ИГРИТЕ С КОМПЕНСАТОРКИТЕ:
Пазарен феномен, реклама за кабинета или борсов удар за група фаворити?
В последните седмици цените на компенсаторните инструменти на фондовата борса “полудяха”. Заговори се за “експанзия на капиталовия пазар”, “нови хоризонти” и “успешна политика”. Получи се благодатна почва за твърдението, че се е сбъднало едно съкровено желание на хората, получили вместо одържавените си имоти ценни книги – да бъдат поне частично овъзмездени за отнетите им преди десетилетия имоти. Но дали е така?
Никак не е лесно да се намерят действителните причини за един борсов феномен, поне в краткосрочен план. Фондовият пазар е абстрактен – на него нито се обясняват причините за явленията, нито се съобщават мотивите за определени покупки и продажби. Напротив – значителна част от успешните и бързоликвидни сделки са основани на
умелата маскировка
на тайната и укриването на информация. При големите удари с пълна сила важи шегата на английските брокери: “За да печелиш от конни залагания, трябва да знаеш за някой кон нещо, което останалите коне не знаят за него.” Изкушението да се ползва вътрешна информация или да се въвеждат в заблуждение останалите участници е толкова силно, че държавата се е принудила да ограничи тези действия, за да не настане пълен хаос в пазара на ценни книжа. В много случаи борсовите манипулации, основани на умишленото въвеждане в заблуждение или използването на вътрешна информация, се обявяват за престъпления.
Неизкушените български граждани получиха болезнен урок през 90-те години, когато различни финансови пирамиди продаваха всевъзможни “акции”, “облигации”, че дори и “американски депозитарни разписки”. Оттогава пазарните манипулации са забранени и у нас. Но само по принцип.
Какво все пак става на нашия фондов пазар?
На първо място, той е много малък, с много на брой дребни участници и незначителен оборот. Трудно е да се намерят играчи на фондовата борса, способни да осигурят ежедневен оборот дори в размер на 2000 лева.
Реалната икономика не произвежда достатъчно стоки и услуги,
за да гарантира поне прилична доходност на вторичния пазар. При това положение всяка сделка с пакет акции на голяма компания е не просто събитие на борсата, а направо празник. Дълги години държавата се считаше длъжна да обезпечава съществуването на борсата, продавайки свое имущество - само и само да сме “барабар Петко с мъжете.” При това чрез изменения в нормативната уредба или в условията на предлагане държавните органи винаги могат да облагодетелстват определени участници, в чиито интерес се извършва предлагането.
Но да се върнем към компенсаторните инструменти. Има три възможни обяснения за случващото се. Първият вариант е
благоприятно икономическо явление
Може би пазарът на ценни книжа се е раздвижил, инвестиционната активност рязко се е активизирала и следователно търсенето на платежни инструменти е нараснало. Само че борсата е вторично явление – не е възможен инвестиционен бум на фондовия пазар без забележима активизация на националната икономическа активност. Но реалната икономика и деловата активност у нас едва мърдат, а държавата съвсем не се е засилила да им помага. Фондовата борса продължава да търгува смешно малки обеми ценни книжа, а чуждите инвеститори, дето уж се тълпяха по границите ни, са си намерили друга работа. Значи условия за бум няма. Следователно
изправени сме не пред бум, а пред истерия.
Освен ако в изблик на чувство за вина, държавата не е извършила нещо нечувано, което е вариант втори - държавата действа
в интерес на обезщетените бивши собственици
С компенсаторките могат да се купуват акции от дружества, собственост на държавата. За да бъде висока цената на компенсаторните книжа, държавата трябва да предостави за закупуване акции, близки по стойност с тази на издадените записи. Така “борсовият кантар” се уравновесява – срещу записи с номинална стойност 1000 лева на борсата се предлагат акции с номинал 1000 лева. Собственикът на записи може да ги превърне в акции или да ги продаде на друг, който иска да купи акции. При всички случаи той би получил 1000 лева в пари или акции. Досега обаче държавата предлагаше нищожно малки пакети от акции срещу огромния и безконтролно емитиран номинал на компенсаторните инструменти. Естествено, “кантарът” се уравновесяваше при неизгодни за собствениците на записи условия – от 13 до 30% от номиналната им стойност. Дори и тази цена се поддържаше само от очакването, че това положение няма да продължава вечно и все някога записите ще намерят приложение. С това очакване много инвестиционни посредници закупиха на ниска цена значителни количества компенсаторки. В момента огромната част от търгуваните компенсаторни инструменти са притежание на професионални борсови играчи.
Следователно, дори ако това са действия в подкрепа на обезщетените бивши собственици, те са фатално закъснели и не могат да постигнат ефект. Но могат да послужат за реклама на правителството. И така достигаме до вариант трети -
успешен удар
Напълно реално е един или група инвеститори да са изкупили на ниска цена значителна маса компенсаторни инструменти, знаейки, че правителството ще вземе определено решение, което ще доведе до рязко повишаване на цената им. В този случай рискът за инвестицията е минимален, а печалбата със сигурност надхвърля 100% за съвсем кратък период. Така беше и при трансформацията на външния дълг на страната преди година. А щом нещо е донесло голяма печалба веднъж, заслужава си да се повтори.
Дали не са прави английските брокери? Дали някой не е знаел за правителствените намерения нещо, което останалите коне не са знаели?
В този контекст истерията около цените на компенсаторните инструменти е хем отлична маскировка на удара, хем прекрасна реклама за правителството.
А какво да правят хората, които още държат у себе си получените компенсаторни записи? Ако можете, възползвайте се от момента.
Марин Божков
(в. „Седем”)