КАКВО Е ДА СИ БАЛКАНЕЦ
“Всички хора са добри,
когато ги опознаеш.”
Харпър Ли
Туристическа информация:
Има един полуостров в Европа. Той прилича на равностранен триъгълник, чиито страни са дълги по около 1 200 километра. Общата площ на този полуостров е около 650 000 квадратни километра или със 100 000 кв. км. по-голяма от територията на Франция.
Климатът е от средиземноморски на юг, до умерен на север, без много студ или много влага, или ужасни бури. По долините на реките, навсякъде има широки и плодородни полета. Планините са умерено високи, дружелюбни към туристите и все още доста чисти. Моретата са топли, но без тайфуни и никога не се заледяват. Всички брегове на полуострова са много красиви. Край западните и южните брегове има толкова много прекрасни острови, че не всички могат да бъдат заселени.
Навсякъде полуостровът е равномерно заселен, но не с притеснителната урбанизация на Западна Европа, а с умерената гъстота на населението от около 85 човека на квадратен километър. Релефът и хубавият климат позволяват да се пътува през цялата година с всякакви видове транспорт. Ако тръгнеш с кораб, можеш за броени дни да видиш толкова чудесии, колкото не си виждал през целия си живот. Отгоре на всичко, през целия северен край на полуострова минава голяма плавателна река, така, че той може да се обиколи само по вода – също като остров. Ако пътуваш по суша, ще видиш безкрайна поредица от планини и долини, които сякаш нямат край, но все пак, всяка е уникална за себе си.
Ако търсиш култура, тук ще намериш толкова забележителности, че ще трябват години работа на цял институт само за да ти ги разтълкува. Седем хиляди години история, десетки култури, изкуство, откакто се помни човекът.
На полуострова живеят едни от най-старите и културни народи на Европа. Хората навсякъде се гордеят с националното си гостоприемство. Те са емоционални, артистични, начетени и горди. Тук във всяка къща разказват компетентно историята на народа си и имат свое мнение по всички световни въпроси. Образованието се цени особено високо.
А най-хубавото е, че от всяка точка на Европа, можете да дойдете дотук най-много за едно денонощие шофиране.
Забележка:
“Хубаво място за живеене” – ще каже всеки турист.
“Точно така, само да ги нямаше комшиите” – ще се съгласи с него всеки балканец.
Щом чуе тази реплика, туристът трябва тактично да смени темата, за да не загуби благоволението на домакините си.
Мерки за безопасност на туристите:
По долу са изложени само някои от най-важните предпазни мерки, които липсват в обикновените туристически диплянки.
Нормално е да идвате от Западна Европа. Последната страна на пътя ви за Балканите е Словения. Малка, подредена и заможна страна, със сдържани хора, удивително напомнящи славяноезични немци. Те не са балканци, но са живели дълго с тях и ги познават добре. Страната им е нещо като контактно табло, свързващо Балканите със Западна Европа. Ако сте им станали симпатични, ще се опитат да ви задържат с хубостите на своята Словения. Видят ли, че сте особено упорит, ще ви пуснат на ваша отговорност. Ако сте млад и хубав или пък попревтасал, но чаровен, ще можете да забележите дискретно скрита сълза и съжалителен поглед на момичето от рецепцията, когато товарите багажа си. Тя, обаче е добре възпитана и няма да се издаде с нищо друго.
Когато влизате на Балканите през Хърватия, избягвайте по всякакъв начин да се представяте за сърбин или да приличате на сърбин. Избягвайте дори някой да си помисли, че може би сте сърбин или приятел на сърбите, защото тогава туристическият рай ще стане доста мрачно място. В никакъв случай не бива да твърдите, че има сърбо-хърватски език, дори и да сте учили така в училище. Знайте, че учителят няма да може да ви помогне. Престъпление е също да изразявате мнение, че хърватите приличат на сърби или че сърбите приличат на хървати, или че хърватите приличат на кой да е от балканските народи, защото, знайно е, че те са много, ама много по-добри от тях. Те са много по-добри и от вас, но от тактичност няма да ви го кажат веднага.
Избягвайте да твърдите, че на Балканите има по-велика или по-европейска страна от Хърватия или че намиращите се на юг и изток от нея страни и народи притежават някаква култура или постижения.
Не се впускайте в исторически или военни въпроси. Хърватия, както знаем винаги е била велика и силна държава, но тесногърдите историци нещо не искат да открият сигурни доказателства за това.
Разговорите за актуална политика, доскоро завършваха в полицията и хората още не са свикнали дотам да ги водят с непознати и на обществени места.
Ако след това преминете в Босна и Херцеговина, освен всички предпазни мерки да не ви помислят за сърбин или приятел на сърбите, трябва много да внимавате накъде шофирате, защото по цялата неголяма територия на държавата, можете случайно да се озовете в така наречената Република Сръбска, където, на всяка цена трябва да не изглеждате като бошнак или като хърватин и никой не бива да си помисли, че сте техен приятел. За по-сигурно, не бива и да казвате че сте дошли през Хърватия или Босна. Най-добре да сте слезли от небето. Тук само към Месечината нямат претенции.
Сбърках. За малко да изложа живота ви на опасност. Полумесецът е запазен знак на мюсюлманското знаме, така, че активно е включен в бойните действия. В никакъв случай не го споменавайте. Представете се, че идвате от много затънтен край на Млечния път и се молете някой селски лидер вече да не си го е присвоил.
Освен това, никога не бива да вземате никакво отношение по някой от следните въпроси:
- националности в Босна и Херцеговина, на Балканите или в Европа;
- езикови спорове и проблеми;
- религия;
- история;
- политика;
- културно сътрудничество или съперничество между народите;
- междудържавни отношения на Балканите, а за по-сигурно и в света;
- международни организации;
- Първа световна война, Втора световна война, Трета световна война;
Опасно е да се опитвате да налучкате отговорите на горните въпроси, така, както би искал да ги чуе събеседникът ви. При всеки от тях, комбинацията е различна като пръстов отпечатък и не се поддава на никакво прогнозиране. Освен това, статистически твърде вероятно е събеседникът ви да е въоръжен. Изобщо, трябва непрекъснато да имате предвид, че всички неща, които по света са безспорни, в Босна и Херцеговина са спорни.
Прекрасна страна, ще кажете вие, но най добре да се разглежда от амбразурата на танк. Грешите. Унищожаването на бронирани машини, от години е нещо като национален спорт, в който отделните общности мирно се съревновават.
От Босна и Херцеговина има само два пътя – или назад към Хърватия или напред към Сърбия. Ако сте се наситили на приключения, можете да се върнете. Вие, обаче не сте, така, че продължаваме напред. При преминаването в Сърбия, трябва за миг да смените радикално модела на поведение и вече в никакъв случай не бива да изглеждате като хърватин, бошнак, техен приятел или човек, който се опитва да ги разбере. Най-добре е да не изглеждате като:
- албанец;
- западноевропеец;
- северноамериканец;
- мюсюлманин;
Не е особено полезно да приличате на българин, турчин, унгарец, румънец, циганин или арабин.
Допустимо е да приличате на руснак, китаец, латиноамериканец, малаец или папуас. Доколкото всички тийнейджъри по света, в последните години изглеждат като папуаси, вероятно в този вид ще правите най-малко впечатление.
Всички теми, забранени в Босна и Херцеговина са забранени и тук. Не бива да споменавате думата територия, както и нейни синоними, включително и думи които приличат на тях или могат да се разберат по сходен начин.
Никога не бива да оспорвате абсолютното, пълно и безапелационно превъзходство на сърбите над целия свят в следните области:
- история;
- култура;
- храброст и юначество;
- мъжка сила;
- свирене и пеене;
- скромност;
- скара.
В зависимост от пазарната и политическата конюнктура, от време на време в Сърбия не бива да се споменава думата “бензин”, освен ако не носите контрабанда някоя и друга туба за продан. В такива моменти, ако към вас се приближи видимо неблагонадежден субект, който със странно изражение на лицето ви пита “Туби ор нот туби”, да знаете, че едва ли се интересува от Шекспир.
Да минете през Сърбия, а да не се отбиете до Черна Гора би било наистина загуба. Хем за тая година визи не ви трябват. Само, като отидете там да не се объркате да наречете хората сърби само защото говорят същия език и изглеждат по същия начин. Много се обиждат. Няма да ви вдигнат колата във въздуха, но ще ви сервират кафето с такъв отмъстителен жест, сякаш лично сте запалили Цетинската митрополия (национална светиня на Черна гора). Освен това, не бива да говорите за национални противоречия и за разделяне или обединяване на държави.
Не дай боже, пък да споменете някоя от областите на пълното национално превъзходство на сърбите от горния абзац. Тогава вече цялото село ще ви гони. Черногорците са убедени че това това се отнася само за тях и само те могат да превъзхождат света като цяло и сърбите в частност. Но понеже все още имат обща държава (или нещо като държава) с тях, а сърбите са много повече, черногорците пазят превъзходството си като национална тайна. Изобщо темата е най-добре да се избягва, за да не се окаже, че сте попаднали на някой отдавна заселил се в Черна гора сърбин.
С черногорците можете да си говорите за Италия, но без да споменавате думите – “контрабанда”, “цигари”, “алкохол”, “митница”, “нелегална емиграция” или “сезонна работа”. А ако някой си помисли, че черногорците са слаби, защото са по-малко от 700 000, да си спомни техния девиз - “Ние с руснаците сме сто милиона”. Да, ама руснаците не са им комшии.
Възможно е да решите, че така и така сте в Сърбия, та да минете да видите и Косово...
Абе нямате ли си друга работа, та ще джапате баш сега из Косово? Все пак в случай, че наистина се налага или сте отчаян любител на силните усещания, трябва да знаете, че ако сте сърбин или приличате на сърбин, това сериозно застрашава живота ви. Повечето от местните хора не биха си направили труда да различат един славянски език от друг и затова най-добре да не изглеждате като славянин и да не говорите славянски език. При това, трябва да се съобразявате, че всичките ви събеседници над шест годишна възраст носят оръжие. Сравнително по-безопасно е да изглеждате американец, но само, ако се намирате в строя на цял батальон свои сънародници, въоръжени до зъби и качени на бронираните си машини.
Опасно е да притежавате нещо, което би заинтересувало местните жители или пък да изглеждате така, сякаш носите нещо, което ще ги заинтересува.
Все пак, докато сте в Косово не е нужно да се съобразявате със списък на забранени теми за разговор. Достатъчно е да знаете, че тук няма позволени теми за разговор. Днес, в Косово не е време за празни приказки. Ако сте достатъчно наивен да започнете лаф за живота с непознати, сърдете се само на себе си, ако той започне с подчертаването на националната гордост от милосърдния подвиг на Майка Тереза и завърши с класическото: “Сега вади всичко от джобовете, ако ти е мил животът”.
Прибавете вечерния час, който само вие ще трябва да спазвате и телените мрежи с КПП, отделящи махалите с различно по народност население.
Още ли си мислите, че ви се ходи в Косово.
След Косово, вероятно ще поискате да бъдете навсякъде другаде, но не и там. И като всички нормални хора, ще се стремите на Запад, където е цивилизацията, спокойният, уреден и законосъобразен живот. Тук, обаче сте на Балканите и дори световните посоки не са такива, каквито ги познавате.
Тръгвайки на Запад ще се окажете в Албания.
Страната е изключително красива и е само на хвърлей място от Италия - обстоятелство, добре известно на местното население и на италианската брегова охрана, които перманентно си устройват истински регати по водна криеница под надслов “триста души в една лодка (като не броим децата и кучетата)”.
В Албания няма забранени теми. Можете да говорите за каквото си поискате. Едва ли някой ви разбира.
Тук, може да не се притеснявате как изглеждате, освен ако не сте албанец, турчин или в краен случай добре познат италианец, дошъл по “бизнес”. Ако сте без местен придружител, извън столицата Тирана и няколкото крайбрежни курорта ще ви приемат топло, след което, с голяма вероятност може да ви освободят от всеки излишен багаж, включително от превозно средство, яке и маратонки.
Тогава ще разберете, че никакви вещи нямат значение, когато са ви оставили живота и ще повярвате в Бога, който ви е запазил.
Ако ви запази...
През първата нощ, свити в изоставен бункер, ще разберете, че предназначението на днешна Албания е да извисява духа на туристите, като ги освобождава от суетните неща и ги кара да ценят живота. А това ни прави хуманисти.
Ако все пак не бързате да получите такова просветление чрез бедност и страдание, може да спазвате следните правила:
- не се отклонявайте от пътищата, дори и когато не приличат на пътища – по-добри няма;
- не спирайте извън населени места;
- не спирайте в населени места;
- изобщо никъде не спирайте, освен на пристанището или летището;
- движете се с местен придружител, когото познавате добре;
- когато се движите с местен придружител, уверете се, че той не е във вражда с хората от местата, през които минавате;
- не говорете с непознати;
- не говорете с познати, ако придружителят ви съветва така;
- не критикувайте благоустройството и инфраструктурата – доскоро и това е нямало;
- не показвайте, че имате пари;
- не показвайте че нямате пари – тогава какво правите в Албания;
- по възможност, нищо не показвайте – може да се хареса на някого.
Такъв е Балканският полуостров, гледан откъм западната му страна. А как ли изглежда откъм Изток? И изобщо, как живеят тези хора, повечето от които са много свестни. Може би ще трябва да погледнем света през техните очи.
Скоро ще се опитаме да го направим.
Марин Божков
(в. „Седем”)