ХЪРВАТИЯ
(колко е трудно да си хем бабаит, хем европеец)
1. Статистическа информация
- площ 56 540 квадратни километра
- население 4 500 000 човека
- столица – Загреб – 707 000 жители
- етнически състав – хървати 78%, сърби 12% други (бошнаци, унгарци, цигани) 10%;
- религиозни групи – католици – 76,5%, православни 11,1% мюсюлмани – 1,2%, други – 11,2%
- независимост – от 25 юни 1991 година, след отделяне от Югославия;
- конституция – приета на 22 декември 1990 година
2. Малко история
Хърватите са южни славяни. Те заселват северозападната част на Балканския полуостров и през девети век създават силно кралство, обхващащо земите на днешните Хърватия и Босна. Кралството поддържа съюз с Папството в Рим, откъдето приема християнството и получава кралска корона.
В следващите десетилетия Хърватското кралство успешно противостои на силните си съседи – България от югоизток и Германия от северозапад. Независимостта на кралството се запазва до 11 век, когато земите му са присъединени към Маджарската корона, а тясната ивица покрай брега на Адриатическо море – старата византийска Далмация е завладяна от Венеция.
Все пак държавата продължава да съществува и през следващите векове под името Триединно кралство – Хърватия, Далмация и Славония. За негов крал се счита кралят на Унгария, представляван от Хърватския бан. Венеция запазва множество колонии по далматинския бряг, а най- важния град там – Дубровник става силна славянска търговска република по италиански образец.
В централната планинска област на кралството, населена със сърби и хървати възниква държавата Босна, а по-късно и едно друго образувание, наречено просто “Херцогството” или на местния диалект – Херцеговина. Именно Босна и това образувание – нито държава, нито област са осъдени да бъдат в основата на повечето войни през следващите епохи.
В Средните векове, земите на Хърватия споделят съдбата на Унгарското кралство. Заедно с него те се изправят срещу турците и заедно с него попадат под турска власт.
С оттеглянето на турците от Централна Европа, Хърватия и Унгария попадат под задушаващото покровителство на Австрийските Хабсбурги. Все пак, като непосредствено гранично население, хърватите ползват някои привилегии но и търпят последствията от непрекъснатите войни. В тези векове се оформя хърватският национален характер – войнствен и упорит – по култура и писменост – свързан със Запада, а по действия – типично балкански. Граничните хърватски области са населени с военизирано население т.нар. “ускоци” имащи за задача с непрекъснати набези да изтощават Османският противник. От другата страна на границата, пък е Херцеговина, чиито въстания са постоянен източник за напрежение и поводи за война.
След края на Първата световна война, хърватите се включват в новообразуваното Сърбо-Хърватско-Словенско кралство. Още от следващите години, обаче, сръбският крал и шовинистичният сръбски елит налагат политика на терор над мнозинството от гражданите с несръбски произход. При тези условия, хърватските лидери оглавяват политическата опозиция, докато техният водач Стйепан Радич не е застрелян насред Парламента от сръбски депутат-шовинист. След това никой вече не може да спре насилието. Създава се хърватската партия “Усташа”, имаща за цел независимостта на Хърватия, без оглед на средствата за постигането й.
С германското нахлуване през 1941 година и капитулацията на Югославия, новосъздадената хърватска държава, включваща и Босна подлага на геноцид сръбското население. Отговорът са също така безогледни кланета на сръбските чети. От 1944 до 1991 година, Хърватия живее в принудително “братство и единство” с останалите народи на Югославия.
С провъзгласяването на независимостта, страната е подложена на агресия от Югославската народна армия (фактически въоръжени сили на Сърбия и Черна гора). Значителни територии в Славония и Далмация са окупирани от сърбите. Извършени са немалко зверства над цивилното население. Загиналите са десетки хиляди, а бежанците – стотици хиляди. Клането от 1941-44 година започва отново.
Хърватия прие войната типично по балкански – без да слуша съвети, пое въздух и се хвърли напред. Не спря, докато не изхвърли сръбските сили от територията си, а с тях и стотици хиляди сръбски бежанци. В същото време, Хърватско вземаше активно участие във войната “всеки срещу всеки” в Босна и Херцеговина. Типичните братоубийствени кланета се извършваха от всички.
Едва след решителната намеса на международната общност, Хърватия престана да воюва и се зае да навакса пропуснатото в стремежа си за присъединяване към Европа. В цялата страна започна ремонт. Хърватите скриха униформите и наденаха престилки. В Загреб, Дубровник и навсякъде другаде, възстановяването започна с дисциплината на военна операция.
Генералите, отстъпиха мястото начело на страната на политиците.
3. Национален манталитет
Животът на границата на два свята – Католическият Запад и Православно-мюсюлманският Изток, както и регионалните особености са създали противоречивият национален характер на хърватите.
В мирно време те са трудолюбиви, дисциплинирани, изобретателни, артистични, като във всеки от регионите на страната, едно от качествата преобладава:
- в Далмация са най-вече артистични;
- в Централна Хърватия – най-вече дисциплинирани;
- в Славония – най-вече трудолюбиви;
- в Загреб - най-вече изобретателни.
Като истински балканци, хърватите са гостоприемни, но малко горделиви. Държат да покажат, че са централноевропейци (да не кажат ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИ) и нямат нищо общо с народите, с които Историята и Географията са ги поставили в съседство. Именно затова, можем да кажем, че от Хърватско започва типичният балкански манталитет, който се характеризира със следното:
Първо: Не знам точно какъв съв, но не съм такъв, за какъвто ме мислиш!
Второ: Какъвто и да съм, съм по-добър от теб!
Трето: Няма значение какъв съм, а какво твърдя за себе си. А аз твърдя, че съм велик!
Четвърто: Основните врагове на моята страна са съседите от изток, запад, север и юг, както и историята и географията.
Пето: Щяхме да сме много повече от това, което сме, ако нямаше световен заговор срещу нас.
Все пак, в мирно време хърватите са твърде практичен и съзидателен народ. Балканският им манталитет е по-скоро интересна особеност, която не пречи на деловия живот на обикновения хърватин. Така, че той е способен да води едно напълно европейско съществуване. Докато не влезе във война.
Във война, хърватинът става храбър, коварен, жесток, безпощаден и готов да изтърпи всякакви несгоди в името на крайната победа. Когато е победител – налага сурови условия, а ако не вижда шанс за победа – хваща гората и продължава са се бие като прадедите си “ускоци” – заради самия бой – отчаяно и до смърт.
4. Национални комплекси
Така си живее Хърватия, разпъната между европейските си претенции и балканското си битие. Това предизвиква и нейните национални комплекси:
- от една страна, че Хърватия е цивилизатор на Балканите – страната, която пренася европейската култура. Демонстрацията на тези претенции отдалечава хърватите от балканските им съседи, но не ги приближава към страните от Западна Европа;
- от друга страна, че Хърватия е ощетена от балканските си съседи и трябва се стреми към реванш и обединение на всички хървати в една държава. Това накара хърватите да затънат в тресавището на войната в Босна.
5. Национална реабилитация
Както и словенците, хърватите също се стремят да се реабилитират по отношение на страните от Западна Европа. За разлика от Словения, обаче, Хърватия започна своя напредък значително по-късно, след войните за Югославското наследство и затова имт да извървят далеч по-дълъг път.
6. Настояще
Днес, Хърватия е най-бързо напредващата държава на Балканите. Хърватският народ здраво се е хванал да догонва Европейския съюз, а той хване ли се за нещо, не се отказва лесно. Иначе, Далматинското крайбрежие отново е едно от най-интересните курортни места в Европа.
7. Бъдеще
В бъдеще, пред Хърватия има два пътя:
- присъединяване към Европейския съюз и превръщанвето й в заможна туристическа държава или
- ангажиране в бъдеща подялба на Босна, нова война за “освобождение” на босненските хървати и отлагане на благоденствието за неопределено време.
Така, че ключът за бъдещето на Хърватия отново е заровен там – в планините на някогашното безименно херцогство, известно като Херцеговина.
Засега, духовете на войната, като че ли спят.
Марин Божков
(в. „Седем”)