ПОКУПКА НА ПЪРВИ МОТОЦИКЛЕТ
1. Увод:
Повечето хора се увличат по мотоциклети около 16 годишна възраст, ако не и по-рано.
При мен, първият досег с мотоциклети настъпи на 2 х 16 и то под влияние на шестгодишния ми син. “Виж, татко. Всички супергерои имат мотоциклети – Батман има мотоциклет, Робин има мотоциклет, Найтмен също има мотоциклет – само ти от всички супергерои нямаш мотоциклет!” Не можах да възразя нищо.
А иначе, мотоциклетът има някои безспорни предимства – извънредно маневрен, не се нуждае от място за паркиране, както автомобил, в задръстванията се придвижва без проблеми, а доставя и голямо удоволствие, така, че пристигаш на работа в приповдигнато настроение и с престиж, а не ядосан и ругаещ от задръстванията и от това, че пак някой се е заврял на уж запазеното ти началническо място на служебния паркинг.
Мотористът има много приятели. Всеки иска да го поразпита за мотора, дакаже, че и той преди … или пък, че и той би искал да си вземе мотор ама …
Не на последно място, практично подбраният мотоциклет е доста по-икономичен от автомобила, а при сегашните цени на бензина това също е от значение.
2. С какво да се започне:
Най-добре е да се започне с вземането на правоспособност за управление на мотоциклет. При наличие на категория, курсовете траят около две седмици и струват около 100 лева. В тях се изучава единствено кормуване, като се изпълняват десетина упражнения на полигон, които въпреки привидната си елементарност, дават основата за изграждането на умения за кормуване на мотоциклет. На курсовете, човек може да се убеди дали наистина мотоциклетът е “неговото превозно средство” или просто не си заслужава да харчи повече пари именно за това.
Заедно с мен, на курсовете се записаха и други хора, някои от които заявиха, че карат мотори от години и не им е нужно кормуване, така, че ще се явят направо на изпит. Повечето от тях, обаче, в деня на изпита не се справиха с “елементарните” упражнения на полигона.
Не на последно място, в процеса на обучението паданията са възможни и се случват сравнително често, а винаги е по добре това да става на спокойния полигон, където няма опасност от други преминаващи МПС – например самосвали, под погледа на инструктора, който винаги ще се притече на помощ, пък и ще се строши учебния мотор, а не собственото “съкровище”.
Много младежи ги сърбят ръцете да хванат мотори преди да имат навършени 18 и дори 16 години. За тях е най-добре да се запишат да тренират мотокрос. Той изгражда устойчиви навици за екстремно каране, така, че мотористът напълно владее машината и себе си, а и “крастата” се начесва на трасето за мотокрос, а не по улиците. Така, че щом навършиш годините за книжка, стъпваш на пътя като вече опитен “врял и кипял” моторист.
3. Какъв да е първият мотоциклет:
Казаното по-долу не е глобално теоретично обобщение, а само споделяне на собствения опит, чутото и прочетеното. Целта му е само да се поспестят на начинаещите пари, разочарования или не дай боже злополуки, поради неправилно подбран първи мотоциклет.
На какви качества трябва да отговаря първият мотоциклет:
- кубатура – от 100 до 350 куб. см.
- Мощност – до 40 КС – тази мощност позволява комфортно и бързо пътуване практически при всякакви условия, дори и с пътник или много багаж.
- Маса – до 180 кг. – при тази маса, мотоциклетът е напълно управляем с неголеми усилия от страна на водача, дори и на съвсем малка скорост. Той се маневрира лесно при паркиране напред и назад, при работещ или изключен двигател.
- Максимална скорост – до 160 км/ч.
- Лека и евтина поддръжка;
- Да не е специализиран спортен мотоциклет – пистов или кросов (особено пистов) – специализираните спортни машини поначало не са предназначени за кормумане по пътищата. Кросовите мотоциклети са прекалено високи и затова се управляват трудно на пътя. Те не разполагат с нормални прибори и светлинна сигнализация, а това вече е предпоставка за произшествия. Гумите им, с голям протектор не осигуряват добро сцепление с асфалта или паважа. Моторът им е разчетен на определен брой “работни часове” и като цяло, се ремонтират често. Още по-опасно стои въпроса при пистовите мотори, които са обобено “ценени” у нас от всякакъв калибът нереализирани шампиони. Това са машини, чиято маневреност в реалните ситуации на градското кормуване е почти нулева поради особеното им предназначение – движение по абсолютно равни писти и завои, вземани при висока скорост, с “лягане” на машината. Това, обаче, е по силите само на много опитни мотоциклетисти. Кормилото на тези машини има ограничители на завиването и при ниска скорост, те просто не могат да завиват. Повишаването на маневреността чрез свалянето на ограничителите също не е решение – извън непредвидимите технически проблеми, легналата стойка, с изпънати напред ръце не е никак удобна за резки и широки меневри с кормилото и създава ва моториста усещането, че външната му ръка е твърде къса, за да завие, докато вътрешната се опира в резервоара. Купените на старо пистови мотори често, освен преправени и “побългарени”, са и падали, като това може да е довело до изкривавяне на рамата им. Изправянето, както и да е направено (ако изобщо е направено) винаги рязко снижава качествата на системата и създава рискове от непредсказуемо поведение в най-високите скорости. По правило, когато пистовите мотори са в най- опасно състояние, те са на най-изгодни цени, а “сделката на живота” се предлага именно на начинаещи, защото още не знаят какво да гледат и преценяват. Към всички неудобства се прибавя и чувството на неопитните, че щом карат “пистарка”, това трябва да е непременно със скоростта на Валентино Роси на състезание. Така се ражда рецептата за сакатлък: “начинаещ шампион, на преправена мощна “пистарка” в оживено движение, с 200 километра в час”.
Масово разпространено е мнението, че големите и тежки мотоциклети “се карат” по лесно от малките. Това е така, само що се отнася до движението на средна и висока скорост по права линия и без интензивно движение. Тогава масата им създава чувство на стабилност на пътя. Очевидно е, че такива условия има само при извънградското кормуване и то, далеч не винаги. Във всички останали случаи, предимствата са на страната на по-леките и маневрени машини. Опитните мотоциклетисти умеят да използват на 100 процента всички ресурси на своите големи и мощни мотори, така, че дори в градското движение да бъдат достатъчно маневрени за сметка на голямата мощност на машините и прекрасния си баланс върху тях. Това, обаче не важи за мотористите, каращи отскоро и навъртели само някоя и друга хилядарка километри. За тях, тежкият и мощен мотоциклет е удоволствие и страст само до първата критична ситуация, особено ако се излъжат от чувството за сигурност и решат да “пробват моторчето”.
4. Какъв вид мотоциклет да се предпочете:
Това зависи изцяло от личните предпочитания и видовете пътуване, които ще се изберат. Различните видове мотоциклети са създадени за различни условия.
- круизер (неправилно наричан у нас “чопер”) – това са стилни мотори за градско и извънградско кормуване по шосе. Класическият круизер е с V-образен двуцилиндров бавнооборотен двигател с въздушно охлаждане, високо кормило, ниска седалка. Техническите им данни не са изключителни, а скоростта им е съвсем умерена. Отличават се с архаичния си външен вид, изобилието на никел, липсата на всякакви спойлери и абсолютно правата стойка на водача, често с изпънати напред крака. Те се управляват най-лесно и предлагат най голям комфорт, поради естествения седеж върху тях. В големите кубатури използват предимно карданен или ремъчен привод, а в малките – верига. Круизерът е мотор, който се кара умерено, с чувство за собствено достойнство и превъзходство над околните. Стилът му включва кожени дисаги, половинка каска и очила тип “носталгия по първите авиатори”. Всичко трябва да създава впечатление за тежест и достойнство. Най-разпространените круизери у нас, които могат да бъдат препоръчани са:
Ямаха Вираго XV250 – легендарен лек круизер, с класическа конструкция – двуцилиндров V-образен двигател с въздушно охлаждане и класически вид. Много маневрен и икономичен. Притежава отлична управляемост на всички скорости. Лек за поддръжка. Мощност – 23 КС, максимална скорост 132 км/ч. Идеален за първи мотоциклет. Цена – между 2000 и 3000 лева. Моделът има и модификация от 125 куб.см, препоръчана като “дамска”, с мощност 13 КС и максимална скорост – 110 км/ч. У нас тя се преценява, все пак, като твърде маломощна.
Хонда Ребел 250 – лек круизер с двуцилиндров редови двигател с въздушно охлаждане. Специално разработен за начинаещи. Мощност 17,5 КС. Максимална скорост – 120 км/ч. Управлението на мотоциклета е много леко, ръчката на газта е “толерантна” към невнимателно боравене, а скоростите са с дълъг ход. Цена между 1800 и 2600 лева.
Кавазаки Елиминатор 250 – този мотоциклет с вид на класически круизер, всъщност е оборудван с по-бързооборотен редови двуцилиндров шосеен двигател (11 500 об/мин), с водно охлаждане. Оттам, мощноста му е 28 КС, а максималната скорост – 140 км/ч – показатели, като за шосеен мотоциклет. Въпреки добрите качества на машината, може да се отбележи, че показателите на двигателя не са съвсем съобразени с леката конструкция и тя не е особено стабилна на пълна мощност или на високи скорости. Цената на модела е между 1600 и 2500 лева. Моделът има и едноцилиндрова модификация с работен обем от 125 куб.см. и мощност – 11 КС, който, според отзивите е годен само за най-леки и кратки разходки (напр. до магазина).
Сузуки Интрудер 250 – класически лек круизер, сходен с Ямаха Вираго – двуцилиндров V-образен двигател с въздушно охлаждане и мощност 21 КС и максимална скорост малко над 120 км/ч. Този мотоциклет също е “надарен” с всички достойнства на лекият първи круизер, но у нас се среща по-рядко. Цената му е около 2000 – 2500 лева.
Марин Божков