КАК ДИКТУВАХ КОНСТИТУЦИЯТА
(телефонна комедия в четири действия)
Действащи лица:
Ангел - Млад, обещаващ съдия, случайно поставен на висок пост;
Митко, Тео, Найден, Кирил, Венци и др. – народни представители от различни парламентарни групи, които консултирам;
Явор Дачков – журналист, който не се страхува да действа под собственото си име;
Кънчо Недялков – български лобист (уреждач) с неясно минало, образование и занятие, който очевидно добре си дояжда;
Станка Димчева – заместник главен редактор на столичен всекидневник – светска персона;
Стамен – главен секретар на партия, който не се обажда;
Съдия Пелов – съдия, когото не открих през работното му време и затова не мога да кажа нищо за него.
Аз – юрист, вече не толкова млад, колкото изглеждам.
За съжаление, написаното по-долу е истина. Променени са само повечето от имената. Нека то послужи за свидетелство на един епизод от България, 2006 година.
Действие първо:
Седях в кантората си. Снегът навън не ме предразполагаше към излишно движение, а сериозната купчина хартии на бюрото ми надвисваше заплашително над клавиатурата на компютъра. И тогава се обади Ангел, с когото пет години сме търкали университетските банки.
- Следиш ли конституционния дебат?
- Не. – признах си.
- Нали още консултираш депутати?
- Да. – казах го с половин уста, защото във въпроса се съдържаше опасност от работа, която друг не иска да свърши и която вероятно ще остане неплатена.
- Пращам ти тогава проекта за изменение, заедно с всички становища. Разгледай ги, пък ако намериш за необходимо се раздвижи!
Половин час по-късно ми донесоха обемиста папка. Проектът за изменение на Конституцията беше пет страници, барабар с мотивите. Всичко се свеждаше до:
1. Депутатите нямат имунитет;
2. Министърът на правосъдието:
- Определя бюджета на съдилищата;
- Стопанисва съдебните имоти;
- Следи за образуването, хода и решаването на делата;
- Организира обучението на магистратите;
- Предлага магистратите за назначаване, повишение и наказание;
- Стопанисва съдебните имоти.
3. Омбудсманът съществува!? – нищо повече не пишеше за него.
След това се редяха няколкостотин страници становища, протоколи, препоръки и експертни заключения. И ВСИЧКИ БЯХА ОТРИЦАТЕЛНИ. Изглежда, тия няколко изречения бяха постигнали най-после мечтания национален и европейски консенсус. Бяха обединили всички срещу себе си.
Кой ли не се беше изказал „против”:
Европейските консултанти по ФАР;
Председателите на върховни съдилища;
Главният прокурор;
Националната следствена служба;
Съдийското училище;
Омбудсманът;
Дори Министърът на правосъдието;
Разбира се, това не беше шамар за Европа. Но беше жалък опит в тази посока. И в този вид, проектът беше гласуван и приет на първо четене. Задвижих се, разбира се. Обадих се тук-там. Звъннах и на главния секретар на една партия – Стамен, стар приятел. Обясних му с две думи. Той е умен мъж. Схвана веднага и обеща да задейства каквото може... Стар приятел, ама не се обади. Сигурно нещо е бил зает.
Същият следобед направих среща с Митко, Тео, Найден, Кирил и Венци народни представители от различни опозиционни партии. Обясних старателно, че в резултат на това изменение, с независимата съдебна власт е свършено. Министърът на правосъдието се превръща в универсален началник, кредитор, работодател, контрольор, учител и хазяин на всеки отделен магистрат и на всички заедно. Следователно правосъдието ще е толкова независимо от министъра, колкото кучето от стопанина си. Изразих учудване, че не е предвидено и задължение за седмична изповед пред министъра и годишна атестация за брой и качество на доносите. Първоначално моите приятели не виждаха какво толкова нередно има, докато не им обясних, че както няма да имат имунитет, министърът може да повика всеки съдия и да му каже: „Вижте, господин съдия. Според моето дълбоко убеждение, този и този опозиционен лидер (или депутат) не може да не е престъпник. Вие сте мъдри хора – вижте там...” Вярно, сегашният министър не е такъв човек, но няма все той да е министър. Тогава се усетиха. Обещаха, че проектът няма да мине !NO PASARAN! Разбрахме се, че спешно ще формират експертна група с участие на хора от практиката, за да подготвят свое предложение. Междувременно Тео ме помоли да му свърша една работа в Сливен, а Венци – да му напиша някакъв проект за закон. Аз им обещах.
Действие второ:
Стоях на студа, насред мърляв сливенски тротоар и очаквах съдията Пелов да вземе да дойде на работа. Бих път от среднощ, за да имам достатъчно време да Го изчакам, за да получа нужния ми подпис върху удостоверение, за което бях платил три пъти по-висока такса от предвидената в Закона, срещу фактура за „информационно обслужване”!?! Съдията, обаче не идваше. Мина обяд, моите планове за деня бавно се запътиха към близкия контейнер за боклук и тогава звънна телефонът ми.
- Ало, брате – гласът беше на Тео. От мен да знаете – братосва ли ви депутат, нещо ще иска. – Защо не си в София?
- Защото, брате съм в Сливен по вашата работа – отговорих любезно, с оная свирепа нотка, която кара немалко хора да ме избягват.
- Е нищо де. Тука сме на парламентарна група и пишем предложението за Конституцията. Да ти дам Найден да му го издиктуваш, че днес е крайния срок да го внасяме. – и без да изчака отговора ми, предаде слушалката. Разбрах, че няма измъкване.
- Пишете! Текстът, регламентиращ подробно правомощията на Министъра на правосъдието по отношение на Съдебната власт, следва да отпадне. Мотиви: В българската Конституция е въведен основният принцип за разделение на властите...
Диктовката продължи почти половин час.
Потропвах аз на студа насред мърлявия сливенски тротоар, диктувах Конституцията, като някой грандоман-мафиот от евтин американски филм и се чудех има ли в Сливен психодиспансер. Бях сигурен, че ако има, рискът да се озова там с диагноза „мания” е съвсем реален. Тъкмо затварях, когато някой ме потупа по рамото. Подскочих, в очакване да видя бяла престилка и риза с мнооого дълги ръкави, но вместо това съдебната секретарка ме гледаше с тихо съчувствие и държеше в ръка моето удостоверение.
- Съдия Пелов се появи за малко и го подписа, – каза тя, като избягваше погледа ми – но сега пак излезе, така че няма да можете да го видите.
Прибрах се късно; толкова, че едва смогнах да чуя в последните новини собствената си премъдрост. Какво, пък – може би съдията Пелов е загубил повече, като е пропуснал да се види с мен.
Според някакъв социоложник обаче, предложенията на опозицията не се ползвали с голяма обществена подкрепа. Тъй ли?, Че кога ги изследвахте, бе?
Легнах си ядосан.
Действие трето:
На сутринта се обадих на Явор Дачков.
- Знаеш ли, Яворе, че се променя Конституцията?
- Да, бе има такова нещо.
- И знаеш ли как става тая работа? – и му разказах всичко станало досега.
- Я, колко интересно! – възкликна Явор – Що не дойдеш да го разкажеш в студиото?
Речено, сторено. Отидох в студиото и на простичък език разказах цялата работа. Пък нека слушателят отсъди.
Същия следобед ми се обади самият Кънчо Недялков – Човекът с Големите Връзки:
- Що не се обаждаш, бе братле? – докато не се захванах с Конституцията не знаех, че имам толкова голямо семейство.
- Ми, например, щото ти нямам телефона!
- Давал съм ти го, ама нейсе. Що не звънна да кажеш тия забележки... Щехме да ги отразим... А то така по ефира...
- Нищо, бе Кънчо, вие ги отразете за Второ четене, пък аз ще кажа от ефира, че сте баш най-убавите хора.
- Еее, то вече е късно!
- Що, бе? Война ли се отвори? Птичия грип ли нещо...?
- Не, бе, ама вече не е удобно. Айде ще ти се обадя по-после.
На другата сутрин, в редакционна колона светската дама Станка Димчева, по съвместителство и заместник главен редактор на столичен всекидневник осъждаше некои личности, които с изявленията си забавяли промените в Конституцията, а с това и приемането ни в Европейския съюз. Тя писа, ама аз не го прочетох. Видях статията след няколко дни, в куп подготвени за изхвърляне вестници. Иначе, по принцип бях съгласен...
Действие четвърто:
На следващия ден реших да си почивам. Пролетно февруарско слънце, събуден от зимен сън мотоциклет и никакви официалности. Малко писане и среща с приятели в добър ресторант. Към дванайсет и половина паркирах мотора пред ресторанта и разкопчавайки многото ципове на кожените дрехи се вмъкнах вътре. Моите хора ме приветстваха бурно, а останалите елегантни посетители сканираха пространството през мен с ледени физиономии. Не се впечатлих. Верен на рокерския стил си поръчах печени ребра и когато те дойдоха, за изненада на всички в огромна кошница, запретнах ръкави и започнах да се храня. И в този миг, телефонът ми иззвъня. Изтрих, доколкото можах пръстите си в салфетката, хванах дяволската кутийка с дланта и малкия пръст и някак си я допрях до ухото си. Докато се извинявах с пълна уста, чух гласа на председателя на партия Кирил:
- Брате, ние сме в едни преговори с управляващите И ТВОИТЕ ТЕКСТОВЕ ЩЕ МИНАТ, ама продиктувай това дето ми го казваше за омбудсмана. Айде, записвам.
Направих физиономия, сякаш съм си счупил зъб, обаче нямаше измъкване:
- Пиши – член сто и педесе точка главна буква омбудсманът две точки нов ред едно точка главна буква от името на гражданите сезира Конституционния съд запетая когато тире ...
Моите хора зяпнаха насреща ми, след което се натъркаляха от смях. От околните маси върху мен се фокусираше букет от погледи, обхващащи целия спектър на човешките чувства – от съжаление, през искрена радост за нещо, до възмущението на стар, постигнал доста в живота си бухал, който насред любимия си ресторант вижда облечен в кожен елек, явно неблагонадежден младеж, да оставя печените ребра и да диктува на някого Конституцията. Къде отива тая държава?
(Същия въпрос постоянно си задавам и аз.)
Епилог: (засега)
Текстовете минаха на второ четене. Правомощията на Министъра на правосъдието забележимо се смекчиха. Съдебната система устиска независимостта си. Омбудсманът се сдоби с чисто нови функции. А депутатският имунитет видите ли, остана. Не му било времето. Двеста и четиридесет човека се скриха зад закръгления гръб на едного от тях, обвинен в педофилия. Нищо. Предстоят нови дебати. Този път, обаче нека проявим повече почит към нашата бедна Конституция и да водим конституционния дебат, както и където се полага. Пък и повече хора да се включат. Нищо, че не се плаща.
P.S. А аз заявявам на всички настоящи и бъдещи клиенти: ПОВЕЧЕ ОТ КРЪЧМИ И ТРОТОАРИ КОНСТИТУЦИЯ НЯМА ДА ДИКТУВАМ.