БОСНА
(колко е трагично, когато никой не приема другите каквито са)
1. Статистическа информация
- площ 51 130 квадратни километра
- население 3 500 000 човека
- столица – Сараево 420 000 жители
- етнически състав – бошнаци – 44%, сърби 31%, хървати 17%, други (лица с неопределена националност, цигани и др.) 8%;
- религиозни групи – мюсюлмани – 40%, православни - 31%, католици – 15%, протестанти 4%, други – 10%
- независимост – от март 1992 година, след отделяне от Югославия;
- конституция – приета през април 1994 година
Територията на държавата има формата на тиъгълник. Откъм двете си страни той граничи с Хърватия, а откъм третата – със Сърбия и Черна гора. Излазът й на море е символичен – някакви си десетина километра от едно плитко заливче, северно от Дубровник.
2. Малко история
Бошнаците са южни славяни от сърбо-хърватската група. Те се заселват на Балканския полуостров заедно с останалите славяни, като заемат планинската област Връхбосна, точно между сръбските княжества и Хърватия.
В първите векове, Босна е просто географска област – част ту от Хърватското кралство, ту от сръбските княжества или от Византийската империя и дори от земите на Маджарската корона. Босненска държава възниква едва в края на 12 век и съществува само около триста години.
И то какви години. През цялото време държавата се раздира от споровете на големите хърватски и сръбски феодали, владеещи нейните области, както и от претенциите на съседните Унгария и Сърбия за върховенство над нея.
Чрез Хърватско и Унгария в Босна проникват католическото влияние, замъците, гербовете и живота на аристокрацията. Католиците - аристократи и селяни се смятат за хървати. В други области, сръбските феодали се чувстват свързани със сръбската държава и наричат всичките си поданици “сърби”. Босненският владетел “бан”, а по-късно “крал”, непрекъснато трябва да балансира между собствените си могъщи феодали и съседните владетели, всеки от които претендира за земите му и напълно нехае за народа. Грандоманията на босненските господари е изумителна – титлата на босненския владетел е най-дългата сред славянските владетели, а босненските официални печати са най-големите в Европа – по 12 см. в диаметър.
Народът, пък принуден да търпи всичко това, избира своя характерна форма на съпротива. Масово приема богомилската ерес и под името “патарени” създава истинска национална еретическа църква, която понякога е толкова силна, че нейният глава “дед” присъства на държавните церемонии и се споменава в официалните документи наред с бана или краля. Така, Босна става единствената еретическа държава в Европа.
Краткият възход на Босненското кралство настъпва едва в годините на залеза на Византийско-славянската култура на Балканите. Една по една държавите героично или делнично падат под властта на Османците. В тези драматични десетилетия босненските крале стават силни. За кратко завладяват богатите далматински градове, съседните сръбски области и дори претендират за право над загубената под ударите на османците сръбска корона. Късно. Турците напредват неумолимо и балканските славяни попадат или под тяхна власт или търсят спасение при католическия Запад. Накрая остават само Унгарското кралство и Османската империя, а между тях – кралство Босна – изтощено от борбите на феодалите и от недоверието на селяните-еретици. В последното си писмо до папа Пий ІІ, босненският крал пише: “Турците построиха в моето кралство крепости и се сприятеляват със селяните, като им обещават, че всеки кмет, който плаща данък, ако премине към тях, ще стане свободен. Скромният селски разум не схваща измамата и мисли, че тази свобода ще трае вечно...” Така, народът изоставя господарите си и Босненското кралство загива в края на 15 век.
В следващите векове страната е гранична област на Османската империя. Местното население се включва активно в отбраната на империята и това налага масово да приеме исляма. Еретическата църква, изиграла своята роля, потъва в небитието. Християнска остава само областта Херцеговина, населена с католици – хървати и православни – сърби. Страната непрекъснато е арена на кървави стълкновения – походите на Австрия срещу турците; борбите на местните паши за автономия; въстанията на християните в Херцеговина. Така всяко десетилетие носи ново бедствие на изстрадалата страна.
Босненските мюсюлмани, както местни, така и колонисти са дали много за отбраната и възхода на Османската империя но и са отстоявали своята автономия и славянска идентичност спрямо турците. Така в годините на османското владичество се е оформила особената босненска народност – сърбо-хърватска по език и мюсюлманска по вяра и култура.
В края на 19 век, Босна и Херцеговина е анескирана от Австро-Унгарската империя. Този акт отваря кутията на Пандора. Общностите в страната теглят, всяка в различна посока. През 1914 година именно от Сараево, с един атентат започва Първата световна война. В следващите десетилетия, в рамките на кралска Югославия конфликтите се изострят, за да достигнат до фактическа гражданска война през 1941-44 година. Бият се всеки срещу всеки – хървати и бошнаци-мюсюлмани срещу сърби, партизани-комунисти срещу четници-монархисти. Извършват се кланета на цивилни, прекратени едва от Червената армия.
След 46 годишно принудително “братство и единство” в Титова Югославия, през 1991 година, след опит на Сърбия да попречи на Босна да се отдели от федерацията, гражданската война започна отново, като достигна до недопустими изстъпления, концентрационни лагери и опити за геноцид, наричани с ефемизма “етническо прочистване”. Хаотичното зверство утихна едва през последните години с установяването в страната на фактически международен протекторат.
3. Национален манталитет
Всяка от общностите в Босна и Херцеговина претендира за собствен национален манталитет. Това, обаче не е съвсем така. Основната черта на всички хора, живеещи в страната е непримиримостта. Натрупаните престъпления между общностите, са изгорили мостовете за сближаване между тях. Никой не желае да приеме останалите като сънародници и да живее с тях в една държава. Така, общата непримиримост е най-характерната черта на босненския национален характер. Иначе всяка от общностите има свои характерни черти:
- Бошнаците-мюсюлмани твърдят, че само те са коренните жители на страната при все, че са по-малко от половината й население. Те са най-търпеливи, дисциплинирани и издържат на всякакви несгоди;
- Хърватите, твърдят, че Босна е населена само с хървати-католици и хървати-мюсюлмани, като първите са по-добри. Босненските хървати са най-трудолюбиви и предприемчиви. Възприемат се като носители на прогреса в страната;
- Босненските сърби са най-непримирими. Смятат себе си за повече от останалите. На мюсюлманите гледат с презрение – като на ренегати, а хърватите просто мразят. Те са артистични, нерядко жестоки и болезнено привързани към земята си.
4. Национални комплекси
Излиза, че Босна и Херцеговина е държава, съставена от общности, които не желаят да живеят заедно. Това е й основният национален комплекс на трите групи от населението й. Наред с него, съществуват и други:
- че бошнаците-мюсюлмани не са европейци и трябва да търсят бъдещето си в Турция;
- че босненските хървати са насила оставени в чужда държава, но биха спънали бъдещето на Хърватия, ако тя се ангажира с всички средства в тяхна защита.
- че босненските сърби са предадени от целия враждебен свят и за тях няма бъдеще извън Сърбия.
5. Национална реабилитация
Така, в страната, в която гражданите не желаят да живеят заедно, всяка общност се стреми към своя национална реабилитация:
- бошнаците-мюсюлманни искат да се реабилитират спрямо ислямския свят и особено Турция като уникална славянска мюсюлманска нация - преден пост на своята религия, заслужаващ голяма помощ;
- босненските хървати се стремят да докажат, че са не по-малко достойни от сънародниците си в Хърватия за едно европейско бъдеще;
- босненските сърби се стремят да убедят враждебния, според тях свят, че отделянето им от Сърбия е върховна несправедливост и те трябва да свържат съдбата си с останалата част от сръбската нация.
6. Настояще
От няколко години, Босна и Херцеговина е фактически международен протекторат. Под въоръженото международно присъствие, общностите се учат да живеят заедно и да решават проблемите си чрез разговори, а не чрез престрелки. Босненските политици, обаче не горят от желание да възприемат урока. Всеки от тях гледа на своя групов интерес като на по-важен от този на страната си, а това налага още дълго присъствие на въоръжените “учители”.
7. Бъдеще
Не може еднозначно да се каже, какво бъдеще очаква тази необичана държава. Стремежите на босненските сърби за обединение със Сърбия не са окончателно изоставени. Ако такъв процес започне, хаосът ще се завърне в страната и никой не би могъл да каже, дали крехките държавни институции ще издържат и на това сътресение. Опасенията на международната общност от такова развитие, гарантират на Босна и Херцеговина и в следващите години положението на международен протакторат.
Докато нейните граждани не се научат да обичат родината си и да не се мразят едни-други.
Марин Божков
(в. „Седем”)