисела физиономия в чувала с преговорните глави и се заел да пише дълго и прелюбезно писмо на българския княз. Писмото е запазено в архивите на Ватикана и се нарича „Отговори на папа Николай на въпросите на българите”. В него, между другото се казва:
          „... Научихме с велика радост за твоето желание да се присъединиш към Европа и още повече се зарадвахме на удържаната от теб победа. Молим те, също така, да не изпращаш повече дарове, за да не се свърши българският народ под твоето мъдро управление...
          ... Питаш ни, дали е редно да се затваря и убива всеки, който ти противоречи или е неудобен. На този въпрос имаме свой отговор, но не смеем да го противопоставим на твоята мъдрост...
          ... Също, за кражбите и далаверите - твърде разпространени в българската земя, които ти искаш да превърнеш в държавен монопол, отговаряме, че такива обичаи няма по нашите земи...
          ... Относно присъствието на манекенки, мутри и далавераджии в съвета на Великите боляри, то е допустимо само, ако е в услуга на владетеля и докато народът ги изтърпи ...
          ... За българският обичай, всяко държавно дело да се извършва с рушвет, достоен за службата на съответния чиновник, а ако поданикът не даде рушвет – да се наказва, не можем да кажем нищо. Великият инквизитор, комуто го отнесохме за консултация се разплака горко и онемя. Оттогава само реди сълзи и въобще не продумва ...
          ... За това, дето някои държави не пускали по-матовите ти поданици да празнуват на тяхна територия „Десетилетието на ромското включване”, вярвам, ще проявиш разбиране ...
          ... За бизнес-визите, проверихме в Лондиниум и ни казаха, че нямали още формуляр „Визи за незаконен бизнес”. Също така, парите дето вашите са ги прали там, не били прани с препарат „Сити” – британско производство. Прочее, пращат при вас няколко ирландци от благочестивото братство ИРА да научат вашите хора на място...
          ... За хазарта, чалгата и простотията, които властват из България, със съжаление трябва да кажем, че те са работа на самия народ ...
          ... На въпроса ти за предприсъединителните фондове и възможността те да бъдат изкрадени от приближени до княза фирми, Ние се посъветвахме с кардиналите. Те ни упрекнаха тежко, че искаме да вкараме в Европа разбойници, дето са обрали собствения си народ до шушка. Ние обаче, се застъпихме за теб ...
          ... Изпращаме поискания от теб Формоза да води преговорите от Наше име. Молим те, само да го върнеш във вид годен, макар до някъде, за високата му служба.”
          Борис получил писмото и много се зарадвал. Той го размахал пред лицата на болярите (чиито преговорни глави още не били окончателно затворени) и така ги убедил в големите международни успехи на своето управление. Болярите се опитали да изобразят радост.
          Съперничеството между Константинопол и Рим
          Сближаването на българския княз с Рим не останало незабелязано от Константинопол. Обезпокоени от това, гърците прекратили всяко сътрудничество с България, под предлог, опазването на спокойствието на две епирски мечки. Княз Борис не се трогнал от това и тутакси им изпратил цяло бригадирско движение да обере маслиновите градини на Гърция. Градините били обрани идеално (на места – заедно с дърветата), но маслините се загубили някъде. Питали Борис къде са маслините, а той:
          - Продадох ги в Рим!
          - Защо, бе. Не се бяхме разбрали така!
          - Аз така разбрах.
          - За другата година ще береш маслини само с писмен договор!
          - Ние нямаме азбука и не можем да пишем. Но мога да ви продам нещо. От Рим ми донесоха доста сребърни канчета. Моите хора ги взели уж да ги мият...
          Създаване на българската азбука
          Видели византийците, че с лошо нищо няма да постигнат и обърнали другия край. Намерили най-добрите и учени хора – братята Кирил и Методий и ги пратили да напишат азбука на българите. Братята натъкмили азбуката, изучили ученици, чак до папата ходили да се разправят и така, натоварени с благородното си дело скоро предали богу дух. (Оттогава по нашите земи е обичая - добрите хора да се товарят, докато издъхнат.)
          Техните ученици дошли в България и се представили на княза. Той много се зарадвал и ги помолил да му покажат какво могат. Те му показали. Славянското писмо толкова го впечатлило, че той веднага събрал великите боляри и ги запитал:
          - Я кажете кой е най-далечният ъгъл на българската държава?
          Болярите мислили, чертали, смятали на пръсти, пък след два-три месеца се договедили.
          - Най-далечният ъгъл, Ваше величество е Охрид – на едно езеро, почти до Адриатика. И бегане от там нема.
          - Я тогава пратете там всички учители – да сеят просвета и култура. – наредил князът.
          Оттогава, в България учителите винаги се пращат в най-затънтеното кьоше, далеч от погледа на властта. Така де, на никой не му е приятно да му напомнят, че е прост.

Марин Божков     
(в. „Седем”)       
Следващ фейлетон