Компромисът започва още от пътните табели. В Унгария, градът винаги се означава като Пожонь – Братислава. Няма как да бъде иначе – след падането на Буда под властта на турците, Пожонь остава задълго веонновременната столица на бореща се Унгария.

          Днес Словакия е славянска страна. Предимно. Голямото унгарско малцинство допринася съществено за европейското развитие на словашкото общество, без да създава така познатите на Балканите пречки и проблеми.


          Огряна от предиобедното слънце, Братислава изглежда светъл и симпатичен град. Минаваме по известния мост с кулата и висящата сладкарница над Дунава и спираме на мърляв неасфалтиран паркинг в подножието на замъка. Размъкнат младеж се измъква от ръждивата будка. Приема всякаква валута, но не издава касова бележка. Оставяме го с облекчение и потъваме в кривите улички на хълма.

          Словашката столица е лишена от имперската помпозност на Виена и Будапеща, но това е позволило на града да развие една спокойна и уютна красота, присъща по-скоро на големите и стилни провинциални градове, отколкото на столиците в Европа.


           Свързаните, невисоки сгради в пастелни тонове, честите завои, излизащи неочаквано на малък площад с красива, но ненатрапваща се черква бързо те приобщават към един по-спокоен начин на живот.


           Площадите са пълни с туристи, дантелени сувенирчета и малки автомобили с вид отпреди сто години, разхождащи туристите. И по средата на всичко това, напреко на погледа – грозна бетонна сграда с вид на селски хоремаг – какво да се прави – социализмът не прощава... В малкия ресторант, посещаван предимно от чиновници в близките министерства обстановката е приветлива и почти домашна.



          Градският замък изпълнява ролята си на символ на властта и открива чудесна гледка към града и реката, но е лишен от изящество.


          Прави ми впечатление една кована порта, водеща към... отвесна стена с височина поне шест метра. Разбира се, портата е заключена, но това ме кара да се замисля що за архитектурен компромис е това.
          В съседство на замъка е сградата на словашкото правителство. Бял варовик, тъмни стъкла. Направо изглежда като областен комитет на комунистическа партия в провинциален град на Източна Европа от осемдесеттте години. Сигурно е строена точно за това. Пък и словашкото правителство се доминира от социалистите.














          Това ми напомни, че в последните дни Партията на европейските социалисти суспендира членството на Словашката социалистическа партия в организацията заради безпринципното й коалиционно поведение.

          След изборите, на словашките социалисти не им достигали мандати за съставяне на правителство и за да не остане в опозиция, лидерът им Роберт Фицо се коалирал с националистите на бившия авторитарен премиер „комсомолецът-боксьор” Мечиар и със словашката национална партия. Нейният вожд пък, „крайнодесният” Ян Слота е известен със скандалните си изказвания срещу унгарското и циганското малцинство. Той твърди, че защитава интересите на словаците, бидейки дотогава кмет на град Жилина – в по-бедната Северна Словакия, където почти не живеят унгарци.



          Сетих се отново за кованата порта, водеща към отвесната стена в Братиславския замък. Едва ли може да се намери по-точен символ на опасния компромис на „социализма” с „националната политика”. Словашките политици, от управляващата тройна коалиция, произхождащи от средите на Комунистическата партия се интересуват не от правилата за управление на държавата, а единствено от властта – да я вземат, да я задържат, да не я изпуснат. А за народа – има пропаганда. Ако се издъним – Европа ще замаже нещата.
          Европа обаче, не иска да замазва нищо.

          Чак сега си отговорих защо не мога да се почувствам в чужбина. Изведнъж в очите ми се хвърли и „тройната коалиция” и безпринципните съюзи само и само да се вземе властта и „антициганската” риторика, придружена с откровена политическа цигания на всички равнища.


          И най-важното – в Словакия, както и у нас, социалистите са се обградили със сателитни политически партии с най-разнообразна окраска – удобни коалиционни партньори за всяка ситуация, но произхождащи все оттам – от старата Комунистическа партия и „органите”. И там, и у на коалициите са изградени по формулата „комунисти, комсомолци, милиционери”.

          Такава стока словашките социалисти се опитват да продават на Общия европейски пазар. Само че Европа не ще да я купи. В Европа, политическите компромиси имат свои определени граници, независимо дали се отнася до стар член като Австрия или нов, като съседната й Словакия. Прекрачването на границите на компромиса, в името на властта води неизменно до санкции – първоначално за партията, а впоследствие и за държавата. И колкото по-упорити са бащите на такива „тройни коалиции”, толкова по-дълбоко затъват в политическата глуха линия.


          И като гледаме словаците, не е ли време да се запитаме – нужни ли са ни и на нас такива „коалиции”. Трябва ли още да търпим наглите хвалби на техните „бащи” и политически сводници и наложените ни заради тях санкции. Не е ли твърде висока цената, която плащаме за техния компромис.