БЪЛГАРИЯ
страната на киселото мляко
и киселите оправдания
У нас имало някаква бактерия. Викали и “Булгарикум” – демек “българче”. Нищо и никаква гадинка, с око не можеш да я видиш, ама бачка яко и всички я уважават. По целия свят кваси киселото мляко, без дума да обели и дава пример на всички българи.
Тя дава, ама ние не вземаме.
Като българи и европейци, на нас ни се иска:
- да живеем по-добре;
- да пътуваме където си поискаме;
- да бъдем граждани на Европейския съюз;
- да печелим повече пари;
- чужденците да ни се възхищават;
- децата ни да остават в България;
- да си купуваме нови коли, нови телевизори и нови дрехи;
- страната ни да е уредена и красива европейска страна със здрави и справедливи закони.
В замяна на това сме готови да дадем:
- мерак
- ...
Не се сетих какво друго да напиша в графата “да дадем”!
И може би тук е отговорът. Май твърде много от нас искат всичко, без да дадат нищо. И май само гадинката “Булгарикум” работи за всички.
1. Статистическа информация
- площ 110 910 квадратни километра.
- население 8 350 000 човека (над 500 000 български граждани живеят трайно извън страната).
- столица – София 1 500 000 жители.
- етнически състав – българи – 85%, турци (и татари) – 6%, цигани – около 7%, арменци – 0,3%, руснаци – 0,2%, други – 1,5%;
- религиозни групи – православни 85%, мюсюлмани 13%, други (католици, армено-православни, протестанти) - около 2%.
- независимост – от 22 септември 1908 година, след прекратяване на васалната зависимост от Османската империя (фактическа независимост от 1878 година);
- конституция – приета на 12 юли 1991 година.
За европейските мащаби България е средноголяма страна. Когато се иска нещо от тях обаче, българите един през друг твърдят, че тя е съвсем малка, при това ощетена от Историята, Географията и международното положение, така, че има големи нужди, но засега не може нищо да даде.
Щом успеят да убедят европейците, сядат на една маса и тогава да видиш чудо – разпъват страната на три морета, побеждават виртуално всички съседи, обръщат хода на двете световни войни и натриват носа на Великите сили.
Така, че – прави са писателите – България е приказна страна. Също като вълшебно килимче от “1001 нощ”, тя може да се разпъва и смалява, в зависимост от това дали трябва да просим или да се хвалим. Тази еластичност на държавата е изразена в общоприетата национална формула “На работа сме деца, но на ядене сме мъже!”.
2. Оправданията
В нашето общество оправданията са отдавна утвърден жанр на народното творчество. Никоя друга дейност не ангажира толкова национална творческа енергия, колкото производството и дистрибуцията на оправдания. Ако този уникален интелектуален продукт се включи в икономиката и държавата подпомогне износа му, арабските “петролни монархии” ще са сетни сиромаси в сравнение с българите. Така де – целият свят работи с петрол, а България убедително доказва, че може да се работи само с оправдания. То добре, че и правителството се труди точно в тази посока.
Никакъв научен труд не може да събере цялото разнообразие от оправдания, осмислящи живота на поколения българи. Тази малка статийка ще се опита да представи само най-важните групи от тях, както и основните школи, разцъфтели по нашите земи.
За да намериш хубаво оправдание, трябва да не си виновен. Истинският българин никога не е виновен. След това, трябва да се случи нещо такова, което е извън теб и ти да не можеш нищо да направиш – например – “тролеят не дойде!”, “доларът се срина!”, “съюзниците ни предадоха!” Трябва да изглеждаш така, че ако не беше туй събитие, чудо си щял да направиш, ама... Накрая туряш един голям удвителен знак и мигаш убедително. И готово.
Оправданието е приложимо както към най-дребните случки от ежедневния живот, така и към глобалните планетарни процеси.
Ето, накратко някои от най-разпространените школи:
Географска школа – виновна за всичко е географията.
Защо ви е такава държавата? – “Ами защото хан Аспарух не е знаел география и вместо да ни заведе на един Рейн или на една Сена и да са оправим, той ни захвърлил къде Перловската река – прост човек, ама ние какво сме виновни?” – туряш една удивителна и мигаш на парцали. Ако все пак някой се сети, че и Австрия е на Дунав, както и България, повдигаш едната вежда – “Е да, ама тя е по-нагоре!” – и намигаш тарикатски – демек, ако и ние бехме по-нагоре щехте чудо да видите, ама на – кво сме виновни, че не сме.
Ако те питат пък “Защо не работиш?” – “Ами – жега е” (или “студено е”, “вали”, “духа”) изобщо – география – не съм виновен аз. В Германия работят по-иначе, защото им е по-инаква географията!” – И пак мигаш...
Историческа школа – виновна за всичко е историята.
Защо ви е такава държавата? – “Ами пет века сме били под турско робство и са ни повредили. Ако не бехме под турско робство и не ни беха повредили, чудо щехте да видите, ама на – кво сме виновни.”
Добре де, ами защо не работиш? – “Е нали ти казвам – повредени сме от Турското робство и от Комунизма – абе ориенталщина. Аз лично не, аз даже съм се борил и срещу двете, ама като другите не работат само аз ли да съм будала!”
Лингвистична школа – виновни за всичко са св. св. Кирил и Методий.
Защо ви е такава държавата? – “Ами заради Кирил и Методий. Написали ни някаква славянска азбука, за да ни прецакат. И сега не знаем английски. Да ни беха написали една английска азбука, вие щехте чудо да видите, ама на – кво сме виновни ние!”
Добре де, ами защо не работиш? – “Ами не знам английски! Да ме беха научили както требва, ама на – повредили са ме.” Абе за какво му е на дърводелец английски!?! – “Ти не ми разправяй на мене – без английски не става!”
Психологическа школа – виновна за всичко е народопсихологията.
“Кофти народ сме и това е – то затова ни е такава и държавата, ама сме повредени. Аз, разбира се, нямам нищо против да работя, ама за какво, като другите не щат и ще ми завиждат”.
Политическа школа – “Чуден народ сме си ние, ама политиците ни скапани. Те и държавата съсипаха!” Добре де, ами защо им “вервате”? “Ами щото сме повредени от лоши политици. Да не бехме повредени немаше да им “верваме”!
Ами защо не работиш? – “Абе как да работиш при тия политици – дай по-добре да врътнем нещо далаверка. То, че държавата нема оправия е ясно, ами дай поне ние да се оправим!”
Американците казват: “Който иска – намира начин. Който не иска – намира оправдание.” А американските сержанти са още по-директни: “Оправданията са като задниците – всеки си ги има но не е прилично да ги завира в лицето на хората.”
Сигурно затова и държавата им е оправена.
Марин Божков
(в. „Седем”)