КИПЪР -
ПСИХОЗА В РАЯ
Строго погледнато, Кипър се намира на поне хиляда километра от Балканите. Ако, обаче не издребняваме за разстоянието, той е не по-малко балканска страна от всяка друга. Само дето през зимата почти никога не пада сняг. Островът се намира сред едно от най-гостоприемните морета на света. Самият той изглежда изключително дружелюбен. Основният поминък на жителите му е туризмът.
Кипър е островът на любовта. Там, от пяната се е родила Афродита. Сигурно затова, гърците и турците обилно се запенват щом стане дума за Кипър. От това обаче досега не се е появила Афродита, а най-много още някой военен кораб в териториалните му води. Изобщо, добре е засега Афродита да избягва родното си място. Прище ли и се, като на всеки балканец да си поотиде на село, току виж, съселяните й гърци я хванали за едната ръка (нали си е тяхна), турците, пък за другата (да не останат по-назад), па като задърпат ... И ще стане като древните статуи – без ръце.
Ако да си грък е професия, то да си кипърски грък, значи да си ас в професията.
Нормално, гръкът хич не обича съседите си, но широко се усмихва на туристите – зер, само те могат да го спасят от тежката работа на полето.
Кипърският грък не просто не обича съседите си – той би ги издавил в морето, ако не беше такъв еколог и не се боеше, че ще го замърси. Пък и съседите му турци не се дават. В същото време кипърският грък не просто се усмихва на туристите. Той изглежда така, сякаш си е закачил усмивката с ластик зад ушите и я сваля едва след края на туристическия сезон, като си легне и се завие през глава. Тези две противоречиви състояния определят живота в Кипър.
Свърши ли туристическият сезон, страната се преобразява:
- британските управители на големите хотели и банките преброяват печалбата, утвърждават плановете за зимните ремонти и си заминават на заслужен отдих;
- българските сервитьори изпращат изкараните през лятото пари в къщи и нарамват чуковете и мистриите. До началото на следващия сезон, ще бъдат дюлгери, защото социализмът в страната им ги е научил да умеят по няколко неща, а да твърдят, че могат още повече.
- кипърците свалят усмивките и ги прибират в касата на туристическото бюро. Изпират и старателно изглаждат ризите във весели цветове, за да са им подръка за новия сезон. След това изваждат от нафталина и навличат униформите.
В първия ден след края на туристическия сезон, мъжете се строяват край гръцкия байрак, издигнат на висок пилон току до бодливата тел, с която съседите им турци предвидливо са се оградили и започват да мислят – как точно да ги изтикат в морето. Срещу тях, от другата страна на телта, край своя байрак се събират кипърските турци. Те също са изпратили последните гости, скатали са усмивките и са сколасали да се облекат подобаващо. Двете общности си разменят мрачни, изпълнени с омраза погледи. С удоволствие биха постреляли едни срещу други – имат достатъчно оръдия, но снарядите ще развалят чудесно подредения туристически пейзаж и после и едните и другите ще трябва здраво да работят, за да възстановят всичко до началото на сезона. А и двете общности хич не си падат по тежката работа. Не. По-добре само да си се гледат мрачно. Нищо, че и тая година ще пропуснат да се разправят с омразните си съседи. Тяхното присъствие все пак е за предпочитане пред перспективата да трябва да работиш. Изобщо, девизът на тази война е: “Мразя те, но повече мразя да работя”.
* * *
Кратката зима е в разгара си. От нощното небе се сипе студен, проникващ навсякъде дъжд. Мракът и шляпането на капките в локвите създават усещане за безнадеждност. Войнствените гърци и турци са оставили само часови край бодливата тел. Останалите са се заврели на сушина, за да обмислят стратегията си. Часовите се чувстват много прецакани. Чудят се, дали да не спретнат някой инцидент, та и останалите да поизлязат на дъжда и добре да се намокрят, но ги е страх, че нещата могат да излязат извън контрол. Затова, като се оглеждат да не ги види някой, предпазливо се приближават до бодливата тел, сякаш случайно са там и започват полугласен разговор:
– за мокрото време;
– за това, добър ли е бил сезонът;
– за прекалено претенциозните туристи;
– за чуждестранните работници, които искат все повече и повече.
Последното особено възмущава гръка – “нахалници такива! Не стига, це им даваме работа, търпим ги на острова си, а сега искат и да им пластаме. Не виздат ли, це туристите дават мило и драго, само и само да дойдат дотука.”
Гръкът толкова се разгорещява, че започва усилено да жестикулира и неволно дръпва спусъка на пушката си. Отеква изстрел.
Веднага след това:
- гръкът се оглежда и се чуди откъде се е гръмнало;
- турчинът се пльосва по очи в най близкият пълен с кална вода трап, като отчаяно се опитва да свали пушката от рамото си и се пита какво му става на улавия грък отсреща;
- от казармите наизлизат полуоблечени войници и, шляпайки в калта се правят на герои, готови на всичко – дори и да се намокрят;
- офицерите отчаяно молят командването за подкрепления по всички линии за свръзка, като твърдят, че са под огъня на поне един батальон;
- командването иска от политическото ръководство указания за действие, предвид тежкия инцидент с настъплението на поне една усилена противникова бригада;
- правителството в Никозия информира международната общност за започваща агресия и нарушаване на демаркационната линия от страна на турските сили, в състав поне една бронирана дивизия, усилена с артилерия и с въздушна подкрепа. Република Кипър, официално апелира към международната общност и най-вече към Гърция за намеса за спиране на агресията;
- Гърция осъжда най остро всички прояви на турската завоевателна политика в миналото, настоящето и бъдещето, като поставя въоръжените си сили в пълна бойна готовност и изпраща крупно военноморско съединение към Кипър;
- Рауф Денкташ, който е Президент, Правителство, Върховен съд и Главен мюфтия на кипърските турци, вдига телефона и се свързва с министър-председателя на Турция: “Аркадаш, – казва той – пратете някоя фрегата с една – две роти войници, че нашите гърци пак ги прихвана...”;
- Турското правителство решава да изпрати отряд фрегати, две подводници и едно амфибийно съединение към Кипър главно, за да не остава по-назад от гръцкото и да не си мислят тамошните турци, че са оставени ей така, за курбан на гърците;
- Министърът на външните работи на Русия заявява, че страните от НАТО и Европейския съюз не са в състояние да разрешат конфликта в Кипър и затова не трябва да се месят във вътрешните работи на Русия и особено по въпроса с Чечня.
- Президентът на Съединените щати заповядва на Шести Американски флот да придвижи до района на Кипър една авионосна ударна група, като обезопаси региона и не позволява на чужди военноморски сили да проявяват каквато и да е активност. 101-ва въздушнопреносима дивизия от Въоръжените сили на САЩ е поставена в състояние на готовност за стоварване в района на бойните действия. Пентагонът договаря съответните доставки;
- Съветът за сигурност на ООН се събира по спешност, за да приеме поредната безсмислена резолюция по Кипърския въпрос. Китай използва повода да защити политиката си в Тибет и Севернокорейската ядрена програма;
- Осама бен Ладен се чуди, защо всички изведнъж са престанали да го гонят и да се интересуват от него. Чувства се пренебрегнат.
* * *
Изглежда, че нищо не може да спре войната.
В този момент Тони Блеър вдига телефона и нарежда на неназован високопоставен служител, да спре целия цирк с обичайното средство.
Високопоставеният служител се усмихва под мустак и се обажда в Кипър. “Понеже времето вече се подобрява - казва той - туристическият сезон може да започне малко по-рано. Затова информира, че първите самолети с туристи, вече са излетели”.
В следващите секунди:
- Гърци и турци в паника напускат окопите си, захвърляйки по пътя оръжие и униформи. Набързо обличат светлите ризи и се хвърлят да си закачат усмивките. На места избухват сбивания, защото в блъсканицата някой си е закачил усмивката на друг;
- Гръцките военни моряци отпорват отличителните си знаци, раздърпват униформите си и трескаво хвърлят в морето противоминните мрежи, като се правят че ловят с тях риба. За по-голяма автентичност, пеят протяжни моряшки песни, а морските пехотинци, съблечени по наполеонки играят сиртаки по палубите и весело махат към туристите.
- Разположените по крайбрежието на Северен Кипър войници от турските амфибийни съединения със скоростта на къртици заравят униформите и оръжието си в пясъка и останали по камуфлажни долни гащи под последните студени дъждовни капки, изобразяват безгрижно изтегнати на плажа подранили туристи.
- Шести Американски флот довтасва най-после, но не открива никакви следи от напрежение в района на Кипър. Доставчиците на оборудване за флота, обаче представят в Пентагона такава тлъста сметка за операцията, сякаш всички кораби до един са били потопени и са построени наново;
- Съветът са сигурност на ООН не може да си спомни за какво точно се е събрал, но за всеки случай дебатира малко по Севернокорейската ядрена програма. Не си дава много зор, защото ако продължават в този дух, до година-две севернокорейците и без това ще се свършат от глад.
- Всички отново се хвърлят да гонят Осама бен Ладен и той пак се чувства значим.
Британските управители на банките и големите хотели се завръщат в Кипър и сядат по кабинетите си. Българските дюлгери изпращат изкараните от лепене на плочки през зимата пари в къщи и отново премятат през ръка салфетките като се превръщат в сервитьори.
Слънцето изгрява, а с него на пистата кацат първите самолети с туристи, посрещани от широко усмихнатите кипърци.
Нищо особено не се е случило.
Просто започва поредният туристически сезон.
Марин Божков
(в. „Седем”)