ЧЕРНА ГОРА
(една юнашка теокрация)
1. Статистическа информация
- площ около 14 000 квадратни километра.
- население около 700 000 човека (вкл. бежанци от други части на бивша Югославия).
- столица – Подгорица – 125 000 жители.
- етнически състав – черногорци – 62%, сърби – 9%, бошнаци - 15%, албанци - 7%, хървати – 1%, други (цигани, югославяни – 6%);
- религиозни групи – православни (главно черногорци и сърби) около 72%, мюсюлмани (бошнаци и албанци) около 20%, католици около 3%, други - около 5%.
- независимост – от 01.01.2004 година, след прекратяване на Федеративна република Югославия. Държавата се намира във временен конфедеративен съюз със Сърбия;
- конституция – Предстои приемане на нова конституция.
2. Малко история
Черногорците са славяни. Въпреки южнославянския си облик, те считат, че произхождат от западните славяни, населявали бреговете на Балтийско море (около днешния Хановер). През 7 век заселват стръмните планини на областта Doclea, като пославянчват името й на Дукля. Тук, под въздействието на завареното романизирано население приемат католическото християнство. Заедно с останалите славянски области от сръбската група, Дуклянското княжество се намира под властта на Византийския император или на Българския цар, който от началото на 8 век се счита за съимператор, претендиращ за господство над славянските области в Империята. През 11 век, дуклянското княжество става независимо под властта на династията Воиславлевичи, които скоро получават от папата кралска корона. В следващите векове, малкото кралство е въвлечено в борбите между сръбските държавици за хегемония над Сърбия. От 14 век, то променя името си на Зета. В мозайката от съседи, Зета непрекъснато балансира между Сърбия, Венеция, Босна, Дубровник и България, като накрая попада в сръбското православно царство, образувано от Стефан Душан, който подлага на гонение католическото население на страната.
След разпадането на Душановата държава, Зета отново става независима, като цели два века (14 и 15), под властта на династиите Балшичи и Црноевичи, успешно се отбранява срещу Османската експанзия. В началото на 16 век, със залеза на династията Црноевичи, независимостта на Зета помръква. Затворен в непристъпните си планини от двувековната османска обсада, малкият юначен народ е лишен от нормалното търговско и културно общуване със света. Връзките със Запада са прекъснати, а общуването е възможно единствено с православните християни под османска власт. Благодарение на това, православието се налага над католицизма в страната. Изолацията спира развитието на народа и го връща към по-простата кланова структура.
Прекратяването на династията води до усилване на авторитета на Цетинския манастир, като духовно средище на планинския народ. Цетинският праволавен митрополит, формално подчинен на Охридската патриаршия, но фактически независим, поема функциите на държавен глава. В следващите 330 години, някогашното кралство Зета, известно вече сато Черна гора (или Монте негро - черната планина) е особена теократична държава. Към края на 17 век постът на Владиката става наследствен за династията Петровичи, от клана Ньегош. Поради монашеския обет за безбрачие, постът се предава от чичо на племенник.
Под водачеството на Владиците, Черна гора, с малките си възможности и с голям героизъм отстоява независимостта си. Османската империя не вижда възможности и смисъл на настанява в непристъпните и крайно бедни планини големи гарнизони, които да държат планинците в подчинение. Достатъчно й е, че владее всички плодородни земи наоколо. Щом черногорците искат да са свободни, нека се катерят по няколкото непристъпни планински върха, които са им оставени.
През 18 и 19 век, владиците постепенно преодоляват наложената от османците изолация и бавно започват да модернизират страната си. Със засилването на ролята на Русия като православна империя, покровителстваща християните под османска власт се оформя простичката, но оригинална държавна концепция на Черна гора, изразена в “Завещанието” на Владиката Петър Ньегош към наследника му: “Моли се на Бога и се дръж за Русия”.
В средата на 19 век, наследникът на владишкия престол отказва да се замонаши и е провъзгласен за княз на Черна гора. Така страната се връща към светското управление. В края на 19 и началото на 20 век, Черна гора участва активно, както в балканската политика, така и в повечето войни на полуострова, но малките й възможности не позволяват да заеме лидерска роля.
През 1918 година, поради родството на сръбската и черногорската династии, страната е включена в Югославската монархия. За десетилетията след това, черногорците лоялно споделят съдбата на сръбския народ, с когото са най-близки по език и вяра, но не се включват в сръбската нация. След 1990 година, черногорските войници споделят със сърбите войните, които Югославската народна армия води срещу отделилите се републики. В Черна гора, обаче не се разгръща характерната за Сърбия шовинистична истерия. Тя дори приема немалко изгонени от Косово албанци. Постепенно, от средата на 90те години в страната се налага тенденцията за постепенно отделяне от Сърбия и самостоятелно развитие, но задължително по мирен път и с избягване на братоубийството. Този процес не е завършил и се очаква в следващите месеци черногорците да имат възможност да докажат, че макар и малко на брой, са сред най-зрелите и мъдри хора на балканите.
3. Национален манталитет
Манталитетът на черногорците е свързан с техните планини. На света има само една малка точка, почти местност, в която черногорецът се чувства на мястото си. Извън нея той е обикновен емигрант, приспособяващ се към местните условия. Националността му трудно може да се познае. Реакциите му са като на всеки човек, откъснат от корените си – старае се само да се задържи, да не подразни силните – да оцелее.
С наближаването към родната му Черна гора, обаче, емигрантът се променя – гърбът му се изправя, очите му започват да гледат почти надменно, а с влизането в Родината, поведението му показва и с най-малкия жест: ТУК АЗ СЪМ ГОСПОДАРЯТ.
Черногорският национален характер се проявява само в решителни моменти. Изведнъж, пред теб се появява човекът, чиито предци са излизали срещу десетократно по-силни армии, воювали са със световни империи и са излизали победители. Хората, които са били толкова бедни, че са отстоявали последния каменен връх, който им е останал с цената на живота си.
4. Национални комплекси
Основният национален комплекс на черногорците се крие в тяхната малочисленост. Най-добре го илюстрира старата поговорка “Ние с руснаците сме сто милиона.” Кошмарът на тези хора е, че някога може просто да се свършат – историята е заличавала далеч по-многобройни народи, а те са само една шепа...
Затова, този малък народ има особена мъдрост – с вековната си интуиция той надушва печелившите тенденции и тихо, незабележимо се присъединява към тях. Чак след това, със стомилионния съюзник зад гърба, показва юначеството си.
5. Национална реабилитация
Днес пред Черна гора стои задачата да се реабилитира по отношение на Европа – да не бъде свързана с негативните страни на войните, съпътствали разпадането на Югославия. Всичко това трябва да стане при запазване на лоялността към дългогодишния съюзник и приятел – Сърбия, на която беше отредена ролята на “лошия”. Защото Европа си е Европа, но сърбите са съседи завинаги. Въпросът е труден, но е точно в духа на своеобразната черногорска мъдрост, осигурила оцеляването на малкия народ през вековете – от балтийската му прародина до каменните върхове на Черната планина.
6. Настояще
През тази година черногорският народ трябва да се произнесе за своята независимост. Нищо друго не е от такова значение за страната. Затова, 2004 година за черногорците е година на размисъл.
7. Бъдеще
То зависи от решението на Черна гора.
- Ако остане със Сърбия, ще трябва заедно да извървят трудния път за приобщаването си към международната общност.
- Ако избере независимостта, малката държава ще трябва да намери онези силни съюзници, които да я подкрепят в първите години на нейната стабилизация, а после – после в обединена Европа.
Марин Божков
(в. „Седем”)