КОСОВО И МЕТОХИЯ
(земята, която никому не е донесла добро, но всички я искат)
1. Статистическа информация
- площ около 12 000 квадратни километра.
- население около 1 600 000 човека (вкл. сръбски бежанци от областта, намиращи се в други части на Сърбия).
- столица – Прищина – 110 000 жители.
- етнически състав –албанци - 75%, сърби (много от тях бежанци в Сърбия) – 15%, други (българи, черногорци, турци, цигани – 10%);
- религиозни групи –мюсюлмани (албанци, турци, българи - горани) около 60%, православни (главно сърби) около 15%, католици (албанци) около 13%, други - около 12%.
- международноправен статус – протекторат под временната администрация на ООН на основание Резолюция на Съвета за сигурност на ООН № 1244 от 10 юни 1999 година;
- конституция – Предстои уреждане на статуста на областта по отношение на Сърбия и приемане на конституция.
2. Малко история
През античната епоха, земите на днешно Косово са населени с илирийски и близките до тях дардански племена, по името на които областта се наричала Дардания. Тогава тя е без съществено значение – една от многото вътрешни области на Балканите. Древните елини не стигат толкова далеч на север, а македонците я подчиняват чисто номинално – защото е съседна на държавата им. Едва под римска власт, областта се превръща в истинска провинция на Империята.
В периода на Великото преселение на народите, келтските и готски нашествия обезлюдяват Балканите. Латинизираното илирийско население се спасява в планините, където го очаква повече от хилядагодишна еволюция, за да се превърне в албанска нация. Опразненото поле се заема от славянски племена от сръбската група, дали новото име на областта – Косово поле.
В ранните средни векове, областта се владее от Византийските императори и техните славянски конкуренти – българските царе. Едва с образуването на сръбската държава Рашка през 12 век, в северните части на Косово, в Печ се изгражда религиозен център, станал по-късно седалище на Сръбската патриаршия. В следващите два века, значението й расте. Сръбските крале построяват множество църкви и манастири в северно Косово. Тези земи започват да се наричат Метохия т.е. “църковен имот”. Приблизително от онова време са и първите сведения за заселване на албанци-католици в Косово и Метохия.
На Видовден 1389 година в Косово, на 8 километра от Прищина става една от най-големите и най-трагични битки, в която обединените балкански сили, водени от сръбския княз Лазар посрещат османската армия на Мурад хан. И двамата владетели загиват, битката е загубена за християните, а по-късно сърбите развиват истински “косовски комплекс” свързан с трагичната съдба на народа им, решена на Видовден на Косово поле. За тях, стремежът да притежават Косово става ирационален – едновременно трагичен в емоциите и брутален в действията. Интересно е, че в Косовската битка, наред със сърби, българи, босненци участват и немалко албанци, водени от вождовете си и ценени като превъзходни войници.
В първите векове на османското владичество, Метохия и Печката патриаршия са център на сръбската съпротива. След потушаването на голямото въстание от 1690 година, обаче, печкия патриарх Артемий напуска областта, начело на повече от 30 000 (според сръбските извори) семейства и се заселва с тях в земите на Австрийския император. Много други сърби се заселват в по-плодородната Белградска равнина С напускането на толкова много сърби областта обезлюдява, а земите й са заети от слизащите от планините албанци.
През 18 и 19 век албанското население вече доминира в Косово. Сръбски градове остават в северната му част – Метохия. През 1878 година в Призрен се създава една от първите организации на албанската националноосвободителна борба – Призренската лига, разгромена скоро от османския режим. Въпреки това, албанската националноосвободителна борба в областта продължава.
През 1912 година, в хода на Първата Балканска война в областта навлизат сръбски и черногорски войски, но въпреки очакванията на албанското население, тя е присъединена към Сърбия, а не към освободената през 1913 година Албания. За албанския народ започва епоха на демографско противопоставяне. Той изобретява оригинална стратегия – изключително бърз естествен прираст. Албанските семейства раждат по пет (а понякога и много повече) деца, с което окончателно задушават сръбските претенции и завладяват областта.
В хода на Втората световна война, Косово е присъединено към Велика Албания под италиански протекторат. На неговата територия освен окупационни италиански войски, действат комунистически югославски и албански партизани, сръбски монархистки четници и въоръжените отряди на албанската националистическа организация “Бали камбетар” т.нар. “балисти”, които с пълно безпристрастие се сражават срещу всички.
През 1945 година Косово иска присъединяване към Албания, но Тито категорично отменя решението на областните органи. Избухва албанско въстание, което е жестоко потушено. В следващите години режимът в Югославия сменя неколкократно позицията си – от пълномащабни репресии през 50-те години, през разширяваща се културна и политическа автономия през 60-те и 70-те, довела до фактическото изравняване на Косово с останалите републики в Югослявската федерация и отново рязък завой през 80-те, с ограничаване на политическите и човешките права на албанците ликвидиране на автономията и повторно напълване на затворите с албански интелектуалци.
През 1989 година, в Косово избухна своеобразно мирно въстание. По примера на Индия, Ибрахим Ругова – косовският Ганди организира бойкот на всички органи на властта от страна на албанците. Сърбия, заета с войните в Хърватия и Босна не можеше да се разправи с протеста, но в 1999 година дойде и неговия ред. Опитът на радикално настроените младежи, организирали “Армията за освобождение на Косово” да започнат въоръжена борба е използван от сръбските власти като повод за разправа с албанците. Повече о един милион от от тях насила бяха принудени да напуснат страната и да търсят убежище в съседните Албания, Македония, Черна гора и дори Турция. Хуманитарната катастрофа доведе до светкавична въздушна операция на НАТО, разгром на Сърбия и установяване на международен протекторат в областта, който не успя да попречи на озверелите албанци да прогонят на свой ред сърбите от домовете им. Малцината останали, живеят зад бодливата тел и танковете, ограждащи църквите и кварталите им.
3. Манталитет
Манталитетът на косовските албанци е определен от патриархалния им начин на живот и борбата срещу чуждите режими в областта. Косовският албанец дължи почит на родителите си, лоялност на общността и куршум на всички останали. Той смята, че светът, допуснал толкова унижения за него и близките му не заслужава нищо добро от него.
Само в Косово един човек, в едно и също време може да бъде поет, борец за човешки права, военен командир, наркотрафикант, политически лидер, европейски интелектуалец и азиатски сатрап. Само там младежта може едновременно да пее и да убива.
Само там, с абсолютна сила се използва оправданието – всичко което съм направил, добро или лошо е заради децата. А те са много.
4. Национални комплекси
Основният комплекс на косовските албанци е в техния живот под чужда власт. Те предпочитат да търпят всякакви лишения и беззаконие на свобода, отколкото да имат ред и благоденствие под чуждо управление. Затова, с мъка приемат дори и благосклонния протекторат на ООН съзнавайки, че той е за тяхно добро и при всеки удобен случай организират набези над сръбските и мокедонските си съседи, а дори и над братята си в Албания. Близо стоте години отделна историческа съдба вече са създали деление на “Ние” и “Те”, което не може лесно да се заличи.
5. Национална реабилитация
Косовските албанци търсят реабилитация спрямо сънародниците си в Албания – единствените, чието отношение има значение за тях. Те държат да не бъдат приемани за хора втора ръка – доскорошни роби. Готови са дори с цената на конфликт да извоюват своето равноправие с братята си оттатък границата – един типично албански начин за доказване на братски чувства.
6. Настояще
Днес Косово е международен протекторат, но албанците водят своя затворен начин на живот и се стремят към своята независимост без да слушат никого. Сърбите са прогонени от областта или живеят във фактически гета. Мултиетническата, толерантна и демократична област, за коята говорят политиците е по-далеч от всякога.
7. Бъдеще
С оскъдната си територия и ресурси Косово не може да съществува самостоятелно. Международната общност, поела отговорността за съдбата на Западните Балкани и Косово ще трябва да поеме риска да подкрепи албанските амбиции или да ги ограничи, в интерес на мира и международния порядък. Един наистина труден избор.
Марин Божков
(в. „Седем”)